Всеки знае тоз герой
от историята наша.
Ти кажи ми кой е той
и какво за тебе значи.
Важно е да го познаваш
той е просто част от теб
и ако не позволяваш
няма той да е злодей.
Ако с теб си споделим
неговите приключения
можем да го разберем
и намираме решения.

© Настоящата приказка, всички графики, снимки, колажи и видеа в тази страница са лицензирани авторски произведения с пълни авторски и лицензионни права на FUNTAZIA KIDS Limited. Използването им е свободно единствено за прочит с образователна цел. Сюжетът е базиран на няколко научно-доказани подходи за развитие на емоционална интелигентност и социално-емоционални умения и компетенции като: подход RULER на Института за развитие на Емоционална интелигентност към Университета в Йейл, подходът „Зони на регулация“, подходът „4Rs“ и пр.

Приказката е част от поредица. Преди нея прочетете останалите приказки в следната последователност: 1. Приказка за Гняв, 2. Приказка за Страх, 3. Приказка за Тъга

– Да, аз съм Отвращение! Кой толкова иска да знае за мен? Аз съм колоритна, модерна, изискана, елегантна… оф, имам много качества! Тези, които ме познават знаят колко ценно е моето приятелство, а аз не се сприятелявам лесно! Всъщност, като се замисля, нямам нужда от приятели, а от това всички да се отнасят с мен с нужното уважение и респект!

Живея в една невероятна, снежно-бяла кула – не обичам малките неща, просто съм създадена да мисля мащабно и луксозно! Кулата ми е най-високата сграда в Четирите Кралства – няма как да не я забележиш където и да си! Бяла, издигаща се до небето, със страхотна гледка, находяща се в най-ексцентричната част от Синьото Кралство. Знам, знам – то си е за завиждане!

Както вече ти казах – обичам лукса, затова се обличам с най-фееричните луксозни дрехи от най-изкусните дантели и най-нежните коприни. Все пак гледам да нося по-изчистени тоалети, за да се отличавам от простолюдието, което, за мое огромно съжаление, включва почти всички жители на Кралствата.

Обичам да се грижа за външния си вид – да си правя прически, да се гримирам – какво да направя, една изтънчена кокетка съм си аз, хи-хи! Отделям доста време, за да изглеждам перфектно на всяко огледало в моята кула.

Чудиш се как една толкова изискана дама, каквато съм аз, успява да оцелее в тези така груби и недодялани условия на Синьото Кралство? И с право! Да, трудно ми е – просто тук няма условия за дами като мен! Но… тъй като съм широко скроена… преглъщам горчилката на цялата отвратителна атмосфера около мен. Това не е малко! Един толкова интелигентен човек като мен да няма две думи с кого да си каже – да живее сред простолюдието, което, на всичкото отгоре, постоянно хлопа на вратата ми да иска съвети. „Отвращение, Отвращение, кажи ми кои животни са опасни?“… представяте ли си?! Ами то е от ясно по-ясно, драги! Онези, които имат зъби, също и другите – които са грозни и страшни, както и тези, които те ръмжат и заплашват!

„Отвращение, Отвращение, как да се почувствам по-добре?“ – да и това ме питат, естествено! Не ходят при онази инфантилната Радост, много ясно – идват при мен, защото знаят, че имам опит! Знаят колко такива като тях са минали през ръцете ми и после са успели благодарение на моите съвети! То… е лесно като Радост да танцувам наляво надясно, да пея песнички, да се хиля и мая, и да обяснявам на всички „Бъди щастлив, търси щастието“! Ала-бала, врели-некипели! Ако искаш да се почувстваш по-добре – пази се от това, което може да те накара да се чувстваш зле! Просто е! Това е моето мото! Защо мислиш нося тези дълги ръкавици – защото са изключително скъпа лимитирана серия от новата колекция пролет-есен, само 2 бройки в Кралствата? Е… да… и заради това… но… основната причина да ги нося е, за да се предпазя! Не знаеш какво може да прихване човек в наши дни!

В едно съм сигурна – всеки е отвратителен по някакъв начин! Не съм видяла някой да не е… освен мен, разбира се, защото аз полагам усилия и работя над тези неща – а другите само се оплакват. Казвам им: „Хора! Отвратително е да сте болни! Когато сте болни – стойте си у вас!“. А те – какво? Не ме слушат! Друг път им казвам: „Хора! Отвратително е да се говори с пълна уста!“. Те отново не слушат! Да, но като седнат на една маса срещу друг, който говори с пълна уста, и този другият започне да разказва и да плюе храна навсякъде – тогава разбират колко съм права! Така е – понякога каквото и да им говоря, те го приемат за критика и докато не си изпатят, не искат да чуят съветите ми. А аз искам просто да ги предпазя от опасните неща – те са навсякъде и не разбирам защо никой не си дава сметка за това!

Хайде стига толкова за мен – отлитай от прозореца, че току-виж някой видял как кралица Отвращение си говори с някаква проскубана гарга все едно е полудяла. Изчезвай, къш!

Отвращение размаха голямата си копринена кърпичка и прогони гарвана, който беше кацнал на едно от прозорчетата на Бялата Кула просто, за да се постопли от студа. Гарванът литна към гората, където по малката горска пътечка през преспите крачеше малко хлапе със снежни коси и дълъг топъл шал, който се заплиташе в крачетата му, и често го спъваше:

– Дано не се е натъжила, че не съм я навестявала скоро! Толкова съм виновна – трябваше още вчера да й отида на гости! Горката леля Отвращение – сама сред онези кални блата, заради които по цял ден трябва да чисти обувките и роклите си. А тя толкова мрази да се цапа – всеки път й казвам да се премести от там, но не може да се раздели с бялата си кула. Кой изобщо би си построил огромна бяла кула насред блата и мочурища? И всичките тези малки прозорчета, от които дори не можеш да подадеш глава – с тях кулата прилича на голямо бяло парче швейцарско сирене. Ох, представям си какво й е на Отвращение, колко е самотна сега – трябва по-бързо да я навестя и да я стопля с прегръдка… Тя хич не обича да я пипат, камо ли да я прегръщат, но аз отново не мисля да я питам за разрешение – пък макар и да ме нахока.

Казвам й: „лельо Отвращение, студено е за тези феерични рокли!