Когато наближи септември, родителското съзнание естествено се насочва към логистиката и академичните очаквания. Може ли детето да изписва буквите, знае ли цифрите, ще се справи ли с материала? Училището по дефиниция дава на децата ни академични знания. Но като експерт по социално-емоционално учене (СЕУ) често напомням: училището дава учебната програма, но житейските умения са тези, които гарантират, че детето няма да „прегори“ под нейния натиск.

Преходът от детската градина към училището е огромна промяна. От игра, храна и сън – режимът се променя и навлизат новите отговорности, режим, който включва стоене на чин, задълбочена работа и по-кратки почивки. Понякога децата изпитват огромно напрежение от загубата на свободата, която са имали до този момент.

Освен всичко – тази възраст е деликатен мост – децата на 6-7 гоники вече не са съвсем малки, но още нямат изградени зрели механизми за справяне със стреса. Те се борят с нови изисквания, нова среда и вътрешния въпрос „Кой съм аз в тази голяма нова група?“. Подготовката за първи клас не изисква само сухи тренировки по писане, а изграждане на устойчивост. На базата на дългогодишната ни експертна практика във FUNтазия, наблюденията ни със стотици деца и личния ни опит като родители – подготвихме няколко основни момента – които са от съществено значение преди ПЪРВИ клас за всяко едно дете.

Навици за споделяне, връзка на доверие

Ако до този момент не сте работили върху навика детето да споделя за преживяванията си и да обсъждате случилото се през деня – за него и за вас – да обменяте опит за случките, които са важни за него и за вас като възрастни – сега е наложително да инвестирате време в това. Не можете да подкрепите детето си в нищо – ако не сте наясно с това какво се е случило – от НЕГОВАТА гледна точка. Без споделянето и доверието да ви потърси при казус ( а казуси ще има винаги и е важно детето да търси ВАС за тях!) вие не сте в състояние да подкрепите не само социално-емоционалното му израстване, но и академичното ще отива на заден план, което ще е предизвика на свой ред порочен цикъл от съ бития, които започват да изглеждат безизходни.

Лятото е пред вас. Използвайте всяка свободна възможност да разговаряте за ситуациите, които са част от ежедневието ви. Ако детето не знае как да го направи, което е напълно нормално – дайте му пример вие. Започнете да споделяте на първо време вашите преживявания, акцентирайте на неща, които са ви били трудни, може да поискате дори съвет от тях. Това ще помогне на детето да добие увереност, че е способно на този тип споделяне. С времето ще научи начините да изрази преживяванията, които са значими за него. Ако ви е нужна подкрепа и ресурс, който да ви помогне в създаването на рутина за тези преживявания – можете да използвате комплекта карти с емоции – който съдържа 16 различни игри, организирани в създаването на навици да се обръщате към преживяната случка и да търсите полезния опит в нея.

Сравнението с останалите – стабилна лична самооценка вместо страх от провал, несигурност и перфекционизъм.

В първи клас децата често започват интензивно да се сравняват с останалите и да изпитват първите прояви на социална тревожност. Ключовото умение тук е изграждането на стабилна вътрешна оценка, която не се влияе от чуждото темпо или от външния натиск. Важно е да научим детето да запази креативността си и да я прилага смело, без парализиращ страх от провал, прегръщайки грешката като естествена част от процеса на израстване.

Житейски казус: Когато собственият ни син Ален влиза в първи клас, той едно старателно, доста търпеливо и умно дете, подготвено с онова, което да очаква академично като задачи в този клас. Но, като родители, още след първия месец забелязахме специфично обезверяване в него, много бърз отказ да изпълни задачите си… Оказа се, че има голям страх – от това, че няма да е достатъчно бърз.

След няколко класни задания, в които е получил преживяването няколко съученици да свършат преди него – 7-годишното дете е анализирало ситуацията с наличния си житейски опит (който не е много на тази възраст) и е заключило, че не може да бъде достатъчно бързо, достатъчно добро и ако не е…не заслужава дори да опитва. Той се насълзяваше, млъкваше…и просто започваше да гледа в една точка, в ступор. Всичко това – от ужас, че каквото и да направи – никога няма да бъде перфектно. Това го беше довело до пълен отказ да работи, който сме виждали в много деца на тази възраст в своята работна експертиза. Не се ли работи навреме – крие риск да се разпространи във всички социуми и напред във времето – което абсолютно блокира едно дете от изява на огрмония му потенциал. С Ален имаме добра доверителна връзка и изградени навици за споделяне. Бързо успяхме да стигнем до причините за неговото поведение. Да работим за възвръщането на самооценката му – през примери, през аргументи, през споделяне на онези моменти, в които той се е справял отлично, за да стигнем до вариантите да преодолеем този перфекционистичен поглед над нещата.

Дадох си сметка, че много деца – загубват битката със системата, въпреки огромния си потенциал – именно защото моменти като този се пропускат, и задълбочават до неузнаваемост и непоправимост във времето. А те са поправими! Предварителната работа, с осъзнаване за проблема – е първата стъпка към това.

Множеството подобни казуси в професионалната ни практика ни предизвика да създадем специлизиран лете клуб – в който различни деца, да се съберат и да имаме възможност да работим с тях в група, за да наблюдаваме именно за подобни прояви – и да можем да им съдействаме през средствата на социално-емоципоналното обучение – за изграждане на тази самооценка в група. Можете да получите повече информация за този клуб – ето тук:

Управление на емоциите, стреса и времето около първите училищни изяви

Невинаги дете, което е ударило друго е насилник, и невинаги дете, което плаче – е жертва… Не винаги става дума и за липси на възпитание… В най-честите случаи – става дума за лиспа на умения да урегулираме емоциите.

Първите контролни, изпитвания пред черната дъска или дори твърде шумната среда в голямото междучасие могат да доведат до сериозна тревожност и страхове или изблици на неконтролируема агресия у бъдещия първокласник. Детето трябва да притежава механизми за овладяване на силни емоции като гняв, страх или прекомерна превъзбуда. Развиването на умение за плавно управление на времето и личната енергия помага на децата да навигират училищните задачи без стрес, без ежедневни емоционални въртележки и без усещане за претоварване.

Един много ефективен механизъм за това – е барометърът на емоциите от методиката на YALE – RULE, която използваме във ФЪНтазия от години, дори с най-малките – за да им дадем вариант да разберат и назоват емоциите си, да се усетят валидирани в тях и като цяло – да разберат, че имат право на ВСИЧКИ емоции, но не и на всяко поведение. Това е част от методиките, които сме включили в множеството игри и активности в клуба ни за бъдещи първокласници!

Разпознаване на границите и механизми за навигиране на конфликти

Социалната готовност изисква отговорността детето да бъде научено да разпознава различните форми на лошо отношение (видовете насилие), за да не стане част от него – било то като насилник, като жертва или като пасивен свидетел. Бъдещият първокласник има нужда от умения да разпознава признаците на насилие, тормоз, за да не бъде източник на такива, за да не става пример за такива и за да може да потърси ПОДКРЕПА по правилния начин – когато стане свидетел на такива. Той се нуждае от ясни поведенчески механизми: как здравословно да заяви „Спри!“, как да защити личното си пространство и по какъв начин да потърси своевременна подкрепа от доверен възрастен в учебна среда и извън нея.

Твърде често работим с казуси, в които децата изпитват огрона демотивация и нежелание да отидат на училище и причините са в това, че усещането им за сигурност и безопасност, за справедливост – е било отнето в поредица от случки, които са останали неизяснени за тях. В случая – децата просто – децата просто нямат ресурс да си обяснят и да изяснят на родителите си – онова, което спира желанието им да присъстват и родителят започва да се опитва на всяка цена да вкара детето в училище, защото е задължително и защото „всички останали са там“… и пр. Имали сме фрапиращи случаи на преживяни поредици от насилие – което не е разпознато като такова, което не е било адресирано правилно към учител, не е имало нужната интервенция поради липсата на адекватна освеодменост към доверените възрастни – и нещата са се задълбочили до …отвращение…и абослютна безпомощност на детето да пристъпи прага на училище.

Едни от най-тежките казуси, с които сме работили – са били свързани за съжаление с остарели учителски подходи, които целят възпитание през страх и унижение – което е пагубно и е абсолютно насилие за всяко дете – но в първи клас – е способно да подмени цялата реалност за училището на едни деца, които за първи път се срещат с училищната среда.

Казус: Дете, което е изпратено с огромна любов в първи клас, създадена му е идеята, че там го очаква неговият втори дом, учителят, който ще го подкрепя и ще му помага в израстването…ще среща приятели, детето има доверие към този учител, защото това са му казали и най-близките му до този момент хора – родителите му. Но Унижението, настройването на децата едно срещу друго през личното отношения – започва да се случва и остава незабележимо за родителя, защото детето не го комуникира у дома. То вече смята, че това поведение е НОРМАЛНО, това е НОВОТО, за което родителите му са го подготвили и го понася на плещите си…с всички останали отговорности. Ако децата не са подготвени да разпознават проявите на насилие, дори и особено, когато идват от хората, които са в позицията на ДОВЕРЕНИ възрастни за тях в учебна среда – то няма да може да ги адресира към хората, които могат да го подкрепят. Това е огромна несправедливост, огромна жестокост за всяко дете и рисковете са непредсказуеми. Всяко дете може да се адаптира към всичко …. Те най-лесно свикват с всичко – но нито едно дете не заслужава тази подмяна на реалността – УЧИЛИЩЕТО НЕ Е МЯСТО ЗА УНИЖЕНИЯ и тормоз. И родителите имаме силата да ги подготвим за това – като проведем важните разговори. Ние имаме силата да променим средата! Като пратим ГОТОВИ ДЕЦА!

Във Фънтазия от години работим с няколко методики за превенция и интервенция при насилие, но една от кампаниите ни – Капитан Емпатия -, провеждаме съвместно с Международен комитет за децата – и цели именно запознаването на децата с видовете тормоз – защото всяко дете трябва да е подготвено за действителността и да гради механизми да се справи с нея по начин, по който да съхрани себе си и останалите, и да бъде добрия пример. Ползваме я и в клубовете за социално-емоционална подготовка. Включили сме я е в този за Уверени първокласници.

Усещане за принадлежност към екип и навигиране на ролята в групата

Класната стая е първият истински социум за детето извън семейството. Умението да намериш „своите хора“, да общува в среда без съдене и да преодолее притеснението да се изявява пред публика са предизвикателства, които се преодоляват чрез развиване на екипни умения. Детето трябва да разбере, че всеки има свой уникален принос в групата (класа), да се научи да изслушва, да зачита чуждата гледна точка и да навигира ролята си в екипа с лекота, вместо да влиза в изтощителна конкуренция.

Може би няма да се изненадате колко важна е именно тази комбинация от умения – търпение, толерантност, компромис, изслушване, да видиш прекрасното у другия, да оцениш идеята му, да се поучиш от нея, да я направиш част от цялото, да имаш желанието да добавиш и СЕБЕ СИ в общия процес. Но онова, което ще ви изненада е огромната липса на тези умения масово сред децата. Най-лесно е да се възпитат преди първи клас – това очертава успешната им посока и за напред. Разбира се – това се случва прекрасно с разговори и примери по темата – но най- добре се случва в група – където има казуси, където има възможност за светкваична интервенция от страна на възрастния авторитет там – за да навигира процесите и да изгради навиците у децата – да създават ЕКИП навсякъде, където са. Това ще е ключово умение през целия им живот.

Дигитална хигиена и зачитане на личната визия и креативност

Днешните 7-годишни деца растат в свят на ранен дигитален натиск. Много от тях вече показват някакво ниво на пристрастяване към екрани или компютърни игри, което рефлектира върху мотивацията им към учебния процес и училището като цяло. Ключовото умение, което трябва да възпитаме в тях у дома, е критичното мислене спрямо технологиите.

Това не изисква да им забраним устройвата. Нашата практика, експертиза и наблюдения – доказват, че те са част от новото им време и тази битка е безсмислена и нелогична. Трябва да помогнем на децата да изградят умения за ефективно и здравословно използване на технологиите (а в бъдеще и на изкуствения интелект) – единствено като помощник за рутинните или скучни процеси, но без те да заменят тяхната лична креативна работа. По този начин те ще се научат да спестяват време, без да губят своята собствена гледна точка, автентично въображение и критична оценка за реалния свят.

Ефективно презентиране на себе си и изразяване на идеите

Готовността за училище включва и умението да изразиш мнението си с интерес, така че да привлечеш вниманието на учителите и съучениците си по позитивен начин. Когато детето е подкрепено да развива своите творчески идеи от ранна възраст, то се научава да планира добре стъпките си към реализиране, да презентира гледната си точка с лекота и да заявява смело своите нужди пред аудиторията (дори когато това е просто изпитване пред класа). Практика в различни социални среди – с нужната мотивация и подкрепа – би била прекрасен помощник. Груповите инициативи – и мотивиращото присъствие на родителя като коректив, който дава кураж, а не упреква – са от ключово значение.

Имали сме деца, които са много свити и неуверени, а у тях има потенциал, който заслужава да получи публика и аплодисменти. Работата с тези деца е специална – те са дълбоко чувствителни и деликатно се отдалечават от идеята да се изявят ако усеятят най-малкия повод, че не са дообре приети. Един от подходите, които използваме с тях – е да работим през преодоляване на страха от ГРЕШКА! Първото нещо, което правим – е да я приемем за приятелят – от който се учим и израстваме. Когато дететео се усети уверено в онова, което има като силни страни – желанието да се представи, да заяви себе си – не закъснява. Валидацията в група е важна за целта.

Мили Родители!

В училище децата ни ще бъдат оценявани постоянно – с бележки, точки, скали или значки. Точно затова у дома те имат нужда преди всичко от пространство, в което няма да бъдат съдени, а ще бъдат чути, разбрани и подкрепени за истинския свят.

Готовността за първи клас не се измерва с това колко думи в минута чете детето или колко бързо пресмята задачите, а с това колко стабилен е неговият емоционален компас. Нека ги подготвим за училищната скамейка с правилните житейски умения!

Не се колебайте да ни потърсите ако имате нужда от подкрепа и индивидуална работа с детето, както и ако имате желание да го включите в групите ни за работа по социално-емоционалните умения.

Можете да го направите като нипишете на адрес: info@funtazia.bg или ни се обадите на телефон 0885217714.