Кой родител отглежда силно, независимо, интелигентно и социално-компетентно дете?

Кой родител отглежда силно, независимо, интелигентно и социално-компетентно дете?

„Родителството е като да се опитваш да стоиш прав върху хамак, без да си разлееш лимонадата“д-р А.Дженсен

Смятаме, че Д-р Анабел Дженсен – президентът на най-голямата организация за Емоционална интелигентност в света – Six Seconds – е напълно права в тази метафора за родителството…

Да – Родителството ни форсира да развием бързо умения за устойчивост, стабилност, самоконтрол, търпение… убеждаване, предпазливост…

Изобщо…Доста супергеройско изглежда всичко това!

Да не се изправяме на хамака – също не е вариант! Защото самото родителство изисква смелостта и саможертвоготовността… И често – детската наивност – да вярваме, че можем да стоим прави на него…(ако можем да продължим в метафората. )И понякога лимонадата – са всъщност две, три… може би и чаша кафе… Няма за какво да се хванеш, всичко се люлее, искаш всичко да е в ръцете ти..всичко да е под контрол…нищо не ти се ще да изпуснеш…И все пак – понякога лимонадата просто се разлива… Да не говорим, че понякога…просто падаш от хамака.

Всеки има някакви тенденции като родител – някакви правила и норми, стил на поведение, който следва.. Нрав, който си е лично негов и всичко това в комбинация, го превръща в родителя, който е.

Някои родители се опитват да избягват конфликти, просто защото ценят спокойствието и искат да не предизвикват семейни катаклизми, искат да виждат децата си предимно усмихнати и щастливи и са готови на всичко за това.

Други са взискателни и неуморни в амбициите, които прехвърлят върху децата си.

Трети са съсредоточени върху правилата, които искат да създадат и да възпитат у децата си навик за следването им, приспособимост към различните социуми и техните различни правила.

Известен стереотип е, че в терапията – за всички проблеми на човек ще бъдат обвинявани родителите му. Това не е така. Все пак – десетилетия психологически изследвания показват, че подходът към родителството, който обикновено се следва от майката и/или бащата на едно дете, може да повлияе на начина, по който то в последствие подхожда към взаимоотношенията, предизвикателствата и възможностите. Това не означава, че веднъж станало възрастен – не може да се промени. Особено след като разбере какво може да повлияе на поведението му. И родителите, които осъзнават проблемните точки на своя родителски стил и как той може да повлияе на децата им, също могат да се променят.

Въз основа на работата на Даяна Баумринд, (едно проучване започнало през 1960 година) психолог по развитието, и изследователите от Станфорд – Елинор Макоби и Джон Мартин, има 4 различни стила на родителство:

  • Толерантен
  • Авторитетен
  • Небрежен
  • Авторитарен

Всеки стил на родителство има различни ефекти върху поведението на децата и може да бъде идентифициран чрез определени характеристики. Също основните 4 стила се категоризират спрямо степента на отзивчивост (степента, до която родителите са топли и чувствителни към нуждите на децата си) и степента на взискателност (степента на контрол, който родителите поставят върху децата си) в опит да повлияе на тяхното поведение).

Толерантния стил

Толерантния стил родители са по-склонни да поемат роля на приятел, а не на родител с децата си. Те предпочитат да избягват конфликти и често се примиряват с молбите на децата си при първите признаци на „бедствие“. Тези родители най-често позволяват на децата си да правят каквото искат и предлагат ограничени насоки или съвети.

Основни характеристики:

  • Висока отзивчивост, ниска взискателност
  • Общува открито и обикновено позволява на децата си да решават сами, вместо да дава насоки
  • Правилата и очакванията или не са определени, или рядко се прилагат
  • Обикновено полага много усилия, за да зарадва децата си, понякога за своя сметка.

Проучването е установило, че децата, отгледани в толерантния стил родителство всъщност са много по-креативни от останалите. Освен това, обаче, е установено, че тези деца често влизат във взаимоотношения като страната, която очаква да получава, а не да дава. Емпатията при тях е по-слабо развита.

Много проучвания на стиловете на родителство са изследвали как различните подходи влияят на децата докато растат, и как негативните ефекти могат да бъдат смекчени. Но други проучвания се фокусират върху това да помогнат на родителите да станат по-самоосъзнати и да променят стила си, за да развият по-здравословни отношения с децата си. Някои изследователи са разработили аналитични скали, в които родителите посочват как биха реагирали на определени сценарии с оглед да им помогнат да преминат, може би чрез терапия, към по-умерен подход.

ФЪНтазия разработи семейна настолна игра , в помощ на детето да открива здравословни начини за решения, с цел управление на отношенията си с останалите. Но методологията, която стои зад играта е начинът – родителят да потърси своите варианти за вземане на решения спрямо детето си, що се касае до стила си на родителство и до това да пожелае да подобри създадените отношения.

Авторитарния родител

Това са родители, които очакват заповедите им да бъдат просто изпълнявани, без никакво обсъждане, без съмнение, че те са най-добрите за децата им. Те често разчитат на наказанието или заплахата от наказание, за да държат децата под контрол.

Общи характеристики

  • Висока взискателност, ниска отзивчивост
  • Налага строги правила с малко отчитане на чувствата или социално-емоционалните и поведенческите нужди на детето си.
  • Често казва „защото така казах“, когато детето им поставя под въпрос причините зад правила, които са били наложени.
  • Комуникацията е предимно еднопосочна – от родител към дете.

Този строг стил на родителство използва строга дисциплина, често определяна като „сурова любов“. В опит да имат пълен контрол, авторитарните родители често говорят с децата си, без да искат информация или обратна връзка.

Неангажирания родител

Това са родители, които поемат ограничена родителска роля. Те може да не прекарват толкова време, колкото другите родители в разговори, игра или други дейности и може да не си правят труда да определят много домашни правила. Някои деца на небрежни/неангажирани родители може да се противопоставят на правилата извън дома и да имат проблеми с изграждането на техники за самоконтрол.

Основни характеристики

  • Ниска отзивчивост, ниска взискателност.
  • Позволява на децата си най-вече да се грижат сами за себе си, може би защото са безразлични към техните нужди или не са ангажирани/претоварени с други неща.
  • Предлага малко грижи, напътствия и внимание.
  • Често се бори със собствените си проблеми със самочувствието и трудно създава близки отношения.

Този стил се определя като цялостно чувство на безразличие. Небрежните родители имат ограничена ангажираност с децата си и рядко прилагат правила. Те също могат да бъдат разглеждани като студени и безгрижни – но не винаги умишлено, тъй като често се борят със собствените си проблеми.

Авторитетния родител

Това са по-прагматични и гъвкави родители. Те поставят ясни граници, но също така насърчават независимостта на децата в тези граници. Дисциплината в такива семейства може да бъде по-подкрепяща, отколкото наказателна, и когато децата порастват, тяхната независимост се увеличава.

Основни характеристики

  • Висока отзивчивост, висока взискателност
  • Определя ясни правила и очаквания за децата си, като същевременно практикува гъвкавост и разбиране
  • Общува често; те слушат и вземат предвид мислите, чувствата и мненията на децата си.
  • Позволява да се появят естествени последици (например, детето не се справи с теста, когато не е учило), но използва тези възможности, за да помогне на децата си да разсъждават и да се учат.

Авторитетните родители се грижат, подкрепят и често са в хармония с нуждите на децата си. Те насочват децата си чрез открити и честни дискусии, за да възпитат ценности и да научат децата да разсъждават за последствията след всяко решение. Децата, които имат авторитетни родители, са склонни да бъдат самодисциплинирани и могат да мислят сами.

Как може родителския стил да предопредели бъдещите взаимоотношения на детето

Последните изследвания показват, че в някои семейства стилът на родителите, особено що се отнася до желанието да се държат под постоянен контрол децата, може да направи децата им уязвими за емоционално насилие от бъдещи партньори, работодатели и други.

Изследователите открили, че хората, отгледани с родител, който поддържа строг психологически контрол над тях, са станали особено уязвими към емоционално насилствени партньори. Ефектът обаче изглежда се компенсира чрез изпитване на емоционална топлина от другия родител. Изследванията продължават да изследват ефекта от различните стилове на родителство в едно и също семейство и дали има значение дали майката или бащата са авторитарни.

Изследователите търсят корелации между родителските типове поведение и ефекта в детското развитие и след това се опитват да контролират други фактори (като социално-икономически статус), използвайки статистически анализ.

Изследователите могат също да усъвършенстват причинно-следствената връзка, като проследяват развитието на детето във времето и търсят доказателства за промяна. Например, ако децата са склонни да стават по-антисоциални през годините – дори след като контролират първоначалните си проблеми с поведението – това е по-силно доказателство, че определен стил на родителство е поне отчасти виновен.

  • Децата от авторитетен стил семейства обикновено са добре възпитани и успешни в училище. Те са склонни да бъдат емоционално здрави, находчиви и социално адаптирани.
  • Децата от авторитарните семейства отваря нов прозорец е по-вероятно да засилят агресивното или предизвикателно поведение с течение на времето. Те също така са по-склонни да страдат от тревожност, депресия или лошо самочувствие.
  • В сравнение с деца от авторитарни семейства, децата с толерантния стил родители е по-малко вероятно да изпитват проблеми с поведението. Те може да имат и по-малко емоционални проблеми. Но тези деца са склонни да имат повече проблеми от децата, отгледани от авторитетни родители, и може да постигат по-малко в училище.
  • Децата от небрежния стил семейства са най-зле във всяко отношение. Повечето непълнолетни престъпници имат небрежен стил родители (Steinberg 2001).

Да, статистиките сочат, че най- успешен родителски стил е именно авторитетния – не толкова защото има отлично съотношение на Отзивчивост и Взискателност – а защото този стил гъвкаво може да се променя според нуждите в конкретните ситуации. И тъй като изначално той подхожда, съобразявайки се с благото на детето – силната способност за лавиране между стиловете не позволява „застояване“ на отношенията. Те са постоянно подхранвани от нови обстоятелства – които освен това биват разнообразно обяснявани.

Това е най-социално-емоционално развития стил родителство. Именно защото в него има осъзнаването, че подходите, решенията, изборите – са различни за всеки отделен случай и всяка отделна ситуация. Разбира се, тук в голяма степен подкрепа ни е известната английска поговорка „Не възпитавай детето си. То така или иначе ще прилича на теб. Възпитавай себе си“.

Разбира се далеч не само родителския стил е отговорен за темперамента, взаимоотношенията и изборите, които нашите деца правят. В това влияние оказват генетичната обусловеност, пренаталните обстоятелства, различните социуми, в които попадат.

Но не можем да скрием, че ролята на родителя е една от най-съществените – и колкото по-осъзнат е родителят в това как отглежда и възпитава своето дете – толкова по-големи са предпоставките да отгледа стабилно, уверено, спокойно и успешно дете.

Това не значи, че търсим перфектното родителство – това означава, че търсим родителство, което не се срамува да говори за моментите, в които не е перфектно.

На Третата национална конференция за социално-емоционално изучаване – посветихме всички сесии с професионалисти от страната и чужбина именно на родителя и начините, по които да го подкрепим – в опита му да бъде добър родител за своите деца.

Темите, около които се концентрираме, са изцяло в посока търсене на баланс в стила родителство – с мисъл за детското бъдеще – дългосрочно.

Теми на предстоящата Конференция:

► Как се справяме с дете(или тийнейджър), което постоянно ни се противопоставя?
► „Няма да правиш така!“ – защо тази родителска забрана не решава проблемът с гнева? Какво още е необходимо?
► Какво всъщност се крие зад агресивните прояви на едно дете към друго? Зов за помощ ли e? Зов за внимание?
► Срамът след гневните изблици – как да помогнем на детето в тези моменти на срам, огорчение или разочарование от гневни постъпки?
► Семейните конфликти – как говорим за тях с детето, когато е свидетел?
► Агресията като модел за подражание.
► „Няма да се страхуваш!“ – дали тази родителска забрана е посилна за едно дете? Как трябва да реагираме?
► Детето е свито и необщително, няма приятели, не споделя – как да реагираме?
► Детето се притеснява от изява и не разкрива потенциала си – как родителят може да му помогне?
► Критиката към детето – къде е мярката?
► Страхът от новото и страхът от промяната – как да помогнем на детето си?
► Страховете ни за нашите деца – кога могат да са прекалени и да се превърнат по-скоро в проблем?
► Кошмарите – уж всичко е само на сън, но емоциите са истински. Каква трябва да бъде нашата реакция?
► Провалите на децата ни и нашите реакции на тях. Къде е границата?
► Отвращение към училище, учител, учебен предмет – как родителят да потърси причините и как да мотивира своето дете?
► Новото дете в семейството – как се справяме с отвращението, което може да изпитват баткото или каката?
► Желанието на децата ни да бъдат желани в обществото – как възпитаваме морални граници? Как да бъдем до детето си в моменти на отхвърляне?
► Как изразяваме отвращението към детето си? Проблем или решение е да го засрамим пред другите, да бъдем по-назидателни и по-строги в момент на отвращение от постъпките му?
► Как да различим кога детето лъже и прави опити да ни манипулира, и кога дава неверни твърдения заради неразбрана от него информация или фантазиране?
► Тъга, носталгия и/или отчаяние поради смяната на социума (преместване в друг град, друг дом, друго училище, нов партньор на разведен родител и пр.). Как да подкрепим детето?
► Развод на родителите и чувствата за отхвърленост, самота и пр. – как да помогнем на детето като родители и кога е удачно да потърсим подкрепа от специалист?
► Кога социалната изолация става път към самотата и депресията за нашите деца и нас самите?
► Детето не се интересува от нищо, загубило е мотивация – на какво се дължи? Как може родителят да помогне?
► Кога „състезателният дух“ спира да бъде качество и се превръща в проблем за децата ни?
► В моментите, когато самочувствието пречи на мотивацията на детето да учи и твори – как родителите могат да се намесят най-адекватно?
► Колко егоизъм е достатъчен? Как един родител регулира възпитанието, свързано с егоизма на детето?
► Кои са „сигналите“ на пристрастяването, които един родител може да следи у детето си?
► Как да възпитаваме детето си относно виртуалните и дигитални удоволствия (компютърни игри, социални мрежи), така, че да не се пристрастява към тях?
► Как да възпитаваме желание за екипност, толерантност и емпатия у децата си?
► Как да възпитаваме у детето си търпение и отлагане на удоволствията?
► Как да спечелим доверието на детето в различните етапи от неговото порастване?
► Кога позицията на родителя „Аз знам кое е най-доброто, най-важното и най-правилно за детето ми!“ може да се превърне в проблем за детето? Къде е границата?

За първи път в България ще проведем уебинари към програмата на Конференцията за #родители с четирима топ международни експерти в областта на #ЕмоционалнаИнтелигентност.

Те ще предложат на българските родители съвети, подходи, практики, ноу-хау и полезни данни във връзка със социалното и емоционално развитие на децата.

🔸👉 регистрация за уебинар с 👏 Matt Pearsal, Community Мениджър на „Comittee for Children“ (официални сайтове: www.cfchildren.org и www.secondstep.org) • регистрирайте се за уебинара на адрес: 💡https://forms.gle/JsRUXapmVirqjG3d6

🔸👉 регистрация за уебинар с 👏 Joshua Freedman, Основател и изпълнителен директор на Six Seconds (официални сайтове: www.6seconds.org и www.EQ.org) • регистрирайте се за уебинара на адрес: 💡https://forms.gle/LYzW1fDNN22WdvN3A

🔸👉 регистрация за уебинар с 👏 д-р Lorea Martinez, Основател на „HEART in mind“, писател и преподавател (официален сайт: www.loreamartinez.com) • регистрирайте се за уебинара на адрес: 💡https://forms.gle/F6WK6J1RpRcmKwrE6

🔸👉 регистрация за уебинар с 👏 Lee Keylock, Директор „Глобални програми“ в „Narrative 4“ (официален сайт: www.narrative4.com) • регистрирайте се за уебинара на адрес: 💡https://forms.gle/gE1L5vfKVU79qa3c8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.