Защо СЕИ е по-важно от всякога именно сега?

Училището никога не е било просто място за наливане на знания… Ако беше така – спокойно можехме да оставим децата пред GOOGLE, където е препълнено с информация, от която те имат нужда, и от която, често нямат, всъщност. Училището е социална група, в която децата получават уроците си по общуване, по търпение, по толерантност, начини на реакция в различни ситуации, по чувстване… Получават подкрепа…Имат приятелства...

Дигиталната форма на образование – не означава, че социализацията ни трябва да спре.

Напротив – тя е необходима много повече от всякога – тъй като естественият начин на децата да общуват, на учителите да общуват с тях – се промениха драстично. Kато всяка промяна – тя е свързана и с нива на стрес ... С необходимост от време за адаптация… С по-чести дискусии по темата.

Логично е още по-силно и целенасочено да търсим вариантите за преодоляване на физическата дистанция, за да съхраним емоционалното си здраве.

За всички е ясно, че академичните знания няма как да бъдат усвоени, без правилен подход, без адаптивно и креативно мислене, без да се вземат под влияние особеностите на променящата се среда и участниците в нея, настроенията, опасенията, стремежите, възможностите и целите. Общите и индивидуалните цели. Излишно е да споменаваме, че далеч НЕ САМО РЕЗУЛТАТИТЕ са от значение, когато говорим за работа с най-крехката група – децата. Удовлетвореността, създаването на доверена, безопасна общност, чувството за принадлежност – това са фактори на успеха с дългосрочна перспектива. Това е Социално-емоционално изучаване. И то не просто е важно, то е от първостепенно значение в условия на изолация, дистанция, пандемия, масова дигитализация – последствията, от които, за новото поколение все още е трудно дори да се прогнозират. И Социално-емоционалното изучаване е постижимо в дигитална среда.

Затова решихме да подберем няколко съвета и активности за работа по социално-емоционалното здраве на децата, за екипната работа между тях като съученици, и учениците заедно с учителя, отношенията помежду им, вземането на здравословни решения, удовлетвореността.

Да предизвикаме нетърпение за следващия урок!

Предизвикателство е да накараш ученици да очакват следващия си урок, но още по-голямо е усилието в дигитална среда, където можеш да се присъединиш… Но и да не си реално там. Обаче си представете ако в онлайн средата, си създадем ритуал – да сме облечени по различен начин, интересен всеки ден. Като се появят децата да искат да пуснат тази камера, защото ще очакват всички да кажат „УАУ“. Може да е облекло свързано с урока, или нещо просто необичайно, странно. За да могат да очакват настъпването на часа, да бъдат изненадани. Да им подарим изненада е начин за свързване и привързване. Спомнете си всички онези Youtube видеа, в които дете разопакова киндер яйца, или кутии с подаръци. Децата ги гледат – защото им подаряват Изненада. Очакване.

Няма нищо лошо да използваме тези емоции, за да ги привлечем към урока, да им създадем свързване един с друг и привързване към процеса. Това драстично ще повиши интереса от участие във всеки следващ час… И ангажираността към часа.

Да създадем Любопитство един към друг

Всяко дете може да му се даде задача да събира в рамките на една или две седмици, неща които го описват, в една кутия. След това да се даде възможност на децата в удобно през деня време да разкаже за своята кутия. Да разкаже за себе си, с цел да се опознаят, на едно по-високо ниво.

Ако обвържем това с кутията с емоции – Детето може да събира предмети, които свързаваме с някакво преживяване, емоция и пр… „Нося един предмет, и го нося сега, защото той ме кара да се чувствам ….“ Да се покаже – и да се отвори дискусия по темата. Например показваш една ютия – и разказваш за нея… И другите мислят „защо пък ютията точно“?

Единствено условие е да не се обиждаме един-друг в споделянето. Да внимаваме да не засегнем някого. Защото случи ли се това – участието трябва да бъде прекратено.

Създаване на Култура на общуване

Не просто да присъстват неактивно. Това е безполезно отбиване на номера. За целта нещата могат да се променят в посока активиране на ученика и това става много лесно в дигиталната среда- защото тя му е доста по-позната, доста по-приятна – и ние най-после можем да се възползваме от  това.

Да отправим предизвикателство. Интеракции, дискусии, групов урок

Учителят може да даде на децата като задача – материала за следващия урок, написан от него – като есе, презентация или каквато и да е форма, която ще подхожда на групата, с която работи. Би могъл да разпредели между различни ученици материала – един да има 5 минути, друг да има още 5….за да разкажат за определени части от урока. Когато се видят в следващата им среща, Учителят не им преподава- децата преподават. Учителят влиза в ролята на модератор. Той може да спретне прекрасна сесия с въпроси и отговори, като той да задава въпросите. С това ще даде и пример на децата какви въпроси могат да бъдат задавани по един нов материал, тъй като много често те не са наясно как да потърсят ново знание.

Подходът към подобна активност най-добре да е в стил „Това е една невероятно отговорна задача, която ви поверявам. Целта е да ме накарате да запомня този урок. Как ще го направите?“

Предизвикателството в това задание е ключовият момент в този маниер, защото децата от това поколение се мотивират при делегирането на отговорности и при задачата да преодолеят някакво изпитание. Освен осигуряване на несимулирано присъствие – Това ще подобри презентационните умения на децата също драстично.

Рекламен анонс

Това е подобно на предходното упражнение, но с име, което да звучи провокативно и интересно за децата. Както предходното и това работи прекрасно и в офлайн форма. В края на всеки час – да се дадат 10 мин. на 1, 2 деца, които да изготвят резюме на новия урок, който сте преподали в този час и да го презентират – като рекламно съобщение. Забавно е, приятно е, креативно е. Ако децата знаят, че някои от тях ще бъдат избрани да го направят, ще бъдат мотивирани да слушат урока много внимателно. а ако подходите с хумор към възложената задача – ще получите едновременно вниманието им в клас, но и сърдечното им доверие, че целта ви е да се забавлявате докато трупате знания. Процесът може да бъде много облекчен и климатът в класната ви стая – виртуална или офлайн – да бъде изключително благоприятен.

Оценяване по активност

Децата могат да бъдат оценявани по смислена активност в групата – Бизнесите го правят – защо този модел да не се прехвърли в образованието? Такъв модел мотивира за постоянна комуникация, кара децата да са непрекъснато в урока, а не просто да симулират присъствие.

Учителят може да каже „Искам да ми задавате въпроси в групата? Това, че днес преподавам урок номер 5, а утре 6 – не значи, че не може да ми задавате въпроси до края на годината за тези уроци. Това е моята роля тук да комуникирам с вас по уроците ни, но трябва вие да създадете темите на разговор. И аз ще ви оценявам по това, колко сте активни.“ Защото утре, когато тези деца ходят на работа, ако те и ходят само по задължение без да са въвлечени в работния процес – те най-вероятно ще бъдат уволнени, защото такива кадри са лесно-заменими. А на децата им предстои да работят в екипи през целия си живот и да доказват принадлежността си към тях. Ако не се интересуват от процеса – те винаги ще бъдат санкционирани.

Геймификация в учебния процес като част о социално-емоционалното изучаване

Представяте ли си ако това с поставянето на оценки за смислена активност (горния съвет) всъщност е под формата на точки. Те могат да се отбелязват в един чарт, който дигитално можем да изготвим много по-лесно от колкото офлайн, и в него да има данни за всеки ученик, колко точки е събрал.

НО точките да се сумират общо за класа – според това кой с какво е допринесъл в него.

И когато стигнат до определен брой точки – например 200 – целият клас да отключи отговор на някаква загадка, или направо някаква награда, ако искате да е по-лесно. Така ги стимулираме още повече да печелят точки, а за да печелят- те ще са активни…Освен това – ще са заедно в това и заслугата им накрая е сладка – защото са постигнали победа с общи усилия.

Социално-емоционалното изучаване включва и родителя в процеса, защото той е екип с вас.

По време на локдаун това е най-лесно – защото със сигурност единият родител ще е там (за по-малките ученици). Възползвайте се от това. Нека когато имат възможност – да се включат, да споделят, когато те са били на този урок, какви предизвикателства са имали. Основната им задача да е да споделят „Как използваш този урок днес в живия живот?“ Децата от новото поколение обичат да имат данни за полезност за нещата, които трябва да научат. Ако имат такива – подкрепени с лични истории, това е безценно за тях.

Социално-емоционално изучаване по време на социална дистанция…

Това е нещо, което може да бъде инициирано от директорите. На място, реално физическо място, може да набележите някое дърво, някое цвете или прочие, най-добре ако е в двора на училището ви, децата могат да се редуват, по график, да ходят там. Ако желаят могат да си оставят някакви неща един на друг. В една кутия или буркан, могат да си оставят послание или някакъв предмет. Това е един прекрасен начин – макар и онлайн, да не ги откъсваме от офлайна, по един безопасен начин. Това да е нещо като техният офлайн чат. Освен това, е нещо, което заедно ще правят, ще бъде забавно за всички. Тези, които са притеснени, това ще ги успокои. Най- малкото – учителят може да им запази този буркан – и да им го покаже в един последващ важен момент. За да им напомни, че заедно са преминали през изпитателно време и това, което ги е крепило – е била взаимността, дори тогава, когато всички са прокламирали разединението.

Завет към Бъдещето

Разбира се на последващ етап – може да бъде съхранено от самия директор – като част от историята на училището. Като капсула на времето – да, то преминава през етап – и е важно да има спомени за всеки един такъв, които да могат да се предадат на следващи поколения. Това е приемственост, да градим приемственост през моста от минало, настояще към бъдещето. Да, този директор най-вероятно няма да бъде все още директор там, може би голяма част от персонала вече няма да е същия – а децата, които ще го прочетат – все още вероятно дори не са дори родени. И това е страхотно! Да направиш нещо такова е наистина Социално-емоционално – защото то е отвъд личните ти позитиви като директор – то ще е позитив за следващия, но ще е огромен пример и завет към следващите поколения. То е като да засадиш дърво… и да знаеш, че няма да се възползваш от сянката му. Да създадеш култура на приемственост – отвъд това, което сам ще можеш да видиш като резултат.. Да го завещаеш в бъдещето..

Моделът на FUNтазия и DARE Framework – като помощник и в дигиталното образование – в качествената интервенция при нетипично поведение

Знаете, че нашият модел със своите 4 компонента е приложим както офлайн, така и онлайн и за него няма граници, които не могат да бъдат преодоляни.

Тези 4 основни елемента – стълбове, прилагани заедно дават устойчива основа за развитие на социално-емоционални умения у дома и в учебна среда, също така и в работна среда.

Както говорим за учителя да може да упражни тези 4 важни точки – така и родителят да се учи да го прави – защото той наблюдава, картотекира и споделя с това дете в друга среда… И за да може да му помогне да гради отношения във всички останали среди и да взема здравословни решения – той има тази отговорност към своето дете.

Разбира се, отчитаме факта, че в една класна стая – наблюдението над учениците е далеч по-лесно, отколкото в дигитална форма на обучение. Но като педагози – вие прекрасно знаете, че тук не говорим само за наблюдение над това дали детето гледа през прозореца или към задния чин, а за поява на нетипично поведение, което може да проличи в маниера на издаване на домашна работа, например, или в отговор на изпитване. Хубавото е, че ако гореизброените активности ви се сторят удачни за прилагане и имате желание да го направите – ще си осигурите достатъчно много интеракции, посредством, които можете да упражните качествено и обстойно наблюдение над децата, с които работите – дори дигитално. И това е чудесно. Защото картотекираното наблюдение е повод за обсъждане на проблемни казуси, с цел качествена интервенция. Което е вашата най-благородна мисия към децата в класната ви стая с умисъл за тяхното бъдеще.

Картотекиране можете да правите посредством Дневника на емоциите – учителят за своите наблюдения (респективно тук говорим за онлайн средата на обучение), родителят – за неговите. Преминаването към дигитална форма на обучение е промяна, която със сигурност би било полезно и здравословно да бъде проследено по какви начини се отразява на всяко едно дете. Колаборацията, разбира се идва при обсъждане на набелязани проблеми и казуси между родителя и учителя/родители и учители. В подходящ момент детето/децата също могат да се включат в тези обсъждания – не с цел назидание – а с цел да му дадем увереност, че сме се събрали там, за да го подкрепим и имаме обща мисия, свързана с неговото благосъстояние.

Упражняването на модела в момент, в който наблюденията ви, вече са сигнализирали за поява на нетипично поведение – можете най-лесно, професионално и без възможност да сбъркате, в случай, че сте неуверени – да направите посредством DARE Framework. Можете да видите информация за начина, по който да го използвате ето тук.

Да, лесно е да го направите дигитално, защото формата е със свободен дигитален достъп – дори няма да се налага да разпечатвате колелото. А вие, като учители – потърсете подкрепа у родителя – да приложи фреймуорка в домашна среда, при набелязване на нетипично поведение от негова страна. Защото комбинирайки данните си за двете среди – имате обширна база данни, с която можете да пристъпите към качествена и професионална интервенция, родена от колаборацията помежду ви.

Ще се радваме ако ни споделите обратна връзка ако сте приложили тези техники и какъв резултат са дали те. Можете да ни пишете на адрес info@funtazia.bg.

При нужда от помощ и допълнително консултиране

Винаги можете да се свържете с нас на телефон 0885217714 в случай, че искате по-конкретно консултиране по темата за социално-емоционално изучаване. Нашият международно-сертифициран практик Полина Коцева -(единственият в България с международен ценз) осъществява консултации към учителски колективи, класове в училища, групи в детска градина и др., за развитие на емоционална интелигентност и социални умения. Те са подходящи при:

1. При подкрепа в цялостна или частична интеграция на подходи и методики на Социално-емоционалното изучаване;
2. При проблемни и комплексни казуси – агресия, потиснатост, демотивация, зависимости и др, изискващи обективна външна намеса от професионалист в социално-емоционалното развитие;
3. При подкрепа на педагозите в създаването на благоприятен и здравословен учебен климат с техниките на социално-емоционалното изучаване.

Интервю за агресията при децата с консултанта Полина Коцева в Образованието.бг и в телевизия BGoAir.

Информация по темата за Социално-емоционалното изучаване в интервюто с консултанта Полина Коцева

Допълнителни ресурси и статии:

Идеи за учители за социално-емоционално изучаване в клас

Как да използвате дневника на емоциите

Урок за Благодарността

30 активности за регулиране на тъгата

50 активности за регулиране на гнева и агресията