1. Опитваме се да разсъждаваме с него, когато е претоварено

Когато емоциите са силни, за детето е трудно да възприема обяснения, да отговаря на въпроси или да мисли за това какво е трябвало да направи по друг начин.

ВМЕСТО ТОВА: Първо му помогнете да премине през този момент. Ако искате и вече сте разговаряли по темата за емоциите – използвайте барометър на емоциите – за да помогнете на детето да дефинира и чувствата си по-конкретно. Ако виждате, че не успява – насочете го вие – „“Виждам, че имаш много енергия и чувството май е неприятно…Това коя зона беше…“

Повече информация вижте в статията: Барометър на емоциите и как да го използвам.

Дефинирането на състоянието е научно-доказан метод да свалите интензитета от преживяването и да включите мозъка в режим на по-рационално разсъждение. Правейки това  с детето – вие му показвате начина да започне да изгражда един полезен навик за себе си. 

Но за случилото се – Говорете, когато се успокои.

„Ще поговорим за това по-късно.  Сега съм тук, до теб. Твоите емоции ме вълнуват – как да те подкрепя в тях?“

2. Казваме му „Успокой се“

Думите „Успокой се“ казват на детето какво искаме от него, но не и как да го постигне. Когато вече е претоварено, то има нужда от помощ да намери това, което работи за него.

ВМЕСТО ТОВА:

Предложете проста следваща стъпка. Ако вече сте използвали барометъра и сте дефинирали зоната и чувството, което изпитва детето – логичен следващ въпрос е – „Kак можем да се справим с това?“.
Поговорете с детето и му дайте различни варианти, според състоянието, но най-важното е – да го убедите, че сте там до него в това.

„Тук съм, с теб съм, но ако имаш нужда от малко пространство – мога да се отдръпна, докато потрябвам?“

3. Повишаваме тон, когато то повиши тон

Когато гласът на детето се извиси, е лесно и нашият да се повиши. Но добавянето на повече гняв и интензивност може само да ескалира ситуацията.

ВМЕСТО ТОВА: Запазете гласа, думите и движенията си възможно най-спокойни. Ако имате нужда от момент да се овладеете, вземете си го, когато е безопасно.

4. Омаловажаваме чувството, защото причината ни се струва маловажна

Изрази като „Не е голяма работа“ или „Няма за какво да плачеш“ може да имат за цел да успокоят, но чувството вече е съвсем истинско за детето  и подобно отношение може да го дистанцира още повече.

ВМЕСТО ТОВА: Отчетете, валидирайте това, което изпитва, докато все пак поставяте граници за безопасно поведение.

„Виждам, че наистина си много ядосан/а. Да сме ядосани е нормално.Така защитаваме това, което мислим за правилно. Но – не можем да бъдем жестоки –  Няма да ти позволя да удряш себе си или друг.“

Ако искате да упражнявате валидирането на чувствата – освен с барометъра –  можете да подкрепите детето в това  – използвайки и комплекта карти с емоции. 

Разбира се – това го правете в спокоен момент.

В Курса „Уверен Тийн“ към Фънтазия работим с децата по изграждането на умения да разпознават и навигират своите силни емоции, да ги използват за да градят добри взаимоотношения с другите – а родителите подкрепяме с инструменти – как да разговарят с децата си, точно тогава – когато те НЕ МОГАТ да управляват емоциите и поведението си.

5. Използваме прекалено много думи

Въпросите, обясненията, инструкциите и наблюденията –  се превръщат в допълнителна информация, която е трудно да бъде обработена от претоварено дете.

ВМЕСТО ТОВА: Използвайте кратки и ясни думи, докато нещата се успокоят.

„В безопасност си. Тук съм. С теб съм“

Всичко това е може да е съпроводено с прегръдка. Няма да сгрешите.

Това не е като да наградит детето за някакво негативно поведение – това е като да му помогнете да регулира затормозяващите го емоции. Да ги навигирате заедно!

6. Променяме разумна граница, само за да прекратим нервната криза

Детето може да е искрено разстроено от дадено ограничение и все пак да има нужда от тази граница. Разбирането на чувствата му не означава, че всяко „не“ трябва да се превръща в „да“.

ВМЕСТО ТОВА: Бъдете топли към чувството и ясни относно границата.

„Знам, че си ядосан/а, че времето пред екрана приключи. Времето все пак приключи за днес.“

7. Фокусираме се единствено върху това, което е направило

Викането, плачът, удрянето или хвърлянето на предмети привличат нашето внимание, но фокусирането само върху поведението може да ни попречи да видим какво го е предизвикало.

Във Фънтазия разглеждаме това като ситуация, която не се е развила според добрите ни очаквания. Тя е проблем. Създала е проблем. А ние вярваме, че Проблемът е ресурс за откриване на възможности и за израстване – подготовка за бъдеще.

ЗАТОВА, вместо фокус над проблема: Когато нещата са спокойни, извън ситуацията на ескалация – потърсете повтарящи се модели. Какво се случи непосредствено преди това? Има ли ситуация, изискване, преход или чувство, което редовно предхожда това разстройване? Разбирането на модела ще ви помогне да разберете каква подкрепа би помогнала. Идеална за целта е настолната игра Фънтазия, която помага на дете и родител да откриват модели на поведение, възпитава търсене на решение във всяка ситуация, вместо заучаване на стратегии. В играта има нужните въпроси, които родителят да зададе – за да бъде истински до детето в трудния му момент.

8. Чакаме да се разстрои, за да го учим какво да прави

Средата на емоционалната буря не е най-подходящото време за въвеждане на нови начини за справяне.

ВМЕСТО ТОВА: В по-спокойни моменти помогнете на детето да забелязва ранните знаци, че започва да се разстройва, и да открива неща, които му помагат. Опитайте се да намерите и запишете неща, които го предизвикват. Говорете за тях – и намерете поне 3 различни решения да посрещне всяко от изброените – вместо обичайната ескалация. Играта Фънтазия се движи около изграждането на навици на детето да мисли за здравословните решения от всяка една житейска ситуация.  Така децата се учат, че силните им емоции не са безизходица, и че те ги учат да мислят за решенията. Научават още, че винаги има поне 1 различно решение от ескалацията – което е здравословно за всички участници. Това умение е основополагащо за всяка комуникация в живота  на всеки човек.

Изпробвайте тези стратегии заедно с детето, преди да са станали спешно необходими.

Целта не е да спрем децата да се разстройват и да избегнем всяка ескалация.

Целта е да им помогнем да научат, че трудните емоции могат да бъдат управлявани и изразявани по безопасен начин и че можем да бъдем заедно в това.

Именно с такава цел и ссъздадохме курсът „Уверен тийн“ – за да помогнем на децата да намират своите здравовсловни варанти в трудните ситуации, и да подкрепим родителите – как да бъдат до децата си, в най-трудните им мигове.

Свържете се с нас ако имате нужда от професионален съвет относно справянето с трудни емоционални състояния и нежелано поведение.

Можете да ни пишете на адрес  info@funtazia.bg

Или да ни се обадите на телефон 0885217714

Ако статията ви се струва полезна или мислите, че може да помогне на някого – споделете информацията с него.