„Проблемните деца“

В работата ни във Фънтазия  – често  идват при нас с един и същ профил на деца: „Не спира на едно място“, „Постоянно прекъсва“, „Импулсивно е“, „Всичко го разсейва“, „Не се концентрира да учи“, „Нищо не запомня“, „Непрекъснато трака с нещо по чина“ и пр.. Вярвам, че можете да допълните списъка с много и конкретни дефиниции и ситуации, защото много добре ме разбирате за какво говоря.

В очите на образователната система тези деца често получават етикета „проблемни“. 

Знаете, че работата на ФЪНтазия е фокусирана преди всичко около това да ни покаже, че всяко едно дете има потенциал. И ако ние – като възрастни авторитети – родители, учители  – не сме започнали да го развиваме – е защото не сме го открили. ВСеки ден пишем за това, че няма лоши или „повредени“ деца. Има такива, чийто вътрешен свят говори на различен, по-интензивен език.

 Истината, погледната през призмата на емоционалната интелигентност и невронауката, не е точно в ПРОБЛЕМА. Хиперактивното дете не е проблем, който трябва да разрешим, накажем, отстраним и порицаем, или развален механизъм, който трябва да поправим. Това е дете с мощен двигател на космическа совалка, което изостаналата образователна система и закостенелите у нас самите норми – се опитват да управляват в тесните, разбити улички на градското движение. 

Разбира се, че е невъзможно. Точно защото е – започваме да наместваме квалификации към децата, които звучат обидно, безнадеждно … и доста заразно – пряко и преносно.

Ако успеем да заменим упреците и етикетирането –  с правилно навигиране на този огромен заряд –  тази сурова, хаотична енергия може да се трансформира в нещо свръхгениално.  Не го казвам, защото светът познава много такива случаи само …а защото всеки ден правим именно това – да върнем едни семейства от безнадеждността, показвайки им, че заедно можем – не да променяме децата…А да променим средата – чрез тяхната огромна сила!

„Превод“ на дефицитите на езика на суперсилите

Винаги съм твърдяла, че дори не е нужно да се учим на нови неща, за да знаем какда бъдем до тях. Децата.  По-често ни е нужно да се отучим от някои… за да успеем да се свържем с тях, по начина, който ни позволява – освен да ги обичаме – и да ги разбираме.  Всъщност – ако ги слушаме и изслушваме отвъд онова, което казват и правят – а в онова, което премълчават, ако се учим да ги слушаме и виждаме – не за да оценяваме поведнието им, а за да тълкуваме каква информация ни дава този поведенчески модел и каква нужда или потенциал детето комуникира през него – всъщност – ние имаме силата да трансформираме в суперсили – всяко негативно проявление.

Всъщност – нещо много важно!  Проблемът не е в поведението на детето. Децата общуват през поведението си и ни казват неща, които още не могат да дефинират. Проблемът винаги е в начина, по който ние реагираме! 

Обикновено е достатъчно да видим възхитителното у едно дете. Толкова лесно и толкова трудно понякога, ако оставим заобикалящата среда и непоискани странични мнения да ни убедят, че такова няма.

А то е постоянно пред нас – ВЪЗХИТИТЕЛНОТО! 

Понякога често срещани проблеми – имат много простички… и възхитителни обяснения…

Като тези реални изказвания от пратиката ми:

Проблем:

– „Непрекъснато се движи, не може да стои на едно място! Не знам как да го спра.“ 

Аз виждам друго: 

– „Детето има огромна енергия, която търси къде да бъде разтоварена. Разбирате, че тя няма как да изчезне от само себе си, когато поискаме от детето да се успокои, нали? Детето се нуждае от движение, за да обработва информация. Докато обработва информация – то може да захрани цял град. Това е човек на бързото действие – може би атлет, плувец, предприемач и пр…! Той е създател и генератор на идеи! Нужно е да му намерим в какво да вложи всичкта тази енергия и фокус и никой няма да може да настига постиженията му! “

Проблем:

– „Постоянно прекъсва останалите, нали виждате?“

Аз виждам: 

– „Бърза Мисъл! Детето има нужда от често себеизразяване и търси начини да го стори. С правилно навигиране на импулсите –  виждам го  да е отличен лектор, с лидерски потенциал и стремеж към социално свързване. “

Проблем: 

– „Не може да задържи вниманието си! Постоянно нещо го разсейва. „

Аз виждам: 

– Да. Това може да е много фрустриращо за човек, който наистина го е грижа за това дете.  Докато деца без хиперактивност могат да стоят и да  виждат само дигиталната  дъска и учителя пред нея , хиперактивното дете забелязва птицата на прозореца, промяната в тона на учителя, някой е паднал на двора, отварянето на бутила вода от задния чин,  и шума в коридора. Неговият ум улавя детайли, които другите пропускат. Това може да е много натоварващо за детския мозък – затова има нужда от механизми за реабилитиране на многото информация, която процесира наведнъж. Не за да не е в тежест на някого – а за да съхрани себе си.   В зряла възраст това се нарича „иновативно мислене“ – способността да свързваш точки, които никой друг не вижда. Тези деца не просто мислят извън кутията, за тях кутия няма! Нужно е само да им дадем вариант – това супер умение да не ги претоварва и прегрява. “

Енергия + емоционална регулация + вдъхновяваща цел

Това не е формула, това е основна необходимост от усвояване на умения, за справяне с голямото количество енергия и насочването му в правилна посока и ефективно канализиране, регулиране на емоциите и осъзнаване на причините за тях и настроенията, в които ни отвеждат, и откриване на ДВИЖЕЩАТА СИЛА – онази, която кара детето да стане сутрин преди всички останали и да няма търпение да се захване с работа.

Хиперактивните деца не просто се движат повече — те чувстват по-интензивно. Тяхната емпатия, страст и чувство за справедливост често са огромни. Ако това емоционално гориво се насочи към кауза, изкуство или наука, детето може да постигне свръхфокус и да създаде шедьоври.

Подкрепете хиперактивното дете с възможности за емоционална регулация!

• Научете детето как да разпознава емоциите си, кога се появяват по-интензивните, какво ги провокира, много или малко енерия има в тях –  кога започва да се претоварва, за да знае кога да потърси механизъм за разтоварване. Полезен помощник на хиляди деца в това отношение е инструментът барометър на емоциите. Безплатен е.

• Използвайте „кътче за успокоение“ или тихо пространство. В Комплекта Мини табла за емоционална интелигентност    има инструкции за сформиране на различни кътчета – не само за успокоени, но и за преосмисляне на случилото се. Децата с по-активен мозък имат нужда по-често от другите да бъдат подкрепени в това да потърсят тази саморефлексия.  Първоначално – е необходимо възрастният да е непрекъснато на разположение в тези рефлексии –   пример, посока и вдъхновение – без упрек.

• Осигурете време за уединение/почивка, преди поведението да ескалира – за целта е нужно да правите практика в откриването на различните тригери – нещата, които го водят към ескалации. Когато децата се учат да разпознават тригерите си – те се научават да намират механизми за справяне.

• Покажете му и упражнявайте прости стратегии за дишане или заземяване и когато емоциите станат твърде неконтролируеми. Да, рефлексията е нужна, но стратегиите за заземяване и дишане са СПЕШНА помощ в най-интензивните моменти. Това може да е дишане от типа 4 секунди вдишваме, 8 задържаме – 6 издишаме – повторено няколко пъти. Или тип дишане, който работи благоприятно за детето. Техника за заземяване може да бъде да помолите детето да намери 5 неща, които може да види, 4 неща, които може да помирише, 3 неща, които може да докосне, две неща, които може да облече, 1 нещо което иска да прегърне…

• Чертайте заедно различни варианти за решаване на проблем. Научете ги, че всеки проблем има поне три различни варианта за здравословно решение. Играта Фънтазия може да ви е много полезна в това отношение, защото в нея сме развили начини за диалог с детето, като през цялото време му помагатре да гради навика да търси решението във всяка ситуация, без да запаметява формули за решения, а просто анализирайки, оценявайки и преценявайки правилно всяка различна ситуация.
• Научете децата, че е достатъчно да подложат на съмнение всяко свое решение през трите правила за здравословно решение: 1. Дали застрашава живота и здравето на тях или някой друг; 2. Дали нарушава закон или правило; 3. Дали е съобразено с всичко, не само с тях самите. Когато свикнат с тези три прости правила – децата се научават да ги прилагат за всяко решение – това им помага да се справят с импулсивността и с прибързаните реакции, които ги завъратат в поредица от срам и гняв, които хиперактивният ум тълкува като крайна безизходица и фатализъм.
• Дайте им право на всички емоции. Разграничавайте емоциите от поведението. Емоциите ги позволяваме  и навигираме – поведението се учим да го разбираме, според информацията, която ни носи.
• Когато дадем на детето инструмент за себеизразяване, себепознание, и увереността, че сме до тях в корегулацията – е абсолютно сигурно, че сме ги въоръжили с онова, което им е нужно да преодолеят най-големия дистрес за хиепрактивния ум – битката с емоциите. От тях те не могат да се скрият!
• В летния клуб за социално-емоционално развитие – планирахме време с децата именно за това семоционално изследване и социални връзки, които често не остава възможност да се случат с нужните рефлексии в живия живот. За съжаление това е една много рядка възможност, която имаме време да реализираме – събирайки скромна група деца, които не се познават – но усетили необходимостта от свое пространство. В нея работим интензивно за преработване на емоциите в здравословни избори и в управление на отношенията – дори, когато всикчо това е свързано с претоварената ни нервна система. А тя е такава за всеки от нас – защото – фактът е че всяко дете днес има степен на хиперактивност.

Реагирайте адекватно на поведението

• Останете спокойни и последователни. Децата нямат нужда от хиперболизация на случващото се и от свръхемоционални реакции. В наше лице могат да видят добра саморегулация, която да им бъде пример за таква в последствие.

• Бъдете ясни относно очакванията си. Чертайте конкретни планове и давайте постъпкови инструкции. Търпеливо и бавно. Твърде голямата картинка за крайния резултат често демотивира и блокира хиперактивния ум.

• Използвайте поощрения по-често от наказания. Подходящо е на всяка негативна обратна връзка към детето от ваша страна – да давате по 3 поощрителни обратни връзки.

• Фокусирайте се върху положените усилия, а не само върху резултатите. Ако дете, което има проблем със запазване на фокуса върху четенето –  е имало за план да прочете 20 страници, но е успяло да прочете 8 – отчететр факта, че 8 е по-добре от нищо и усилие е било положено, което не може да остане незабялезано. Не забравяйте да подчертатете доверието към детето, че утре ще се справи много по-добре, щом днес се е справило по-добре от вчера.

Направете ученето активно

Дали е у дома или в учебна среда – постарайте се да осигурите възможност за раздвижване. Огромна част от децата днес имат нужда от движение.

• В учебна среда използваме различни подходи за активно социално-емоционално учене и свързване, които не веднъж сме споделяли на различните издания на конференцията ни. Някои от тях са комбинация от специфична встъпителна активност, след това ангажираща с учебния материал активност и за финал рефлексия под формата на всякаква инетрацкия. Споделяли сме практики, по  CASEL рамка, които да бъдат подходящи и за трите части на един учебен процес, така че часовете – без значение по какво – да станат приятни, забавни и без излишно напрежение от задържана енергия, която просто няма къде да иде.

• Използвайте практически занимания (учене чрез преживяване) В летния клуб за емоционална интелигентност , структурираме всичко през различни игри, активности, рефлексии и възможност за всеки да изрази позиция. Не защото имаме време да го направим – а защото знаем колко е важно за тази група деца, която се събира и не се познават помежду си – да развият умения да регулират своята енергия и импулси, да ги обединяват с тези на останалите и да разбират колко важна е силата на колаборативната работа, как всеки има роля в нея – и да търсят активно своята роля за общия принос. Важно е – защото тези деца – се връщат след това в различните си образователни социуми – и сме виждали как съумяват да пренесат наученото там… да вдъхновят с примера си и останалите… Да променят средата. 

• Кратки почивки в учебна среда – забелязали сме,ч е децата имат нужда да нправят някаква малка разтоварваща активност, когато учителят забележи, че енергията им стане неудържима. За целта вече няколко години – песента ЖЪЛТИЯ танц – която измислихме  – се слуша и танцува в стотици класни стаи ежедневно.

• В домашна среда – Позволете на детето да стои изправено, докато работи, ако има нужда. Позволете му да се разхожда, ако желае – поне за някаква част от заниманията. Дайте му идея, когато усети, че загубва фокуса си и спира да възприема – да направи някоя лицева опора или да изтанцува някакъв танц. Кратки паузи от по 5 минути с физическа активност – успяват да осовбодят натрупаната енергия, да генерират количество допамин, от кратксорочното постижение и да настроят ума отново за работа.

Не засрамвайте детето!

• Не поставяйте етикети на детето като „мързеливо“ или „палаво“. Зад всяко поведение има опит за комуникация от детето. Разчетете информацията, която едно дете ви носи със своето поведение. Ако действа много импулсивно и прибързано – отчетете факта, че в него има заряд, който просто трябва да намерите къде да реализирате и да насочите детето в това. Ако детето има проблем с фокуса – проверете дали се касае за всичко, или за нещо конкретно. Опитайте заедно с родителите (или учителите, ако вие сте родителите) да намерите онези неща, в които детето задържа вниманието си. Те са неговите. Подкрепете го в тях. Но етикетирането е нещо,което срива възможността за надграждане на потенциала, освен това подронва собствения ви авторитет като възрастен до децата. Но още нещо – когато показваме на едно дете, че виждаме само ужасното в него, то започва да вижда ужасното във всичко и всеки.

• Избягвайте публични табла с оценки/поведение. Те често предизвикват ужасно смущение у децата. У всички деца. Освен това създават ненужно състезание между тях – и после изглежда много шизофренично, коагто се опитваме да ги научим да работят в екип. Децата имат нужда да знаят своите силни страни. Ако се фокусирате върху тях – всъщност ще постигнете без голямо усилие – редуциране на нежеланите прояви, защото ще създадете среда, в която виждате – ДОБРОТО у децата.

• Разграничавайте поведението от личността на детето. Да – децата имат право на всички емоции. Валидирайте ги. Без да им ги отнемате. И навигирайте тези емоции към поведение, което е подходящо и здраволсовно за всички. Емоциите не оправдават поведението на децата, но без подкрепа и корегулиране – те трудно могат да изградят навици да се справят със своите. Зад всичко друго можем да се скрием – зад образование, титли, братя, сестри, възможности, привилегии, обстоятелства – но не можем да се скрием от нещо, което е вътре в нас. Затова – най-логичното нещо е да ги подкрепим в справянето с емоционалния свят – като просто сме до тях в това.

Открийте прекрасното у детето

• Наблюдавайте детето. Изкуство е да видим онези неща, които се крият дори зад поведението, което може да ни влуди. Когато проявява инат – вижте способността му да отстоява мнение и намерете начин да използва таланта си конструктивно. Когато действа импулсивно – подчертавайте това, че виждате колко е смел и се опитвайте да разговаряте с примери за здравословната смелост. Не пропускайте, че всеки момент, в който детето прави нещо, което е трудно за преглъщане от нас възрастните – крие умение – което просто трябва да бъде насочено в здравословна за него и останалите посока.

• Давайте лидерски роли, където е възможно. Децата с хиперактивен ум обожават да им бъдат делегирани отговорности. Направете го. Когато го правите  – не пропускайте да ги помолите да се включат отговорно, защото без тях – няма да се справите. Подчертайте увереността в способностите им и смело им делегирайте – те няма да ви разочароват. Промяната в поведението няма да закъснее.

• Насърчавайте хобитата и интересите. За деца без хиперактивност – може да е достатъчно 1 хоби, съчетано с образователната система и стреса от нея – вече да ги кара да се чувстват изтощени. Но за хиперактивния ум – 4, 5 странични неща – могат да бъдат отдушник за натрупаното напрежение и енергия и силен механизъм за разтоварване. Стига да са ТЕХНИТЕ НЕЩА. Не нещата, които НИЕ мислим, че са подходящи за тях. Вслушайте се, поговорете, вгледайте се. Те ще ви покажат силите си и интересите си.

• Когато децата започнат да проявяват демотивация – не им спирайте интересите – увеличете времето в тях! Изпитан метод, може би много нелогично изглеждащ за нас в българския контекст, които сме расли през наказания. Но – всъщност – мозъкът се претоварва от неща, които изглеждат нелогични и не носят смисъл. Онова, което носи смисъл за някого – е нещото, което възстановява енергията и мотивацията.

• Празнувайте прогреса, дори и най-малките стъпки. Не чакайте да постигне голямата цел, за да дадете положителна обратна връзка. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ малките стъпки и ги коментирайте. Непрекъснато реферирайте към факта, че всеки следващ миг е израстване, защото ако в него сме положили усилие, той е по-добър от предходния. Нищо не остава същото, когато има усилие. Давайте им аргументи за това. Животът се случва с примерите си през цялото време край вас – така, че имате достатъчно.

Правете плавни и ясно инструктирани преходи (в учебна среда)

Децата с хиперактивен ум имат нужда от тази предварителна подготовка за различните нови неща, които предстоят да правят. Бъдете сигурни, че сте ги обяснили и сте дали ясни указания как ще се случат. Понякога – може да се наложи това да са повече от 2- 3 напомняния. Но с тях – децата свикват, че има структура на заниманията и че възрастният срещу тях – дава инструкции – достатъчно е просто да ги слушат.

• Давайте 5-минутно предупреждение, преди да спрете дадено занимание. Обяснете конкретно какво ще се случи след 5-те минути. С времето децата свикват на тази процедура. важно е да се интегрира без притискане, пришпорване и без срам и унижение.

• Използвайте визуално обратно броене. Това винаги помага на хиперактивния ум – визуализацията. Често само слуховото възприятие не им е достатъчно. Просто мозъкът им има необходимост да го види, не само да си го представи.

• Помагайте при подреждането в редица и придвижването между стаите – без срам  и унижение.

• Проверявайте дали детето знае какво следва да се случи – БЕЗ СРАМ И УНИЖЕНИЕ.

Казус: Имах този много мил казус с едно от децата, които консултирам във Фънтазия. Силно изразена хиперактивност и огромно желание на самото дете да се справи със себе си. В училище е получило указанията, които обикновено го смущават и притесняват, защото винаги са му били давани бързо и недостатъчно ясно. След работа с детето и успешно дефиниране на нещата, които го смущават – стигаме до заключението, че не винаги успява да чуе какво следва и това го обърква и демотивира, кара го да се отдръпне от процеса и да се чувства ужасно засрамен дори да попита. С доста работа преработихме чувството на срам… За да се осмели да зададе възпитан въпрос – беше нужно да практикуваме в сигурна среда и да си дадем достатъчно доказателства, че това е най-правилното, което може да направи. През това време самото дете – втори клас – успя да направи почти невъзможното за себе си – да следи светкавичната инструкция и да успява дори да я чуе и да я осмисли, въпреки напрежението си, че няма да се справи. В момент, в който преодолява и срама си – отива при учителката си и задава следния въпрос – „записах си всичко необходимо, нося си тефтер, но може ли когато мама дойде – само да й кажете да погледна в тефтера си у дома – за да се сетя?“

Всъщност въпросът, зададен от детето цели не толкова напомняне – колкото социална връзка, която самото дете е усетило, че има нужда да получи – особено в този етап от своя прогрес, в което и то е разбрало, че е положило усилие в процеса и някак…е искало да бъде видяно в него. Учителката му е отговорила пред целия клас, че на никого нищо няма да напомня, защото не й е работа да прави това и че всеки се грижи сам за себе си. След което го е нарекла – „безотговорник и лъжец“ – неща, които самото дете не успя да разбере защо и как се появиха, но тези думи са продължили да отекват през думите на целия клас.

Тази реакция и последващите микро0реакции, отекващи от средата –  сринаха детето до нулева позиция, срина и моя авторитет пред него – като човекът, който го подсигуряваше, че да зададе възпитан въпрос към учителя си – е най-правилното нещо. Чувствах се като предател, но най-лошото беше, че в тези моменти едно дете с хиперактивност, полагащо огромни усилия да се справи със себе си – е абсолютно в безизходица – не защото е безнадежден случай, а защото усилието – трябва да е не само от детето… Разбира се, че децата трябва да изградят навици за самостоятелност. За да го направят – първо имат нужда да бъдат подкрепени и навигирани в тях – именно като им се признават усилията и не оставаме слепи за тях.

Примерите от реалността за превръщането на проблема – в суперсила!

Исках да ви дам тези няколко примера, но всъщност те са адски много. Онези, които са се превърнали във вдъхновение – защото техният потенциал – не е бил етикетиран и оставен да изгние, някъде спазвайки рутинни, ежедневни норми, без  доказана ефективност за развитието.

Докато четете за тях – не забравяйте да НАБЛЮДАВАТЕ ДЕТЕТО си… повече от това, дали днес е яло или написало домашните си. А какво означава онова поведение – което НЕ РАЗБИРАТЕ. Докато го разберете.

Майкъл Фелпс: немирното дете

Майкъл Фелпс е диагностициран с ХИВН в 6-и клас (около 9-годишна възраст).

• Трудностите в детството: В училище учителите непрекъснато се оплакват, че той не може да стои мирен, върти се, пречи на останалите и не успява да се концентрира върху нито една задача за повече от няколко минути. Една от учителките му дори казва на майка му, Деби Фелпс: „Синът ви никога няма да успее да се концентрира върху нищо в живота си“.

• Ролята на майката и спорта: Деби Фелпс отказва да приеме тази прогноза. Вместо да се опитва да „пречупи“ енергията му със строги наказания, тя решава да я вкара в русло, където тя е предимство – плувния басейн. Когато Майкъл влиза във водата, се случва нещо невероятно: феноменът, известен при ХИВН като хиперфокус. Когато едно дете с ХИВН намери нещо, което истински го вълнува, то може да се концентрира върху него много по-дълбоко от средностатистически човек.

• Резултатът: Басейнът дава на Фелпс структурата, строгата рутина и физическото изтощение, от които мозъкът му има нужда, за да се успокои. Фелпс споделя, че във водата за първи път е усетил, че контролира ума си. Той завършва кариерата си с 28 олимпийски медала (23 от които златни).

 Томас Едисон и Албърт Айнщайн: „Невъзможните за учене“ гении

През XIX и началото на XX век терминът ХИВН не е съществувал, но симптомите и поведението им, описани в техните биографии, напълно съвпадат с него.

Томас Едисон

• Историята: Едисон ходи на училище само три месеца. Учителят му го нарича „addled“ (дума, която тогава е означавала с объркан, празен мозък, негоден за учене). Той просто не е можел да седи мирен и е задавал твърде много въпроси, излизащи извън темата.

• Спасението: Майка му, Нанси Едисон, го отписва от училище и започва да го обучава сама вкъщи (homeschooling). Тя разбира, че умът му има нужда от активно учене и експерименти, а не от механично наизустяване. Благодарение на свободата да изследва, Едисон патентова 1093 изобретения (включително електрическата крушка и фонографа).

Албърт Айнщайн

• Историята: Айнщайн проговаря много късно (около 3-4 годишна възраст) и често е изпадал в състояния на пълно отнасяне – класически пример за дефицит на вниманието от интровертен тип. Училищната система в Германия, базирана на строга дисциплина и наизустяване, е била пагубна за него. Учителите са смятали, че от него нищо няма да излезе, защото отказвал да следва стандартните инструкции.

• Хиперактивност- предимството: Нестандартното мислене на Айнщайн и способността му да прави „мисловни експерименти“ с часове (хиперфокус) му позволяват да погледне на физиката по начин, по който никой друг не е успявал, което води до Теорията на относителността.

 Сър Ричард Брансън: Хиперактивността и дислексията като бизнес двигател

Основателят на империята Virgin (която включва над 400 компании) е един от най-големите застъпници за това, че невродивергентността (различното окабеляване на мозъка) е огромно еволюционно предимство.

• Училищните мъки: Брансън напуска училище на 16 години. Заради дислексията не е можел да чете добре, а заради хиперактивността е бил смятан за мързелив и недисциплиниран. В последния му ден в училище, директорът му казва: „Брансън, ти или ще влезеш в затвора, или ще станеш милионер“.

• Как Хиперактивността му помага в бизнеса? Брансън твърди, че хората с Хиперактивност са родени предприемачи по няколко причини:

  1. Поемане на риск: Мозъкът с Хиперактивност има по-ниски нива на допамин и постоянно търси силни усещания. В бизнеса това се превежда като смелост да рискуваш там, където другите се страхуват.

  2. Генератор на идеи: Непрекъснатият поток от мисли (който в училище пречи) в бизнеса означава постоянна креативност и иновации.

  3. Делегиране: Тъй като Брансън знае, че детайлите, таблиците и дългите доклади го отегчават и затрудняват, той много рано се научава да наема хора, които са добри в това, докато той се фокусира върху голямата картина и визията.

Общото между тези примери и истории е присъствието на поне един ДОВЕРЕН възрастен, който е отказал да сложи етикет на детето си и да се откаже. Вярвал е в това дете! Грижата и любовта са го карали да търси варианти, подходи, да сменят среда, да чертаят различни начини за подкрепа – с единствената цел да дадат на импулсивността, свръхенергията, нестандартното мислене – възможност за изява, без принуда да бъдат потискани някъде… Което неминуемо е довело до превръщането им в гориво за успех! 

Без значение с каква степен на хиперактивност сме ние – когато сме били деца…или днес като възрастни – ние всички сме станали хората, които сме – заради поне един човек, който е вярвал в нас.

Всеки от нас може да бъде този доверен възрастен за поне едно дете… Който не вижда проблем, а огромна сила, който  се опитва да го „поправи“  – а прави невъзможното, за да му даде възможност за изява и развитие на потенциала.

Всеки! Стига да го поискаме! Защото във всяко дете има огромен потенциал – и ако не сме го открили – е защото не сме пожелали да го видим!