Деца, които мислят и разсъждават - как да го постигнем?

Четенето на книги е прекрасен навик, но не е достатъчен...

Деца, които мислят и разсъждават – как да го постигнем?

Често обвиняваме децата от новото поколение, че са залепени за екрани, че се „зомбират на филмчета“, че непрекъснато се смятат за супергерои и губят връзка с реалността.

Мислим си, че ако четяха книги, ако имаха интерес към книгите поне – нямаше да е така, щяха да се обогатяват многопосочно от прочетеното и да трупат знания и опит с всяка страница. И безспорно четенето е едно от най-прекрасните неща, на които можем да научим детето си – за да възпитаме у него интерес към книгите, да му помогнем да изгради на свой ред навик – да търси света на приключенията в тях…Четенето обогатява речника ни, ограмотява ни, и ни изпраща в света на фантазиите, където всичко е възможно…

Но… Спомняте ли си Бел от „Красавицата и звяра“? Тя беше онова чудато, странно и неразбрано момиче, защото…Тя живееше в света на книгите с цялото си сърце, не беше оставила непрочетена книга в библиотеката и толкова страстно разгръщаше всяка следваща страница, в очакване на нещо вълнуващо да се случи. Всички я смятаха за странна, защото не я разбираха… Което само по-себе си беше задълбочило нейното усамотяване в света на книгите. Да – тези крайности – се случват при несподеленост, невъзможност за разговор…емоционална самота… пустота на взаимоотношенията.

„По-добре да чете книги, отколкото да гледа филмчета постоянно…“

..Но на практика, ако искаме детето да се научи да размишлява, да любопитства и наистина да развихря въображението си и социалните си умения, да трупа житейски опит – четенето не е достатъчно. Ако детето няма споделяне на преживяванията, емоциите, интересите си – няма никаква разлика в какво ще бъде вманиачено – в четене или в гледане на филми..или в игри… Чувството за самота, изолация, поради липса на разбиране от околните – е движещата сила, която мотива детето за бягство от реалността – във филм…или в книга… Няма по-малко зло в случая. Защото няма по-малка самота… Единствената алтернатива – е споделеност – и тя може да дойде от нас…

Нужно е обсъждане, разговор…подтикване към тълкуване…

Когато четем книжка с нашето малко дете, или порасналото ни вече дете е прочело поредната книга от списъка за лятото – можем да не се ограничаваме само до удовлетворението за това, че процесът „четене“ се е случил. А да превърнем наистина прочетеното в преживяване… В начин – да трупаме опит. Да обсъдим важни моменти, да се впуснем в анализ, задавайки въпроси, да се запитаме „ами ако аз..или ти – беше на мястото на героя…“ Да си отговорим – защо нещо от прочетеното ни е харесало повече, или не ни е харесало..на какво ни напомня и пр. Всичко това е великолепен начин да превърнем четенето в още по-голямо богатство – защото го осмисля, през връзката, която създаваме помежду си… Търсейки заедно отговори. А докато търсим отговори – градим онзи навик у детето – да мисли и анализира – вместо просто да прочита текстове и брои страници.

И – Да! Няма причина всичко това да не се случва и с филмчетата от екрана – малък или голям.. Въпросите, разговорите, преживяването. Заедно в едно приключение – което изследва живота – през страници, или през екрана… осмислено от връзката помежду ни. Тогава ще видите, че вашето дете всъщност не иска да бъде „зомбирано“ в телевизора. То иска приключение – и ако ние му покажем, че можем да сме с него в това – приключението ще бъде незабравимо.

Няма да забравя как 10-годишния ни син беше тъкмо прочел „Малкият принц“ и дойде горд, че за един ден е прочел 80 страници и сега минава на следващата от списъка книга. Попитахме го за какво се разказва и той дословно (на моменти дума по дума) преразказа важни моменти. Започнахме да го питаме какво означава всичко това, защо е малък този принц…и на какво е принц… Всичко това го озадачи и той се понапрегна. Беше чел, но не, за да разбере, а просто, за да мине на следващата книга. Говорихме няколко дни за Малкият принц. Мислихме заедно, каква е била идеята на Екзюпери в образа на Розата… Защо опитомяването беше важно за лисицата, та нали тя си и е диво животно… Какво стои зад образите на Краля, бизнесмена, змията. Всеки от нас даде предположения. Не търсихме правилни или грешни отговори, търсихме варианти за размисъл… А тази книга е изключително благодатна. След това сина ни продължи с останалите книги – но разбра, че най-интересната част от четенето – беше в анализа след него. Споделен и откровен.

Ето няколко простички варианти за начало на дискусии за книга, приказка или филм:

  • Когато героят се чувстваше…. Той направи нещо забележително и то е … 
  • Искаш ли главният герой да бъде твой приятел? Защо? Какви качества харесваш в него? 
  • Кое е най-страхотното качество на главния герой? Как те кара да се чувстваш то? 
  • Какво ще си вземеш от книгата? На какво ново ще те научи и с какво ще те вдъхнови? 
  • Кога героят грешеше? Как се чувстваше тогава? 
  • Кога чувствата на героя излизаха извън контрол? 

Въпроси за емоционално познание 

  • Как се чувстват главните герои, когато…? 

Задайте въпроса за всяка важна случка от историята на главните герои, за да изясните как са се чувствали от началото до края на тяхното приключение. 

  • Защо мислиш, че са се чувствали така? 
    • От личен опит; 
    • Предполагаш; 
    • Защото авторът го подсказва някъде из написаното.

Тук целим да видим дали детето е чело с разбиране и доколко е поискало и успяло да се припознае с персонажите от историята. 

  • Как ти би се чувствал/а ако си на мястото на главните герои в тези техни случки? Защо? 

Целим детето да се припознае и постави на мястото на героите; да почувства отговорността им и товара на плещите им; да вникне в техните проблеми и решения, отговорности и дерзания. Помогнете му да влезе в ситуацията като не го укорявате ако не успява. Ако не успява или няма желание – вие отговорете на въпросите и дайте личен пример. 

  • Кои са нещата, с които главните герои трябва да се гордеят? Защо мислиш така? 

Тук няма правилен или грешен отговор – не коментирайте с детето неговия/нейния отговор. Целта е да видите начина му на мислене – дефинира ли добре гордостта и причините за нея. 

  • Кои са нещата, от които главните герои трябва да се срамуват? Защо мислиш така? 

Тук също не коментираме отговора на детето – целта е да видим как мисли. Дори отговор „няма такива“ е удачен отговор, ако детето вижда така нещата. 

Въпроси за емоционална регулация 

  • Кога главният герой трябваше да обмисли как да действа? Как се чувстваше в тези моменти героят? Когато ти се чувстваш така – успяваш ли да се контролираш или не? 

С този въпрос подаваме идеята, че има много случаи, в които можем да спрем и да обмислим как да реагираме, дори емоциите ни да са много силни и на пръв поглед – неконтролируеми. 

  • Какво мотивираше главният герой да продължава напред към своите цели? 

С този въпрос можем да разберем какъв е фокусът на мотивация, който детето приема като основен. Фокусът може да е емоция, проблем, човек, предмет. Може да попитате като допълнителен въпрос „Смяташ ли, че само това го/я е мотивирало, или има и друго?“ 

  • Как реагираха главните герои в най-напрегнатите им ситуации? Можеха ли да реагират по други, по-добри начини? 

Идеята е да се види дали детето разпознава напрегнатите ситуации в историята и с какво ги асоциира. Може да обясните на детето, че правилната реакция е такава, която не наранява нас и никой друг, а има за цел да е полезна и добра за всички. 

  • Ако беше там – какво би казал на главния герой, за да му помогнеш да се справи със своите чувства и предизвикателства? 

Този въпрос е полезен по поне два начина. Единият е детето да се подсети, че е добре в трудни ситуации да потърси съвет и диалог. Другият е поставянето на темата, че всеки съвет изисква отговорност от даващия го. 

  • Успяваше ли главният герой да контролира своите емоции през повечето време? Кога не успяваше и защо според теб? Кога успяваше – и какво или кой му помагаше? 

Въпроси за социална осведоменост 

  • Какво е нещото, по което всички главни герои си приличаха? 
    А нещо, по което се различаваха? 
  • Какво общо имате с главния герой – по какво си приличате с него/нея? 
    По какво се различавате? 
  • Кога героите показваха уважение един към друг? 
  • Кога героите си помагаха в преодоляването на различни емоции? Как? 

Въпроси за житейски умения 

  • Имаше ли тайни, които героите криеха един от друг? 
    Как това им помогна или попречи? 
  • Имаше ли лъжи, изречени от някой от героите? 
    Те създадоха ли проблем? Какъв и защо според теб? 
  • Кой от разговорите между героите ти направи най-голямо впечатление? Защо? 
  • Какво правеха героите, когато имаха нужда от помощ? 
  • Кога героите работеха заедно за постигането на нещо? 
  • Кога героите си помагаха и кога не? 
  • Какво създаде конфликт между героите? Как го преодоляваха те? 

Въпроси за управление на решенията 

  • Кое беше най-тежкото решение, което главният герой трябваше да вземе? 
  • Защо това решение беше толкова тежко? Как главният герой разбра, че решението е толкова трудно? 
  • Какво или кой помагаше на главния герой да прави добри решения и избори? 
  • Кои бяха най-големите проблеми в историята? 
  • Можеше ли тези проблеми да бъдат разрешени по друг начин, различен от описания? 

Приказки за четирите кралства на емоциите

Създадохме поредицата Приказки за четирите кралства на емоциите , с идеята да бъдат четени заедно – деца и родители. ЗА да спомогнем за изграждането на тази връзка между тях, но и за да дадем пример за това колко обогатяващ и вдъхновяващ може да е ритуалът по четене. В идеята зад приказките стои целта за социално-емоционално развитие на деца и родители – едновременно. Ще говорим за емоциите, но ще говорим за тях като одухотворени личности, със свои преживявания, решения, действия…. Нито добри – нито лоши. А всякакви. Защото всяка емоция може да бъде и добра или лоша – когато решенията от нея нараняват.

Героите направихме възможно най-чудати – за да предизвикват въпроси – сами по-себе си.

Защо например Любов ходи боса и защо отглежда някаква гъсеница?
Защо Вина е едно малко дете?
Защо Страх е толкова кльощав и беззащитен?
Защо Тъга и Радост са две близначки?
Как така Гняв се грижи за някакви птички? Той грижовен ли е?

Създадохме поредицата пълна с метафори – за да могат родители и деца да спират и да си задават въпроси, да водят тези дискусии, да дават своите предположения, да анализират, да откриват и преоткриват светове заедно – учейки се да ценят взаимоотношенията, да ги създават и поддържат здравословни… да се виждат един – друг. Учейки се да мислят и разсъждават.... Да превръщат прочетеното в опит, не само в брой страници. Но и да знаят – че всяко нещо, споделено, изговорено, обсъдено… може да бъде ресурс за Израстването ни заедно – филм, спомен, игра… Важно е само желанието за взаимност.

Ако искаме деца, които мислят, разсъждават – и не се страхуват да чувстват – трябва да се научим да им подарим себе си в преживяванията им.

Нито повече.. Нито по-малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.