Често обвиняваме децата от новото поколение, че са залепени за екрани, че се „зомбират на филмчета“, че непрекъснато се смятат за супергерои и губят връзка с реалността.

Мислим си, че ако четяха книги, ако имаха интерес към книгите поне – нямаше да е така, щяха да се обогатяват многопосочно от прочетеното и да трупат знания и опит с всяка страница. И безспорно четенето е едно от най-прекрасните неща, на които можем да научим детето си – за да възпитаме у него интерес към книгите, да му помогнем да изгради на свой ред навик – да търси света на приключенията в тях…Четенето обогатява речника ни, ограмотява ни, и ни изпраща в света на фантазиите, където всичко е възможно…

Но… Спомняте ли си Бел от „Красавицата и звяра“? Тя беше онова чудато, странно и неразбрано момиче, защото…Тя живееше в света на книгите с цялото си сърце, не беше оставила непрочетена книга в библиотеката и толкова страстно разгръщаше всяка следваща страница, в очакване на нещо вълнуващо да се случи. Всички я смятаха за странна, защото не я разбираха… Което само по-себе си беше задълбочило нейното усамотяване в света на книгите. Да – тези крайности – се случват при несподеленост, невъзможност за разговор…емоционална самота… пустота на взаимоотношенията.

„По-добре да чете книги, отколкото да гледа филмчета постоянно…“

..Но на практика, ако искаме детето да се научи да размишлява, да любопитства и наистина да развихря въображението си и социалните си умения, да трупа житейски опит – четенето не е достатъчно. Ако детето няма споделяне на преживяванията, емоциите, интересите си – няма никаква разлика в какво ще бъде вманиачено – в четене или в гледане на филми..или в игри… Чувството за самота, изолация, поради липса на разбиране от околните – е движещата сила, която мотива детето за бягство от реалността – във филм…или в книга… Няма по-малко зло в случая. Защото няма по-малка самота… Единствената алтернатива – е споделеност – и тя може да дойде от нас…

Нужно е обсъждане, разговор…подтикване към тълкуване…

Когато четем книжка с нашето малко дете, или порасналото ни вече дете е прочело поредната книга от списъка за лятото – можем да не се ограничаваме само до удовлетворението за това, че процесът „четене“ се е случил. А да превърнем наистина прочетеното в преживяване… В начин – да трупаме опит. Да обсъдим важни моменти, да се впуснем в анализ, задавайки въпроси, да се запитаме „ами ако аз..или ти – беше на мястото на героя…“ Да си отговорим – защо нещо от прочетеното ни е харесало повече, или не ни е харесало..на какво ни напомня и пр. Всичко това е великолепен начин да превърнем четенето в още по-голямо богатство – защото го осмисля, през връзката, която създаваме помежду си… Търсейки заедно отговори. А докато търсим отговори – градим онзи навик у детето – да мисли и анализира – вместо просто да прочита текстове и брои страници.

И – Да! Няма причина всичко това да не се случва и с филмчетата от екрана – малък или голям.. Въпросите, разговорите, преживяването. Заедно в едно приключение – което изследва живота – през страници, или през екрана… осмислено от връзката помежду ни. Тогава ще видите, че вашето дете всъщност не иска да бъде „зомбирано“ в телевизора. То иска приключение – и ако ние му покажем, че можем да сме с него в това – приключението ще бъде незабравимо.

Няма да забравя как 10-годишния ни син беше тъкмо прочел „Малкият принц“ и дойде горд, че за един ден е прочел 80 страници и сега минава на следващата от списъка книга. Попитахме го за какво се разказва и той дословно (на моменти дума по дума) преразказа важни моменти. Започнахме да го питаме какво означава всичко това, защо е малък този принц…и на какво е принц… Всичко това го озадачи и той се понапрегна. Беше чел, но не, за да разбере, а просто, за да мине на следващата книга. Говорихме няколко дни за Малкият принц. Мислихме заедно, каква е била идеята на Екзюпери в образа на Розата… Защо опитомяването беше важно за лисицата, та нали тя си и е диво животно… Какво стои зад образите на Краля, бизнесмена, змията. Всеки от нас даде предположения. Не търсихме правилни или грешни отговори, търсихме варианти за размисъл… А тази книга е изключително благодатна. След това сина ни продължи с останалите книги – но разбра, че най-интересната част от четенето – беше в анализа след него. Споделен и откровен.

Ето няколко простички варианти за начало на дискусии за книга, приказка или филм:

• Когато героят се чувстваше…. Той направи нещо забележително и то е … 
• Искаш ли главният герой да бъде твой приятел? Защо? Какви качества харесваш в него? 
• Кое е най-страхотното качество на главния герой? Как те кара да се чувстваш то? 
• Какво ще си вземеш от книгата? На какво ново ще те научи и с какво ще те вдъхнови? 
• Кога героят грешеше? Как се чувстваше тогава? 
• Кога чувствата на героя излизаха извън контрол? 

Въпроси за емоционално познание 

• Как се чувстват главните герои, когато…? 

Задайте въпроса за всяка важна случка от историята на главните герои, за да изясните как са се чувствали от началото до края на тяхното приключение.