Пътечката от едно мотивирано, креативно, будно и обичащо да СЪЗДАВА дете – до едно потиснато, тихо, отхвърлено дете, което няма увереност да напише дори името си на листа – е изключително кратка. Осеяна е с унижение, което създава нищо друго…освен желанието да млъкнеш…от срам…
Това дете обикновено стои там – в ъгъла на класната стая. Не създава проблеми на никого – не е от „проблемните“, както съвременната педагогика ги назовава масово. То вече е толкова обезверено, обезсърчено и обезверено, че погледът му гледа постоянно в земята. Без значение дали насреща си получава обвинения или наставления. Те звучат еднакво унищожително за него вече… И очите му не се откъсват от земята.
Често дори това негово поведение бива изтълкувано като „нагло“, „нахално“ или дори „опит за лъжа“. Защото навремето така ни отглеждаха – „Щом гледа надолу – значи лъже…Значи не те уважава.“ И това схващане днес се е демонизирало в чудовищно пренебрегване на чувствата на човека/детето срещу нас – в което бъркаме огромната мъка и потиснатост – с лъжа.
В най-честите случаи – това дете спира да се връща в класната стая… Защото болката е огромна. Тогава и да говорим за проблеми като демотивацията на учениците, липсата им на креативност, отсъствията и пр… Е лицемерно – ако не сме видели как се е стигнало до там.
Ако само можехме да се запитаме в този момент – Какво кара едно дете да няма сили да погледне нагоре – можехме да намерим много начини да помогнем на него – но и на себе си… Защото да дариш подкрепа и разбиране – е всъщност най-доброто лекарство срещу епидемията от арогантност, предразсъдъци – раждащи САМОТА….докато сме уж – заедно.
Мария (9г.) обожава да рисува и показва, че има желание и талант.
Но един ден… просто спира…
Родителите разговарят с нея и тя споделя, че учителката й пред целия клас е определила като грозно-оцветена една от рисунките й, които Мария е подготвила за училищна изложба. Госпожата е казала пред класа, че няма да допусне рисунката до изложбата, за да не се срамуват тя и Мария от нея. По време на разказа пред родителите си, Мария се разплаква.
При разговор с децата от класа, приятели на Мария – децата споделят първо това, което са почувствали – че госпожата им е обидила Мария. „Каза й, че рисунката й е грозна“ – обясняват децата.
След повече разговори с тях става ясно, че госпожата е реагирала остро на оцветяването (а не на рисунката като цяло). Казала е пред класа на Мария, че я е учила на друг вид оцветяване – не това, което Мария е направила. След което, отново пред целия клас, е сравнила тази рисунка с рисунка на друго дете – за да покаже на Мария колко лошо направена е нейната рисунка. Накрая госпожата се е обърнала към Мария с думи от рода на: „но те поздравявам, че все пак си положила старание“. така или иначе ясно се заявява, че въпросната рисунка няма място в изложбата, защото не е достатъчно красива, за да й е отредена тази чест.
Мария със своята рисунка е част от екип с други двама свои съученици – нейните най-добри приятели в класа. За училищната изложба техният екип трябва да направи писмен доклад, рисунка и някакъв вид пластика (от глина или дърво). Както вече описахме – рисунката има отказ да участва в изложбата. Докладът също е коментиран от учителя пред целия клас като „грознопис“, който няма място в изложбата. Дървеното изделие от третото дете в екипа всъщност е почти изцяло направено от родителите му – учителката го одобрява на всеослушание и тогава детето споделя пред всички, че изделието не е направено от него. Госпожата приема изделието като достойно за изложбата, като се шегува с детето пред класа, че ще запише и името на родителите под изделието.
Ядосани ли сте на госпожата? Определяте ли я като „ужасната даскалица“? Питате ли се „как не я е срам“? Може би „прекалено взискателна“?
Разочаровани ли сте от Мария? Определяте ли я като „твърде лигава“ или „доста разглезена“? Може би „прекалено чувствителна“?
Някой от вас запита ли се „ами ако това дете никога повече не поиска да рисува“?
Защото ако не се изясни и обсъди с нужното разбиране и вникване – той ще се превърне в „лов на вещици“, т.е. всички усилия на всички замесени могат да се сведат до търсене на виновен и съсипване на добрите отношения.
Всъщност тук няма значение кой е виновен.
Важно е кой как е засегнат и как превантивно да запазим здравословните отношения в бъдеще.
– Мария ще среща хора в живота си, които не е задължително да я ласкаят, да бъдат впечатлени от нейното творчество и пр.
– Учителката на Мария, като инициатор на случката – показва, че не познава достатъчно добре ученик от собствения си клас, с когото е прекарала вече 3 години. Ако учителката познаваше Мария – щеше да знае или поне да предполага, че подобна ситуация би я демотивирала.
– След случката Мария е демотивирана към своето любимо хоби – рисуването.
– След случката госпожата на Мария не е уведомена за тази демотивация на Мария.
– Случката е постивила Мария и съучениците й, с които са екип – в ненужна конкуренция помежду им, т.е. вътре в този екип.
– Случката прави всички съученици на Мария свидетели на отношението към нея и другите в екипа й.
– Госпожата, очевидно, създава напрежение между трима най-добри приятели, които са в екип.
– Учителката, като единствен възрастен в предизвиканата от нея ситуация – явно не си е дала сметка как може да рефлектира нейното поведение и думи на Мария, нейните приятели и съученици. Вероятно е децата, които се поставят на мястото на учителката да възприемат нейното поведение като модел в различни бъдещи ситуации. Същото е вероятно и ако се поставят на мястото на Мария.
– Родителите и учителят не са обсъдили помежду си как Мария е възприела случката.
– Учителката, с действията си, демонстрира на учениците от класа, че се приемат техни работи, които са направени от родителите им, а не от тях.
– Всичко по-горе да се изговори с всички деца по възможност от трета страна, например психологът в училището или друг професионалист в работата с деца. Целта е да се проследи как възприемат децата случката и дали тя може да е повод за негативни последствия в бъдеще. Трябва да се разбере дали децата възприемат формата на назидание, която учителката е приложила – като вербално насилие, което могат (по неин модел) да прилагат към съученици в бъдеще.
– Учителката да бъде уведомена как случката е рефлектирала върху Мария и как е рефлектирала върху другите деца от класа – за да може да поговори с всички тях по темата и да изясни нещата по такъв начин, че да постигне екип вместо конкуренция, както и здравословна вместо агресивна атмосфера.
– Родителите на Мария да обяснят на детето си с лични примери, и да й дадат съвети и насоки, как да се справя с подобни случки на критика от други хора. На детето трябва да се изясни факта, че не всеки ще харесва творбите му, но това не ги прави грозни за всички, а само за критиците им; че трябва да се вслушва в критиката, защото понякога тя крие знания и ползи, които ще й помагат да се развива; че критикуващият не е задължително неприятел, а потенциален източник на знание и обратна връзка.
– КРИТИКАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОДИГРАВКИ. Деца от класа да възприемат критиката на госпожата им като подигравка към Мария – и евентуално да извършват вербален тормоз към други деца в бъдеще.
– ПОДИГРАВКИТЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В НАСИЛИЕ И ТОРМОЗ. Ако децата критикуват своите усилия едно друго и не се обърне внимание на това – подигравките ще ескалират до насилие и тормоз в класа. Нещо, което в този казус, всъщност стана факт в класа.
– МОТИВАЦИЯТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДЕМОТИВАЦИЯ. Мария да има дългосрочна демотивация да участва в бъдещи училищни проекти и/или да твори. От друга страна – съучениците й, като свидетели на нейното унижение – също да бъдат демотивирани в бъдещи инициативи.
– ЕКИПЪТ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КОНКУРЕНЦИЯ. Мария и нейните приятели от екипа да влошат своите отношения поради това, че едно от децата е поласкано и има одобрена за изложбата творба – а другите две нямат и са унизени пред всички. Това би могло да ескалира до силно конкурентна среда между съученици в един клас – където следва да се гради екип.
– ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В УЖАСНИ. Нормално е родителите на Мария да са афектирани от случката и това да влоши отношенията им с учителката на детето им. Родителите могат да проведат неприятен диалог с учителката, което двустранно да влоши техните отношения. По тази линия сме виждали хиляди случаи, в които учителката може да има неадекватни бъдещи реакции към детето. Отделно, че отношенията в класа имат потенциал да се влошат, както по-горе беше обяснено.
– УВЕРЕНОСТТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НЕУВЕРЕНОСТ. Учителката приема изделието, което не е направено от детето, а от родителите му. Това може да създаде неувереност у другите деца, които в бъдещи проекти по-скоро да имат желание да прехвърлят своята отговорност към родител, за да постигнат очаквано одобрение вместо унижение. В практиката сме виждали как, заради натрупващи се подобни случки, деца спират да създават и да бъдат креативни (дори да са само свидетели на реакция не към тях, а към техен съученик) от страх да не бъдат осъдени и унизени – и предпочитат да копират и да бъдат посредствени вместо това.
– „КАКВО ПЪК ТОЛКОВА?!„. Много педагози игнорират подобни случки, определяйки ги като маловажни, което не е правилно. Учителят прекарва около 50% от активното време на детето с детето. Той би трябвало да е важен авторитет, пример за подражание и ментор на своите ученици.
Но днес има алтернативи пред тези деца, които, например, социалните мрежи предлагат. Много педагози и родители се възмущават, че децата не вземат техния пример и не им обръщат внимание – а вместо това търсят примера на инфлуенсъри и кумири в социалните мрежи. Това може да се дължи на фактора, че възрастните, които са най-близо до тях, са се превърнали в назидатели и съдници, вместо в ментори и авторитети.
– „НЕЗНАЧИТЕЛНО!„. Много педагози наричат подобни ситуации като прекалено дребни и незначителни, изхождайки само от самите себе си. Това, че за тях ситуацията е незначителна – не означава автоматично, че и за децата е такава. За едно дете или дори за всички деца в класа – тези ситуации може да са огромни и съществени за оформянето на характера и отношенията.
Границата между конструктивната и деструктивната критика е много тънка. Когато тази граница се прекрачва системно, дори с най-добри намерения, дори от най-близките хора на детето – детето ще потърси одобрение на друго място.
– „АКО ОБРЪЩАХ ВНИМАНИЕ НА ВСЯКА ГЛУПОСТ…„. Много педагози отказват да отделят време за обсъждане и изясняване на подобни ситуации; отказват да търсят обратна връзка и да предразполагат родителите към такава. За тях всичко това е загуба на излишни време и енергия – което най-често ги поставя в ситуация после да се чудят откъде са се случили грандиозни проблеми. Същото правят и някои родители – не търсят изясняване, обратна връзка, отделяне на време и внимание относно разговорите с учителя. Ако подобни случки като тази с Мария се омаловажават напред във времето – възможността да бъдат повторени като реакция от учителя е голяма. Така учителят ще създаде множество идентични проблемни случки. Практиката ни показва, че ако случките с Мария се повтарят – демотивацията на класа нараства заедно с желанието за одобрение на всяка цена.
Хроничното желание и търсене на одобрение води до куп здравословни проблеми, които могат да бъдат опасни за здравето или живота на децата напред във времето. Анорексия, булимия, зависимости, панически пристъпи и тревожни разстройства – тръгват от идентично възприети, повтарящи се във времето микро-ситуации като тази с Мария.
– „СИСТЕМАТА НЕ МИ ДАВА ВРЕМЕ И ВЪЗМОЖНОСТ!“. Много педагози споделят, че нямат време или възможност да обсъждат всяка една случка на класа. Но това, на практика не е нужно. Нужно е просто да наблюдават реакциите на децата – и когато видят нетипична реакция – да обърнат внимание конкретно на нея. Например: Мария до сега е проявявала желание да участва във всички училищни проекти, но вече не проявява – напротив – отказва категорично.
– „АЗ ИСКАХ ДА НАПРАВЯ ДОБРО!“. Вярваме, че всеки преподавател иска да направи най-доброто за учениците, на които преподава. Всички сме наясно, че само с добри намерения не е достатъчно.
Затова съществува социално-емоционалното изучаване като част от съвременното образование – за да разберем, че „нашите най-добри намерения“ не са в центъра на нещата – важно е да знаем какви действия провокират те и как тези действия рефлектират върху онези, за които носим отговорност. Поради невъзможността на българската образователната система да интегрира своевременно и качествено СЕИ – FUNтазия организира единствения в страната курс, който събира деца и родители – за да ги подкрепи в създаването на връзка помежду им. Да ги подкрепи в търсенето на колаборация с учебната среда – при такива и други казуси. (можете да разгледате информация за курса – тук: https://funtazia.bg/kurs/ )
Същото е и с родителя, който иска най-доброто за детето си. Но… все пак сме хора и допускаме някакви несъзнателни пропуски в процеса. Възпитанието на децата е най-трудното и многопластово предизвикателство. Всеки има своя визия за него – и това може да създаде напрежение между родител и учител.
Нужна е толерантност и желание учителят и родителят да бъдат екип заедно – защото и двамата се грижат за развитието на едно и също дете. Ако учителят не разбере какво се е случило с Мария – надали ще може да подобри нещата. Ако родителят не даде тази обратна връзка – надали учителят ще има шанс да поправи случилото се.
– „ОТКАЗВАМ ДА ПРИЕМА…“. В процеса на изясняване на случката много родители и/или много педагози отказват да приемат различни гледни точки или това, че може реакциите им да са били проблемни. В тези случаи трябва да си напомним, че се търси решение на съществуващ проблем (в случая демотивацията на Мария). Надали учителят е убиец на таланти. Надали родителят е разглезващият възрастен. Просто и двете страни вероятно са искали най-доброто за детето – и са приложили различни свои подходи. Учителката вероятно е искала Мария да оцветява по-добре в бъдеще, за да подобри рисунките си по този начин. Родителите имат желание Мария да не бъде демотивирана.
„Отказвам да приема“ е потенциален отказ от изясняване и получаване на съществено-важна информация. Например – родителите са видяли как Мария е отделила дни наред, за да направи рисунката си перфектна според нейните възможности и знания – нещо, което учителят не знае ако не му бъде казано от родителя или от Мария. За да бъде дадена тази информация на учителя обаче – той трябва да поиска да отдели време и да я чуе, заедно с всички други важни детайли около последващите събития.
Най-често проблемите между родители, учители и ученици се случват не от казаните и направените неща, а от неказаните и ненаправените.
Ако има проблем – решението изисква общуване, отделяне на нужното внимание и мисъл за решения (не за виновници).
Когато подобен казус е налице, редно е да бъде инициирана среща очи в очи – както със засегнатото дете, родителите, учителят, така и с всички останали деца и родители. Това е акт на вербално насилие, а ако това е системно отношение – говорим за вербален тормоз. Той е пагубен за всяка страна – насилник, жертва и свидетели. Защото разрушава средата отвътре. Тя се разпада гръмко и зрелищно, докато всички имаме добри намерения.
Ако не си даваме сметка как тези намерения да бъдат трансформирани в действия, които да имат и благоприятен ефект над всички в една среда – е добре да се вслушаме в някой, който има наблюдения над това и ни предоставя обратна връзка. Това може да е родителят към учителя…Учителя към Родителя. Дете/деца към възрастните. Но да се изяснят гледните точки. Да се изяснят намеренията. Да се изяснят отношенията. Да се случи аргументиране – но и изслушване.
Създадохме курса за социално-емоционално изучаване на FUNтазия, за да подкрепим родителите и децата в това толкова важно общуване. Да им помогнем да го превеждат без обвинения – а с единствената мисия – която има значение – да си колаборираме по отглеждането, възпитанието, образованието – на децата ни!
Каквото и да се е случило, който и да е допуснал грешка – всичко е поправимо когато изградим навика за диалог помежду си. Не за да търсим виновни, защото тогава вече става твърде късно. А за да търсим решения заедно. Единствените непоправими грешки – са тези, които остават непризнати, оставени на безразборните слухове в средата да ги интерпретират, защото са неизговорени. Те повличат лавина от още по-големи след себе си… А това е неразумно както от позицията на учители, така и от позицията на родители – еднакво важни авторитети за своите деца.
Практиката ни е показала, че един от най-успешните начини за разрешаване на проблемни казуси, с цел подобряване на взаимоотношенията и постигане на здравословен климат – е общата среща – за обсъждане. В това използваме една от най-ефективните методологии на наши международни партньори от Narrative4, прилагана на 4 континента – Обменът на истории. Изследванията на научно-изследователските екипи от Университетите в Йейл и Чикаго красноречиво показват, че „Обмен на Истории„ има здравословно влияние посредством изграждане на позитивни взаимоотношения чрез насърчаване на емпатия. Сесиите се формират така, че да се осигури уважение, разбиране, изслушване на всеки от членовете на групата – през похвата на разказаната история, която подаряваме на друг да я разкаже вместо нас. Вижте това кратко видео с информация и откъси от подобни събития.
Изследванията на учебни заведения, използващи „Обмен на истории“ отбелязват съществени полезни ефекти за всички участници в учебните процеси:
Едно от успешните средства за превенция от насилие и агресия при деца от детска градина и начален курс – е кампанията на други наши международни партньори – Committee for children – Captain Compassion. Всички ресурси, видеа и материали по темата в страницата са адаптирани за България от FUNтазия и са безплатни за използване от родители и учители.
Всички вие знаете добре лего фигурките, с които порастват децата ни, но и не малка част от нас – също пораснахме с тях. Днес ЛЕГО – освен игра – създават множество доказано-ефективни програми за интеграция на STEAM в образователния процес. От скоро Лего стартираха умело преплитане на Социално-емоционалното изучаване (SEL) със СТЕМ (STEAM), тъй като дори тясно технологично-насочените програми – имат нужда от социално-емоционални умения, за да бъдат прилагани качествено – и това е доказателството.
НО, Случайно попаднахме на това мило и любезно писмо написано още преди цели 50 години от ЛЕГО към родителите. Не бива да забравяме истини, които не са се променили през годините. Въображението е това, което има значение. Не умението – защото умението се гради, чрез системното освобождаване на въображението.
„Импулсът да създаваме е еднакво силен у всички деца. Момчета и момичета. Въображението е това, което е от значение. Не умението. Ти сътворяваш – това, което първо изникне в главата ти – по начина, по който го искаш. Легло или камион. Къща за кукли или космически кораб. Много момчета – харесват къщи за кукли.По-човешки са от космическите кораби. Много момичета предпочитат космическите кораби. По-вълнуващи са от къщите за кукли. Най-важното нещо е да осигурим подходящите материали в ръцете им и да им дадем свобода да създават…“
© 2015-2022 FUNtazia International Limited. All Rights Reserved!
Тел: 0885217714
Изключително интересна статия!Благодаря!