На Втората поред Национална Конференция за социално и емоционално изучаване, организирана от FUNтазия, говорихме, че СЕИ трябва да премине на следващо ниво. От спорадични практики в образователния процес, които се случват с неясна честота и ефективността им трудно може да бъде измерена, споделихме важността СЕИ да се превърне в част от образователния процес, която обхваща не просто една дисциплина, а всички дисциплини. Социално-емоционалното изучаване да влезе като модел на общуване, да се превърне в климат, да обхване всички важни участници, да стане част от академичния процес. (Вижте видео по темата тук.)

Важни елементи на интеграцията на СЕИ с мисъл за детското развитие

Фреймуорка на CASEL възприема системен подход, който подчертава значението на установяването на Равнопоставеност в средата за обучение и координиране на практиките, касаещи класни стаи, училища, семейства и общности, за да се подобри социалното, емоционалното и академичното обучение на всички ученици.

Качественото прилагане на добре проектирани, основани на доказателства (evidence based) програми и практики в класната стая е основополагащ елемент за ефективното СЕИ.

Когато говорим за колаборативната ни работа по интеграция на СЕИ, трябва да се има предвид колаборация на практика. Не само на думи, обещания и проекти. CASEL твърдят, че е най-полезно да се интегрира СЕИ в академичните учебни програми и цялостната култура на училището, в по-широкия контекст на училищните практики и политики и чрез непрекъснато сътрудничество със семейства и обществени организации. Тези координирани усилия трябва да насърчават свободата на младежкия глас, тяхното съдействие и ангажираност в темата, да създава подкрепящ безопасен  климат в класната стая и училищата и условия за такъв, дисциплина, да повишават компетентността на СЕИ за възрастните, като всичко това се случва през насърчаване ефективните партньорства  със семействата и общността. (Третата Конференция за Социално-емоционално изучаване посветихме изцяло на Семействата и подкрепата на родителя в справяне с ежедневните предизвикателства. Вижте повече информация тук или се регистрирайте за участие. )

http://www.socialemotionalskills.eu

Социално-емоционалното изучаване е преди всичко отговорност, самодисциплина, отдаденост и човечност. Директорите и педагозите, които разбират важността на СЕИ би трябвало да са ръководени от тези ценности. Само и единствено тогава СЕИ може да съществува в чистата си форма, онази, която дава ефективност и действително променя средата в такава, която подкрепя децата в израстването им.

СЕИ не е надпревара за спечелване на проекти и спечеленият проект на тема СЕИ – не означава интеграция. За жалост – едни отпуснати средства за прилагане на методики по социално-емоционално изучаване – далеч не значат, че вече имаме СЕИ в учебното си заведение. Това означава единствено, че в ръцете са ви дадени средства, което ви прави силно отговорни пред децата на Съвремието да ги подготвите за … Реалността.

СЕИ е процес, който се надгражда непрекъснато и изисква постоянство, целенасоченост, търсене, изследване, проучване… отговорност, взаимна подкрепа.

Участниците в СЕИ да бъдат еднакво въвлечени в процеса

Родители – семейна среда, роднини (Тази година Националната Конференция за социално-емоционално развитие – посветихме изцяло в подкрепа на родителя и справянето с ежедневните предизвикателства в семейството. Вижте повече информация – тук. )

Педагози – учебна среда, педагогичски съветник, ресурсен преподавател, директор и пр…

Деца – Клас, випуск, приятели, други социуми.

Елементите от Модела на FUNтазия – да бъдат едновременно и адекватно прилагани

Защо социално-емоционалното изучаване започва от ВЪЗРАСТНИТЕ?

Ако родителят не работи върху своите социално-емоционални умения, ако учителят не работи върху своите.. те не са в състояние да осъществят наблюдение над децата. Картотекирането е невъзможно без наблюдение. Споделянето и колаборацията вече са съвсем непостижими – при отсъствието на първите два елемента от модела.

Можете да участвате в Третата Национална Конференция за социално-емоционално развитие, посветена изцяло на родителите, подкрепа от специалисти за семействата, практически начини за справяне с проблемни поведения. Вижте повече информация тук.

ПРИМЕР:

Много често, ако учителят откаже да наблюдава реакциите на родителят, когато говори за проблем на детето, това може да създаде конфликт в отношенията между тях и детето да е потърпевшо. И обратното, разбира се. Когато тези три групи заедно се научат да осъществяват наблюдение – те имат високо развити СЕУ и заедно могат да си колаборират.

Познаването на детето не се случва само от страна на педагога, или само от страна на родителя – най- малкото защото те го наблюдават в две различни среди и е много вероятно поведението му да е съвсем различно в двете. Така, че в двете среди – картотекирането е важно за обратната връзка, без наблюдение – картотекиране не може да се направи.

Споделяне. Ако поради някаква причина родителят се срамува да сподели наблюдения с педагога, или педагогът е сметнал за ненужно да сподели такива с родителя… Това спира процеса на СЕИ.

Детето може да откаже да споделя, но когато и възрастните отказват да споделят, ние губим информация, която може да е жизнено важна, и тогава СЕИ няма да работи, защото Информацията или е малко, или е грешна… Няма как с оскъдна или грешна информация – СЕИ да работи, независимо как ние караме децата после да дишат, скачат, да държат рози на приятелството, как им обясняваме барометри на емоциите и пр… просто нищо от това няма да работи, ако нямаме информация за всеки един конкретен казус.

Колаборация. Тя изисква ние да имаме отношение един към друг.. Не само отношение към детето – но отношение на учителя към родителя и обратното. И това е важно, защото когато наблюденията над детето на учителя и родителя са различни – планът за действие, за интервенция при проблем – става много по-обмислен и целенасочен… Защото е формиран на база СПОДЕЛЯНЕ, обмен на информация и.. на колаборация.

Всеки има различно мнение и това е нормално. Когато не са обсъдени варианти за разрешаване на казус – с общи наблюдения – всеки дава различни съвети – учителят ще даде един, родителят- друг. И проблемът е, че те губят авторитета си пред това дете по този начин. Заради некоординираност помежду си.. Това е проблем накрая единствено и само за детето.

Можем ли някое от тези 4 неща да го игнорираме? Не – защото те са част от цялото. Ако едно от тях лиспва – ние не сме качествени участници в СЕИ.

Учителят може да си преподава СЕИ както му е написано в програма, родителят може да си прави едни игри у дома.. но ако не наблюдаваме детето – ние просто следваме инструкции. И накрая логично ще кажем  – ТОВА НЕ РАБОТИ. Ако не картотекираме – не виждаме кога на това дете типичното му поведение се превръща в нетичпично поведение – ние губим. Ако няма споделяне – няма и модерната емпатия, която всъщност не е дума, тя е нещо, което се случва на принципа отново на тези 4 елемента… Те като отсъстват – няма и емпатия… Не е достатъчно да си обясним че трябва да я има, нали?

Затова тези три групи и тези 4-ри елемента вървят заедно в СЕИ… Нито едно от тях не може да липсва!

СЕИ на всички нива

Централизирана, добре структурирана програма, идваща от ДИРЕКТОРА, разпространяваща се по всички звена, участници в СЕИ.

В тази статия наблягаме на един момент, който е отбелязан като ключов в изследване на Националната комисия за социално, емоционално и академично изучаване към института в Аспен. А именно – експертизата на педагога.

Защото е много хубаво ние, като институция – частна, държавна и пр… да вземем решение, че ще работим по СЕИ, защото вече всички сме наясно с позитивите от това, НО:

Преди да пратим този учител в тази класна стая, за да преподава СЕИ – той трябва да се чувства сигурен в това, той трябва да е получил експертиза за това.

От една страна са професионалните обучения като инвестиция  в развитието на екипа, на който се доверяваш…

От друга страна – климатът на доверие и взаимопомощ, за който си говорим така пожелателно  – не е само за децата  – той започва от този, който сме осигурили за екипа педагози. Всичко изговорено по модела на FUNтазия за наблюдение, картотекиране, споделяне колаборация – това може да бъде възприето, прегърнато в релационно пространство – Тоест – където самите учители могат да изпитат това Социално-емоционално изучаване – ЗАЕДНО.

Преди да пратим тези учители да говорят за доверие, емпатия и пр. на децата – да насърчим доверието, взаимопомощта, толерантността и усещането за безопасност сред тях самите. И това се случва с тренинги, уоркшопи… заедно. Защото професионалното обучение е важно – но то е пак индивидуално развитие.. Докато по този начин – индивидуалното развитие може да се случва в екип. Което е това, което целим и за децата. И такива практики има безброй много.

Освен многобройните тренинги, които FUNтазия организира с индивидуални цели за различни екипи, организацията създаде ресурс специално за учителите – LikeWhen, за да подпомогне процеса по социално-емоционално изучаване сред екипа педагози.  

И едва тогава тези учители могат да отидат и вече няма да преподават само материя от една дисциплина, защото СЕИ не е дисциплина. Ще отидат и ще споделят…опит..сърце… атмосфера…която ще знаят как да градят заедно. Едва тогава.

СЕИ в учебните процеси – СЕИ не е учебен предмет, то е във всички учебни предмети.

Тук направихме примерен план според метода Рулер. Използвахме тази методика за преподаване на СЕИ и според нейните стълбове – Разпознаване, Разбиране, Описване, Изразяване, Регулиране – адаптирахме процеса на преподаване на различните дисциплини. Разбирате, че може да изберете, която и да е методика за Емоционална интелигентност и социално развитие , стига да направите точно това – да адаптирате материала и начина на преподаване според стълбовете на конкретната методика. Тоест – да измислите въпроси, които да отговарят на тези стълбове, за всяка една учебна дисциплина.

Към всеки един учебен предмет сложихме опорни точки моменти – които могат да са обвързани с емоционалните компетенции на децата.

Учителите могат да се координират помежду си за различните уроци. Никога информацията за едно дете, не е била толкова лесно-достъпна за някой от педагогическия персонал – както сега – благодарение на тази дигитализация и електронния дневник. С един клик виждате всичко – каква е била темата на урока на даден клас. Така учителят по физическо например, решава да формира урока си спрямо урока по литература  – използвайки своите собствени опорни точки за СЕИ по методиката.

Примери:

Ако по Литература са се учили как да пишат приказка и да си измислят герои, по ФВС могат да упражнят дишане, когато са в творчески процес. Правилно и неправилно дишане. Да обсъдят как реагира тялото, когато твориш – може би е по-стегнато, по напрегнато, усещаш прилив на енергия, ако нямаш такъв – как да си я набавиш, ако пък е твърде много – как да я регулираш.

Отбелязахме в зелено – всички моменти от опорните точки за СЕИ във секи учебен предмет – които могат да имат препратки през различните дисциплини.

Пo Околен свят, например, можете да направите препратка – „по БЕЛ си говорихте как се чувства героят, когато е празник и е заобиколен от приятелите и роднините си. Какви емоции ти носят празниците? С Кого споделяш най-щастливите и най-трудните си емоции?“

И хубавото е, че в тези конкретни моменти на интертекстуални препратки вие не се стараете да преподадете някакъв учебен материал на тема СЕИ– а просто прилагате своето … Под формата на наблюдението над учениците, подтикването за споделяне и колаборация с останалите учители… в тази учебна среда. Което е страхотно!

 И съответно – имате Музика и изобр. изкуство, където учителите имат невероятния шанс да проследят какво най-много е впечатлило всяко от децата в предишните часове и уроци И как са го тълкували. Това са творчески дисциплини – там говорим за ритъма, цветовете, нюансите, звученето…На какво им напомня… Обвързването с предишни дисциплини би могло да подпомогне доста по-лесното запомняне на материала от тях – когато упражняваме тази връзка между тях.

Математиката е по-различна дисциплина. Там се включват, обаче, най-силно – развитите СЕУ на самия преподавател. Защото той има възможността да наблюдава и реагира според това как едно дете възприема или не – учебния материал, и да предприеме интервенция с това да го подпомогне в затрудненията му.  В тази точна наука би било трудно да правим интертекстуални връзки с другите часове, защото те се базират основно на емоции, реакции, изразяване. Но В математиката Наблюдението на преподавателя над всеки ученик е това, което е най-силно застъпената част от СЕИ.

И накрая Час на класа, където разбира се, са вашите обобщения, дискусии, а защо не и награди – за стимули. Защо не е една цялостно нова оценителна система – като точкова – не според оценка на тест, а според участие. Който е активен – получава точки, който не е не получава.  И затова ще разкажа повече в утрешната сесия.

И по този начин вече – включването на СЕИ във всеки от учебните предмети – е пълна интеграция – и това е тъй наречената превенция – говорим за чувства, емоции, реакции, регулиране, ПРЕДИ да са ни се случили  нещата, които се опитваме  обикновено да накажем с назидателни подходи по настоящем.

Социални Умения – СЕИ в момент на нетипично поведение

Другата част от цялостната интеграция на СЕИ… Освен превантивната форма, за която стана дума по-горе, е СЕИ в момент на нетипично поведение, което е и интервенция. Това не означава, че двете не могат да се припокриват.

В конкретните примери, които отбелязахме по-рано, използваме методиката Рулер на Йейлския университет с нейните стълбове, за да може чрез тях детето да си даде сметка за емоциите, които изпитва, какво ги предизвиква, как да бъдат регулирани, така че ситуациите в неговия живот да бъдат управлявани по-добре.

Какво следва после?

Разделяме учебния процес на две части – СЕИ и  Стандартния учебен материал, този в учебника, по програмата. И в двете направления обаче можем да имаме реакции от децата. Тази реакция може да се прояви в междучасието например – да речем да асоциират материала с нещо, то да им остави някаква емоция, която те да изразяват помежду си в междучасието, или отпреди това нещо да ги тормози и материалът е разсейващ за тях, не му обръщат внимание, и изразяват емоцията си от това в междучасието. Могат да го направят и в часа, разбира се, най-често го правят и на двете места.

В междучасието, когато намерят свободно време – те ще го изразят по-интензивно вероятно, защото там контролът е по-малко, а по време на часа, ще подадат сигнал, че нещо ги тормози... Сигнал за нетипично поведение. Което означава, че учителят трябва да разпознава типичното поведение за всяко от децата, за да може да открива нетипичното.

Когато вече сме в сферата на социалното изучаване (за емоционалното стана ясно по-горе) – имаме 5 стълба – самопознание, самоконтрол, решение, социална осведоменост, управление на отношенията.

Самопознанието включва – себепознанието – да знаем как самите ние реагираме в различни ситуации и пр.

Самоконтролът означава ние да имаме възможност да контролираме импулсите, да навигираме емоциите, да мислим не само с амигдалата си, но и с другите части на мозъка, да отлагаме решенията ако се наложи, да отлагаме наградите, с цел да осъзнаем дали наистина са полезни за нас по този начин, по който ги търсим.

Решенията – съответно дали са конструктивни, деструктивни и какво следва от това, дали можем да управляваме успешно своите решения.

Социалната осведоменост  – понеже решенията, знаете, не зависят само от нас, но и от останалите около нас – е нужно да имаме добра осведоменост за техните емоционални състояния и какво ги провокира, да познаваме съучениците си, да се интересуваме от тях. ( СЕИ интеграцията, за която писахме по-горе помага за тази по-добра социална осведоменост. Защото ние там нещата ги говорим опознавайки се взаимно и учейки се на наблюдение един към друг и освен над себе си.)

И последния стълб – управлението на отношенията, което вече зависи от това учителите да разпознават типичните и нетипичните реакции на детето.

Най-голямата полезност на СЕИ е в това, че когато имаме интеграция на СЕИ – тези нетипичните поведения могат да се изяснят превантивно, и чрез тази превенция – те да не станат Проблемни поведения, които могат да са пример за други… освен това могат да създадат множество конфликти, които да се разрастнат, а това винаги се случва лавинообразно и изглежда изневиделица – за педагога, който не е упражнявал наблюдение.

Какво правим:

Учителят преподава учебния материал заедно със СЕИ частта към учебния материал – както описахме в предишната точка. Наблюдава реакциите на децата, например говори се по Околен свят за „моя град“ и забележителностите в него. Учителят пита „имате ли любимо място, което веднага сега да ми кажете“. И Вижда как има деца, които и не вдигат ръка. На един такъв въпрос учителят знае какво е типичното поведение – всички да бъдат много нахъсани, и всеки да иска да си каже любимото място. Обаче вижда, че има дете например – което не вдига ръка. И отбелязва това като нетипично поведение. Изпитва няколко от децата които искат да разкажат, за да може те да дадат мотивация на детето, което не иска да сподели. В  един момент решава да попита и детето с нетипичното поведение – за да проследи точно нетипичната му реакция. И примерно детето казва „Аз нямам любимо място в този град“.

Това е тема за дискусия, в която учителят трябва да има преценка, дали да се случи пред целия клас…или индивидуално. Може проблемът да е по-дълбок… затова не е редно да се случи пред всички, след часа ще има възможността да поговори с детето и ако прецени да го изпрати да поговори и с педагогическия съветник. Но това се отбелязва като нетипично поведение. И тогава учителят трябва да наблюдава реакцията, около нея имаме 6 неща, които учителят трябва да констатира.

• Влиянието на тази реакция над останалите, другите дали ще започнат да се смеят и как детето ще се почувства, дали учителят трябва да изчака преди да се намеси и да проследи как и класът ще повлияе на всичко това.
• Емоцията- каква е тя според учителят – дали е гневно детето когато казва Нямам любим град, или е тъжно… или се срамува и несигурно, или потиснато.
• Енергията му много бързо ще ни даде идея в кое направление са емоциите му. Гледаме и как влиянието на класа променя тази емоция…Това наблюдение – първо трябва самият педагог да се учи как да го прави – защото той не е длъжен да ги знае тези неща.
• Контрол – детето загубва ли контрол когато казва това? По какъв начин? Дали започва да заеква, да нервничи и пр…?
• Тригерите му според учителя какви са ? Какво е накарало това дете да реагира така? След края на часа педагогът ще го попита и според самия ученик какви са.И не е задължително да отгаваря веднага. Важно е да му зададем въпроса, но и да му оставим време да помисли. Няма нищо лошо в това учителят да каже „Аз те видях и съм загрижен за теб“. Това е най-хубавото нещо, което един учител може да каже на своя ученик. Според същото това изследване на института в Аспен – една от основните препоръки на професионалистите там е – училището да е създало политика, в която всяко дете има един възрастен в него, на когото може да се довери… Ето една примерна политика за този ключов и набелязан от експертите проблем.
• Последното нещо – решенията, които детето взема – деструктивни ли са или конструктивни. Това трябва да бъде поставено на обсъждане.  Разбира се първо пред самото дете , после, разбира се, с родителите, директорът, педагогически съветник – защото това е важната обратна връзка.

След това са разсъжденията и анализите, обсъждането…

• Какъв може да е проблемът?
• Кой или кои от 5те стълба на социалното изучаване не се използват добре от детето?
• Дали не е добре използвал знанието за себе си, или техниките му за самоконтрол не са сработили, или пък социалната му осведоменост не е добре развита и поради това не е разбрало какво другите се опитват да му кажат, изтълкувало го е като подигравка… Съответно накрая- това управление на отношенията,

В това се включват вече всички участници, защото говорим за отношенията. Това нещо, както се поставя пред детето, то се поставя и пред групата . „Защо вие му се присмяхте, запознати ли сте, че може да има нещо много тъжно около това, което казва. Поставете се на негово място вие – ако нямате едно любимо място във вашия град, представяте ли си колко тъжен град е това за вас…?“ Това са отношенията.

Всичкото това нещо, не може да се случи без наблюдение и без да има диалог. Ние затова създадохме 4те стълба на Фънтазия, защото те просто работят.

Наблюдаваме, картотекираме, за да имаме възможност за проследяване на казуса във времето, да се изследва това нетипично поведение. Оттам насетне – ние го споделяме с учители, родителите на детето, педагогическия съветник, с детето, с групата в класа, за да може наблюдението ни да е още по-обхватно през диалога. Обмяната на опит в такъв един казус – изисква колаборация. Ако е станал проблем по физическо и учителят по ФВС не каже на класния ръководител, например „Тук стана проблем – тези деца се сбиха и са афектирани, внимавай, защото те се държаха нелогично..“ – Тя няма да проведе после нужния разговор. Родителите няма да са намесени, защото никой няма да е наясно вероятно… И нишката се губи.. И едно нетипично поведение става проблемно, то става пример за други.. и цялата среда е отровена без да сме разбрали как. . Обикновено става много бързо и когато се случи вече е съвсем логично да казваме – „Нямам време за всяко едно дете и всеки проблем по отделно. “ Така е тогава.

КЪМ ДИРЕКТОРИТЕ, интегриращи СЕИ

• Първо – те следва да си изберат методика – ние даваме пример с RULER, но това може да е всяка друга. Във всяка една – в края й е важно управлението на отношенията. Но не е нужно да е само една методиката – комбинативният подход също е много важен. В разработката на нашите материали (Виж повече за тях) използваме няколко методики и виждаме как това прави работата доста по-задълбочена и всеобхватна.
• След избора на методика – приложете нейните принципи. Това е половината от ангажимента на директора – да внесе тази методика като част от учебните процеси. С помощта на учителите, помислете какви въпроси да зададете по стълбовете на методиката, за всеки един урок. Планът по-горе е примерен, но той може да е универсален за всеки един урок. Така вече говорим за СЕИ не като учебен предмет… А като атмосферата, от която имаме нужда.
• Другата половина са учителските срещи, както казахме, родителските, специфичните обучения, СЕИ сред преподавателите, намесването на родителя, инициативите, които събират всички тези звена заедно. Защото на тези важни срещи може да се дискутира това нетипично поведение и да се обмени опит и гледни точки, да се изследва… Не е достатъчно просто да им кажем на тези деца – „Значи сега може да подишаш малко“… или „Сега нарисувай 4 цветни квадратчета“, …Без да наблюдаваме детето, СЕИ е обречено.

Знаете ли ЗАЩО?

Представете си, че… на едно дете, му се е случила смърт в семейството.. И ние, без да го наблюдаваме, просто му кажем – „Дай да ПОДИШАМЕ МАЛКО, После ще си направим Арт терапия, ще нарисуваме Розов слон, защото слонът е за щастие…“ и пр.., Това дете най-вероятно ще откаже да следва принципите на СЕИ, и ние най-вероятно ще кажем, че те не работят. А СЕИ не е дишане… не е арт терапия. Не е теория, която трябва да преподадем.

Всичко това е важно не просто, защото е единствения начин за правилно и адекватно прилагане на СЕИ в социумите на децата. А защото – накрая на всичко това – е редно да има изследване на казусите. Редно е да има и резултати, които да сме проследявали във времето –

• Как се е подобрила средата?
• Как се е променил академичния успех?
• Как е повлияло на случаите на насилие, зависимости и пр?
• Отношенията – как са се променили те?

Ако тези изследвания липсват – това не е СЕИ… А само теория. За да ги имаме – нужни са – наблюдение, картотекиране, споделяне, колаборация.

Вижте подробното видео от лекцията на Втората Национална Конференция за социално-емоционално изучаване