Ученето е социално, емоционално - и едва тогава - академично.

Защо Социално-емоционалното изучаване е необходимо, какви са възможностите да бъдем подведени в смисъла му и как да избегнем това.

Ученето е социално, емоционално и едва тогава може да бъде академично…

Без значение от дисциплината, която преподава един учител, без значение дали е дигитално или присъствено обучението – Академичните знания няма начин да се случват ефективно и целенасочено ако в процеса отсъстват методики за социално-емоционално изучаване.

Един учител винаги използва 2 форми на преподаване:

Пряка – която се състои в преподаването на самата информация от учебния материал.

Косвена – която е концентрирана в подходите, избрани от учителя, да направи информацията лесно възприемчива и за децата в конкретната учебна среда.

Факт, е че Академичните знания не могат да се преподават в изолация.

Всяка активност изисква подход от страна на учителя, за да бъде информацията адаптирана към конкретните деца в конкретната учебна среда.

Въпросът е дали подходът, който сме избрали е в подкрепа на развитието на социални емоционални умения или такъв, който по-скоро ги потиска, тъй като фокусът им е в нещо друго.

Самият подход, който избираме  всъщност е  нашата комбинация от стратегии за инструкции, обяснения, подкрепа в усвояването на учебния материал.

Неговият фокус не е в самия учебен материал, а в начина, по който той е преподаден, за да бъде ефективно възприет, запомнен, усвоен.

Не всяко дете възприема по подхода, който сме избрали, и често има нужда от друг, според неговите конкретни нужди.

Социално-емоционалното изучаване е част от тези подходи, който влияе на цялата среда.

Измерваме ефективността му като оценим добро или лошо е влиянието му.

Вече сме споделяли и коментирали на Националната конференция за социално и емоционално изучаване в подробности какво всъщност представлява то, разисквали сме различни варианти и възможности за прилагането му. Като лайтмотив остава осъзнаването, че какъвто и да е подходът – той не е нещо допълнително, което учителят трябва да трябва да прави. (Лекция по темата – вижте тук)

Той е просто начин за справяне с вече съществуващи проблеми.

Подход, който осигурява превенция.

Кои са проблемите, които съществуват в класната стая или в една група от детската градина понастоящем?

  • Агресия, насилие, тормоз, от една страна
  • Екзалтация, пораждаща разсеяност, невнимание, невъзможност за съсредоточаване.
  • Потиснатост, депресия, причинени от някакъв вид страх

Това са крайни състояния на едни емоции, които са напълно човешки и те бързо стигат до крайност, особено при децата – като щастието, което прераства в екзалтация и то много бързо при едно дете, или тъгата, която прераства в депресивност при липса на подкрепа и внимание, или гневът и раздразнението, които биха могли да прерастнат в агресия, насилие – и когато насилието е системно – в тормоз.

Все неща, които биха били доста сериозна образователна трудност и специфична за всяко едно дете.

Затова казваме, че подходите на социално-емоционалното изучаване са не просто препоръчителни – те са абсолютно необходими за провеждането на един урок – тъй като всички от изброените неща водят до липсата на концентрация и съсредоточеност, до нарушаване на дисциплината, необходима за преподаване и усвояване на академичния материал.

Резултатът от това е липсата на получаване на знание – което е обратното на крайната цел на всеки преподавател. Нещо повече – тези изброени, отдавна съществуващи проблеми – при липса на целенасочена, системна, добре планирана и отговорна работа по тях – хронифицират. И когато това се е случило – обикновено чуваме репликата – „Е, то имам ли време на всяко едно дете по отделно да обърна внимание,“ „То са толкова много казуси, че ние не можем да ги изговорим всичките, той часа няма да стигне“, „Аз не съм Психолог, за да се занимавам с тези неща“ и пр… и пр.

И всички тези думи са абсолютно верни – защото, когато проблемите станат хронични – – времето наистина не стига.

Затова- ние професионалистите работещи конкретно над социално емоционалното развитие на децата и интегрирането му в учебната среда – знаем и непрекъснато обясняваме – подходите на СЕИ са ПРЕВАНТИВНИ.

Тоест ПРЕДИ – някое дете да загубило мотивация да бъде част от часа ви, преди друго да е посегнало, наранило някое или себе си…Преди някое дете да е напуснало образователната система.

Така или иначе – обяснение на това какво е СЕИ сме давали многократно, идеи за провеждане на един урок, планиране на цялостния учебен процес с интеграция на СЕИ и пр…

Все по-често срещаме термина из медиите – и тъй като темата се популяризира много – за нас е радостно събитие, че започнахме да говорим по-свободно по нея. Но все още смятам, че темата не е позната напълно, въпреки все по-нарастващия интерес към нея.

Тъй като фрагментарното разбиране на понятието и процеса са опасни, реших да набележа няколко момента, които могат да доведат до различни различни заблуди във възприемането, прилагането и имплементирането на подходите.

СЕИ и заблудите, които ни пречат да го прилагаме както би трябвало.

Набелязахме няколко заблуди около СЕИ интегрирането и преподаването му и решихме да внесем яснота – защо ги наричаме заблуди и къде е цялата истина.

Заблуда: „…Социално-емоционалното изучаване е инструмент за управление на поведението и справяне с нежеланото такова.“

Това е една от тезите, с които различни професионалисти обясняват необходимостта от въвеждането на СЕИ и причините да го въведат, както и фокуса на самата имплементация. И тя не ме учудва, защото е истина, но за съжаление е само част от цялата.

Въпреки, че обучението на учениците в прилагането на различни инструменти и стратегии за самоконтрол, с цел управление на поведението – е важен момент от Социално-емоционалното изучаване – това далеч не е единствения и съвсем не е най-съществения компонент. За да могат учениците да развият своя социален и емоционален капацитет, SEL трябва да се съсредоточи върху създаването на богата среда за връзки, взаимоотношения, споделяне и учене, а не само „удобно поведение“.

Уменията за самоуправление, като трикратно вдишване преди да отговорите на ситуация, която е трудна за посрещане, или за избягване на разсейването при работа в клас или в Google Classroom например, подпомагат способността на учениците да се ангажират с работата, представена в клас. (Можете да откриете подобни техники и съвети в статиите: Справяне с емоциите чрез насочване на вниманието, 50 активности за регулиране на гнева и агресията, Както и в поредицата приказки за Четирите кралства – за малки и големи , Лори от Националната конференция за СЕИ и техника на дишането) НО, ако учебните заведения дават приоритет основно и изцяло на „приучаване в поведение“ вместо на останалите компоненти от СЕИ интегрирането – те пропускат предимствата на СЕИ да подпомагат учениците да развият своя пълен набор от умения. Не говорим само за дисциплина – а за онези умения, които са свързани с общуването, с вземането на правилни и здравословни решения, със създаването на дългосрочни взаимоотношения, лидерството, състраданието.

С други думи – ако се концентрираме над СЕИ като инструмент за създаване на дисциплина и оставим това да е фокусът ни – пропускаме „Сърцето“, което е вложено в този подход и сърцето, което имаме отговорността да „освободим“ в условията на една СЕИ академична среда.

Как да разберете дали СЕИ управлението ви е неефективно и некоректно:

  • Обучението по СЕИ е силно фокусирано върху регулирането на поведението на учениците.
  • СЕИ се случва като процес отгоре надолу – от учителя до ученика, а не обратното. Учениците нямат възможности да създават съвместно очакванията, нормите и ценностите в класната стая.
  • СЕИ се преподава без внимание върху контекста – класна стая, училище, общност – в който учениците трябва да работят.

Ако някое от тези неща ви се случва в учебното заведение – е редно да преосмислите начинът, по който сте интегрирали СЕИ, защото той – най-малкото не съответства на това което СЕИ е, и няма да бъде ефективен. Но по-лошото е, че може да оставите негативно усещане за подходите у родителите и учителите за СЕИ, просто заради некоректния начин на интегриране. Това е дългосрочен проблем с потенциала да бъде мащабен.

Заблуда: СЕИ е само за учениците, не и за възрастните!

Поради пандемичната ситуация много учебни заведения припознават важността и необходимостта от подкрепа към своите преподаватели в техните социално-емоционални компетенции. И това е чудесно!

Но докато това се случва – все още има места (за съжаление – много), на които преподавателите биват изпращани от училище просто с пожеланието „Погрижи се за себе си“, „Направи нещо за теб през този уикенд, за да си починеш“ и пр. Това, което имам предвид, е че тези хора – били винаги най-близо до нашите деца в техните трудности и предизвикателства – днес са на първа линия и в новата „Нормалност“. И ако досега е било трудно да помислим за тяхното благосъстояние – то може би тази нова ситуация трябва да ни подсети с големи червени букви, че те имат нужда от структурирани и централизирани действия, подкрепящи тяхното ментално здраве, устойчивост в променяща се среда, цялостно социално-емоционално израстване.

Да, СЕИ не е само за децата – една образователна структура, интегрирала СЕИ подходите, не трябва да пропуска един от основните фактори за правилно интегриране – грижа, внимание, снабдяване с необходими обучения по темата на педагогическия персонал.

Имате нужда от преорганизация на СЕИ интеграцията ако:

  • Във вашето учебно заведение педагогическия състав не получава обучения, инструкции за работа по СЕИ с децата, или ако получава конкретно и само за работа с децата, но липсват централизирани и систематизирани действия в подкрепа на социално-емоционалното развитие на педагозите.
  • Нямате изградена политика и пространство за срещи между родител, учител директор, които са условие за приемането, предаването и обсъждането на обратната връзка един от друг и обмяната на стратегии за справяне.
  • Нямате пространство за споделяне на успехи и трудности, както и пространство, обединяващо възрастните в една образователна среда при вземането на важни решения.
  • на управленско ниво не се създава модел на поведение, включващ развити социално-емоционални умения – начинът, който се посрещат родители, се дава обратна връзка.

Примери за мащабни инициативи, събиращи ни заедно в СЕИ, са вече провежданите в България – международни активности на POP Up festival, и Сбирки на FUNтазьорите, инициатива, с която FUNтазия е активен партньор на ООН по стратегическите цели за устойчиво развитие.

Заблуда: Ако преподавате СЕИ, то значи вие „правите“ Социално Емоционално Изучаване

Създаването на време и пространство за развитие на тези умения е важен компонент при внедряването на Социално-емоционалното изучаване. Без съмнение. Въпреки това, когато училищата приравняват изпълнението на СЕИ с преподаването на учебна програма по СЕИ, това е повод да се пропуска значението на създаването на възможности за учениците да развиват и практикуват тези умения редовно в и извън класната стая.

Ефективното внедряване на СЕИ е интегрирано в ежедневната работа на класната стая и отчита контекста и опита на учениците с цел създаване на справедливи резултати за всички ученици.

За да извлекат ползите от СЕИ, училищата е нужно да интегрират тези умения в учебните практики и академичното съдържание, като същевременно обръщат внимание на социалните и емоционални условия за учене.

Вижте тези допълнителни ресурси по темата – лекции от Националната Конференция за социалното емоционално изучаване където практици споделят опит и препоръки:

Мариела Личкова по темата за СЕИ

Полина Коцева – включване на СЕИ във всяка учебна дисциплина

Димана Белчева за СЕИ при деца със специални образователни потребности

Ако забележите, че във вашето учебно заведение СЕИ се случва по следния начин, преорганизация на СЕИ интеграцията е наложителна.

  • Акцентът в изпълнението на СЕИ е върху учебната програма по СЕИ, която се преподава.
  • Нямате разговори, събиране на данни и / или получаване на подкрепа за успешна интеграция на СЕИ с академичните ви инструкции или преподавателски практики.
  • При вашето планиране на СЕИ не се обръща внимание на опита на учениците или контекста, от който се нуждаят, за да се ориентират във и извън класната стая

Когато мислите за SEL във вашата класна стая и училище, не забравяйте да се съсредоточите върху целия набор от умения, от които учениците трябва да се ориентират, и да се постави във фокус и употреба техния опит и контекста на всяка отделна ситуация; предизвикайте вашето училище да предостави необходимите ресурси и структури в подкрепа на социалния и емоционален капацитет на учителите; надхвърлете учебната програма за СЕИ, за да включите условията, които правят обучението и израстването възможни за вашите ученици, включете интегрирането на тъй наречените „heart skills“ във вашето преподаване.

Когато мислим за контекста, условията на разгръщане на СЕИ преподаването, за времето да приложат тези умения в и извън класната стая – се сещаме за още няколко видео ресурса, които може да са ви от полза:

Социално-емоционалното учене в учебната среда.

Откъс от работа по СЕИ с тийнейджъри

Съвети от деца за справяне с нашумялото МОМО challenge

Откъс от Сбирки на FUNтазьорите

Защо е важна Надеждата?

Справяне със страховете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *