Добрият доктор е опитният доктор.

Може да не е запознат с най-авангардните медицински изследвания, може да не разполага със свръх модерна лаборатория. Той има своя опит. Опит, придобит от простото му желание да наблюдава другите, да ги чува, да се поставя на тяхно място и така да открива лечението. Добрият доктор знае, че опитът му е най-голямото му предимство – не само конкурентно, но и човешки значимо. Добрият доктор знае, че опитът му дава нужната отвореност към света, а именно тя ще му помогне ако няма модерна лаборатория да колаборира с такава напълно успешно. Да е отворен към другите му дава възможност да е информиран за най-новите изследвания и медицински открития – защото общува успешно с другите.

Добрият доктор е човек, който не трупа само свой опит. Защото животът не е достатъчен, за да натрупаш достатъчно опит, а и ако го натрупаш вече може да е късно. Добрият доктор е човек, който еднакво умело трупа свой личен опит и опит от всички други. Защото умее да наблюдава. Защото умее да се постави в „дрехите“ на другия. Защото е емоционално интелигентен и това му дава най-голямото предимство, тъй като умело управлява отношенията си и е социално-емоционално осведомен кои решения са най-правилни в повечето ситуации.

Същото е и с добрия учител или добрия родител.

Те имат емоционална връзка с децата и тя се крепи на споделянето. Споделянето на личен опит и отвореността да се възприеме опита на другия. Споделянето, което изисква нужната толерантност, съсредоточеност, целенасоченост, адаптивност и търпение да изслушваш.

„Напълно те разбирам“, „и аз съм бил/а на твое място“ или „всичко ще се нареди“ най-често са безполезни реплики.

Добрият доктор знае, че те не лекуват нищо, а почти винаги просто са любезен начин да покажеш, че не искаш да слушаш другия, но искаш да му изтъкнеш, че все пак си до него, стига да не е голям този ангажимент.

Неспособността ни да отделяме време в изслушване губи ползи за самите нас и за нашите деца, на които показваме същото.

Детето не споделя, ако не си спечелил доверието му. За да го спечелиш, трябва да покажеш готовност да си до него в неговите емоции и чувства. Именно тук имате нещо общо с детето – и вие, възрастният, искате да спечелите вниманието му, но и то иска същото. Знаете, че вниманието има шанс да създаде доверие и увереност, но не всяко внимание има тази способност. Ако карате автомобила си само в права посока, независимо, че може да нараните някого, без да натискате спирачка – със сигурност ще привлечете вниманието на другите, но не и доверието им. Имайте предвид това всеки път, когато привличате вниманието на детето си с любимото му ТВ предаване, или игра на таблета му. В тези ситуации вие насочвате вниманието му успешно без да създадете доверие помежду ви.

Не можем да очакваме децата ни да ни споделят своите чувства, проблеми, идеи и пр. ако няма доверие помежду ни. Добрият доктор знае, че доверието на хората е важно за правилната диагноза и лечение – направо си е животоспасяващо. Също така знае, че пациентите нямат нужните компетенции да обяснят съвсем правилно какво е състоянието им. Децата също трудно могат да обяснят конкретно и подробно как се чувстват – това е напълно нормално и се случва също като ученето на реч. Бебето не започва да говори веднага след като се е родило, само защото има говорен апарат. Детето не започва да разпознава, описва, изразява и регулира емоциите си само, защото от най-ранна възраст ги изпитва. Нужно е да го научим на това. И също както поправяме тъкмо проговорилото дете, когато не казва правилно думите – така да изясняваме на същото дете какви точно са емоциите и с какво са свързани.

Добрият доктор знае, че всеки човек е различен и при всеки нещата протичат различно. Същото е и с добрия учител или родител. Колкото и да е трудно в днешно време това, тъй като много източници в интернет и социалните медии предлагат куп универсални „лечения“ и „диагнози“.

Това, което е универсално сигурно за децата ни е, че чувстват.

Да се концентрираме над това да разберем кога, какво, защо и как чувстват. Добрият доктор търси симптомите. Ние като родители и учители търсим „тригерите“ – причините за едно или друго емоционално състояние.

Добрият доктор знае, че дори хиляди пъти да обясни да един човек как да се пази от грип, какви мерки да вземе и ако случайно се разболее – как точно да се лекува – в крайна сметка това ще е грешно, защото нито грипът ще протича еднакво винаги, нито човек ще се чувства еднакво. Защо да очакваме същото от децата си в техните емоции?

Никой гняв не е еднакъв… нито еднакво силен. Никой страх не е един и същ… нито провокиран от едно и също.

Добрият доктор знае, че точно тук опитът му е безценен. И го споделя като начало в търсенето на решение. Защо да не направим така и с децата си? Когато те са ядосани да знаем, че ние сме хората с опит и най-ценното е да започнем разговор точно с този опит! Да потърсим в спомените си подобна ситуация, в която ние сме били и да я разкажем. Няма да се изложим, но ще превърнем вниманието на детето в доверие към нас. Да споделим „Знаеш ли какво направих аз в една такава ситуация?“ и да предадем опита си на детето ни. А след това да обсъдим „лечението“ в конкретната ситуация.

Добрият доктор знае, че колкото и да е голям опитът му и колкото да са сериозни знанията му, то не може да даде диагноза без рутинни проверки – преслушване със слушалка, гледане на гърло, назначаване на изследвания и пр. Затова, когато говорим за развитие на емоционалната интелигентност при децата, ние говорим и за рутина от навици, които изграждаме в тях. Например „ако си гневен, преди да направиш нещо – Спри и помисли!„. Учим децата да разпознават коя емоция каква енергичност им носи и в какво трябва да влагат всичката енергия, за да я освободят. Учим ги как да преодолеят неприятните чувства чрез рутинни практики, например техники за дишане.

Скъпи родители и учители,
Ако съумяваме не само да привличаме вниманието на децата, но да го трансформираме в доверие, което да пресъздаваме в опит – тогава нашата мисия ще е изпълнена и ще отгледаме едни здрави и успешни личности. Ние с вас отлично осъзнаваме как точно това е важно! Вниманието на едно дете може да бъде привлечено с унизителен или агресивен акт от страна на възрастния, но дали това ще създаде доверие или назидание? Дали ще направи детето по-отворено или ще го подтикне да се прикрива, за да не се чувства унижавано или потискано в бъдеще?

Децата ни често се провалят, защото нямат опит за това как да реагират на своите емоции. Защото са взели грешни решения, тъй като никой не е решил да им покаже други. Защото са в стрес, в който са сами.

Няма как да ги предпазим от стреса, но има как да бъдем до тях в него.

Няма как да ги предпазим от гнева или страховете, но има как да бъдем до тях в тези и в други емоции.

Няма как да върнем последствията от техните деструктивни решения и действия – има как да им помогнем да ги осъзнаят и да не допуснат същите грешки отново.

Добрият доктор знае, че да се разболееш не е срамно или грешно – то е нещо човешко и съвсем нормално. Изследванията показват, че ако системно показвате на своето дете, че сте уплашени или огорчени от неговото боледуване – то постепенно ще започне да прикрива заболяванията си от вас и да ви лъже за здравословното си състояние. Същото се случва и с емоционалния свят на децата ни ако им обясняваме, че да се страхуват е срамно, да се гневят е лошо и пр.

Не – това е напълно човешко!

Представете си огромния конфликт в съзнанието на вашето дете, когато му обясните нещата по този начин: страхът е срамно нещо, но мама и татко са ужасени от страх, когато съм болен и изобщо не се срамуват; гневът е лошо нещо, но мама и татко ми крещят и се гневят, когато ми го обясняват… това прави ли ги лоши хора?

Добрият доктор знае, че лекарството не винаги лекува всеки. Всяко лекарство е достъпно за покупка, защото е изследвано сред определен брой хора и за голяма част от тях е дало ефект. Добрият доктор знае, че лекарствата имат и странични ефекти. Когато искаме да „излекуваме“ своето дете от някоя емоция, която го тормози – ние ще му предложим своя опит, ще му вдъхнем увереност и ще му дадем ефективните според нас решения. Но трябва да го правим с ясното съзнание, че тези неща може да не „сработят“ в дадената ситуация.
Например ако някой тормози детето в училище можем да му кажем „не им обръщай внимание, те правят така, защото виждат, че им обръщаш внимание“. Трябва да си дадем сметка, че всъщност те може да правят така, защото нямат друг модел на общуване и в този се чувстват безнаказани. Трябва да си дадем сметка, че може да правят така, не защото нашето дете им обръща внимание, а защото търсят вниманието и одобрението на други деца. И да споделим с детето ни: „Опитай да не им обръщаш внимание и виж дали нещата ще се подобрят – ако не стане по-добре, ще обсъдим още варианти да се справим с този проблем!“.

Добрият доктор знае, че дори едно лечение да се спряга като модерно, изключително ефективно и много успешно – то все пак може да не е универсално приложимо и това да не е универсално истинно.

Много статии ще прочетете по темата за емпатията при децата, емоционалната интелигентност, социално-емоционалните компетенции – защото направихме тази тема, позната в над 100 държави от десетилетия, модерна и в България. Не приемайте информацията като „универсален лек“ не само заради това, че тя може да е написана в сайт, който просто иска да е на първи позиции в някоя търсачка, или да получи много харесвания във фейсбук.

Просто бъдете „Добрият доктор“ и помислете какво и как да използвате при общуване с вашето дете!

Включително и тази статия – тя няма да ви даде решения, но много се надяваме да ви даде посоки. Онези многото посоки, които ни дават нужния мироглед да не възприемаме проблемите еднопосочно, защото така е по-лесно, удобно или по-малко времемко.

Продукти на FUNтазия, които може да ви бъдат в помощ в общуването с детето по тези теми – за употреба в дома, в класната стая, в група в детската градина и с приятели:

Семейна настолна игра „FUNтазия“ – повече информация за играта – вижте тук.

Магнитен комплект „Дневник на емоциите“ – повече информация за продукта – вижте тук.

Карти с емоции със 7 игри – повече информация за картите и игрите към тях – вижте тук.

Комплект мини табла за развитие на емоционална интелигентност при деца – повече информация за таблата – вижте тук.

В нашата колаборация с родители, деца и учители от България и в нашата дейност по създаването на първите авторски материали за развитие на емоционална интелигентност на български, сме вдъхновени от „Добрият доктор“, който лекува емоции и дарява децата с нужния „имунитет“ при взимане на нездравословни и деструктивни решения от страна на децата.

Много се надяваме ти, скъпи читателю да си онзи родител, учител или психолог, който е „Добрият доктор“ в емоционалния свят на децата. Те имат нужда от това, за да оцеляват и да бъдат здрави и успешни. Също както имат нужда да сме до тях в първите им стъпки, в първите им думички и първите им страхове.

Времето, което отделяме за емоционалния свят на нашите деца ги прави толкова важни!