Прекъсната връзка

Често в практиката ни възникват казуси, свързани с неконтролируемо поведение от страна на младия тийн.

Винаги – ВИНАГИ – методите да успокоим един тийн са различни, защото има куп причини, които може да са поводът за възникналата ескалация, и всичко това има значение.

Често натрупаните ситуации, които не са били преработени в миналото и е оставало така дълго време – са една от причините гневния изблик да се акумулира до неузнавамост.

Но за причините – се работи допълнително, насочено и с подробна информация. Правим го –  За да редуцираме моментите на изблици и да създадем навици за здравословно насочване на всяка интензивна емоция.

В тази статия искаме да обясним – защо тийнът не може да се успокои по команда?

Често казусите ни са свързани с излязлия от релси младеж, който е казал, направил неща, които са го карали да съжалява след това. Да – това се случва на всеки от нас, може да се случи на всички и никой не е застрахован, особено ако не работи за опознаване и навигиране на емоциите си. Но – сте прави, че тийнейджърът е друга категория – която някак се разглежда различно от всички други възрастови сегменти 🙂

Ето малко разяснение: Имаме тъй наречените ДОЛЕН и ГОРЕН мозък.

1. ДОЛЕН МОЗЪК (Амигдала и Лимбична система – алармената система за опасност, страх и тревожност)

Това е „Емоционалният мозък“. 

Основна роля на амигдалата е да сканира всичко, което виждате и чувате, за потенциални заплахи.

• Ако усетите  с периферното си зрение  нещо да стъпва на земята, амигдалата реагира мигновено и ви кара да отскочите с мисълта за „змия“, преди рационалният ви горен мозък изобщо да е разбрал, че това е просто парче въже.

Реакцията „Бий се, бягай или замръзни“ (Fight, Flight, or Freeze)

Когато амигдалата засече заплаха, тя задейства червения бутон и поема пълния контрол над тялото ви, задействайки стресовия отговор:

• Изпраща сигнали за отделяне на адреналин и кортизол.
• Ускорява пулса и дишането.
• Пренасочва кръвта към мускулите, за да сте готови за битка или бягство.

Емоционална памет

Амигдалата работи в екип с хипокампа (центъра за памет). Тя „оцветява“ спомените ви с емоции. Колкото по-силна е емоцията (особено страх, травма или силен гняв), толкова по-дълбоко амигдалата запечатва този спомен, за да ви предпази от подобна ситуация в бъдеще.

Разчитане на социални сигнали

Тя ви помага да разчитате емоциите по лицата на другите хора – особено изражения на страх, агресия или недоверие. Това ни помага подсъзнателно да преценим дали някой е приятел или враг. Амигдалата и лимбичната система ни помагат да бъдем социални!

     2.  ГОРЕН МОЗЪК (Префронтален кортекс)

Това е „Мислещият мозък“. Този мозък е отговорен за здравословните решения – които не се измерват само по това дали са правилни или не – а дали са съобразени със ситуацията, хората в нея, отношенията им, перспективата за бъдеще... 

Изпълнителни функции (Висш мениджмънт)

Префронталният кортекс отговаря за сложните мисловни процеси, които изискват съзнателно усилие:

• Планиране и вземане на решения: Претегляне на плюсове и минуси, прогнозиране на дългосрочни последствия („Ако изям тази торта сега, как ще се отрази на диетата ми?“).
• Разрешаване на проблеми: Логическо мислене, абстрактно мислене и намиране на стратегии в нови ситуации.
• Работна памет: Вашата „умствена дъска“. Способността да държите информация в ума си за кратко, докато работите с нея (например да помните телефонен номер, докато го записвате).

Контрол на импулсите (Спирачката на амигдалата)

Това е може би най-важната му роля в ежедневието. Префронталният кортекс действа като възрастен, който успокоява уплашено или разярено дете (амигдалата).

• Когато някой ви засече на пътя, амигдалата крещи: „Удари го! Счупи му огледалото!“.
• Префронталният кортекс се намесва в рамките на секунда и казва: „Чакай малко. Не си струва проблемите с полицията, а и бързаме за работа“. Той потиска първичния импулс.

Регулация на емоциите и социално поведение

ПФК ни помага да се ориентираме в сложния социален свят:

• Емпатия: Способността да разберем гледната точка на другия и да изпитаме съчувствие.
• Социално филтриране: Знанието какво поведение е уместно в обществото и какво не (контролира да не казваме на глас всяка глупава или обидна мисъл, която ни хрумне).

Концентрация и фокус

Той ви позволява да се фокусирате върху една задача (например да четете този текст) и активно да игнорирате разсейващите фактори около вас (нотификации на телефона, странични звуци).

Какъв е Проблемът?

При тийнейджърите префронталния кортекс   все още се развива (до средата на 20-те години). Тя е като „Under Construction“. Когато той е под стрес – лимбичната система и амигдалата поемат целия контрол над ситуацията. На практика – с хормоналния прилив в тази възраст и с тази особеност, че мозъкът им не е физиологично узрял да използва капацитета на тази част от мозъка – нещата могат да изглеждат катастрофални.

Именно това е ключовията момент – в тази прекъсната връзка.

Когато емоциите са силни, връзката между горния (логичен) и долния (емоционален) мозък се прекъсва.

Реалността на практика е много проста –  В това състояние тийнейджърът физически няма достъп до логиката си.

Можем да викаме „Успокой се!“, можем да очакваме рационалност, можем да сме обидени, наранени, и пр. Но това няма значение.  В такъв момент – се изисква логическо мислене, а то е  „изключено“ именно тогава. Казването на тийнейджър да се успокои, или очакването, че трябва да се справи сам –  когато е в състояние „Борба или Бягство“, е като да се опитвате да говорите на някого, който се дави, да му обяснявате, че сега просто трябва да доплува до брега….

Той първо има нужда от спасителен пояс, а не от инструкции.

Какво да направите?

(Стратегии за родители и специалисти)

Опитът ни е показал, че именно в тази част от родителството – връзката между родител и дете може драстично да се изгуби – ако като родители настояваме БЪРЗО и мигновено детето да „влезе в релси“ – обидени и огорчени от неговите неразпознаваеми реакции. Всъщност това прави пропастта между нас непреодолима – и причината не е  в детето. Причината е в нас – които отказваме да направим крачка назад и да разберем ТЯХНАТА гледна точна, тяхната специфична физиология в момента. Те просто не са способни на друго. Най-доброто, което можем да направим – е да бъдем до тях в тези промени…без да приемаме твърде навътре всяка ескалация…навигирайки ги в преодоляване и в създаване на навици за трансофрмиране на трудните емоции. Ето няколко лесни стъпки.

• Първо регулирайте себе си: Вашият спокоен мозък може да помогне за успокояването на техния (корегулация). Ако вие крещите, техният мозък усеща още по-голяма заплаха. Това завърта ситуацията в цикъл на реакцията – който трудно може да бъде прекъснат с натрупването на негативни преживявания и лиспата на моменти за реабилитиране.

Регулирайте себе си – като осъзнаете, че вие сте възрастният в тази ситуация, тя не е несправедлива – тя е онова, на което вашият тийн в момента е способен. И няма нищо общо с това колко е умен той, колко е добър, разсъждаващ и пр. Защото в момент на афект – има ограничени способности да се справи. Не и без ВАС! Сам няма да стане. Вашият тий  трябва да види че вие самите сте способни да реагирате разумно и без ексцесии на възникнала ситуация – дори и особено, когато тя е предизвикателна. Само така той ще разбира в последствие, през този ваш пример – че други варианти има. Както споделихме – тази част от мозъка му се развива и най-добрият начин да подкрепим това развитие – е с личния пример, който му даваме.

•   Свързване преди поправяне:

Първо покажете разбиране към емоцията („Виждам, че си много разстроен/а“). Не се опитвайте да решавате проблема веднага. Това просто не е възможно. Ако преди тийн възрастта сте имали добра и доверена връзка – сега това свързване ще бъде по-лесно. Не казваме, че ще дойде от само себе си – ваша работа е да намерите пътя ОТНОВО към своето дете, което сега е различно. Но ако вече сте го правили – това няма да е трудно за вас. Ако имате нужда от подкрепа в това отношение винаги може да потърсите специализиране подкрепа. Във Фънтазия от години консултираме и деца, и родители в социално-емоционалните начини да общуваме с детето си и преодоляване на неяснотите помежду ни. Тук можете да откриете повече информация.

• Изчакайте Афектът да отмине:

Логичният разговор, целящ изясняване на ситуацията може да се случи само след като нервната система се успокои. Понякога това отнема от 20 до 60 минути. Може да се наложи и да се случи на следващия ден. Бъдете търпеливи. Не изисквайте и НЕ ОЧАКВАЙТЕ – този сериозен разговор да е чут в момета на афект. Само ще изразходвате огромно количество енергия, думи, съвети – които вашият тий просто няма възможността да преработи като информация в този момент. Спестете го и на него, и на себе си. Но след афекта – седнете и обсъдете случилото се.

БЕЗ СРАМ! БЕЗ ЯРОСТ. БЕЗ ВИНА!

С разбиране. С обич. Много е важно вашият тийн да разбере: 

 – че се е случило нещо, което е било доста ескалиращо,

 – да получи доказателства, СПОКОЙНО, че не е имало причина чак за такива реакции, да получи варианти от вас за бъдещи ситуации, за да се почувства по-уверен да ги среща…

  – И да разбере, че вие – не сте разочаровани ЗАВИНАГИ от поведението му.

  – Че осъзнавате специфичността на възрастта му и че не го оправдавате – но искате да му помогнете да премине през нея по-леко. 

Изполвайте хумор в ситуацията – ще ви помогне да установите по-специфична връзка на доверие.

Подходящ помощник на много семейства е играта на Фънтазия, която помага да се премине през ситуацията, която не се е развила според очакванията ни и да намерим заедно по-здравословните решения за бъдеще. От тук можете да я разгледате: https://funtazia.bg/semeina-igra-emocionalna-inteligentnost/ 

Курсът, който организираме ежегодно във Фънтазия – има за цел да постави децата в социална среда – като през игри и ситуации – нашият експерт социално-емоционално развитие работи с тях по изгражаден на тези умения в кризисни ситуации . С други думи – работи се върху развитието на този Префронтаелн кортекс през изпитани и научно доказани методики – – под формата на игри и рефлексии. Повече информация – вижте тук: https://funtazia.bg/sel-club-teens/

• Фокус върху безопасността:

Най- важното в тези моменти – не е дали детето казва неща, които ви обиждат или не…които не можете да познаете, че идват от устата му…че това ви удря право в сърцето. Най- важното е детето в тази неконтролируаема ескалация – да не стигне до крайност – която е лесна в този момент. МИСЛЕТЕ и подсигурете именно този аспект от нещата. Дайте им пространство или тиха подкрепа. Уверете ги, че сте там, когато са готови. Тийнът трябва да знае – че това не е просто реплика – а факт! Бъдете искрени! Това спасява животи! 

В заключение искаме само да напомним – Когато мозъкът е „отворен“, детето не е „лошо“ или „непослушно“ – то е в режим на оцеляване. То не е престъпник, неблагодарник, невъзпитано, и пр.. То е просто дете, което има нужда от своя доверен възрастен – да го хване за ръка и да преминат заедно и през това предизвикателство. Успокоението не идва със заповеди, с команди, с наказания и по-строги правила. ОСОБЕНО НЕ И през страх и срам, през унижение и омаловажаване. Това всъщност засилва усещането им за опасност и подхранва работата на добре развитата част от мозъка – Борба или бягство.

Успокоението идва чрез връзка! Истинска, доверена, автентична, грижовна. 

Свържете се с нас, ако имате нужда от професионална подкрепа и насоки за установяване на тази връзка и преминаването през този период. Можете да ни се обадите на телефон 0885217714 или да ни пишете на адрес: info@funtazia.bg

Ако смятате, че това съдържание би било полезно за някого – не се колебайте да му го споделите.

Ще бъдем признателни, ако споделите с нас ваш работещ подход и мнение по темата.