Майките, имат бездънни сърца, мили татковци!

Майките носят БЕЗДЪННИ сърца

Майките носят БЕЗДЪННИ сърца, мили татковци…

Наскоро чух един баща да обяснява на децата си, пред майка им, че Тя си имала любимо дете измежду тях.. наред там с някакви „ласкави“ наименования, които си й даде. Пред децата им.
И се сетих как неведнъж съм си говорила с деца… някои от тях вече пораснали, които дотолкова са се изгубили в отношенията между най-любимите си… че не могат да получат никаква опора в тяхно присъствие. Не защото не им се дава. А защото те не искат да я вземат.. От …загуба на вяра ..в истина… От лутане.. е кето се превръщаш… в някой…който няма насищане да получи потвърждение… непрекъснато… че е обичан. И Няма насищане…
Тези проблеми – не се случват от днес за утре.. нали си знаете..

Толкова са крехки детските съзнания, мили хора.. Толкова крехки, че е грях всеки наш опит да влезем в тях, дори на шега, ако не са ни поканили… камо ли да ги оскверняваме…със собствените си несигурности и негодувания…

Та… прищя ми се да кажа нещо… на татковците..

Че ние …майките..не ви се сърдим, че не сте носили бебе 9 месеца в корема си, не сте му треперили всеки път като е шавало повече..или като не е шавало отдавна в корема ви, не ви се сърдим, че не сте го родили, с всичките болки и изпитания, хормони, сълзи, и всичко останало, съпътствало ви през цялата бременност – в абсолютна кулминация – на самото раждане…
Не ви се сърдим, че не сте го кърмили без да мигнете месеци наред, всеки път като е вдигнело глава, докато всичко ви боли и съзнанието ви плаче за сън…
Не ви се сърдим – защото вие просто не можете да го направите… Чисто физически. Защото това е биология и за разлика от всичко друго, което може да бъде правено от двата пола безспорно – като работа, шофиране, плащане, и пр… То това – биологията не ви го е позволила… И ние не ви се сърдим..не ви упрекваме..
Вие сте ИСТИНСКИ силни в друго и АКО СТЕ ГО ЗБРАВИЛИ, мога да ви напомня, че ние ви обичаме, без значение, че не можете да направите нищо от онова, което сбъдва чудото на това да имате собствена рожба в ръцете си… И нямам предвид мускули.. а онази ваша способност да карате една жена да се чувства обичана и желана, без значение, че може да прилича на торбалан от тревоги покрай..купищата си мисли и хормони, сълзи и пр… и в последствие – децата си,…Да я накарате да бъде спокойна, не защото сте й купили апартамент – а защото и държите ръката докато минавате през ада… И така нататък… и така нататък… Не го забравяйте… Това ви е истинската сила…

НО! (защото е важно…)
…Имайте предвид, че една майка, която не само е минала през това, но и не е изоставила децата си, не ги е хвърлила в грижите на някой друг..или просто отметнала ангажимент майчинство..
…А е останала до тях – БЕЗРЕЗЕРВНО! без значение от личния път, който е искала да следва, променяла е в ход всички избори, за да бъде ИСТИНСКА МАЙКА…и ОПОРА! В името на това да им даде любов и грижа… и нормалност… Само дотук ако спра… без да набелязвам, че има майки, които наред с това – остават работещи, показват на децата си отговорността да следват и собствените си мечти идеи и пр… Само до тук… ако спра…
Е достатъчно.. да ви подсетя…
Че една такава майка… във всеки момент, в който има заплаха…е готова да си бръкне в гърдите и да си извади сърцето, за да го даде – на което и да е от своите деца… Защото за нея …любими няма… Няма делба на истинската любов… нея просто или я има…или я няма… не по-малко.. и не повече… И когато най-много я боли …една такава майка, ще се скърши на 18 и ще даде и последната капка любов – за всяко едно от децата си… И няма да остави нищо за себе си.. И в това е най-големия й парадокс – ТЯ ГО ЗНАЕ – че колкото повече дава – толкова повече има всъщност в себе си…
ТЯ … Знае… мили татковци… Че тази любов…няма край. Тя всъщност няма „последна капка“… защото това..не съхне. И по корем ще я гледате да се влачи, мили татковци – обаче тази майка – ще намери начин да ги обича… децата си.. ако ще и 30 да са.
Има такива майки, мили татковци. И ако и Вие сте били там, докато тя е била „просто майка“ или нещо друго… което си решите, че е удобно да бъде в уязвимите за нея моменти… – Вие вече сте виждали всичко това, всъщност… Нали…
Затова…

НИКОГА… НИКОГА не обяснявайте на ТАКАВА майка, още повече на ДЕЦАТА Й, подобни лични интерпретации, през собствените си комплекси. Не заради майката, мили татковци, тя би се изсмяла в лицето ви…съжалително…
А заради тях! Защото децата не заслужават подобни интриги, нестабилност, травмиране, разрушаване на цялото усещане за сигурност – и то сред онези, които стоят най-близо до тях!

И ако вие – наистина обичате тези деца… Вие никога няма да си го позволите!

За това до колко обичате Майките, за да си позволите това – Не ми се говори. Големи сте. Ако е нужно – решавайте проблемите със специалист.
НО ДЕЦАТА ВИ – НЕ заслужават – да им отнемате крехката сигурност в майчината или бащината фигура… с подобни нелепи вмятания… от невъздържан гняв.
Светът е пълен с пораснали травмирани деца, които не са били гушкани достатъчно…
Но да им отнемеш вярата, че гушкането, когато го има и е от сърце – е наистина любов – е ЖЕСТОКО!