Как да създадем и насърчим позитивна училищна култура

Синтезирана информация от Четвъртата Национална Конференция за социално-емоционално развитие

Как да създадем и насърчим позитивна и здравословна училищна среда и култура

© FUNtazia International / Авторски ресурс със запазени права / Дата на публикуване: 23.ноември.2022

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТАТИЯТА:

Статията съдържа множество ресурси, помощни бланки и конкретни научно-доказани методи и активности в подкрепа на позитивния и здравословен учебен климат.

Какво означава едно училище да е подкрепящо за всички?

Четвъртата национална конференция за социално-емоционални умения – стартира с едно важно писмо на ученик. Мечтаното писмо, от ученик, който искаме да познаваме. Писмо, което ни насочи към важността на средата – но не средата от НЕЩА…а средата от ХОРА. Средата, в която важни са – отношенията ни.

Прочетете този текст… и си отговорете на въпросите след него честно и откровено. Пред себе си.

„Обожавам работното си място.
То е твърде малко за всички ни – на човек се пада едва по 1кв.м. Да, може да ви се стори ужасно – най-често ядем суха храна, нямаме удобни ортопедични столове и красиви широки бюра, нито специално осветление, щадящо очите. Шефът не ни плаща нито лев. Нямаме коледни бонуси. Не можем да излезем в отпуска, когато желаем – освен това тя също е неплатена. Нямам достатъчно голям шкаф за съхранение на всичките си вещи и те често стоят по земята на офиса. Това са тежки вещи, които фирмата не позволява да държим в офиса след работно време – затова ги мъкнем от дома към офиса и обратно всеки ден. Нямаме дори едночасова обедна почивка, а във времето за обяд junior персонала нямат право да напускат офиса.  В сградата на близо 100 служителя се пада една тоалетна. Някои офиси дори са с решетки на прозорците – можеш да ги сбъркаш с килии.

Всичко това, обаче – НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ!
Обожавам работното си място и всяка сутрин нямам търпение да отида там.
Защото там са моите приятели. Моето второ семейство. Учителите ми, които са били до мен в най-емоционалните ми моменти – винаги мога да разчитам на тях и те на мен, ще ги помня цял живот. На тях споделям всичко, което ме мъчи и те са готови да ме изслушат и да бъдат до мен. Там са и съучениците ми – с които сме един отбор, в който мислим един за друг. Имаме толкова много съкровени мигове с тях, че нямам търпение за всеки нов ден. Не на последно място – обожавам работата си, защото съм спокоен да я върша отлично. Не ми пука за дъската, върху която трябва да стоя часове наред; нито за малкия чин, който никога няма да събере всички тези учебници в тежката ми раница. Важното е, че там – в моя клас, в моето училище – се чувствам уверен, подкрепен, в безопасност, сред приятели. Няма нищо по-мотивиращо от това да не се чувстваш сам, обезверен, объркан и уплашен сред хората, с които прекарваш цялата най-активна част от деня си години наред.

Как е във вашето работно място?
– Съучениците ви са в конкуренция помежду си? Или са екип?
– Учителите само преподаватели ли са? Или и приятели?
– Имате ли доверен възрастен, на който да споделяте проблемите си? Или сте самотни и се чувствате изоставени?
– Изразявате ли мнението си открито, честно и свободно? Или не ви е дадено такова право?
– Отивате ли с желание на училище всеки ден? Или… по задължение?“

Ясно е, че ако през по-голямата част от времето ние поставим децата в конкуренция – те категорично няма да могат да избягат от желанието си рано или късно да доминират един над друг. По един или друг начин.

Училище, което дава подкрепа – първо премахва конкуренцията.

Създаването на здравословна среда, свързването ни по човешкия начин – е единствената превенция от съвременната ни дехуманизацията… Това е конкурентно предимство… Предимство, което представителите на частните учебни заведения много добре знаят от колко голяма важност е. Да се създаде безопасна и подкрепяща за всички среда. Защото един родител ще отдели от залъка си – за да даде на детето си НОРМАЛНОСТ и човещина.

Да създадем ВРЪЗКА! Здравословни ОТНОШЕНИЯ!

Това е важно – защото все повече ще можем да получаваме информация от различни обучителни онлайн платформи, видеа в Youtube и пр. Internet e необятно пространство. Но – Отношения – можем да имаме само с хора… И то – ако те са там.

Затова първото нещо, което е много важно да се случи в учебната среда – да се разбере значението на свързването ни по човешкия начин. Това е единствената причина децата да продължават да посещават физически училищата. За да градят отношения. За да трупат социално-емоционални умения.

Здравословната среда днес е много по-престижно нещо от новата боя на училището, и от новия компютърен кабинет.

Това означава да се сложи край на мълчанието. Да правим усилия масово да се излекуваме от епидемията – която доведе до емоционалното осиротяване на много деца…и възрастни – На премълчаването.

  • Премълчаната болка и обида, която не казахме, от страх – да не ни се разсърдят, или да не направим нещата по-лоши…
  • Премълчаната истина, защото не искаш да се намесваш, понеже не е твоя работа…
  • Мълчанието, когато си знаел решението… и не си го казал…
  • Премълчаната подкрепа, която си можел да дадеш, но не си намерил време, желание, и смисъл…
  • Когато премълчах, че съм нещастен, за да не ви разваля щастието…

Мълчанието, което оставя хората сами… Самотата е точно обратното на това, което човешката природа е устроена да бъде.

Човекът е създаден, за да се свързва, и когато с мълчание се осъдим на самота – първото нещо, което най-естествено можем да направим – е да превърнем всяко нещо в оръжие….

и да се избиваме.

Ако не вярвате в това – изгледайте този клип, зад който стои едно голямо мълчание по истински случай… Мълчанието за фаталния инцидент в училището Санди Хук, в Кънектикът – където ученик – застрелва 20 първолачета и 6 учители – за по-малко от 4 минути… След което се самоубива. Вижте повече информация за случая – тук и в текста към този пост.

За да бъде училището Подкрепящо – то трябва да се отърси от самотата и мълчанието.

Защото нещо е редно да стане много ясно на всяко едно училище: Училището може да бъде единственото място за много деца, което да им даде вариант да не бъдат сами, да получат подкрепа, да получат опора.

Това не е повод за осъждане, на всеки друг, пропуснал да бъде до тези деца. А повод за огромна отговорност – Да бъдем среда, в която всяко дете има доверен възрастен!

Как да създадете „позитивна“ и „включваща“ среда за всички ученици и учители?

На първо място – позитивна не винаги може да бъде – тъй като не винаги позитивността ни съпътства. Живеем в реален свят, в който се случват неща и те не винаги носят усмивки и веселие. Обратно на схващането, че позитивността винаги печели – стои твърдението – че автентичността – е в основата на здравословните взаимоотношения.

Създайте среда – в която толерирате истината, a не инсценираната позитивност. Среда, в която се слага край на мълчанието.

От първата Национална конференция насам коментираме волното или неволно желание на възрастния да заглуши емоциите на детето – „Не се страхувай“, „Няма да се ядосваш“, „Я дай по-весело“ и пр.

Но това няма как да се случи, защото ако се опитаме да изключим емоциите и да се отдадем на съвета “ Остави емоциите на страна“ – това би означавало да сме в безсъзнание. Буквално.

Когато млъкнем за емоциите – те не изчезват.

Дайте възможност на участниците в нея да говорят! За болката, за трудностите, за проблемите…за себе си и нещата, които имат значение за тях. Изглежда, че има много малко общо с академичния процес – но всъщност това е огромна част от него.

Когато покажем на детето, че се интересуваме от неговите преживявания извън училище, то ни отвръща със същото – с вниманието си към нас.

Покажете ГРИЖА, за да почувства, че неговият живот е цялостно значим, а че не е просто име в един дневник.

ЗАЩО социално-емоционалното изучаване (social emotional learning, SEL) стана модерно днес?

Защото не се практикува!

Защото вниманието на възрастните е отнето от твърде много фактори като дигитализация, глобализация и пр… от всичко онова, което беше нормално за нас преди… От грижата. С която се свързваме един с друг.

СЕИ е подкрепата, която възрастните получават – за да бъдат до децата – инвестирайки в истинска връзка с тях!

Емоционалното изучаване, влияе пряко на всяка една от средите, в които всяко едно дете попада… Ниското ниво на СЕИ може да влоши всяка средата. Причините за това могат да са две:

  • Липса на наблюдение;
  • Липса на внимание.

Това респективно – създава друга липса – липса на отношения.

Днес твърде безразборно се използва думата „Включваща“ среда за учениците.

Има нещо изключително семпло в нея – и то е човещината в отношенията помежду ни. Среда – в която има място за всички…

Всяко едно дете има нужда от тези две неща – Наблюдение и Внимание – всеки един ден – от всички възрастни в неговия живот, във всички важни социуми за него. От всички негови авторитети.

Тези два фактора – наблюдение и внимание – са основополагащи за абсолютно всички умения, които СЕИ води като резултат – и които са важни детето да развие, както и един възрастен човек трябва да притежава за да бъде… преди „Успешен“ – ЗДРАВ – психически и физически.

Тези умения не могат да се развият с една или две активности, с изрязване на мартеници, с оцветяване на някое СЕИ табло… Както не можем да очакваме, че децата ще станат първеници в това умение или в друго умение, защото децата ще преминават през различни ситуации, които ще ги оформят постоянно. И ние нямаме контрол над тези ситуации..

Затова – Наблюдението и вниманието по пътя към изграждането на тези умения – са най-съществения момент в тях. И колкото повече са възрастните в живота на едно дете, които му дават своето наблюдение и внимание, толкова повече ще са децата, които растат уверени, спокойни, целеустремени …

Нещо много важно за вниманието и наблюдението – използваме ги за да събираме информация, която е полезна за нас като възрастни в СТРЕМЕЖА НИ ДА ПОДКРЕПИМ детето в неговото порастване.

Тук веднага трябва да стане ясно – че наблюденията ни – са НЕОСЪДИТЕЛНИ, лишени от оценки, далеч от предразсъдъци – за да може вниманието ни – да е в подкрепата към детето и върху нашите здравословни отношения – а не в това да си доказваме наши убеждения.

Ние можем да си измислим учител и за това- както има ресурсен учител, учител по английски и пр.. Но не би трябвало . Защото всеки учител – който има отговорността да общува с деца – би трябвало да умее това – вниманието и наблюдението – с цел СЪЗДАВАНЕ на връзка и отношения, в които порастваме заедно! Не обръщаме внимание само на лошото поведение, а и на доброто такова.

Учим се – един от друг. Защото това е взаимен процес – не еднопосочен.

Тогава ще имаме повече доверени възрастни, на които децата споделят.

Как да насърчим и учители и ученици в училище – да се учат от грешките?

Чрез наблюдение!

Наблюдението във всяка ситуация, с цел да изучаваме типичното поведение, за да можем да разпознаваме нетипичното, когато то се случва. Грешките са част от нещата. Те са неизбежни. Нагласата, че ще се греши, приемането, че грешки ще има – е първата стъпка от извличането на урока от това. През цялото време е необходимо наблюдение. Ето няколко конкретни идеи за наблюдение, с цел Превенция, или иначе казано – да се учим от грешките, преди да са станали непоправими.

Бурканът „Искам да поговорим“

Слагаме един непрозрачен съд с отвор, до който поставяте бележки. Детето записва името си върху бележката и я пъха в съда – защото иска да поговорите. Вие наблюдавате дали бурканът се пълни и когато има нещо в него – реагирате.

Това наричаме да проверим емоционалната температура на класната стая. Пулсът. дали сме варианти за това с барометъра на емоциите . Но отчетохме факта, че може би не винаги, не всяко дете се чувства в кондиция – вярно и смислено да отговори с барометъра. В тези моменти е важно да забележим, че информацията, подадена от детето по барометъра – не е достоверна. Затова се сетихме за по-дискретен начин – като буркана.

Ясно е , че трябва да се случи да го тестват и децата да разберат, че работи – да пуснат своето име вътре и да получат разговора, за който бленуват. По този начин – им показваме:

  • че техните преживявания и емоции са важни за нас
  • че ги наблюдаваме и бдим над тях, неосъдително
  • че сме с тях в трудностите, без да им се натрапваме
  • че има с кого да споделят

Даваме им възможност – за диалог с нас…ако имат нещо недоизказано, което ги тревожи да споделят на всеослушание. Трябва да сме наясно, че всеки път, когато отворим диалог – ние можем да чуем в него и може би, че някъде сме сбъркали. И трябва да сме готови за това. Защото да видим грешките си – е пътя към това да ги поправим. Няма как – без диалог, обаче.

Дневник на емоциите

Можете да изтеглите най-новия дневник, който подготвихме – от тук: https://funtazia.bg/eqparents/dnevnik.pdf

С дневника – имаме още една възможност да отворим диалог – за да се учим от грешките.

даваме вариант на децата опишат състоянието си, чувствата мислите и действията си – спрямо конкретна ситуация. Всеки момент с децата – е казус. Когато имаме наблюдение над децата – ние започваме да разбираме кога нетипично поведение се появява, защото сме започнали да познаваме типичното. С този дневник – можем индивидуално да обърнем внимание на всяко дете, за една ситуация и за много ситуации, защото всяка от тях, може да бъде подкрепена със събиране на информация през попълване на отделна бланка. Така се сформира ДОСИЕ. От събраните данни в него за всяко дете – ние знаем къде и каква интервенция е необходимо да приложим. Но информацията е съществено важно за правилната интервенция. Тя учи нас – как да регираме по-правилно и целенасочено.

Ето как работи:

Когато видим проблем, ситуация, можем да отидем при детето и да му кажем:

Хей, аз те видях, и съм загрижен/а за теб, искам да поговорим“. И да му дадем дневника. И няма нищо лошо в това да покажем на детето, че сме го наблюдавали и ни е грижа за него. Напротив – с това му показваме, че е важно за нас, но и го учим – то също да обръща внимание.

Наблюдаваме, картотекираме, за да имаме възможност за проследяване на всеки казус във времето, един вид да се изследва това нетипично поведение, и оттам насетне ние да можем да го споделяме с другите учители, родителите на детето, педагогическия съветник, с детето, с групата в класа, за да може наблюдението ни да е още по-обхватно през диалога. Обмяната на опит в такъв един казус – изисква колаборация. НЕ МЪЛЧАНИЕ. Напомняме – през диалога, и само през диалога – ще получаваме обратна връзка за начините, по които сме бъркали. И само така – можем да откриваме по правилни.

Например:

Ако е станал проблем по физическо и учителят по физическо ЗАМЪЛЧИ пред това да отдели 2 минути за класния ръководител – „Тук стана проблем – тези деца се сбиха, и са афектирани, внимавай, защото те се държаха нелогично…“ Тя няма да проведе после нужния разговор с тези деца, родителите няма да са намесени, защото никой няма да е наясно вероятно със случилия се проблем… И нишката се губи.. И едно нетипично поведение става проблемно, то става пример за други.. и цялата среда е отровена, без да сме рабрали как. Обикновено става много бързо и когато се случи вече е съвсем логично да казваме – „нямам време за всяко едно дете и всеки проблем по отделно. “ И това е така. Затова – мълчанието за проблемите – спира. Говори се открито, в диалог и колаборация за всеки проблем – за да можем в този диалог да откриваме причините навреме. Преди да е станало фатално късно. Защото тогава така или иначе, ще ни се наложи да отделим много време, но често е безрезултатно, защото времето вече няма значение, а срамът от пропуснатите възможности е силен мотиватор да продължим да мълчим. Когато мълчим – спираме да учим.

Всяко повтарящо се поведение – формира модели. Те могат да бъдат добри или лоши модели на поведение. Добрите – могат да бъдат добрия пример… Лошите – могат да бъдат заразни и да унищожат средата изключително бързо – ако не се наблюдават и не им се обърне внимание. Обаче – нито добрият пример можем да оставим без да сме го обсъдили, нито лошия, без приложим интервенция.

В това  се включват вече всички участници, защото говорим за отношенията. Това нещо, както се поставя пред конкретното дете, то се поставя и пред групата. Това са отношенията.

Методът 2 по 10, идеален за начин да се учим един от друг…и от грешките…и от предразсъдъците…през времето, което отделяме един за друг.

През есента на 2008г. Association for Supervision and Curriculum Development(ASCD) публикуват статия, базирана на проучванията на изследователя Реймънд Влодковски, която обяснява стратегия, по-късно превърнала се в истински хит в образователните среди на Европа и САЩ.

Влодковски заключва, че според направените изследвания от прилагане на стратегията – учениците с поведенчески проблеми, върху които е приложена бележат над 85% подобрение в поведението. Последващите проучвания показват, че това води до цялостно подобрение на учебния климат, което прави стратегията високо ефективна.

Стратегията Two To Ten (2×10) е абсолютно адаптивна SEL стратегия във всяка образователна система. За нея не се изисква отделяне на много време или специално образование и експертиза.

Какви са условията за прилагането на стратегията 2х10:

  1. В класа да има дете, което има поведенчески проблеми, които се случват периодично или от някакъв определен момент.
  2. Да може да отделите по 2 минути в рамките на 10 последователни учебни дена.

Стратегията е много проста – просто в рамките на тези 2 минути разговаряте с детето с цел да научите максимално много неща, което то иска да ви сподели за себе си.

Проф. Марта Елън, ръководител на Акредитационна програма за учители в Доминиканския университет в Калифорния възлага на учителите от програмата да опитат да приложат Стратегия 2х10 със студентите, които най-много ги ненавиждат. След 10-те учебни дни – почти всички учители споделят на професора невероятни позитивни резултати. Всъщност на почти всички учители споделят, че от врагове тези студенти са им станали най-силни съюзници в учебния процес.

Какво може да провали един учител, когато прилага стратегията:

  1. Да не умее да изслушва
  2. Да не желае да даде думата на ученика
  3. Да иска да води разговора
  4. Да се държи назидателно
  5. Да не се концентрира само върху добри качества на ученика
  6. Да смята, че с нищо не може да бъде полезен на ученика
  7. Да няма желание да помогне на ученика

Друг проблем, който е много вероятно да се случи и много гимназиални учители от Западна Европа и САЩ коментират – е когато ученикът отказва да участва и не желае да общува.

Вариантите ви са два, според това какви са мотивите на ученика да не иска да участва:

  1. Не е казано кога точно ще се случат тези 2 минути. Идеята им е в тях да видите с какво може да сте полезни на ученика и да опознаете положителните му черти. „Не знаех, че можеш да играеш баскетбол толкова добре – определено те бива в това“ – това са 2-те минути на учител по математика от Испания, който решил да приложи стратегията за ученик, който отказал. Учителят свършил часовете си и решил да вземе двете минути време като посети часа по физическо на ученика. След тази случка ученикът решил повече да не бойкотира техните 2 минути заедно. Учителят определено научил урока си.
  2. Не е казано кога точно трябва да започнете да отброявате 10-те дни. Може да „поставите картите на масата“ и да кажете на ученика „Искам в продължение на 10 поредни дни да се виждаме в рамките само на 2 минути, в които искам да науча повече за теб. 10-те дни ще започнат да текат тогава, когато решиш да споделяш. През другото време нямам нищо против да стоим и да си мълчим – можем да го правим месеци наред – по 2 минути всеки ден.“

Тук идва съществения въпрос – само учители и ученици ли са в училищната общност?

Категорично – НЕ!

Родителят е част от нея и има не просто правото да бъде включен, за създаването на обща здравословна среда, а задължението да допринесе към нея.

За всички е ясно – че характера, уменията, манталитета, интересите и пр на едно дете – се определят от всички в неговия живот, през цялото време – не в определен момент от деня, не от определен човек…а от всичко и всички.

Защо тогава пропускаме родителя в общността ни?

Родителят е един от най-важните аспекти в общността!

Инвестицията в отношенията и колаборацията между учители-родители-деца – е от първостепенно значение. В тази колаборация – вече всички учим. Заедно. От добрия и от лошия опит – важното е че отваряме възможност – този опит – положителен и или негативен – да е познание.

Какво да направим?

Още първата ни родителска среща – е среща за опознаване, среща за изграждане на екипа, среща за предразполагане един към друг. Тя не е среща – защото има проблем – а ЗА ДА НЯМА проблем. И за да се уверим един друг – че ако има проблем – ще се справим заедно.

Да създадем едни общи правила е една от първите ни успешни стъпки – за да отворим комуникация. Да създадем среда, в която е безопасно да се греши – защото можем да учим от грешките. За да не станат те ФАТАЛНИ.

Това не е училищния инструктаж, който веднъж в годината изчитаме с досада и се подписваме.

Това са общи правила, които са свързани с начина по който всички искаме да се почувстваме в учебната среда, правила, в които включваме и решения – когато нещо се случи и не сме го предвидили, правила, под които всички се разписваме, защото всички трябва да се съгласим с тях.

Това са правила, които не забравяме с края на родителската среща – а които остават през цялото време – видими и достъпни за всеки. Защото когато имаме казус – ние просто можем да реферираме към достъпното за всеки съдържание – и да се запитаме – „това ли се подписахме да правим в такъв случай? Защото ако не сме – какво си обещахме?“ И много важно – ако видим, че някое от правилата не работи вече – можем просто да го сменим- и добавим друго. Заедно. Защото това е нашата обща среда – и как се чувства всеки в нея – зависи от всички нас – родители, ученици, деца.

Тези правила – трябва да се направят както с родителите, така и с децата. След тях всеки в общността е редно да се запознае и даде обещанията си към нея, които също както правилата – трябва да са видими и достъпни за всички! Ето примерни такива – с които да можете да запознаете своите, без които една общност не бива да остава:

Така даваме заявката пред всички участници в средата – че ние заедно градим това място, такова каквото е – заедно носим отговорност и заедно решаваме проблемите. Тогава срещите между родители, учители и деца – вече няма да бъдат за да търсим виновния. А за да потърсим решения!

Тогава и децата ще знаят, че имат наистина доверени възрастни в средата – на които могат да споделят.

Според последната среща с www.CASEL.org , на която екипът ни присъства – Инвестицията в родителската общност с цел привличането им към екипа от доверени възрастни за децата в учебната среда – е приоритет номер 1! Това е обект на обучителен процес в менторска програма, в която всеки може да се включи спокойно – да бъде обучен – как да разпознава различни видове притеснително поведение – и да менторства – между 5 и 10 деца. На един възрастен в програмата – между 5 и 10 деца, за които пряко отговаря. Това създава здрава общност – защото един се грижи за детето на друг – но другия се грижи за детето на първия… И отговорността е огромна. Удовлетворението от приноса също. А крайните резултати са, че децата…имат с кого да НЕ МЪЛЧАТ за своите проблеми, трудности, тревоги… Имат приятели. Растат уверени, учат спокойни… защото се чувстват в безопасност…Има грижа.

Онова, което най-силно би трябвало да сме научили досега – е, че грешката да научим децата на мълчание – е най-тежката присъда, която можем да им дадем.

И това става причина Номер 1 за агресия, тормоз, насилие, демотивация, зависимости и пр…

Когато децата хронично нямат с кого да споделят…. проблемите около тях се задълбочават ежесекундно. Започваме да говорим за проблеми, когато имаме насилие, тормоз, и те са толкова неконтролируеми, че се принуждаваме да нарушим мълчанието. Но вече е късно. Ако децата имат доверения възрастен, с когото да знаят, че могат да споделят:

ВСЕКИ СВИДЕТЕЛ на проблемно поведение – е важен – за правилната последваща интервенция. А всяка Правилна интервенция е нова превенция!

Свидетелят да се чувства уверен да ГОВОРИ! И да има с кого!

Като си отговорим на този въпрос – би трябвало да си дадем сметка, какво е познанието зад тази огромна грешка – на мълчанието, на което волно или неволно учим децата. Учи ги, че самотата, несправедливостта и липсата на подкрепа и гласност – са нещо нормално, естествено и това е най-доброто, на което имат право. Отровната среда става нормална за тях. Мисля, че никой не иска да причини това на дете.

Една ефективна кампания за работа със свидетелите и доверения възрастен – е кампанията на партньорите ни от Committee for children – Captain campassion. Прекрасен пример за това как чрез ситуации на проблеми и грешки, можем да се учим заедно да се справяме. Пример – че грешките – са онова, което ни прави екип – когато ги обсъждаме за да търсим решения. Не виновни.

Как да стимулираме учителите проактивно да инвестират в своето развитие и в това на цялата училищна общност?

Развитието зависи от личната ни мотивация да израстваме, не само като специалисти и професионалисти..А като Хора. Които работят с други хора.

Достатъчно е да си зададем въпроса – какво искаме да кажат децата, с които работим – за нас след 10 години? Какво искаме да оставим от нас в тях? Кое е най-силното нещо, на което искам да ги науча….

Ако на тези въпроси отговаряме с безразличие – по-добре да не работим с деца. Тъй като отговорността, която носим за тях е огромна. И тя започва от умението ни да сформираме тази среда, за която изписахме немалко досега. Да ангажираме и включим всички отговорни авторитети за децата в нея.

Изредили сме множество варианти за колаборация, някои от които вече коментирахме по-горе в статията – с цел опознаване и взаимно учене и израстване, с цел превенция от конфликти и правилна интервенция.

Narrative4 Обменът на истории като световно-утвърден метод, прилаган на 4 континента – с цел предотвратяване на самотата… и свързване помежду ни по човешкия начин. Метод за приемане на чуждата перспектива и преживяване на радикална емпатия работи отлично – като превенция, като интервенция…за Здравословната среда. Можете да прочетете за метода повече ето тук. Ако имате желание да премнинете през обучителната програма и да станете фасилитатор на тези терапевтични сесии – свържете се с нас за повече информация.

Вижте видео с директор глобални програми на Narrative4 в разговор с ПОлина Коцева от Фънтазия – ТУК.

Вижте видео от провеждани сесии на стори обмен с фасилитатор Полина Коцева ТУК.

Likewhen тиймбилдинг инициативите работят отлично с цел изграждане на среда на доверие, в която всеки е център – не само ученикът. Защото всеки има своя принос. Можете да видите повече информация за тях тук. Ако имате желание – да случите подобни активности във вашата общност – свържете се с нас за повече информация.

POP up festival – международна инициатива за емоционална интелигентност и социални умения, абсолютно безплатна, адаптирана за България от 4 години – благодарение на партньорството на FUNтазия с най-голямата организация за емоционална интелигентност в света – Six Seconds.Можете да проучите повече за него и начините да организирате активностите при вас – от тук.

Ресурси, методи, програми за обучение има. Останалото е въпрос на желание, отговорност о перспектива. Осъзнаването, че днешните деца зависят изцяло от Примера, който им даваме – е ключов мотиватор. Да ги подготвим за съзнателен, смислен живот и достойно бъдеще – давайки им възможност да трупат умения, конкурентноспособни на децата в чужбина – е най-големият ни приоритет. Ключът към справянето с проблемите от съвремието – като нетолерантност, дискриминация, изолация, насилие, и пр… е в образованието на днешните деца. То започва от НАС!

Всичкото това нещо, не може да се случи без наблюдение и без да има диалог. Без грижа? която да се случва всеки ден – от страна на родителя, на учителя, на училището. Това е култура на общуване.  Когато се случва цялостно – не в един учебен час, не от 8 до 5… а непрекъснато и навсякъде.

Всъщност – това е Социално-емоционално изучаване. И това представлява цялостната му ефективна интеграция. И – да – тя е превенция – от агресия… но също от депресия, демотивация и пр… защото инвестира в ОТНОШЕНИЯ…На взаимопощ.

Ние от FUNтазия затова създадохме 4-те стълба на модела на Фънтазия, защото те просто работят! Защото с тях – може да се осъществи тази интеграция както трябва… Когато и четирите са спазени по правилния начин. И тогава няма да има значение активностите в класната ви стая какви са – защото всяка активност е СЕИ… Решаваме задача по математика – и тя е СЕИ, правим проект – и той е СЕИ…защото сме в здрава среда…със здрави отношения…и НЕ МЪЛЧИМ!

Ние сме създали един куп материали за СЕИ,  за да насочат вниманието към важната тема…. Но те ще бъдат просто поредната игра – ако ние я правим – без мисъл за 4-те стълба….– също –  ако те се прилагат хаотично, без изградени навици, или само в един от социумите, ако няма комуникация. Ако няма приемственост и обмен на информация между социумите – ефект ще има…и той ще е частичен. Често е съмнителен. Понякога дори негативен – поради липсата на обсъждане и споделено търсене на решения между всички хора, заинтересовани от отглеждането, образованието и възпитанието на едно дете.

Ясно е, че това няма как да стане без подходящите обучения на персонал, който на свой ред да може да бъде опора на родители и деца.

Ако сте учител, директор, родител и искате да участвате активно в създаването на здравословна среда за децата във вашата общност – Свържете се с нас на телефон 0885217714 или ни пишете на e-mail адрес: info@funtazia.com – за да споделите от какво имате нужда и да обсъдим варианти да ви подкрепим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *