^{© FUNtazia International / Авторски ресурс със запазени права / Дата на публикуване: 23.ноември.2022}

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТАТИЯТА:

Статията съдържа множество ресурси, помощни бланки и конкретни научно-доказани методи и активности в подкрепа на позитивния и здравословен учебен климат.

• Как да създадете „позитивна“ и „включваща“ среда за всички ученици и учители?
• ЗАЩО социално-емоционалното изучаване (social emotional learning, SEL) стана модерно днес?
• Как да насърчим и учители и ученици в училище – да се учат от грешките?
• Само учители и ученици ли са в училищната общност?
• Грешката да научим децата на мълчание – е най-тежката присъда, която можем да им дадем.
• Как да стимулираме учителите проактивно да инвестират в своето развитие и в това на цялата училищна общност?

Видео-лекция за важността на здравословния учебен климат – гледайте тук:

Какво означава едно училище да е подкрепящо за всички?

Четвъртата национална конференция за социално-емоционални умения – стартира с едно важно писмо на ученик. Мечтаното писмо, от ученик, който искаме да познаваме. Писмо, което ни насочи към важността на средата – но не средата от НЕЩА…а средата от ХОРА. Средата, в която важни са – отношенията ни.

Прочетете този текст… и си отговорете на въпросите след него честно и откровено. Пред себе си.

„Обожавам работното си място.
То е твърде малко за всички ни – на човек се пада едва по 1кв.м. Да, може да ви се стори ужасно – най-често ядем суха храна, нямаме удобни ортопедични столове и красиви широки бюра, нито специално осветление, щадящо очите. Шефът не ни плаща нито лев. Нямаме коледни бонуси. Не можем да излезем в отпуска, когато желаем – освен това тя също е неплатена. Нямам достатъчно голям шкаф за съхранение на всичките си вещи и те често стоят по земята на офиса. Това са тежки вещи, които фирмата не позволява да държим в офиса след работно време – затова ги мъкнем от дома към офиса и обратно всеки ден. Нямаме дори едночасова обедна почивка, а във времето за обяд junior персонала нямат право да напускат офиса.  В сградата на близо 100 служителя се пада една тоалетна. Някои офиси дори са с решетки на прозорците – можеш да ги сбъркаш с килии.

Всичко това, обаче – НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ!
Обожавам работното си място и всяка сутрин нямам търпение да отида там.
Защото там са моите приятели. Моето второ семейство. Учителите ми, които са били до мен в най-емоционалните ми моменти – винаги мога да разчитам на тях и те на мен, ще ги помня цял живот. На тях споделям всичко, което ме мъчи и те са готови да ме изслушат и да бъдат до мен. Там са и съучениците ми – с които сме един отбор, в който мислим един за друг. Имаме толкова много съкровени мигове с тях, че нямам търпение за всеки нов ден. Не на последно място – обожавам работата си, защото съм спокоен да я върша отлично. Не ми пука за дъската, върху която трябва да стоя часове наред; нито за малкия чин, който никога няма да събере всички тези учебници в тежката ми раница. Важното е, че там – в моя клас, в моето училище – се чувствам уверен, подкрепен, в безопасност, сред приятели. Няма нищо по-мотивиращо от това да не се чувстваш сам, обезверен, объркан и уплашен сред хората, с които прекарваш цялата най-активна част от деня си години наред.

Как е във вашето работно място?
– Съучениците ви са в конкуренция помежду си? Или са екип?
– Учителите само преподаватели ли са? Или и приятели?
– Имате ли доверен възрастен, на който да споделяте проблемите си? Или сте самотни и се чувствате изоставени?
– Изразявате ли мнението си открито, честно и свободно? Или не ви е дадено такова право?
– Отивате ли с желание на училище всеки ден? Или… по задължение?“

Ясно е, че ако през по-голямата част от времето ние поставим децата в конкуренция – те категорично няма да могат да избягат от желанието си рано или късно да доминират един над друг. По един или друг начин.

Училище, което дава подкрепа – първо премахва конкуренцията.

Създаването на здравословна среда, свързването ни по човешкия начин – е единствената превенция от съвременната ни дехуманизацията… Това е конкурентно предимство… Предимство, което представителите на частните учебни заведения много добре знаят от колко голяма важност е. Да се създаде безопасна и подкрепяща за всички среда. Защото един родител ще отдели от залъка си – за да даде на детето си НОРМАЛНОСТ и човещина.

Да създадем ВРЪЗКА! Здравословни ОТНОШЕНИЯ!

Това е важно – защото все повече ще можем да получаваме информация от различни обучителни онлайн платформи, видеа в Youtube и пр. Internet e необятно пространство. Но – Отношения – можем да имаме само с хора… И то – ако те са там.

Затова първото нещо, което е много важно да се случи в учебната среда – да се разбере значението на свързването ни по човешкия начин. Това е единствената причина децата да продължават да посещават физически училищата. За да градят отношения. За да трупат социално-емоционални умения.

Здравословната среда днес е много по-престижно нещо от новата боя на училището, и от новия компютърен кабинет.

Това означава да се сложи край на мълчанието. Да правим усилия масово да се излекуваме от епидемията – която доведе до емоционалното осиротяване на много деца…и възрастни – На премълчаването.

• Премълчаната болка и обида, която не казахме, от страх – да не ни се разсърдят, или да не направим нещата по-лоши…
• Премълчаната истина, защото не искаш да се намесваш, понеже не е твоя работа…
• Мълчанието, когато си знаел решението… и не си го казал…
• Премълчаната подкрепа, която си можел да дадеш, но не си намерил време, желание, и смисъл…
• Когато премълчах, че съм нещастен, за да не ви разваля щастието…

Мълчанието, което оставя хората сами… Самотата е точно обратното на това, което човешката природа е устроена да бъде.

Човекът е създаден, за да се свързва, и когато с мълчание се осъдим на самота – първото нещо, което най-естествено можем да направим – е да превърнем всяко нещо в оръжие….

и да се избиваме.

Ако не вярвате в това – изгледайте този клип, зад който стои едно голямо мълчание по истински случай… Мълчанието за фаталния инцидент в училището Санди Хук, в Кънектикът – където ученик – застрелва 20 първолачета и 6 учители – за по-малко от 4 минути… След което се самоубива. Вижте повече информация за случая – тук и в текста към този пост.

За да бъде училището Подкрепящо – то трябва да се отърси от самотата и мълчанието.

Защото нещо е редно да стане много ясно на всяко едно училище: Училището може да бъде единственото място за много деца, което да им даде вариант да не бъдат сами, да получат подкрепа, да получат опора.

Това не е повод за осъждане, на всеки друг, пропуснал да бъде до тези деца. А повод за огромна отговорност – Да бъдем среда, в която всяко дете има доверен възрастен!

Как да създадете „позитивна“ и „включваща“ среда за всички ученици и учители?

На първо място – позитивна не винаги може да бъде – тъй като не винаги позитивността ни съпътства. Живеем в реален свят, в който се случват неща и те не винаги носят усмивки и веселие. Обратно на схващането, че позитивността винаги печели – стои твърдението – че автентичността – е в основата на здравословните взаимоотношения.