Международен лайф с поканени експерти по емоционална интелигентност от Европа

Последните седмици са разтърващи за всички по цял свят заради ситуацията в Украйна и агресивната инвазия, погубила стотици невинни животи. Цялата световна общност се вълнува от темата. Международната общност от експерти по емоционална интелигентност организира лайф, в който покани специалисти от Европа да коментират случващото се и начините да окажем подкрепа.

Network Leader-ът за България – Полина Коцева – беше сред поканените експерти, за да сподели своята експертиза по отношение на това – как трябва да разговаряме с децата за войната. Решихме да споделим важни моменти от изказванията на Полина със съвети към българските родители и учители.

Как децата преживяват военната криза? Какво разбират те от нея? Трябва ли изобщо да говорим с тях за това?

Полина: Трябва да е ясно, че децата имат не само способността да чуват думи, но да запомнят емоциите и чувствата зад всяка дума, зад всяко мълчание. Ако възрастният е разтревожен, уплашен или паникьосан дори – детето усеща това. Това го кара да обостри сетивата си още повече, отвъд своята по чисто детски висока сензитивност и да се заслуша още по-дълбоко. Много е просто – за нашите деца ние сме техния пример, техния герой дори. Свикнали сме да ние винаги да знаем какво правим, да имаме всички отговори и да не се страхуваме, защото точно ние сме тези, които ги успокояват.

Но е факт, че родителят е също човек, с емоции, и няма как той също да не ги преживява.

И когато сме повлияни от емоция като страх – децата усещат несигурността, попиват я и ако не им отделим време да поговорим за това – детските последващи интерпретации могат да бъдат много по-съкрушителни от разговора. И както казах – когато децата усетят нашия страх, нашите тревоги и притеснения – те започват да ни слушат много по-съсредоточено, концентрирано – с далеч по-силни умения да възприемат – защото искат да си обяснят този силен емоционален момент за техния герой и пример – родителят им.

Сензитивността на децата не е нещо, което трябва да паникьосва родителя.

Съществуват толкова разнопосочни изказвания по темата за тази детска свръхчувствителност. Но е масова грешка родителят да реши, че трябва да прикрие или замълчи за своите собствени болки, преживявания, страхове пред детето си – защото то – бъдейки толкова сензитивно – ще се разтрои, а същевременно на него му липсват механизми за изразяване. Това е абсолютно ненужно. То така или иначе вече е усетило нашите чувства – да го оставим да си направи само изводите – би било унищожително за психиката му в толкова интензивен емоционален момент, който афектира целия свят в момента. Затова е нужно родителят да разбере, че

Когато детето, не може да се изрази добре – той може и е длъжен да се изрази вместо него.

Честност и откритост с децата, готовност за разговор, когато е необходим

Нужно е да покажем на децата си, че сме готови да отговорим на всички техни въпроси, когато и те да възникнат. Да им покажем, че сме отворени за открит разговор с тях. Не е нормално да им кажем, че всичко е наред и че няма от какво да се страхуват. Както вече казах – макар и да не могат да си обяснят причините – те знаят, че има опасност, защото вече са я разкодирали в очите на своите родители. Ако са по-големи деца – вече се информират от различни източници, обсъждат със съученици…Или най-малкото – чели са в учебниците за войната и знаят доста добре какво означава тя – на теория.

Можем да поговорим за страха…Защо е нормално да бъдем уплашени сега?

Нека се подсигурим, че започвайки темата за страха – можем да отнесем дискусията за страха до всичко, което е важно и значимо в света на нашите деца. Да им дадем достатъчно аргументи, примери и паралелни сравнения. Едва ли има по-убедителен пример от войната – да обясним на нашите деца, че ние възрастните се страхуваме също като деца!

Примерен диалог:

“ Сега съм уплашена. Защото е страшно да знаеш, че някъде по света има война. И се случват тези неща с невинни хора. Уплашена съм, точно както ти се страхуваше, когато мислеше, че има чудовище под леглото и не искаше да спиш. Тази война е моето чудовище под леглото и съм ужасена. Сега аз може да се будя посред нощ уплашена…точно както теб. И ще искам да се гушкам в теб – точно както теб, помниш ли? Защото това прави страхът. Кара ни да прегръщаме хората, които обичаме. А аз обичам теб! „(използван е конкретен пример, вземайки предвид нещо, което е съществено за едно конкретно дете. Но родителят сам трябва да знае кои са значимите неща, страшните неща в живота на своето собствено дете.)

Пример с по-големи деца и тийнейджъри:

„Войната е несправедлива. Но никой не ни е обещавал справедлив свят. Когато нещо такова се случва е нормално да се чувстваме нищожни, уплашени. Защото е страшно, наистина. Преживяваме чувствата и страданията на хората във войната – защото това е нашият избор – да имаме мнение, да сме съпричастни с тях.Това е норомално – това ествественият начин да реагираме на случващото се, сякаш в опит да възстановим справедливостта за света. Ние чувстваме със страдащите – и това е нормално. И защото сме уплашени – започваме да търсим решенията. Страхът ни от войната е най-силното ни средство да намерим варианти за изходи от нея – защото ни помага да се обединим. (примери с обединяването на усилия за подкрепа в бежански центрове и пр. Примерите могат да включват не само България, но и всички останали държави. ) „

Загубата на хуманност и различните видове войни – дискусия с деца над 7 години и тийнейджъри

Когато децата са вече ученици – в начален, прогимназиален и гимназиален курс – войната е редно да бъде обяснена през примерите за загубата на хуманност по света. За да може децата лесно да направят връзка между различни събития, които отнемат справедливостта и човечността – и спецификата на войната. Можем да обясним, че има различни видове война – война с думи, когато някой обижда друг, войната на пътя, войната в класната стая, войната между близки хора, войната вътре в теб…

Войната на бездействието – в която избираш да си ничия страна…и това те прави най-ужасния участник във войната.

Можем да обясним, че в нито една война – няма победител. Защото всяка война взема жертви, различни жертви, но цената винаги е висока.

Агресията в клас – (като акт на война)

Темата за агресията в училище е от съществените за децата ни и за нас- като родители. Няма по-добър пример от войната – да обясним действията на един агресор.

Пример за подходящи въпроси за дискусии с децата: „Ако в клас две деца се бият и едно от тях може сериозно да бъде наранено – какво ще направиш? Ще стоиш и ще гледаш? Ако се намесиш – какъв е правилният начин да се намесиш? Безучастието и подминаването на проблема – не те ли прави лошия герой в него?“ Има ли печеливши в тази война в класа? Кой печели? Не е ли загуба за всички – за агресора, за жертвата, за целия клас, станал свидетел на акта на насилие?

Тогава можем да поговорим и за превенцията от агресия. Давайки примера с това как един агресор и неговите действия днес са осъждани от целия свят. Те никога няма да бъдат приети, няма да бъдат одобрени, защото това не е Правилно! Никой не смята за нормално да бъдат наранявани хора, никой в съвременния свят не възприема желанието на някой да накара друг да страда!

Гневът не е емоция, която можем да избегнем или да скрием. Тя не е забранена емоция. Всеки има право да бъде ядосан, защото това е начинът ни да изразим несъгласие с установен ред. Но има здравословни начини да изразим гнева си. Те включват преговори, аргументиране, вслушване. Това е правилният начин да изразим гнева си и да навигираме гневно състояние. Нямаме право да превръщаме гнева си в агресия и жестокост.

По темата за агресията в клас и начините да осъществим превенция или интервенция, как да подкрепим жертва и свидетели на акт на насилие, как трябва да се работи с насилника – можете да разгледате подробна информация в страницата на кампанията Captain Compassion.

Темата за изборите, които винаги имаме – дори когато изглежда, че нямаме.

Можете да проведете дискусията, следвайки опорни точки:

„Точно толкова просто е, като надписите по тениските – „Правете любов, а не война! “ Тогава защо толкова хора избират да правят война? По-лесно е, по-бързо е, не изисква да поемеш отговорност, и е изкушаващо заради привидното чувство да притежаваш някаква власт..а и защото малко са родителите, които ще обяснят защо изборите, които правим – особено тези, в които избираме да създадем отношения, да поддържаме такива – са всъщност истинската свобода. Свободата да не губиш време с това да нараняваш някого, а да отделиш време с това да покажеш на някого, че го обичаш. Свободата да избереш да удариш или да прегърнеш, да крещиш или да обясниш разумно. Бездействието не е липса на избор. Напротив – това е избор и той е един от най-тежко рефлектиращите върху отношенията ви в с останалите. Това е изборът на апатията. Точно обратното на емпатията, съчувствието – обратното на желанието да бъдем част от заобикалящия ни свят.

Във всеки един момент имаме избор и всъщност ние ги правим постоянно…Просто едните водят до това да изградим отношения – такива които са приятелски, здравословни…помагащи за всички..Или да разрушим отношения… да се обречем на самота. Какво искаш във всеки един момент? Когато знаеш целта си – имаш свободата да направиш своя избор – така, че той да помогне за осъществяването й… Иначе каква полза от избори, които те отдалечават от целта? „

Ресурсът на FUNтазия Семейна настолна игра е концентриран конкретно над свободата на изборите и различните алтернативи, които имаме във всяка една ситуация, дори да не ги виждаме. Можете да я разгледате тук, за да си подпомогнете тази дискусия.

Темата за последствията и за компромисите

В контекста на войната е хубаво да обясните, че когато нещо се случва..някъде… Ние, макар да не сме инициатори на това нещо – то засяга всички нас – като с войната. Дайте примери как войната в Украйна не е нещо, което засяга само и единствено нейните жители, но целия свят. Замесени са много съдби – но по различен начин. Ето сега има бежански вълни в много държави, това ще се отрази на населенията им по множество различни начини. Поговорете за това с колкото можете повече примери.

Всяко нещо, което правим- засяга някого… Ние трябва да си даваме сметка по какъв начин… Защото всяко нещо, което правим – има своите последствия. Когато избираме да нараним – това има последствия за невинни хора, но то има последствия и за нас – защото съвременният свят не толерира такова поведение. (дайте примери с настоящата ситуация, но и с история. )

Разбира се, нужно е да засегнете темата и за компромисите. Без тях е невъзможно да има край на войната. На която и да е война. Тук отново можете да поговорите за целта на всяко действие – но наблегнете, че има както индивидуални – така и колективни цели. Както лични интереси – така и колективни интереси. И когато правим своите решения – нужно е да се сетим винаги – че нещо може да е добре за нас, но може да причини вреда на някой друг. Или на групата, към която принадлежим. И тогава са нужни компромиси – варианти, които премисляме щателно – за да намерим допирна точна с личните и общите цели.

Ако искаме да бъдем съществена част от обществото, достойна за уважение и пример – трябва да се научим да правим компромиси. Всяка липса на компромиси – е също война…

Как говорим с децата за бежанците и за новите им съученици?

Трябва да сме наясно със следното – каквото и да кажем, каквото и да обясним, каквито и примери да дадем нашите деца, като деца извън сърцето на конфликта в Украйна – няма да могат да разберат и почувстват онзи интензитет, сериозност и категоричност за Войната, така както са я разбрали онези малки големи украински герои…Вече населяващи и нашите земи. Причината е много проста – щастието, което нашите деца имат да не са в епицентъра на войната.

Но можем да говорим, и то съвсем не само веднъж – че това са хора, които са преживели вече достатъчно. И те са потърсили безопасност при нас. В България вече има хиляди подслонени майки с деца. Бежанските центрове непрекъснато търсят доброволци, които да помогнат с раздаването на дрехи, храна и потребности за бежанците. Можете да отидете – поне веднъж в тях – с детето си. Да му обясните, че тези хора, разбира се имат нужда от дрехи, храна, лекарства и пр. Но повече от всичко имат нужда да намерят емоционална подкрепа в наше лице. Обяснете на децата си – че те могат да дадат приятелство и подкрепа. Дори това да е просто в това да кажат на някое от тези деца – – „Хей…сега си в безопасност. И аз съм тук, ако искаш да ти бъда приятел“. Могат да се свържат и да поддържат тази връзка.

И в тези съвсем човешки разговори, които вие може да инициирате и подпомогнете – давайки нужния заряд за тях – в тях се ражда истинската съпричастност. Истинската човещина. Защото се обменят истории за съдби. А не просто дрехи. И тези моменти – са в пъти по-ценни за вашите деца от гледна точка на това да им помогнете – да се вгледат в другите, не само в себе си… Те са ценни и за тези малки големи герои, избягали от един ад. Ако всеки родител говори така с детето си, ако всеки родител направи това – можем да бъдем сигурни – че напрежение в последващата интеграция на бежанците в обществото ни – няма да има. Нещо повече – ще сме помогнали нашите деца – да са в пъти по-душевно богати, заради това, че сме им помогнали да познаят други светове. И да бъдат подкрепата в тези светове..

Интеграцията на децата от Украйна в училище.

Трябва да си дадем сметка, че децата ни, без да бъдат подготвени за това, могат да бъдат доста неадекватни в новосъздалата се ситуация.

Всеки нов човек в една група – е промяна на средата. А ако и преди това средата е била нестабилна, често проблемна – една такава промяна – може да бъде доста разтърсваща: за дисциплина, за поява на напрежение, за нови разделения, за етикетиране, за настройвания един срещу друг. Дори да няма езикови бариери между новия член и старите членове на една група – се усеща напрежението и работата по социално-емоционалните умения трябва да бъде основен приоритет. От една страна – у дома – ние като родители. Но от друга страна – в училище – учителят, педагогическия съветник, психолога.

Вчера синът ми разбра, че ще имат дете-украинче в класа. Моят син е подготвен за това какво е войната, той знае как тя ме кара да се чувствам, знае сериозността на случващото се и всички онези неща, които изговорих по-горе в статията – са дискутирани с него – многократно. Но той е притеснен от това дете. Първо – защото няма да може да го разбира. Второ – защото не знае как и дали е редно да говори с него.

Обясних му, че е важно това дете да разбере, че вече е в безопасност. Че може да намери приятели там. Казах му, че е без значение, че ще му говори на български – важно е да го направи със сърце – и наистина да мисли, това което казва. Езиците ни не са толкова различни. Емоцията по тях се предава и усеща. И така ще му помогне бързо да научи езика.

Казах му да не бърза да задава въпроси какво е преживяло, как е избягало, с кого е и пр…Обясних му, че това е трвамиращ момент за всеки, и ако детето реши да сподели – ще го направи в някакъв момент, без да е пресирано за това. До тогава – можем просто да му покажем, че сме до него. Че го приемаме. Обясних му, че ако иска да бъде до него – може да бъде до него, помагайки му с материала, с учебниците, с това да му обясни къде се намират различни неща в училище. Без значение, че ще е на български, пак казвам. Това да не го спира. Казах му, че когато сме учили децата си да проговорят – в това число и него – те също не са знаели езика ни. Но защото сме говорели много на тях, обяснявали сме им – нашите бебета са проговаряли езика ни. Така е и с чуждия език. По същия начин.

Така че – ако иска да бъде до него – емоциите – за разлика от думите – нямат език! Те наистина са онова, което ни помага да се свържем въпреки всичките ни граници – държавни, възрастови, езикови….и пр.

Какво прави учителят?

Учителят на свой ред, също е нужно да направи необходимите коментари преди въвеждането на новото дете. Да подготви класа. Да разясни (ако все още не го е направил) подробности за войната на тези деца, за трудностите през които са минали, за късмета да бъдат тук с тях.

Да ги подготви, че сега тези украински деца – изцяло разчитат на добрите сърца на българчетата. Защото само добрите им сърца, чистото им желание да бъдат полезни и да ги приемат сред тях – може да ги накара да се чувстват в безопасност. И това е много отговорна мисия, която учителят може да възложи на своите деца.

Може да поговори с всяко от децата, обяснявайки, че новото дете, ще има проблеми с езика на първо време. И могат да си направят програма на подкрепа- в която всеки от класа доброволства да обяснява на новото дете – допълнително неща по учебния материал. Като с дежурствата – само че едни истински хуманни дежурства. В които възлагаме на децата отговорна задача – наистина да помогнат да друго човешко същество.

Учителят трябва да разбере, че това не е нещо, което ще затормози процесите в класа. Това е възможност не просто да създаде атмосфера на приемственост към новото дете – но да възстанови хармонията и взаимопомощта сред своя вече установен клас. Да създаде здравословен климат и да сплоти всички.

Как самото училище да подкрепи интеграцията?

Изграждането на здравословен учебен климат е тема от първостепенно значение и без необходимостта да интегрираме бежанци. И от години е тема, която е дискутирана във всички образователни групи като почти непостижима.

Това не е вярно. Единствената причина здравословен климат да не бъде постигнат – е поради липсата на ангажирана отговорност от страна на ръководството, липсата на познания как да се случи, липсата на конкретни инструкции и не на последно място – липсата на желание.

Методите на социално-емоционалното изучаване – интегрирани по подходящ начин в учебните заведения – са единствения възможен вариант да бъде постигнат мечтания здравословен климат и да бъде поставено началото на изграждането на дълготрайни полезни взаимоотношения. Това разбира се, трябва да е осъзната необходимост и категорично решение за действие – и то да бъде направено както трябва – не просто за отбиване на номера.

Учебните системите, които вече са направили опити за интеграция на социално-емоционално изучаване – ще срещнат доста по-малко проблеми при адаптацията на бежанската вълна в учебния процес. Останалите – ще изпитат трудностите с дисциплина, академичен успех, агресия, поляризации и пр. – с още по-голяма сила.

Но от друга страна – никога не е късно да започнем от днес. Всеки утрешен ден обаче би бил поредното ни закъснение, докато то не се окаже фатално. Така, че можем да възприемем тази адаптация на бежанската вълна – като причина най-после да подобрим климата в учебните заведения, да върнем мотивацията на децата да бъдат на училище, да подхраним толерантността между тях, да им преподадем най-важните уроци – как да бъдат ПОЛЕЗНИ за обществото в което са…. и за себе си.

Ресурсите за работа са налични и достъпни!

FUNтазия е създала купища безплатни ресурси, които могат да се използват свободно от всеки заинтересован директор, решил да интегрира СЕИ в училището си. На този адрес всеки може да започне ограмотяването си в посока на правилната интеграция (https://funtazia.bg/emotionalintelligence/ ). Това са стотици часове активсности, съвети за протичането им, инструкции и пр… Все в посока на изграждането на добрия учебен климат – с мисъл за децата. Не костват и стотинка. Само желание.

Обмен на истории за сплотяване

Обменът на истории е международен модел за социално-емоционално изучаване, който ФЪНтазия интегрира в България от скоро. По тази линия Полина Коцева, като акредитиран фасилитатор – провежда вече доброволни сесии в учебни заведения и различни групи. Идеята е създаване на приемственост, развитието на умения за проявяване на любопитство, толерантност – разбиране към другия и неговите преживявания. Вижте повече за това, което представлява подходът на тази страница – https://funtazia.bg/n4.

Ако и вие сте училище, клас или група учители, родители – имате нужда да бъде организирана такава терапевтична сесия с вас – просто ни потърсете. Това е част от Благотворителната работа на FUNтазия, която извършваме съвсем безвъзмездно – за да подкрепим училища, учители, родители, деца – и като цяло ХОРА – в техните преживявания и социално-емоционалните им умения. Можете да ни пишете на info@funtazia.bg или да се свържете с нас на телефон: 0885217714.

Консултинг

В подкрепа на това – винаги сме на линия да дадем експертна консултация и да изградим програма за интеграция за всяко учебно заведение, според спецификите и изискванията му – с нужните родителски и учителски обучения. Вижте подробностите тук, в тази страница.

Позитивното в ситуацията?

Можем ли да го открием изобщо?

Всяка методика, по която работим, всеки модел, всеки наш разработен ресурс – използва силата на случките, които са ни се случили. Във ФЪНтазия много вярваме в това и в принципа, че преживяванията ни не винаги са добри. Но всяко от тях носи познание, опит и мъдрост. Всички ние сме създадени от истории…Историите за нашите случки… Ако нищо не ни се случва – ние нямаме за какво да говорим… Ние няма как да имаме причина да се свързваме помежду си – просто защото няма да има какво да си кажем…

Има нещо много важно, което трябва да разберем от създалата се сложна ситуация – това е, че тя ни напомня колко сме уязвими. Световният мир е точно толкова крехък и той се крепи на нечие решение. Човешко решение…На едни човешки отношения. Това познание може да ни донесе:

Приемане, мобилизация, преосмисляне на важните неща, може да ни помогне да се отърсим от незначителните. Да си припомним, че нашите човешки отношения – това което се случва между хората, може да бъде в пъти по-опустошително от всичко, което природата ни е подготвила… Най-вече защото това – може да бъде предотвратено – само с познанията как да общуваме. И да изберем да не го прекратим, да изберем да го започнем, унищожавайки се – е по-пагубно от най-опасния вирус.

Да не забравяме, че ние всички сме чувстващи същества – всички преминаваме през различни емоционални състояния, които са различно травмиращи за всеки от нас. Защото всеки път, когато забравим, че срещу нас стои човек, с емоции,…и чувства – ние забравяме колко важна е връзката помежду ни и започваме война. Тази ситуация – може да ни напомни, колко ценен е човешкият живот и стремежът ни към ЗАЕДНО-то. Защото да бъдем заедно – е безценно. Във всеки друг случай – ние се избиваме.