fbpx

Игра "История за мен" с магнитния комплект "Дневник на емоциите""

Игра „История за мен“ с магнитния комплект „Дневник на емоциите“

Предисловие

Описанaтa по-долу игрa e с цел да превърнe комплекта в забавен и интересен инструмент за всяко дете. Играта могат да се играят с родител и дете, учител и дете, психолог и дете, група от възрастни и деца, група от деца с участие на възрастен и пр.

Важното по време на играта е да не се съсредоточавате в събирането на точки и състезаването! В тези игри победител е всеки, който участва активно, открито и без да подвежда останалите. Губещ е всеки, който опитва да излъже за емоционалните състояния, да ги прикрие или да премълчи. 

Това може да обясните на играчите, защото това е валидно и в „живия“ живот – ако премълчаваме или лъжем за емоциите пред хората, които са до нас и са готови да ни изслушат – ние залъгваме себе си вредим на самите нас. Ако не обсъждаме емоционалните състояния – ние губим, защото ще ги познаваме по-малко и това няма да ни дава възможности да ги регулираме по най-правилен начин. Ако, обаче, разпознаваме правилните хора, на които да споделим емоционалните си състояния – хората, които искат да ни помогнат и да са съпричастни – ние сме победители, защото това ще ни помогне да се чувстваме по-добре, да сме по-здрави, по-съсредоточени, по-уверени, стабилни и колаборативни.

Игрите с комплекта, а и дискусионните теми, засягат няколко много важни акцента в постигането на висока емоционална интелигентност:

  • Толерантност и съпричастност
  • Приятелство и доверие
  • Екипност и споделеност
  • Подкрепа
  • Концентрираност
  • Търпение

Това са важни качества, които е съществено да споделите на играчите, защото те трябва да ги постигнат и да се придържат към тях по време на игрите.

Ако някой от участниците в игрите не притежава и не се стреми към тези качества – той е губещ в играта, както би бил губещ в реалния живот. И тъй като всички играчи следва да държат на тези качества – другите могат да са толерантни приятели и дадат на губещия нов шанс да поправи нещата, като имат търпението и окажат нужната подкрепа всеки от играчите да се придържа към всички тези качества.

Игра „История за мен“ – правила и примери

  1. Плочките се  нареждат по вид и форма – в една купчинка подреждаме всички леви очи, в друга – десните очи, в трета купчинка подреждаме всички вежди, и в четвъртата купчинка са всички усти. Отделяме от комплекта плочките, на които няма части от лице-емоция. Тях няма да ги използваме тук.
  2. Участникa на ред наричаме „Разказвач“. Той тегли общо осем плочки – по два броя за всяка различна форма и вид на плочките така, че да може да ги сглоби в две фигури на емоции. Веждите може да ги обърнете всякак и да това тотално да промени емоцията, която изобразявате, така че направете двете лица – така както желаете.
  3. След като разказвачът състави тези две фигури – във всяка се е образувало по едно емоционално състояние. Задачата на разказвачa е да разкаже на другите история, при която първоначално се е почувствал така, както изглежда емоционалното състояние в първата фигура) и след това чувството му се е променило така, както изглежда емоционалното състояние във втората (вдясно). Ако разкаже достатъчно убедителна история и всички я приемат – разказвачът печели 4 точки.
  4. Ако разказвачът не може да разкаже история в тази последователност – може да размени местата на двете фигури или на някои от частите на фигурите, но тогава печели само 2 точки.
    За да си помогнете с разпознаването на състоянията използвайте подробния Барометър на емоциите от Мини Таблата за развитие на емоционална интелигентност.

Пример 1:

„Беше ми умилително, спокойно и любящо, когато малкият ми брат ме прегърна и ми каза „Обичам те, бати“, онзи ден. Но веднага след това той ме замери с голямата си кола Макуин, удари ми ръката и аз се почувствах отблъснат, предаден и раздразнен.“

Пример 2:

„Бях щастлив и вдъхновен, че ще се видим с приятелите ми от училище и че ще можем да играем на нашата игра. Но когато пристигнах там, ги видях да обиждат едно дете на площадката и то се разплака. Това ме отврати силно и ме разочарова.“

  •  Останалите играчи трябва да споделят идеи как да се почувстваме по-добре при двете ситуации от двете фигури  поотделно, без да навредим на никого друг или на себе си и без никой да се почувства зле.
    За тази цел всеки участник споделя своята идея, а разказвачът и останалите гласуват за нея. Всяко гласуване с мнозинство означава приемане на идеята и съответния участник получава за това 1 точка. Ако някой от участниците сподели идея, която е същата като тази на друг участник – не получава точка за нея и няма гласуване.
  • Препоръчваме по време на изпълнението на задачата, гласуването и разпределението на точки да има арбитер в лицето на един или повече възрастни с цел децата при нужда да получат идеи, насоки, предложения и правилни отправни точки без това да води до спорове и пререкания помежду им.
  • Ако по време на гласуването има напрежение или спорове – коментирайте, че тази игра е не с цел надпревара, а с цел заедно да разрешаваме проблеми. Който предизвиква или участва в спорове – изгаря и не участва в играта.

Играта може да се играе в група, или индивидуално – между възрастен (родител, учител, психолог) и дете. Препоръчваме да се избягва играта между две деца без участие на възрастен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бързи препратки:


Вашият профил в сайта: