Игра "Да направим приказка" с комплекта Карти с емоции

Игра „Да направим приказка“ с комплекта Карти с емоции

Картите с емоции на FUNтазия „My little big world“ – са уникален продукт, именно защото ви предлага варианти за развитие на емоционалната и социалната интелигентност на вашето дете по световно утвърдени методики в комбинация. Но по интересното е – че го прави през играта. Игра, която е учител и на вас – като родител или педагог. В играта израстваме заедно и това е най-приятния начин да вървим напред.

Знаете, че в комплекта има книжка с инструкции, която включва седем различни игри,( можете да разгледате комплекта тук и да го поръчате в тази страница), които можете да правите с тях. Казахме ви още тогава, че едва ли това са всичките и малко след това ви споделихме 8-мата игра към комплекта – Съвпадения. Можете да я разгледате тук.

Днес искаме да ви споделим още една – 9-та игра – развиваща въображението им, провокираща наблюдението, забавна, екипна, сплотяваща и – разбира се – отваряща теми за дискусии.

Тази игра е изключително подходяща за възрастни, тъй като – доказано след завършване на университет – човек е загубил до 70% от вродената си креативност. А тази игра, има за цел да я събуди отново.

Базирана е също на подхода на FUNтазия и неговите 4 важни компонента – наблюдение, картотекиране, споделяне, колаборация.

Какво ви е необходимо да играете?

  • Комплекта карти с емоции
  • Участници – възрастни или деца (може да са смесени, ще стане още по-интересно) от 3-ма до 53 (колкото е броят на емоциите в комплекта карти). С трима играта протича по-динамично и различно, отколкото с по-голям от 10 бр. участници.
  • Всеки от играчите да е поне на 7 навършени години.
  • Въображение!

За да играете, не ви е нужна никаква допълнителна подготовка

.. Освен просто да разбъркате тестето с картите, като отстраните от него картите с въпросите-барометър и картата с указанията. Разпръснете картите с гърба нагоре върху удобна повърхност, така, че да не се виждат лицата с емоциите – а шарените им гърбове. После просто нарамвайте въображението си и се впускайте.

Правилата са кратки и ясни:

  • Всеки от играчите трябва да изтегли само една карта от тестето.
  • След това всички се събират в кръг, за да могат да се виждат един друг.
  • Всеки е погледнал картата си и е разбрал каква е емоцията на нея.
  • Имате 2 минутки, за да помислите над картата си.
  • Който е готов и е достатъчно смел (това може да е учителят, родителят, този който инициира провеждането на играта) може да започне първи създаването на ПРИКАЗКА.
  • Ред няма. Продължава, който е готов с това, което иска да сподели.
  • Не се тревожете ако остават паузи… дайте време на участниците да обмислят историята си.
  • Изслушването е важно. Ако не се слушаме, нашата история, може да прозвучи като „кръпка“ в общата, чието място е крайно неподходящо да е там.

Картата, която имате и емоцията на нея, е основата на историята, която ще разкажете. Важно е да помните, че това, което всеки разказва, трябва да допълва разказаното от предишния участник, но добавяйки и вашата емоция от картата. Историите, които разказвате, не са самостоятелни – те следват обща сюжетна линия. Когато някой добави герой – старайте се да помните имената им, защото, те ще са ви нужни при продължаването на общата ви история-приказка.

Пример:

Паднала ми се е карта Любов и решавам да започна общата приказка:

„Събудих се една сутрин, слънцето беше вече отдавна нахлуло през прозореца ми и галеше клепачите ми… Мислех си, вероятно съм закъснял… но какво значение имаше…сърцето ми пърхаше и нищо не беше в състояние да ме сломи и помрачи слънцето в душата ми, защото си спомнях разговора ни с Ина от снощи…И със сигурност знаех, че съм влюбен…“

Продължава следващият, който е готов с това, което иска да каже, който примерно има карта „Гняв“, допълвайки към общата история:

„Чук, чук, чук! На вратата ми се почука яростно. След това чух ядосания глас на майка ми- Стояне, тея калните маратонки да не са забити с пирони на пода? „….

Продължението е според въображението ви. Бъдете креативни без граници.

Когато играчите са между трима и 15…

… Когато един участник приключи с историята по картата си, оставя я настрана от общото тесте и тегли нова карта, до изчерпване на картите от тестето. Това условие може да се приложи и при по-големи групи, но обикновено, ако участниците са над 15 – това са достатъчно истории, които вплетени могат да създадат завършеност. Все пак, дори при по-големи групи.

Артистично представление

Можете да усложните задачата, но и да я направите още по-интересна, ако поставите условие, или просто позволите на участниците, да изиграят това, което разказват. Интонация, поведение, движения, гримаси – всичко това идеално допълва разговора ви за емоциите, защото в опита да изиграеш една емоция – всъщност си даваш сметка, че тя съвсем не е само гримаса. Тя е тон на гласа, реч, контрол/липса на контрол над тялото и движения, дишане, пулс, изражение.

Неслучайно в семейната игра на FUNтазия използваме всичките тези индикатори за определяне на емоционалното състояние, за да може детето да си даде сметка, че една емоция се чувства в цялото тяло и дава отражение на цялостния ни организъм. Важно е да можем по тези сигнали да разпознаваме емоциите си, защото самоконтролът и отношенията ни с другите – зависят от това до каква степен сме развили на първо ниво самопознанието си. Под формата на артистична игра е ефектно и особено запомнящо се да коментираме тези дълбочини от темата.

Не забравяйте, че:

  • Имате право да си добавяте нови герои! Колкото искате.
  • Ситуациите, в които може да включите героите си са безброй много. Неограничено е използването им.
  • Винаги трябва да продължите сюжетната линия правилно. Дори вплитайки нова линия, не пропускайте да я свържете с предходната, защото това е вашата обща история.
  • Историята трябва да има начало, развръзка, финал. Както всяка история. И целият ви екип трябва да мисли и работи за това.
  • Можете да пуснете един диктофон или видео, който да записва творбата ви. Тя винаги ще е уникална, затова винаги е ценно да я имате документирана – за да си припомняте колко въображение има във вас и да не спирате да му се доверявате.

Дискусия след края на играта

Това е най-съществената част от играта. Тази с темите за размисъл.

След като сте успели да активизирате участниците, поставяйки им задача, ангажирали сте ги с нея, като сте привлекли интереса и вниманието им – последната част от цялата активност е моментът за анализ.

Можете да не го правите в същия ден, ако времето не ви го позволява. Можете да го направите и на части – да започнете дискусията и да я продължите друг ден. Важно е обаче – тя да се случи. Може би ще се сещате – и вие, и участниците, за впечатления, които играта е оставила от вас, дълго време след края й – важно е да си ги изговорите и да си ги споделите. Това ви прави екип.

Това не е момент за крайни заключения и обвинения!

Напротив, това е моментът за допълнително сплотяване. Чрез набелязване на силни и слаби моменти, които сте усетили, чрез анализ как да увеличим силните, как да намалим слабите за постигането на общата цел. Тези дефиниции са съществени във всяка една общност. Колкото по-рано се научим да действаме по този начин, толкова по-големи са шансовете ни за успех занапред.

Примерни въпроси за дискусия:

  • Какво заглавие бихте сложили на тази история? Защо?
  • Какво ви направи впечатление в играта? Как се чувствахте в началото и в края?
  • Какви решения взехте в общата история? Защо? Това как ви накара да се чувствате?
  • Бяха ли под контрол чувствата и поведението ви? Кога? Защо?
  • Какво е чувството, когато някой друг променя историята ти? Защо?
  • Не е ли това като в живота – ти пишеш една история, но нещо се случва и тя се променя?
  • Какви са изводите от това?
  • Нужно ли е непрекъснато да се опитваме да наложим „своята история“? До какво би довело това?
  • Какво е чувството да се вслушаш в чуждата история? Може ли това умения да ни направи по-спокойни, по-уверени, по-ЗАЕДНО?
  • Представете си ако повече хора се вслушваха в другите – как щяха да звучат „общите истории“?
  • Какво е най-важното нещо, което научихте от тази конкретно „обща история“, която създадохте?

Съвети към организатора на активността

Наблюдавайте случващото се по време на играта. Знаете, че наблюдението е един от стълбовете в Методът на FUNтазия, и това не е случайно.

Когато наблюдавате – ще може да забележите ако някой от участниците се напряга, изнервя или потиска, когато някой продължава историята му по друг от предвидения начин. Какво поведение предприема? В какви моменти? Това, например, могат да са сигнали, че има затруднения с екипната работа и последващата дискусия би трябвало да я насочите в полза на това да го подкрепите в това да бъде по-толерантен към чуждата гледна точка.

Наблюдението ви помага да забележите всякакъв вид нетипично (различно от обичайното или от общоприетото поведение на участниците) и да действате в посока на търсене и изясняване на причините и намиране на подходящи решения. Тази последваща стъпка е Колаборацията (друг стълб от метода на FUNтазия), не бива да се бърка с назидание, упрек, осъждане.

Ако трябва потърсете подкрепа от трети страни (родители, педагогически съветник, психолог) с цел да сте повече заинтересовани страни – с една обща мисия – да помогнете.

Можете да приложите в последващ момент DARE framework (Вижте повече за него тук), за да може да дефинирате по-обстойно моментите, които са били притеснителни, и които имат необходимост от подкрепа в разрешаването им. Когато направите няколко такива фреймуорка – можете да получите и информация за изградени навици на поведение, които в последващ анализ да дефинирате – ползите и вредите от тези навици. Сътветно да се обсъдят варианти за прекратяване или възползване от тях, в зависимост дали служат добре или не. Този момент се нарича Картотекиране (още един стълб от метода на FUNтазия) и е важен,защото ни позволява да съхраним голямо и разнообразно количество информация от наблюденията си, която винаги е полезна при разрешаването на казуси. Още повече, че картотекирана, е отправна точка за всеки следващ специалист, който поема отговорност към казуса и той може да се разреши с нужното ниво на компетентност и професионализъм, изключвайки волните интерпретации и възможностите за грешни изводи.

Обяснение на DARE Framework по време на Втората Национална Конференция за социално и емоционално изучаване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *