Картите с емоции на FUNтазия „LikeWhen“ – са уникален продукт, именно защото ви предлага варианти за развитие на емоционалната и социалната интелигентност на вашето дете по световно утвърдени методики в комбинация. Но по интересното е – че го прави през играта. Игра, която е учител и на вас – като родител или педагог. В играта израстваме заедно и това е най-приятния начин да вървим напред.
В новия ни комплект, който е подобрен, няма книжка с инструкции, защото всички игри – описахме в инструкциите в самите карти, за ваше улеснение. (можете да разгледате комплекта тук и да го поръчате в тази страница), които можете да правите с тях.
Днес искаме да ви покажем една от тях – развиваща въображението им, провокираща наблюдението, забавна, екипна, сплотяваща и – разбира се – отваряща теми за дискусии.
Тази игра е изключително подходяща за възрастни, тъй като – доказано след завършване на университет – човек е загубил до 70% от вродената си креативност. А тази игра, има за цел да я събуди отново.
Базирана е също на подхода на FUNтазия и неговите 4 важни компонента – наблюдение, картотекиране, споделяне, колаборация.
.. Освен просто да разбъркате тестето с картите, като отстраните от него картите с въпросите-барометър и картата с указанията. Разпръснете картите с гърба нагоре върху удобна повърхност, така, че да не се виждат лицата с емоциите – а шарените им гърбове. После просто нарамвайте въображението си и се впускайте.
Картата, която имате и емоцията на нея, е основата на историята, която ще разкажете. Важно е да помните, че това, което всеки разказва, трябва да допълва разказаното от предишния участник, но добавяйки и вашата емоция от картата. Историите, които разказвате, не са самостоятелни – те следват обща сюжетна линия. Когато някой добави герой – старайте се да помните имената им, защото, те ще са ви нужни при продължаването на общата ви история-приказка.
Паднала ми се е карта Любов и решавам да започна общата приказка:
„Събудих се една сутрин, слънцето беше вече отдавна нахлуло през прозореца ми и галеше клепачите ми… Мислех си, вероятно съм закъснял… но какво значение имаше…сърцето ми пърхаше и нищо не беше в състояние да ме сломи и помрачи слънцето в душата ми, защото си спомнях разговора ни с Ина от снощи…И със сигурност знаех, че съм влюбен…“
Продължава следващият, който е готов с това, което иска да каже, който примерно има карта „Гняв“, допълвайки към общата история:
„Чук, чук, чук! На вратата ми се почука яростно. След това чух ядосания глас на майка ми- Стояне, тея калните маратонки да не са забити с пирони на пода? „….
Продължението е според въображението ви. Бъдете креативни без граници.
… Когато един участник приключи с историята по картата си, оставя я настрана от общото тесте и тегли нова карта, до изчерпване на картите от тестето. Това условие може да се приложи и при по-големи групи, но обикновено, ако участниците са над 15 – това са достатъчно истории, които вплетени могат да създадат завършеност. Все пак, дори при по-големи групи.
Можете да усложните задачата, но и да я направите още по-интересна, ако поставите условие, или просто позволите на участниците, да изиграят това, което разказват. Интонация, поведение, движения, гримаси – всичко това идеално допълва разговора ви за емоциите, защото в опита да изиграеш една емоция – всъщност си даваш сметка, че тя съвсем не е само гримаса. Тя е тон на гласа, реч, контрол/липса на контрол над тялото и движения, дишане, пулс, изражение.
Неслучайно в семейната игра на FUNтазия използваме всичките тези индикатори за определяне на емоционалното състояние, за да може детето да си даде сметка, че една емоция се чувства в цялото тяло и дава отражение на цялостния ни организъм. Важно е да можем по тези сигнали да разпознаваме емоциите си, защото самоконтролът и отношенията ни с другите – зависят от това до каква степен сме развили на първо ниво самопознанието си. Под формата на артистична игра е ефектно и особено запомнящо се да коментираме тези дълбочини от темата.
Това е най-съществената част от играта. Тази с темите за размисъл.
След като сте успели да активизирате участниците, поставяйки им задача, ангажирали сте ги с нея, като сте привлекли интереса и вниманието им – последната част от цялата активност е моментът за анализ.
Можете да не го правите в същия ден, ако времето не ви го позволява. Можете да го направите и на части – да започнете дискусията и да я продължите друг ден. Важно е обаче – тя да се случи. Може би ще се сещате – и вие, и участниците, за впечатления, които играта е оставила от вас, дълго време след края й – важно е да си ги изговорите и да си ги споделите. Това ви прави екип.
Това не е момент за крайни заключения и обвинения!
Напротив, това е моментът за допълнително сплотяване. Чрез набелязване на силни и слаби моменти, които сте усетили, чрез анализ как да увеличим силните, как да намалим слабите за постигането на общата цел. Тези дефиниции са съществени във всяка една общност. Колкото по-рано се научим да действаме по този начин, толкова по-големи са шансовете ни за успех занапред.
Наблюдавайте случващото се по време на играта. Знаете, че наблюдението е един от стълбовете в Методът на FUNтазия, и това не е случайно.
Когато наблюдавате – ще може да забележите ако някой от участниците се напряга, изнервя или потиска, когато някой продължава историята му по друг от предвидения начин. Какво поведение предприема? В какви моменти? Това, например, могат да са сигнали, че има затруднения с екипната работа и последващата дискусия би трябвало да я насочите в полза на това да го подкрепите в това да бъде по-толерантен към чуждата гледна точка.
Наблюдението ви помага да забележите всякакъв вид нетипично (различно от обичайното или от общоприетото поведение на участниците) и да действате в посока на търсене и изясняване на причините и намиране на подходящи решения. Тази последваща стъпка е Колаборацията (друг стълб от метода на FUNтазия), не бива да се бърка с назидание, упрек, осъждане.
Ако трябва потърсете подкрепа от трети страни (родители, педагогически съветник, психолог) с цел да сте повече заинтересовани страни – с една обща мисия – да помогнете.
Можете да приложите в последващ момент DARE framework (Вижте повече за него тук), за да може да дефинирате по-обстойно моментите, които са били притеснителни, и които имат необходимост от подкрепа в разрешаването им. Когато направите няколко такива фреймуорка – можете да получите и информация за изградени навици на поведение, които в последващ анализ да дефинирате – ползите и вредите от тези навици. Сътветно да се обсъдят варианти за прекратяване или възползване от тях, в зависимост дали служат добре или не. Този момент се нарича Картотекиране (още един стълб от метода на FUNтазия) и е важен,защото ни позволява да съхраним голямо и разнообразно количество информация от наблюденията си, която винаги е полезна при разрешаването на казуси. Още повече, че картотекирана, е отправна точка за всеки следващ специалист, който поема отговорност към казуса и той може да се разреши с нужното ниво на компетентност и професионализъм, изключвайки волните интерпретации и възможностите за грешни изводи.
© 2015-2022 FUNtazia International Limited. All Rights Reserved!
Тел: 0885217714
Вашият коментар