На 25.11.2019г бяхме на среща в Министерството на Образованието и Науката, в кабинета на Министър Д. Сачева, за да обсъдим социално-емоционалното изучаване като част от българската образователна система.

На тази важна среща ние говорихме за една единна програма. Изключихме варианти за случване „на парче“ на социално-емоционалното изучаване като още един учебен час, например, тъй като това е нелогично – и децата не чувстват само в един учебен час. Отидохме там – не за нещо друго – а за да сложим началото на този диалог и да поискаме тези срещи да продължат. Да се разпространят максимално много добри практики, максимално много съвестни учители и максимално много родители, които са в екип с тях. Да се покажат добрите хора в образователната система и в семействата – а не да си говорим само за лошите примери. Споделихме нашите планове и попитахме дали самото Министерство има желание да участва в тях. И то във връзка с този диалог, не в друга връзка. Защото ние искаме да показваме тези примери и знаем, че за да се случи социалното-емоционалното изучаване правилно, не трябва да е чрез налагане на някакви програми или чрез включването му в някакви рамки, които не са универсални за всяко дете.

Първо – то трябва да се случи с правилните хора. Затова ние наблягаме на учителите, които не на сила – а по собствено желание са избрали да се интересуват от тази тема, да се учат от нея и да получат ресурси, с които работят правилно по тази тема.

Второ – да се работи на всички нива от образователната система, започвайки от най-важното за едно дете – семейството, стигайки до учител, директор.. И накрая до министрите. Това е нещо, с което не можем да нагърбим само родителя… Или само учителя… Трябва да има множество програми, множество ресурси, инициативи и широка колаборация, в която да се създадат условия за тези, които искат да работят – да работят. В крайна сметка – както в едно общество – лидерите могат да са повече или по-малко – така и при децата – няма как всяко да израстне като лидер, или с добра регулация на емоциите си …или с добра реализация на пълния си потенциал. Това ще направят онези деца и възрастни, които се интересуват и работят над това. И това е напълно нормално.

В чужбина се работи с децата отдавна в тази посока – защото хората в развитите страни отдавна са наясно, че това е полезно за икономиката им, за социалния им живот, за израстването на обществото като цяло. В България също предстои да се случи – и който иска да работи с детето си, който осъзнава необходимостта и ползите от това, който иска да инвестира в детето си, а не само в някакъв учебник – той вече го прави. И за това не ни е нужна законова рамка – а подкрепа. Подкрепа с ресурси, колаборация, обмяна на опит и подкрепа, за да има повече специалисти, за да може повече време да се отдели на децата за това.

Говорихме за изграждането на среда. Много училища в страната са така устроени, че дори няма място от самите мебели за провеждане на групови активности. А социално-емоционалните умения се развиват преди всичко в групови активности. Нека се замислим в колко класа всъщност в програмата има заложена наистина някаква групова активност. Ние всички показахме и доказахме, че това не изисква нито време нито усилия, само желание.

Говорихме, че не можем да изискваме това желание – тъй като става дума за емоциите на децата и е опасно това да бъде наложено като нещо задължително. Но пък можем да покажем тези, които имат желанието и енергията да го направят. Това беше второто нещо, което поискахме от Министерството – Заедно да показваме тези хора, тези учители и родители, които държат на това да отглеждат здрави, емоционално стабилни деца, тези деца, които имат добре развита саморегулация и социални умения.

Против сме всяко отделяне на внимание над това да се популяризира образователната система като такава, в която или родителят или учителят е неадекватен.

Ние се съсредоточаваме над моментите, в които родителят и учителят са адекватни и наистина ЗАЕДНО, подкрепяни и подкрепящи.И докато много хора в началото на цялата наша инициатива твърдяха, че това е абсолютно невъзможно – ние всички успяхме да докажем тъкмо обратното за пореден път, дори през изминалия месец – с провеждането на POP UP festival. Да, говорихме също за това, че в някои случаи това не е възможно – защото има родители, има учители и винаги ще има – които няма да могат да направят това.

Но бяхме много категорични в нашето виждане за нещата, че не е задължително да са всички. Обаче е важно да са тези, които умеят да го правят и имат желание за това и те да получат нужната подкрепа.

И дори сега, в навечерието на Коледните празници, вместо да четем по медиите как родители, учители и деца са направили заедно благотворителен концерт, заедно организират различни изяви, инициативи – ЗАЕДНО, като екип – все се чака новината, в която някое дете е ударило друго, как се е случило някакво насилие. Когато се говори за насилието, за емоциите и за образователната система по този начин, когато не се показват добрите практики в нея – ние всички спираме да вярваме в нея.

Затова, скъпи съмишленици, последователи, приятели! Благодарим ви за доверието, за сърцето, за професионализма, за енергията, които влагате в общата ни мисия. Вие знаете, че не е било напразно поради поне 5 различни причини.

„Зелена светлина“ бяха думите на зам. Министър Сачева по тези набелязани посоки. И вдъхновението дойде от всички споделени примери за добри практики, които заедно създадохме и споделихме. Знаем, че далеч няма да са последните, защото сега вече – не сте сами, не сме сами. Но преди всичко – защото вече сте видели резултатите от работата в тази посока. И това наистина е само началото.