Съдържание:

1. „Омерта“ в училищен и институционален контекст
2. Мълчанието НЕ е по-важно от истината!
3. Ефектът на Вертер (заразното самоубийство)
4. I. Незабавни мерки
5. II. РАННО РАЗПОЗНАВАНЕ НА РИСК (ЧЕРВЕНИ ФЛАГОВЕ)
6. III. ПРОТОКОЛ ЗА РЕАКЦИЯ ПРИ СЪМНЕНИЕ
7. IV. РОЛЯ НА УЧИЛИЩНИЯ ПСИХОЛОГ
8. V. РОЛЯ НА ДИРЕКТОРА (КРИЗИСНО ЛИДЕРСТВО)
9. Още КЪМ ДИРЕКТОРА! – по темата за кризисния мениджмънт
10. VI. РАБОТА С РОДИТЕЛИТЕ
11. Допълнителни насоки и подкрепа към целевите групи – родители, учители, директори
12. КЪМ РОДИТЕЛИТЕ – нужда от бдителност и защита
13. Кратък наръчник за родители: „Как да разберем, че детето е жертва на учителски тормоз?“
14. Чек-лист: Маркери за Токсичност, които не бива да бъдат оставени без реакция.
15. Към учителя: Опасността: От Доверения възрастен към насилника – никой не е застрахован!
16. План за самопомощ на учителя: „Емоционална хигиена и превенция на агресията“
17. Към учителите (Колегиална отговорност и етика)
18. Приложение 1. ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ И АДМИНИСТРАТИВНА ОТГОВОРНОСТ

Фаталният инцидент с 18-годишния Билгин от село Нова махала провокира след себе си вълна от гняв сред деца, ученици, родители… Недоверието в институциите и липсата на адекватна и каквато и да е реакция по темата от страна на РУО-та, Министерство на Образованието и науката и която и да е отговорна институция – задълбочават кризата на национално ниво. В момента институционалното мълчание – с цел прикриване на злоупотреби, насилие или нередности – е токсично и разрушава емоционалното здраве на цяло едно общество. Това се нарича ОМЕРТА!

„Омерта“ в училищен и институционален контекст

В образованието омертата изглежда така:

• учители знаят, но „не се месят“
• колеги покриват колега „за да няма скандал“
• директори омаловажават сигнали, за да пазят имиджа
• родители се страхуват да говорят, за да не „си навлекат проблеми“
• децата се учат, че мълчанието е по-безопасно от истината

Тази токсична култура, превръща насилието в нормално, а жертвите в невидими.

Мълчанието НЕ е по-важно от истината!

Омертата е особено опасна в кризисен момент (какъвто преживяваме сега), защото:

• усилва чувството у децата, че няма кой да ги защити
• внушава: „Ако кажеш – става по-лошо“
• повишава риска от отчаяни и крайни действия
• превръща институцията от защитен фактор в основна заплаха.

Мълчанието на възрастните авторитети е най-силното послание към децата – че болката им няма значение. Мълчанието на институциите – е най-силният сигнал към едно общество – че не сега, а отдавна е оставено на произвола – и не е в безопасност. В негови ръце е безопасността да се възстанови. ОБЩЕСТВОТО!

Основен принцип: В кризисен период като този – приоритет №1 е психичната и емоционалната безопасност на децата. Академичните изисквания са вторични. Намаляване на рисковете от имитиращи действия става абсолютен приоритет.

Тези мерки касаят всички учители, всички директори, родители, без изключение – тъй като децата ни в момента се намират в условия на психосоциална трагедия, и силен медиен шум!

Ефектът на Вертер

Феноменът на „Ефектът на Вертер“ (заразно самоубийство), се свързва с това, че при трагедия като тази – широкото медийно отразяване може да провокира имитативно поведение у други уязвими деца. В съчетание с продължаващ натиск от страна на педагози, ситуацията наистина е взривоопасна. За съжаление към Фънтазия постъпиха множество сигнали от различни учебни заведения – несвързани помежду си – за персистиращ тормоз над деца – въпреки националната психологическа криза.

I. НЕЗАБАВНИ МЕРКИ