Искаме да изкажем искрени съболезнования към близките, роднините и всички съпричастни с огромната трагедия, в която 18-годишния Билгин от село Нова Махала – отне живота си.

Когато едно дете не успее да открие смисъл и надежда да продължи живота си, да сбъдва мечтите си, не успее да открие причина да се чувства в безопасност – ние ВСИЧКИ възрастни в едно общество – трябва да сме наясно, че сме допуснали огромни пропуски в изграждането на нормалност за децата си, и има нужда да се мобилизираме, обединим и действаме целенасочено и навременно – за да поправим себе си, средата…, да преосмислим ценностите си… и да създадем по-стабилни основи …. за бъдеще. Не бива повече да чакаме да се случи НЕОБРАТИМОТО – за да действаме.

1. Тази статия е провокирана от този трагичен случай и силния отклик на децата-съученици, благодарение на които – мълчанието по темата беше нарушено. Тя има за цел да набележи стъпки за спешна интервенция с всички участници в средата.
2. Статията има за цел да подкрепи с протокол екипа от външни психолози, които са изпратени на терен за интервенция и реабилитиране на средата. Прекрасно е, че такъв е изпратен – но той има нужда от конкретни стъпки и действия.
3. Статията е създадена, защото подобен протокол липсва от страна на Министерство на образованието и науката и останалите отговорни институции
4. Статията е създадена – за да информира средата и широката общественост за стъпките, които трябва да бъдат изпълнени от екипа специалисти, изпратени на терен, за да даде основа за проследяване на качествената интервенция, да призове общността да търси отговорност и реални действия.
5. Трябва да уточним – че тъй като случаят беше абсолютно скрит от общественото внимание в първите дни след трагедията – този план – идва вече с огромно закъснение. Това е спешна и комплексна психологическа ситуация, която трябва да има изключително бързи и адекватни действия. Такива не са се случили до сега – затова е толкова съществено – планът да започне да се прилага колкото се може -по-скоро.

ЗАЩО СИТУАЦИЯТА Е КОМПЛЕКСНА И ИЗИСКВА СПЕШНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА?

Става дума за малка общност, която преживява обща трагедия и институционално предателство (възрастните, които трябва да пазят децата, всъщност са източник на насилие, което се прикрива и нормализира). Това е една от най-токсичните комбинации, защото не оставя „безопасно пространство“ в света на учениците. Емоционалното натрупване на страх, вина, гняв, шок, срам и безсилие се подсилва от срив на доверието в училищната институция. Това изисква комплексна и професионална интервенция за реабилитиране на всички, преживяващи тези събития.

Стъпка 1. Безопасност – външна намеса от експерти.

Първата стъпка е стабилизиране и безопасност, осигурена от външни специалисти. Учениците вярват, че проблемът е „отвътре“ и това недоверие ще попречи на хора от училището да могат да работят с тях. Външният екип трябва да включва задължително клиничен психолог, психиатър (за оценка при висок риск), социален работник, които да работят на терен поне 2 седмици.

Стъпка 2. Изключване на Токсичните контакти

Учителят, когото децата обвиняват за случилото се не трябва да има никакъв досег до тях. Не трябва да им преподава, да го виждат, да проявява каквито и да е форми на общуване или демонстриране на власт към тях. Това е психологическа спешност, която е отвъд всякакви процедури и нормативи.

Стъпка 3. Призив къмОбщуване

Трябва външният екип да отправи по категоричен начин едно много ясно послание към децата, което включва 4 важни елемента:

1. Случилото се е трагедия;
2. Не сте виновни, че не сте успели да го спасите;
3. Тук има хора за вас – които ще ви помогнат;
4. Ако се чувствате в риск – незабавно споделете и ние няма да ви оставим сами.

В никакъв случай външния екип не общува в контекста на спор „кой е виновен“ в първите дни от интервенцията.
Виновността, разследването и причините – са съвсем отделна линия на комуникация, която тук ще създаде по-скоро проблем.

Стъпка 4. Скрининг и триаж

На този етап се включва масов скрининг и триаж в първата седмица от интервенцията на външния екип.
Не се очаква от децата сами да поискат помощ, затова веднага се идентифицират високорисковите групи.

Приоритетно се правят срещи с:
– Класа на починалото момче – обща среща с всички;
– Най-близките приятели на момчето и момичето, което е намерило трупа – най-добре няколко срещи;
– Учениците, за които има данни за тормоз от същия учител;
– Ученици, които имат белези от самонаранявания или за тях има данни за депресия, паник-атаки;
– Ученици, които са били свидетели на тормоза от учителя;
– Ученици, които са подражавали на тормоза, демонстриран от учителя.

Триажът в тази стъпка е кратки индивидуални срещи от 10-15 минути, които не са с терапевтична цел, а целят да направят бърз скрининг на състоянието на децата. Триажът съдържа въпроси, които се задават задължително от външния психолог/психиатър/обучен кризисен специалист:

Въпроси за триаж:
– Спиш ли?
– Имаш ли моменти, в които ти е много тежко и ти минава мисъл, че не искаш да живееш?
– Тези мисли само ти минават през главата или се задържат?
– Мислил/а ли си как би го направил/а?
– Самонараняваш ли се?
– Чувстваш ли се в безопасност в училище?
– Има ли възрастен, на когото вярваш?

Експертите в тази област знаят, че има конкретни реакции според отговорите на тези въпроси, както и конкретни начини за оказване на помощ и подкрепа към децата. Който има активни мисли за самоубийство, самонараняване + план, тежка дисоциация/паника, отказ да се прибере вкъщи и пр. „червени флагове“ – се поема спешно от психиатър.

Стъпка 5. Групова работа клас по клас

Необходима е групова работа по класове, за да се намали рискът от инциденти и да се премести фокусът от травмиращия момент. В никакъв случай не обща среща на гимназия, випуск, цялото училище – работи се клас по клас – по възможност още в първата и втората седмици. Работата трябва да се ръководи от 1 психолог и 1 фасилитатор за група от максимум 20 ученици в класна стая, в кръг, БЕЗ учители и училищен персонал вътре!

Обикновено работата в групата е около 40 минути до час и включва:
– Нормализиране: „Реакциите ви са нормални след нещо подобно. Нормално е да се чувствате така. Нормално е да изпадате в тези състояния и да имате такива реакции.“
– Информиране и обяснения: психологът обяснява какво се случва с различните хора при подобни ситуации (сън, гняв, апатия, самообвиняване и пр.).
– Създаване на безопасно пространство за общуване: тук са подходящи въпроси като „Какво е най-тежкото, което носите в себе си?“, „Какво ви тежи най-много в момента?“ и пр. Идеята е да няма задължение (всеки споделя ако иска, колкото иска), спорове, конфликти, корекции. Обещава се конфиденциалност и защита на всяко мнение.
– Anchoring: 1–2 упражнения, полезни при състояния на паник-атаки и за нервна система. Целта е връщане на мозъка от режим „опасност“ към „тук и сега“. Пример: вдишваме за 4 секунди, издишваме за 6 и така заедно 5-6 пъти подред.
– Grounding: Отново идеята е да се измести фокуса върху „тук и сега“. Пример: Назоваваш 5 неща, които виждаш; 4, които чуваш; 3, които усещаш с тялото; 2 миризми/аромата; 1 вкус или дума.
– Как да помагаме един на друг: Децата трябва да бъдат ясно информирани от специалистите как се разпознава риск при приятел и какво се прави. Това реабилитира чувството им на вина.
– План за следващите 24 часа: кой на кого може да пише/говори/помогне. Конкретен, много прост план за следващия ден. Идеята е да се намали опасността от импулсивни решения, да се увеличи чувството за контрол, да се съкрати времето между криза и подкрепа/помощ.

Стъпка 6. Индивидуална терапевтична линии

Това се случва в периода седмици 1-4. Трябва да си дадем ясна сметка, че някои ученици ще изглеждат ок, но са в сериозен риск (особено момчета – често канализират в агресия/мълчание).

Приоритетни индивидуални случаи:
– момичето, което е открило тялото (висок риск от ПТСР),
– най-близките приятели (вина + идентификация),
– тези, които са били „следващите мишени“ на учителката-насилник,
– тези, които са били принудени да мълчат.
Подходи с най-добра ефективност при юноши:
– Trauma-focused CBT,
– EMDR (ако има обучен терапевт),
– кратка кризисна интервенция + план за безопасност.

Стъпка 7. Работа с родителската общност

Задължително!

Те са пряк участник във всички последващи ситуации и трябва да бъдат ясно инструктирани (не с крилати фрази „бъдете до децата си“, а с професионална конкретика. Родителска среща с кризисен психолог БЕЗ участие на учители и директори е задължителна.

В общи линии експертът би следвало да каже на родителите важни съвети като:

1. – Не разпитвайте децата си като следовател.
2. – Не омаловажавайте техните чувства, мисли и реакции.
3. – Не правете от трагедията „урок по морал“.
4. – В следващите 14 дни рискът е по-висок, следете: сън, изолация, агресия, самонараняване.
5. – При съмнение: потърсете ни за консултация веднага.

Какво НЕ трябва да прави училището в следващите дни, защото то ще влоши състоянието на учениците:

• – Да заплашва, унижава или заповядва на учениците да си мълчат заради имиджа на училището.
• – Да се представя като жертва в публичното пространство
• – Да остави хора от училищния персонал да водят разговор за психично здраве.
• – Да наказва, унижава, омаловажава и подлага на нападки протестиращи ученици. Това ще създаде ескалация на напрежението.
• – Да кара учениците да пишат съчинения как се чувстват или да провеждат всякакви аматьорски и непрофесионални практики за изказване на травмиращата тема. Подобни непрофесионални практики с цел да кажем, че „правим нещо“ могат да отключат у децата паника и срам.

ПРЕДИ да си тръгне външния екип в 4-тата седмица – ТРЯБВА да е изградена система за сигнали.

Децата трябва да имат 3 канала:

• – анонимен (кутия/формуляр),
• – директен (телефон на външен психолог),
• – “приятелски” (ученик-посредник/ментор в по-горен клас).
• И трябва да има правила, които са ясно поставени пред децата:
• – всеки сигнал ще води до реакция в рамките на 24 часа,
• – без разпити пред класа – анонимно и безопасно ще се общува,
• – без унижаване и омаловажаване („ама това са лиготии“) – всеки сигнал се приема сериозно и отговорно.

Учителите трябва да получат кратък протокол:

• как да реагират при паник-атака,
• какво да не казват,
• – как да водят часовете в следващите месеци + в следващите 2 седмици часовете да са в щадящ режим,
• кога да извикат психолог отвън за подкрепа.

ВАЖНИ ЩЕ СА СЛЕДВАЩИТЕ 1-6 месеца след като външния екип си тръгне!

Ако училището не се промени структурно, децата ще останат с усещането, че техните реакции и сигнали са безсмислени.
Минималните училищни норми, които ръководството трябва да наложи безкомпромисно след кризата включват:
1. Политика за нулева толерантност към унижение, тормоз и насилие от възрастен,
2. Посочен контакт и използване на външен надзор при сигнали,
3. Реални последствия за тормоз,
4. SEL (социално-емоционално изучаване) възстановителни практики – НО САМО СЛЕД като учениците са си върнали доверието
5. Обучение на персонала по травма-информиран подход (травма-информирана среда).

В заключение на плана за интервенция

Написаният план и препоръки са базирани и научно-подкрепени с доказани стандари от професионалната практика за училищна поственция при актове на самоубийство. Основан е на протокол за училища AFSP + SPRC от SAMHSA. Планът не е задължителен за изпълнение – неговата структура винаги зависи от преките наблюдения на експертите на терен – в тази връзка описаните стъпки могат да се променят, допълват или заменят и изключват според ситуацията и отчетените наблюдения.

Важните елементи са:

• доколко е сериозен ефектът на подражание;
• координирани експертни действия в скринингите и триажа;
• добър синхрон в действията по групови интервенции и индивидуална грижа към най-засегнатите.

Обществените действия – какво трябва да се предприеме от обществото сега?

Когато едно такова събитие се случи – това е трагедия на национално ниво. В българският контекст – това е фатален инцидент, който кардинално сваля доверието не конкретно от едно училище – а от всяко едно. Училището ще започне да се възприема като ВРАГ, учителят – като професия – има риск да бъде поляризиран от обществото. Трагедията престава да бъде само локален инцидент и се превръща в социална диагноза.

Реабилитацията на обществото изисква преминаване от фазата на „търсене на виновен“ към фазата на „промяна на системата“.

Ето за какво трябва да следи обществеността (родители, институции, медии и граждани), за да се гарантира, че тази трагедия ще доведе до реална превенция, а не просто до затихване на скандала:

1. Промяна от „Административен контрол“ към „Социално-емоционално изучаване“

Обществеността трябва да изисква училището като институция да спрат да бъдат само места за оценки и дисциплина.

• За какво да се следи: Инвестира ли се в часове по социално-емоционално учение? Обучени ли са учителите да разпознават признаци на депресия и изолация, или се фокусират само върху отсъствията и успеха?
• Цел: Училището да стане безопасна среда, където детето може да сподели, че е жертва на натиск (от учител или съученик), без да бъде съдено.
• Задължително е прекратяването на всяка институционална високомерност!

2. Реформа в Психологическата подкрепа

В много училища психологът е „фигурант“ или се занимава с административна работа.

• За какво да се следи: Какво е съотношението психолог/ученици? Има ли реална анонимност при подаване на сигнали за тормоз?
• Цел: Психологът да бъде независим фактор, който може да коригира поведението дори на директора или на „авторитарни“ учители, ако те вредят на климата в класа.

3. Прозрачност и поемане на отговорност (Край на прикриването на факти и казуси)

Трагедиите често се случват след поредица от игнорирани сигнали.

• За какво да се следи: Има ли ясен механизъм за подаване на сигнали срещу действия на учители/служители, който не минава през „ръководството, което защитава своите“? Какви са резултатите от проверките – реални мерки или просто „констативни протоколи“?
• Цел: Изграждане на култура на отчетност, в която грешката се признава и поправя, преди да е станала фатална.

4. Ролята на „Тихото мнозинство“ (Активната гражданска позиция)

Често при подобни случаи има ученици или родители, които са виждали какво се случва, но са мълчали.

• За какво да се следи: Насърчава ли се в обществото ни гражданската смелост? Спираме ли да заклеймяваме „доносника“ и започваме ли да ценим „защитника“?
• Цел: Създаване на среда, в която никой не се страхува да каже: „Това, което се случва с това дете в това училище, не е правилно“.

5. Дестигматизация на психичното здраве

Обществото трябва да спре да разглежда суицидните мисли като „срамна тайна“ или „лиготия“.

• За какво да се следи: Как се говори за случая в медиите и социалните мрежи? Има ли образователни кампании, които обясняват, че психичното страдание е болест, а не слабост на характера?
• Цел: Премахване на социалния натиск върху учениците да бъдат „перфектни“ на всяка цена.

6. Контрол над „Културата на линча“

Реабилитацията изисква справедливост, а не отмъщение.

• За какво да се следи: Дали гневът на обществото се насочва към конструктивна промяна (закони, правила) или към унищожаване на личности?
• Цел: Да не се допуска „заразяване“ с агресия, което само подсилва същата токсична среда, довела до трагедията. Поляризация не бива да има!

В заключение: Обществото трябва да следи за „Хуманизиране на системата“. Ако след тази трагедия единственото, което се промени, е нов директор или наказан учител, значи обществото е пропуснало шанса за реална реабилитация. Промяната е в това да започнем да измерваме успеха на едно училище не по броя на отличниците, а по степента на психологическо благополучие на всяко едно дете в него.

Моля, потърсете ни на телефон 0885217714 или ни пишете на e-mail: info@funtazia.bg – ако имате нужда от конкретни насоки и специализирана подкрепа при казус.

НЕ МЪЛЧЕТЕ!