Многократно сме говорили за значението на разговорите и смисъла на една добре-организирана и ръководена родителско-учителска среща за изграждането на един сплотен колектив от ученици, в който има пример за истински екип в лицето на възрастните авторитети, и готовност за сътрудничество в създаването и опазването на здравословния климат.

Родителско-учителските срещи са един от най-важните начини за свързване на дома и училището — и изследванията показват, че те могат да увеличат постиженията на учениците средно с 10%¹. Тези срещи дават възможност на всеки родител да разбере напредъка на детето си, да обсъди начини за подкрепа и да изгради по-силна връзка с неговия учител.

Вече 7 години провеждаме единствената в България Национална Конференция за социално-емоционално изучаване (тази година конференцията ще се проведе на 15. Ноември. в град София – виж повече информация тук: www.socialemotionalskills.eu ), и на всяка от тях експерти в сферата на образованието и социално-емоционалното здраве от страната, от чужбина споделят като основен фокус – комуникацията между родители и учители.

В контекста на качествената интеграция на социално-емоционално изучаване сме апелирали към разширяване на ПОЛЗИТЕ и ефективността от родителските срещи като:

• се увеличи броя и качеството им,
• намали се времето за разговор относно администрация, която може после да бъде спусната под формата на презентация и документи – дигитално и се използва времето за открит и честен разговор
• увеличи се времето за разговор относно социално-емоционалния елемент от учебния процес
• насочат се към реален обмен на информация от домашната среда към училищната и обратното,
• фокусират се в създаване на условия за изява на притесненията и надеждите на всеки от родителите и съвместното им обсъждане
• отдели се специално време, в което родители и учители могат да набележат целите си относно децата през учебния период. Това е важно, за да може да се уеднаквят родителските и учителските цели, да се стиковат и да има яснота – как взаимно да се подкрепят в името на здравословното израстване на децата.

Създаването на пространство на споделеност и взаимна подкрепа, в което всички зависим един от друг е важно… защото ние зависим един от друг…

Изграждане на  общи правила и общи цели е за да могат децата да виждат и усещат в последствие, че техните авторитети – наистина демонстрират екип, който може да бъде вдъхновяващ за тях в моментите, в които те градят екип, част са от такъв и допринасят към него със себе си.

Да спрем да бъдем НЕПОЗНАТИТЕ, чиито деца прекарват целия ден заедно – е първата ни цел в изграждането на здравословен климат.

И- да – когато родителите са ангажирани по такъв начин и следят случващото се в класната стая, учителите научават ценна информация за силните страни, нуждите и домашната среда на ученика. Освен това, учителите, които редовно общуват с родителите, често получават по-голямо участие, подкрепа и разбиране от тяхна страна.

Резултатите си заслужават

Вече има множество проучвания в международен план – показващи, че по-високите академични постижения на учениците и повишената мотивация за учене са сред основните предимства на успешната комуникация между родителите и учителите. Възможността за повишаване на позитивното отношение на учениците към училище е още едно предимство, което често води до подобрено поведение и посещаемост.

Много проучвания показват също, че характеристиките на подкрепящото родителство, включително топлина (т.е. изразяване на любов към детето), ангажираност (т.е. прекарване на време с детето) и подкрепа за автономност (т.е. насочване на детето към независимост), са положително свързани с академичния успех (Pinquart, 2016 ; Gonida & Cortina, 2014 ; Froiland & Worrell, 2017 ; Henry & Plunkett et al., 2011 ; Topor et al., 2010 ; Wang et al., 2014 ; Wang & Sheikh‐Khalil, 2014 ). Комбинирайки тези открития, Pinquart ( 2016 ) провежда мета-анализ и показва широко разпространени доказателства за значителни връзки между характеристиките на подкрепящото родителство и академичните постижения на подрастващите.

Например – Родителите, които подкрепят емоциите и чувствата („maternal support“, топлина и уважение), наблюдават по-добро ангажиране на учениците с учебния процес, по-добра мотивация и по-високи постижения.

Обратно, психологическият контрол, обезценяване (devaluation) или прекален натиск могат да причинят демотивация, disengagement (отдръпване от учебните цели) и негативни емоционални ефекти. (Повече можете да прочетете в научния труд тук )

В този ред на мисли – един такъв нов вид родителска среща – с малко усилие – може да бъде истинска Подкрепа на сакралната връзка между децата и техните родители!

ВЪОБРАЗЯВАНЕТО е началото на КРАЯ!

Когато учителите общуват за академичния напредък, поведението на учениците, отношенията помежду им и темите, които класът изучава, но и се вълнува чисто човешки от тях – те изграждат доверие и ангажираност с родителите.

От друга страна, обаче, – Много пъти сме споделяли – При липса на комуникация – родителите често са принудени да правят предположения, които биха могли да бъдат безполезни. Същото правят и учителите при липса на информация за семейния социум – започват да си въобразяват.

Когато си въобразяваме един за друг – поставяме първата основа за появата на агресия, поляризация, ниска мотивация за присъствие, депресивни състояния у учениците, безпомощност от страна на учителите да подкрепят процеса, всякакъв вид негативни поведенчески и академични прояви. Именно тогава се създават толкова добре познатите ни проблеми в образователната система, които повличат след себе си лавина от още и още.

Променяме отношението си един към друг!

Създават се тъй наречените…. НАРОЧЕНИ и ЛЮБИМЦИ. И тогава – край с всяка модерна програма, край с иновативната паралелка, край с чудесния вариант 1, 2 по МОН, край с прекрасната инициатива за борба с агресията на училището, край с инициативите по СТЕМ, които ни показват колко много усвояват децата през преживяване… Край с всеки опит да постигнем нещо дългосрочно и позитивно – когато в средата вече има :

На практика…всички сме съгласни с това до тук…

НО… Как наистина се случва тази ефективна родителска среща по тези набелязани начини – все още остава мистерия на много места – въпреки заливащите ни уебинари, конференции, обучения, иновативни програми, ресурси и пр.

Реалността се сблъсква с набелязаните модели…

И ние виждаме това всеки ден в казусите, които идват при нас. Всъшност, години наред привикване към едни и същи негативни и нездравословни модели на комуникация, са просмукани в обществото ни и тук за съжаление не можем да вземем чуждестранен опит и да го адаптираме – защото …Българинът има по-специфична народопсихология и тук проблемите се различават от останалия свят.

Трябва да създадем НАШИТЕ правила – в нашата българска действителност.

Затова решихме да говорим с конкретни и реални казуси и ситуации от българската действителност, за да дадем варианти за смислени интервенции в тях – с цел – култивирането на възрастните авторитети в живота на децата – в такива – които наистина им изграждам смислено бъдеще.

Ако ви се струват много автентични примерите – това е защото са извадени от реална среда. Ако ви се струват пресилени и невъзможни – прощавайте, но пак напомняме – извадени са от реална среда, казуси по които ние лично сме работили, участвали…или наблюдавали…

Покана за споделяне/ вместо игнориране на извънучебния живот на децата

Учители,

Няма да заболеете от нещо, ако отделите време да попитате тези родители как са прекарали децата им лятото/ ако това е първата ви родителска среща за учебната година..Ако не е – поставете фокус над човешките преживявания в родителската среща, преди темите с пари, декларации, помагала, академичен успех и пр. Да, учебният материал е важен, правилата и училищния живот – са от съществено значение на тези срещи, но чисто-човешкият елемент е възможност за всеки учител да получи обратна връзка от най-важните хора за едно дете – неговите родители – за това какви са били преживяванията му, тревогите, притесненията и щастливите му моменти през изминалия доста дълъг период, в който не сте ги виждали.

Отделете 1-2 минутки за родител да споделят –

• неща, които правят заедно цялото семейство
• неща, които притесняват детето относно учебния материал или престоя му в училище
• неща, които притесняват родителя относно училищния живот на детето
• Нещо, което родителят смята, че детето му е много надарено в него.

Анкетите са нещо хубаво – но в тях всеки обмисля какво да напише и емоционалния, импулсивен момент в тях отсъства – а в него е онзи елемент, който е жизнено важен за всеки учител при последващата му връзка на доверие с всяко дете. Именно в този отворен, устен отговор – родителят ви дава отговор на много повече от един въпрос относно преживяванията на детето си – той ви споделя и отношението си към тези преживявания, той ви разкрива и взаимоотношенията, които има със собственото си дете. Това е много важна обратна връзка за вас за всяко дете – с какъв ресурс за подкрепа разполага то у дома, в семейството си, и как евентуално можете да работите с него и родителите му в бъдеще, за да дадете своята професионална подкрепа – не само към детето – а към цялото семейство, което го отглежда и възпитава.

Разпределението на времето 50/50

Нека не повече от 50 % от времето ви на родителската среща бъде определено за:

• Административни въпроси,
• Учебния материал, ресурси и пр
• храна, физиологични нужди, консумативи

Останалите 50 % – подсигурете да са ангажирани изцяло с опознаването на родителите, техните връзки с децата им, споделянето помежду им на различните им притеснения и надежди през този учебен период, общите ви цели, начините да ги постигнете.

Този тип модерирана родителска среща позволява родителите също да се опознаят един -друг и да разберат повече както за децата, с които тяхното прекарва целия си ден – така и за хората, които ги отглеждат. Това е първата и много ефективна стъпка към една успешна кампания по превенция от насилие и агресия – когато се познаваме един друг – преди да се е случил проблем – много по-лесно пристъпваме към разрешаването му – когато такъв вече имаме. А проблеми винаги ще има – затова най-логичното нещо, което можем да направим – е да надградим апела за ЗАЕДНО справяне с трудностите – като създадем среда, в която се познаваме и общуваме открито.

Казус: Кой ще отглежда детето ми, когато…

Скъпи учители,

има хора, които още преди да е започнала учебната година, срокът, родителската среща, ще започнат нетърпеливо да ви питат дали ще предложите ОТГЛЕЖДАНЕ на децата им под някаква образователна форма и през ваканцията, и през лятото, най-важният им въпрос е дали следващите няколко години – целодневният режим на децата ще продължи да бъде валиден.

Ние сме наясно, че темата по този начин буди известно количество неприязън, но не бързайте да отсъждате. Вие сте специалисти и професионалисти! И то в една от най-съществените мисии на света – да отгледате и възпитате бъдещето… ВИЕ СЪЗДАВАТЕ ОБЩЕСТВО!

Наблюдавайте за тези включвания – защото те са сигнал за вас. Сигнал, че детето – може би няма възможност да бъде подкрепено в домашната среда – академично, а много вероятно е – и социално-емоционално. Вашата работа е да разберете истинските причини за този опит за подхвърляне на отговорността към детето във всички моменти, отредени то да бъде на спокойствие с родителите си в семейна среда. Те може да са всякакви – но не бързайте – преди да проведете разговор с родителите индивидуално, след като сте отбелязали подобно тяхно поведение. За много деца в това положение – училището е единственото място, където могат да получат подкрепа и разбиране. Вие трябва да знаете какъв е казуса и определено да направите всичко по силите си да дадете тази подкрепа – както на детето, така и на неговите родители. То очевидно – вече е достатъчно самотно – и няма нужда да бъде отхвърлено от още един възрастен в живота си – затова не позволявайте на гнева си към ситуацията да определи отношението ви към такова дете.

Много се говори за децата със специални образователни потребности, но никой не говори за родителите с такива.

Точно както това не е обида към децата, не бива да се възприема като таква и към родителите…а просто като потребност от допълнителна подкрепа!

Факт е, че много родители нямат принудителна причина да търсят вариант да поверят цялостното отглеждане, възпитание и образование на децата си, а имат чисто и просто проблем с това да поемат отговорността да участват в живота им. Като специалисти в областта с мисия „благосъстоянието на децата“ – можете да им дадете идеи как да прекарат ефективно време с детето си, за да създадат връзка на доверие помежду си. Всеизвестен е фактът и за него говорят стотици международни анализи – че когато детето успява да изгради връзка на доверие с родителя си – рискът от нежелано поведение, зависимости, депресия и пр. – намалява драстично. Много родители просто наистина не знаят как това да се случи и имат нужда без назидателност – да бъдат сърдечно подкрепени и упътени в това.

Та, още на самата родителска среща, след като забележите този сигнал – можете да обърнете фокуса към различни начини – които родителят да приложи, за да подкрепи своето дете:

• Вие обърнахте ли внимание какво затруднява детето ви? Може би то е споделило? Ако не е – може ли да наблюдавате у дома – защото тази обратна връзка за нас ще бъде ценна, да знаем и ние като специалисти как да го подкрепим в училище.

Последващи тематични среща

Ако подобен казус се появи на родителската ви среща и не е единичен, имате такива запитвания и сигнали от няколко места – обяснете споконо и възпитано, че децата преди всичко имат нужда от своите родители и най-вече да усещат, че не са им в тежест. Проявете разбиране към забързаното им ежедневие, към множеството проблеми – но върнете фокуса им към това – че тези деца – може да имат най-различни учители, класни стаи, контролни, училища…но техните родители са само едни и наистина е важно да им показват, че не бързат да ги изоставят някъде, за да може да поверят отглеждането и образованието им на някой друг. Поговорете за проблемите, които това може да създаде у всяко едно дете, които много трудно могат да се компенсират в учебна среда, за самотата, която то изпитва, без да подозираме. Подтикнете родителите да поговорят за това честно и откровено, че наистина изпитват трудности в това да ги подкрепят и не винаги знаят как, но се надяват и те да им помогнат като споделят с тях по-често. Дори като родители те да забравят.

Предложете на класа допълнителни срещи с подкрепа за родителите и съвети „как да изградим доверена връзка с детето“, „как да се справим с конфликтите с детето, с нежеланото му поведение“, „как да преодолеем тревожността или агресията му“, и пр…

Това може да са няколко срещи през учебната година, които да водите вие – или да потърсите специалист, който да проведе кратки работилници с практическа насоченост – изцяло в подкрепа на семейната общнoст.

ФЪНтазия провежда от години тематични родителски срещи в различни училища и класове. Когато родителите имат осигурена среда за споделяне, а не просто назидаване в това как да бъдат добри родители – сме наблюдавали, че климатът в училище се подобрява и родителите наистина започват да се ангажират по насочено с проблемите и процесите, през които децата минават. (Свържете се с нас на email: info@funtazia.bg или на телефон 0885217714 – ако искате да разберете как да организирате подобни срещи и във вашата училищна общност. )

Казус: „да избутаме децата до горния клас“

Ако този казус се появи в класната ви стая – знайте, става дума за друг тип специална образователна потребност, която обикновено върви с още въпроси като : „Колко най-рано мога да оставя детето на училище? Кога най-късно мога да го взема?“

В самите въпроси няма нищо лошо, те може да са опит за планиране на деня, особено когато семейството има няколко деца на различни възрасти. Но ако забележите, че това са единствените теми, които вълнуват определен родител или 80 % от темите, повдигнати на срещата от него – има нужда да се намесите и да поведете дискусията с по-смислен фокус.

Нека е ясно, че училището не е институция, която се занимава с БУТАНЕ, и че ролята ви на учител – не включва ИЗБУТВАНЕ, добутване, подритване и …всичко в този стил. Фокусът не е в бутането – а в наичните, по които подкрепяме децата да се чувстват добре и да реализират пълния си потенциал, който е много далеч от физическото и метафоричното значение на ИЗБУТВАНЕТО.

Припомнете на родителите в този момент, че е много хубаво, че всеки търси оптимално-добрия начин по-който деня му да протече и да си организира задачите, но за разлика от родителите – децата им нямат тази възможност. Те прекарват огромна част от деня си ( особено ако са на целодневен вариант) в училище, без възможност да си починат, когато имат нужда, както родителите правят, без възможност да седнат на ортопедичен стол, без възможност дори да събуят спарващите ги обувки и да отморят краката си. Те са там – в един удобен вариант за родителя – за да може той да работи, но детето няма избор. Нека да мислим не само за как да удължим престоя му там, а дали наистина е крайно наложително и как евентуално можем да го направим по добър. Отворете тук дискусия в посока – как да направим този ден за децата по-поносим. Това ще посочи на родителите начин да изместват фокуса от своето лично удобство и – по-целенасочено да поставят фокуса върху нуждите на детето.

Това е процес – взаимен. Процесът, в който се учим как да бъдем АДЕКВАТНА ЧАСТ от живота на децата. Не можем само да се ядосваме, че не знаем, че не сме прекалено ангажирани и пр. Можем да си помагаме да се научим да бъдем по-вгледани в другите – помагайки си.

Казус: Документи за подпис

Родителските срещи са известни с това, че поставят на фокус голям брой документи за подпис. Родителите често са отегчени и не гледат какво точно подписват затова – запознайте ги още в самото начало – какво точно ще бъде спуснато за подпис от ВАС. Като представител на образователната институция.

Обръщаме внимание на това, защото много често – група родители или дори един – може да използват потока от документи, за да спусне за подпис нещо, което обслужва личен интерес. Не! Това не е шега, това също е казус, с който сме работили и – ДА – прави се!

Поставете на обсъждане това, което официално идва от вас и изрично подчератайте, че ако други документи, различни от тези се завъртят в класната стая – нито е законно, нито етично да се случва. Обърнете внимание и ги поканете да гледат внимателно какво подписват и ги подсигурете, че могат да попитат – ако имат нужда от съдействие.

Ако все пак сте пропуснали да обърнете внимание на това и изведнъж видите подписи върху документи, които не са спуснати от вас – веднага прекратете начинанието и то по най-бързия и респектиращ начин. Училището е сериозна институция и никой няма право да се възползва от родителската среща, без това да е съгласувано с ръководство, класен ръководител и без да е обявено ясно на всички – за да обслужва частен интерес. Подобен акт оронва авторитета на училището, на учителя, и откровено поставя под въпрос отношенията, лоялността и здравословния климат в този клас. Практиката следва да бъде категорично прекратена и изговорена на глас с всички. Нито един учител не би следвало да допусне подобно нещо в своя социум. Нито един родител – категорично не би следвало да си помисли да направи нещо подобно. Не защото родителят не е добре дошъл да направи свое предложение в нещо, да поеме инициатива за нещо – а защото този манипулативен и подвеждащ маниер – не е начинът, по който това да се случи.

Казус – Изборът на учителя в какво да подкрепи родителя

Изборът, който учителят прави в този момент – е наистина от съществено значение за всяко едно дете. Когато учителят прецени в какво точно да подкрепи родителя – в неговото родителство – или в бизнеса му, в хобито му,  в това да прекарва по-малко време с детето си. Първото – със сигурност е правилното. То се е доказало навсякъде.

Второто е нещо пагубно, което срива репутацията на учителя, след това на училището. Нито една образователна институция не може да бъде стабилна и устойчива, без значение колко задължителни часове по добродетели сме й сложили – ако го няма този осъзнат избор – наложен като политика на училището – ДА ПОДКРЕПИМ РОДИТЕЛЯ В РОДИТЕЛСТВОТО.

Когато се допусне дълго време да се подкрепя обратното, просто защото не искаме да влизаме в обяснения с родителите и защото като цяло „да не общуваме е по-лесно“ – често в практиката си сме чували и сме работили по казуси, които започват с „Такива родители има, съсипаха ни училището“. Истината е, че с избора да ни е по-лесно, гладко краткосрочно – ние дългосрочно сме създали тази среда, в която този маниер е приет и …респектът към институцията изчезва съвсем естествено.

 Не нахалните – а отговорните трябва да движат процесите!

Училището е структура, в която колаборацията е от съществено значение, взаимната подкрепа и обменът на информация от различните социуми на децата трябва да са постоянни – но основен закон трябва да бъде, че НЕ мнозинството от  „най-крякащите, изискващите, поставящите условия“ са онези, които определят процесите и тона на общуване. А именно – онези, които поемат отговорност и могат ефективно да обединят общностите в  работа по ползотворна за всички  обща цел. Това може да е както един единствен учител, така и един единствен родител, които просто имат визия и стратегия и готовност. Но ако те не срещнат подкрепа – надделяват онези, гонещи лични интереси.

С индивидуални лични интереси – не могат да се възпитават деца!

Това е твърде егоистично и като учители не бива да го допускаме дори да се прокрадва като идея в нашия учебен социум. Допуснем ли го – трябва да ни е ясно – че това е първата и сигурна стъпка към ПОЛЯРИЗАЦИЯ, и всички бъдещи неконтролируеми изяви на всякакъв тип негативно поведение от страна и на децата и на родителите. Това разрушава всяка общност.

Да – трудно е, изисква постоянна комуникация, изисква постоянно напомняне и постоянна подкрепа към родителите в припомняне на тяхната важна роля в живота на децата им, но именно тази грижа превръща децата в истински фокус и ценност в учебния процес.

Казус: Ако за учителя децата са СТОКА, а за родителя – бреме – тези деца са деца в риск.

В този случай –  отговорността за тяхното бъдеще се свежда чисто и просто до просташкия спор между родителя и учителя, в който надделява по-безскрупулния. Това е пагубно за обществото, което градим. Това по никакъв начин не помага на нито едно дете да преодолее своите проблеми – и единственото, което правим е да обричаме поколението на безгранична емоционална и социална самота и неспособност за справяне с живота.

Ако учителят наблюдава, че родителят показно пред него и пред останилите родители е готов да изостави детето си в неговото емоционално, социално и академично израстване – този учител може да приеме това за свое лично удобство и комфорт. Да си каже удобната реплика която на свой ред е нов казус:

Казус: „Ако родителите му го неглижират, защо да ми пука на мен, аз мога да сторя същото.“

Ако учителят действа само на принципа – „никой нищо няма да ми направи“, в един момент – ТОЙ няма да е направил нищо, а ще е имал всички възможности да промени и осмисли поне един човешки живот- който е още в самото си начало. Тогава децата, които са минали през него – ще са вредни за обществото, в което той самият живее. Те ще бъдат ОТРОВАТА на собствения му живот, защото във всеки един момент – те са вече рискови в поведението си и неконтролируеми, без основа и авторитет към поне един възрастен, който е вярвал в тях.

Колаборацията между учител и родител не идва в безконтролното и неосмислено подкрепяне на всяка цена на всеки неоснователен крясък, а в обмислянето дали този крясък е в полза на ДЕЦАТА! В това, че учителят трябва да даде знак на всеки родител, че той не може да превърне институцията му в място, където детето да бъде захвърлено, за да може той да си осигури лично време. Времето му като родител – е споделено с това на детето – и именно учителят и училището – са длъжни да подкрепят родителя да си припомни това и да го направи по-най-здравословния начин.

И ако родителят не е способен да се учи да споделя времето си – това води до това и учителят да не може да бъде професионалист, и родителят не е способен да възпита личност, която е адекватна и полезна за това общество, личност, която няма да застрашава живота на другите.

В заключение:

Много е важно както всеки учител, директор  – така и Министерството на образованието и науката да си дадат сметка, че ако гонят като цел  – улесняването на родителя в това да бъде по-добър данъкоплатец, изкарвайки повече и повече пари и заменяйки  възпитанието и отглеждането на децата си – с кариерата си…Това ще увеличава все повече:

• Престъпността на тези деца
• Самотата им
• Депресивните разтройства
• Неспособността им да изживеят този живот
• Неграмотността им
• Изолацията им
• Зависимостите им

Липсата на морални, етични и обществени устои няма да може да бъде компенсирана с нито един учебен предмет, колкото и той да е ДОБРОДЕТЕЛЕН. Здравословното състояние на това общество ще бъде все повече под въпрос, и способността ни да създаваме капацитети и професионалисти, които научно, културно и академично да движат прогреса на това общество.

Съжаляваме, ако на места казусите могат да звучат абсурдни. Това не е било цел на статията. Цел е да подпомогне социално-емоционалната интеграция в абсурдните модели на комуникация, които за съжаление сме срещали в реалната си практика. Ако сте специалист, който работи с деца и имате казуси, които искате да споделите и обсъдите с нас, да потърсите съвет – можете да ни пишете на info@funtazia.bg. Със споделения си опит – можем да си бъдем истински полезни – и полезни за децата!