Не помня безсънните нощи, нито колко тежеше на първия месец, на 6…или на годинка..… Не си спомням какво е било първото ти пюренце… Не съм запазила кичур от бебешката ти коса… и нямам представа къде съм прибрала пъпчето ти…  Имам огромен белег на корема след като ти се появи…… Но не помня болката от него.

Помня обаче радостта да те държа в ръцете си веднага след това…

Спомням си…първият път, когато ми се усмихна, първите ти сълзички, първия път, когато прегърнах малкото ти телце и се налях цялата с любов… Спомням си първите ти крачки и дузина  цицини  малко след това…  Първите думи. Помня колко ги чаках. Помня колко пъти ме попита – „А ти тастлива ли си, мамо” – без да съзнаваш дори, че ти си този, който ме учи на щастие…

Помня първия път, когато ме хвана за ръка и ме понесе по онези поляни..да тичаме.. И от тогава не ми даваш възможност да спра. От тогава се чудя кога ти си поемаш дъх.

Знам коя е любимата ти песен и никога няма да забравя начина, по който танцуваше на нея за пръв път. Знам, че тъмното те плаши, но ако държиш ръката ми – заспиваш без страх. С излекувани сълзи. Не си спомням дали беше трудно безсънието… Спомням си обаче в онези нощи как съм наблюдавала да се унасяш в своя приказен сън… И как съм го пазила.. докато броя вдишванията ти. Докато се любувам на пърхащите сънуващи клепачи.

Помня как те изпратих на първия учебен ден в детската градина – изглеждаше великолепно в онази карирана риза! Помня, когато ми говореше за първия си приятел… за първата си приятелка… И макар ТИ да не помнеше имената им…
Помня, че значеха много за теб!

Помня как ми повярва, че МОЖЕШ…напук на всички неща, които те спираха да повярваш… Помня как се сгуши в мен преди да излезеш за пръв път на сцена… Как те погълна сцената…толкова голяма – а ти – толкова мъничък… И как се стопи пространството и потъна в таланта ти….

Помня…

Мило мое дете…

Докато ти добавяш свещички към своята торта… Аз добавям години към най-смислената мисия в живота си – да бъда твоя майка!

Да…  В нея често изгубвам представа за време… Забравям разни незначителни неща – като теглото и сантиметрите ти, обиколката на главата ти… Обяда си… или кой ден сме… Понякога трудно си спомням дори аз коя съм …

Но никога не забравям да отпразнувам ТЕБ! Във всяка секунда от общия ни път!

И Днес ти празнуваш мен – като твоя МАЙКА… Но аз празнувам теб! Затова, че ме учиш да бъда такава.  Затова, че си търпелив, но взискателен, не се отказваш да ме правиш по-добра и не си спрял да вярваш в това, че мога да бъда! Празнувам теб!

Защото днешният ден – нямаше да значи нищо..ако теб те нямаше!
Но пък когато те има – Всеки ден е повод за празник!

Честит празник на жената – 8-ми март!

Честит празник, скъпи жени – майки, дъщери, баби, съпруги!

Днес е Международният ден на жената, но всеки от нас знае, че една жена може да бъде празник за хората до себе си всеки ден!

Ние, екипът на FUNтазия, искаме да благодарим на всички уникални жени и майки за безценното приятелство и голямата сърдечност!

Бъдете все така истински жени и страхотни майки! Желаем ви много здраве, хиляди поводи за усмивки и много щастливи моменти на вас, вашите дечица и близки!