-

Ново

Свържете се с нас

Адрес

-

Тел.номер

--

Email адрес

- -

Петя Петрова, директор в Монтесори училище


Петя Петрова

Заместник-директор на ЧОУ "Мария Монтесори", гр.Добрич


Повече от 10 години ръководен опит, като в последните години в областта на образованието. Автор на книга за тревожните разстройства "Другото лице на паниката".

Защо Социално-емоционалното изучаване(СЕИ) е съществена и важна тема у нас?


Тя е важна/нужна не само у нас, но навсякъде по света. Но е факт, че България изостава в тази посока и моето най-голямо желание е това по-скоро да се промени. Поне аз и нашето училище работим в тази посока. Важно е, защото в условията на динамиката, в която всички живеем е вече задължително да познаваш себе си и другите, да умееш да общуваш пълноценно с тях, да си гъвкав, дипломатичен, да умееш да разбираш ситуации/хора в дълбочина, за да можеш да ги асимилираш, приемаш и освобождаваш по-лесно. Вече не е важно да имаш просто някаква диплома, това не е предимство вече. Предимство в бизнеса, на пазара на труда, ако щеш на сцената "Живот" са т.нар. "меки умения" или в контекста на нашия разговор- социално-емоционалните умения. Категорично считам, че колкото по-рано успеем да започнем да инфомираме, обучаваме децата да умеят да разпознават в себе си и другите различните емоционални състояния... Колкото по-рано съумеем да им дадем работещи стратегии за справяне със своите лични и чуждите емоции..., толкова по-скоро ще имаме адекватни възрастни. На практика в България се получи следното: дълги години е работила схемата "Учи, мама, за да не работиш". Интелектуалното развитие беше поставено на пиедестал и не просто това... Емоциите са били "замитани под чергата", като нещо, което НИКОГА НЕ БИВА да бъде показвано, защото е знак за слабост. Може би тази формула е работела в някаква нездравословна посока, но времето сега е тотално различно. Децата са коренно различни, всичко е различно. Не можем да разчитаме на една стара парадигма да работи коректно в нова система. Така че този въпрос - защо е необходимо социално-емоционалното изучаване у нас - винаги ми е звучал, като да трябва да обясня защо е необходимо да дишаш, за да живееш. Та ние в крайна сметка сме социални същества! Как бихме могли да бъдем балансирани, здрави, а защо не и щастливи социални същества, ако не владеем социалната и емоционална интелигентност?!?

Какво е необходимо, за да има социално-емоционално изучаване в България?


На първо място - мотивирани, търсещи, изпълнени с грижа управленски кадри на образователните институции. Защото е факт, че особено в начален етап - подобно обучение може да се въведе. Считам, че е съвсем постижимо, имайки предвид, че в начален етап децата масово са на целодневна форма на обучение. Разбира се, за целта е необходимо да се обучат учители, това е едно допълнително натоварване, но пък в крайна сметка - виждайки, че това е пътят, за да бъдат нашите деца не просто успешни професионалисти, но и успешни личности - не виждам как би могъл някой да реши да си спести от усилията! В добавка - организиране на много събития в тази посока /пак зависи от ръководните кадри/, на които да присъстват, разбира се, родителите, защото без тях - резултатът не би бил това, което търсим. За мен би било огромно щастие, ако социално-емоционалното изучаване стане част от задължителните предмети. Вярвам, че в Министерството ще се намерят иновативни и добри хора, за които грижата за децата е на първо място, а не системата. Но, без да прехвърляме отговорността или пък вината към Министерството - факт е, че всяка образователна институция може да избере да положи тази прекрасна грижа към своите деца. Защото това е начинът да им покажем ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯТА СИ, чрез примера си, че ги обичаме, че мислим за тях. А не е ли в това нашата задача?!?

Споделете накратко каква тема ще засегнете по време на Конференцията?


Ще говоря по темата "Защо е необходимо да се въведе социално-емоционалното изучаване в училище?". На пръв поглед е лесна тема, защото всеки ден получаваме нагледни доказателства за това - само се огледайте на улицата, в училище, на работа, новините и т.н - неадекватно държащи се хора, ученици, учители, родители, професионалисти... Нима не сме чували за ширещата се агресия в училище, на пътя, у дома, дори на детската площадка?!? В същото време тази тема е и трудна за мен - поради абсолютно същите причини. За мен е абсурдно дори да обсъждаме "защо", като е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, че ние просто не можем да си позволим да отлагаме повече това обучение. Вече няма нужда от обсъждане, коментиране, а от конкретни, ясни действия. Това изучаване трябва да е част от обучението. Вече всички знаем, че грешно направляваната или неовладяна емоционалност може, И ни разболява дори на физически план, нали така?!? Защо в училище? Без да изключваме ролята на родителството - за мен е важно и училището да се включи адекватно, защото вярвам, че процеса на образование и възпитание има три страни - учители, родители и деца. Според мен е важно социално-емоционалното изучаване да се въведе още в началния етап на училището, докато децата са по-малки и са "по-отворени" за подобен тип знания. Не, че не бихме могли да изучаваме всичко това по-късно, но категорично вярвам, че колкото по-рано е по-добре. На по-късен етап - вече има в голяма степен оформен характер - тогава е необходима силната лична мотивация на човек, за да потъне в социално и емоционалното изучаване, тоест да опознава себе си и другите. На тази конференция ще говоря не само в качеството си на част от ръководния екип на нашето училище. Ще говоря като родител, като човек, преминал през тревожно разстройство в следствие на зле управлявана емоционалност и като опитен професионалист в кариерното ориентиране. През призмата на времето и професионалния ми опит, във всички тези роли съм забелязала, че успеха е с онези, които притежават социална и емоционална интелигентност. Защото, ако познавайки себе си, се справяш и в междуличностните отношения - то ти ще бъдеш успешен и на пазара на труда - толкова е просто. Защото, когато умее да се мотивира - дори да не знае нещо, човек бързо ще компенсира знанието, но... неумението да работиш в екип, неумението да се свързваш с хората не е нещо, което бързо можеш да коригираш и компенсираш, особено като възрастен. Затова е важно обучението да започне по-рано, като то не следва да бъде изпълнено с изучаването на теория, а с примери, които нагледно показват и доказват на практика теорията. Доказано хората учим най-добре в контекста на историите. Този похват се използва и в Монтесори методиката, и в сугестопедията, и в социално-емоционалното изучаване.

Споделете повече за Вашия професионален опит и в работата ви в областта на социално-емоционалното изучаване?


Професионалният ми опит, преди да застана начело на училищна институция, бе по-скоро в ролята на наблюдател на липсата на ключови качества и умения в посока социално-емоционалното общуване, поведение. В момента, в който станах част от ЧОУ "Мария Монтесори" започнахме да организираме различни събития, които са свързани със социално-емоционалното изучаване. За наша радост Funтазия ни подкрепи изключително много в тази посока. Категорично вярвайки, че социално-емоционалното изучаване е не просто важно, то е вече задължително - въвеждаме още във втората година от съществуването си т.нар. ФУЧ /факултативен учебен час/ "Социално-емоционално изучаване" в начален етап. Радвам се, че сме едни от пионерите в това отношение. Сега, вече имайки подобен час в програмата, ще имаме възможността да наблюдаваме и документираме промените в децата във времето. Вярвам, че съвсем скоро и България ще може да се похвали с някакъв напредък в социално-емоционалното изучаване - в наше лице.

С подкрепата на:

Към началото