fbpx

Съвети за родители: Агресия и насилие! Какво да направим ако детето ни е жертва, свидетел или насилник?

практически съвети към родители

Съвети за родители: Агресия и насилие! Какво да направим ако детето ни е жертва, свидетел или насилник?

Къде е началото на проблема с насилието в учебна среда?

Насилието може да се породи навсякъде, от всичко.. Във всеки момент. Не е само в училище, не идва само от едно място, причините са най-различни, тригерите също – затова и случаите са все повече и повече… Отделните случаи изглеждат да си приличат помежду си – но на практика става дума за различни типове насилие, основно заради това, че са родени в различни обстоятелства… Което ги прави абсолютно независими прояви, обединени под общото име – Насилие.

Често казваме, че преди едно дете или възрастен (защото говорейки за насилие в учебна среда – съвсем не става дума само за деца насилници. Визираме, че там насилници могат да бъдат и възрастните, както навсякъде другаде) да станат проблемни с агресивно поведение, те са имали проблем за себе си, който не е бил разрешен… дали е било това, че е било подложено на насилие само по себе си, дали това, че средата му е създала този модел на поведение, дали това, че не са предоставени други алтернативи за разрешаване на ситуации… Всичко това са проблеми, които първо са били проблеми на бъдещия насилник или на източника на агресия.

Агресията най-често е финалният отчаян вик на едно дете или на един човек – за помощ….поради безизходицата от незнанието на друг начин, по който да го направи… Кои са тези проблеми, които ни карат отчаяно да крещим… За всеки са много индивидуални…

Сега и най-фрапиращата част  – в едно общество, в което всеки от нас е наситен с множество проблеми – потенциално всеки от нас е бъдещ насилник.

 Само, че това може да ни се случва – когато имаме липса на механизми за реабилитация на емоциите и състоянията, породени от различните ситуации и казуси. Тези механизми – търсим да изградим чрез развитието на социално-емоционални умения или тъй наречените житейски умения – от ранна детска възраст – за да можем по здравословен начин да се справяме с предизвикателствата от ежедневието.. Да можем да регулираме и навигираме отношенията си с останалите, да постигаме целите си така, че действията ни да са за нашето, но и общото благо.

Сред тези умения са наблюдението над себе си и над околните, способността ни да имаме социална осведоменост за начина по който се чувстват другите и защо се чувстват така....причините зад поведението и действията ни и тези на другите…. способността ни да навигираме емоциите си към здравословни решения, умението да не проявяваме предразсъдъци един към друг, а да се слушаме, да се чуваме, с отворени сърца, да можем да се аргументираме… и много други… Все умения, които свалят напрежението – нашето и това в средата ни… и ни помагат да стабилизираме дори разклатени отношения. Да градим…вместо да рушим.

Липсата на тези умения – е сред основните причини проявите на агресия и насилие да нарастват, тъй като проблемите на всеки от нас не са спрели, те се множат – а работата върху начините за справяне с тях  – е подценена на този етап или често неразбрана, непълна, некачествена…което е дори по-голям проблем в много случаи отколкото изобщо да не се работи по това.

Какво можем да направим в комуникация с деца и младежи, за превенция от насилието сред тях?

– На първо място като превенция винаги стои връзката ни с нашето собствено дете. Няма по-успешна превенция от насилие и каквото и да е друго за децата ни – от предварителната инвестиция в силна и дълбока връзка между нас и детето ни. Връзка на доверие, разбиране, изслушване , споделяне…наблюдение… подкрепа… и взаимно израстване.

Дайте на децата право да чувстват и да дефинират себе си в различните си чувства. Прекрасeн инструмент за това е Барометърът на емоциите, инструмент на методиката RULER. Вижте видеото, заснето на обучение на ФЪНтазия сред учители и директори и обясненията на децата в него, за това какво означава и как се ползва барометъра. Веднъж получили възможност да и позволение да чувстват – веднъж получили механизъм да дефинират себе си – децата лесно започват да свалят интензитета от своите преживявания – но и да свързват емоциите си с определени случки от живота си, да ги свързват с неща, които ги провокират, утешават, навигират в други посоки.

Децата ни нямат нужда от готови решения. Те имат нужда от изграждането на навици. Навикът за самонаблюдение, наблюдение над останалите, за търсене и изследване на различни здравословни решения в различните ситуации. Това е нашата лична инвестиция в социално-емоционални умения – първо за нас като родители, за да бъдем пример за такива за нашите деца. без тази връзка… Трудно бихме могли да имаме каквато и да е ефект  в превенцията от каквото и да е за децата ни. С Барометър на емоциите – лесно решаваме този момент от изграждането на тази връзка – https://funtazia.bg/2018/08/22/barometar-na-emotsiite-i-kak-da-go-izpolzvame/ .

Друг прекрасен начин да задълбочите моментите за разсъждаване над преживяванията и случките от живота ви, с цел изграждане на тази връзка между вас – е комплектът Карти с емоции, които съдържат 16 различни игри, които можете според случката, настроението, времето и възрастта на детето – да играете и да разсъждавате над различните моменти от ежедневието си.

Разбира се, ако връзката помежду ви – е силна и дълбока (имайте предвид, че тази връзка не я постигаме веднъж и после да спрем да се трудим за нея, тя е обект на постоянно усилие), лесно можем да преминем към различните проблеми в родителството и грижите, които имаме в това да отгледаме едни здрави и добри деца… Като насилието.

Трябва да запознаем децата си с това какво е насилието… Влезте в страницата ни на адрес: https://funtazia.bg/captain-compassion-za-svyat-bez-nasilie/ . Това е кампания, в която FUNtazia си партнира с Международен комитет за децата – и има за цел да информира децата относно насилието. Те трябва да имат познание за това какво е насилие, кога нещо, което виждат е насилие или тормоз, да са наясно, че всеки може да е агресор или жертва и единствено, ако познаваме знаците на насилието – можем да реагираме адекватно и да го докладваме НАВРЕМЕ, преди нещо фатално да се е случило, и разбира се, по правилния начин. В кампанията е описано доста подробно какви са стъпките за докладване на насилие.

Но като родители – длъжни сме да научим Децата да могат те да разпознават проявите на насилие, когато се случват. Да могат да разберат, че всеки път когато някой е преднамерено зъл, лош към някой друг – който не може да се защити – това е насилие …и когато това се повтаря във времето – това вече е тормоз. И децата трябва да могат ясно и категорично да могат да отчетат тези прояви – от други деца или от възрастни – за да са наясно, че има казус на насилие и от там насетне вече да се вземат адекватните мерки, които включват намесване на доверени възрастни в казуса, дискусии, търсене на алтернативи. Заедно.

Трябва да ги запознаем с факта, че насилието не засяга само този, който е жертва или този, който  е насилник – то засяга всеки, който е станал свидетел на акт на насилие. Това прави – АБСОЛЮТНО ВСЯКО ДЕТЕ УЧАСТНИК в акт на насилие. 100% от децата – са част от насилие.  Тъй като това е пример, който остава в съзнанието на свидетелите и може да наруши усещането за безопасност…. Или да мотивира към подражание в бъдеще – следва да бъде обсъдено, това че насилието е заразно – когато не бъде разпознато като такова, за да могат да се вземат адекватни мерки за стопирането му…

Редно е да научим децата си – когато станат свидетели на акт на насилие – да потърсят възрастен, който да бъде веднага запознат с казуса и да получат подкрепа от този възрастен по разрешаването му по най-здравословния начин.

Важно е да учим превантивно децата, когато станат свидетели на агресия – да не се намесват в ситуацията, дори да искат да я прекратят. Физическата намеса – може да ги превърне бързо в жертва и това да им попречи да резрешат казуса. Търсенето на доверен възрастен е основен приоритет за да подпомогнат благоприятното развитие на казуса.

Децата ни трябва да знаят, че всеки може да се окаже бъде насилник, всеки може да се окаже жертва – това само говори, че има проблем, който не е бил решен и изисква задълбочено и отговорно внимание. Насилникът не е непременно лош, жертвата не е непременно невинна.… Важното във всеки казус на агресия – е изясняването му. Разговорът, който можем да проведем с децата си по темата, е от съществено значение – за да получим колкото се може повече информация, преди да вземем решение за съвет в някаква посока. Винаги се старайте да получите максимално информация, обективна информация . Само така можете да бъдете обективни съветници и помощници.

Тук, разбира се, винаги стои въпросът до каква степен нашето дете в учебна среда има достатъчно доверен възрастен, на когото да сигнализира при случай на насилие, и дали той е добре подготвен да поеме случая и да работи по него – решавайки го здравословно за всички страни на въпросния казус.

В такива случаи – ако в учебна среда – вашето дете няма доверен възрастен, човек към когото то да знае, че със сигурност може да се обърне в случай на необходимост – сме длъжни да ви предупредим, че то е дете в риск там. Тъй като в тази среда – неговото емоционално, психическо и физическо здраве – са поставени в условия на случайно оцеляване. В тези случаи е редно родителят да потърси обективна информация за политиката на създаване на безопасност в учебната среда – за емоционалното, психическото и физическото здраве. Да се информира изцяло – кой отговаря и по какъв начин за тези много съществени моменти от живота и израстването на всяко едно дете. И с оглед на получената информация, отношението и визията на училището – да се предприемат най-здравословните решения за детето. Това може да включва и трети страни, ако е необходимо. Фокусът, обаче – е винаги ДЕТЕТО!

Не на последно място по темата за превенция от насилие – Във всеки момент от общуването ни с детето – Можем да даваме примери, достатъчно аргументи и реални случки от живота – убеждавайки ги в силата да да бъдат добрия пример на подражание – като показват морал, ценности, закрила, съчувствие към другите. Говорете обстойно по тези теми и различните начини, по които децата ви могат да са добрите вдъхновяващи примери. Понякога – е достатъчно – като родители да не изпускаме нервите си и да не наслагваме собственото си отношение към някого или нещо, обременявайки с това детето/децата си.

Имаме случаи, в които дете в първи клас, отличник, от заможно семейство, – носи камък в раницата си, за да е готово във всеки момент, в който неговата съученичка го заговори – да стовари камъка върху нея, просто защото е слушало, че майка му не харесва въпросното момиче и е готово да направи всичко, за да я ликвидира. Запознавайки децата с насилието и проявите му, трябва като родители да сме наясно, че ние можем да бъдем огромен проводник на такова – ако не мислим в перспектива как собствените ни думи, действия, физиономии дори – създават лично отношение, което може да нанесе ужасни щети върху нечий живот, здраве …отношения.

Говорете на децата без настройване, говорете им с любов едно за друго, с идеята че те са екип, приятели, които могат да си помагат, вместо да се състезават и мразят. Толерирайте ги да търсят и назовават онези неща, които харесват един у друг… А не да говорят за нещата, които са видяли и възприели като отвратителни. Дайте им и вие този пример.

Какво можем да направим в комуникация с деца и младежи, ако те са пострадали от насилие?

Напомняме отново за връзката помежду ни..

Има ли я… Детето ще знае, че дори да няма друг – ние сме ВИНАГИ неговия доверен възрастен , на когото ще има желание да сподели.. Когато сподели – можем да разговаряме – да получим информация, за да знаем кой би бил най-добрият начин за взаимодействия.

Проявете търпение, внимание и разбиране към проблема.

Изслушайте го. Не игнорирайте сигнала, който детето ви дава, заради претоварване от други ангажименти, не го оставяйте за после, защото темата е деликатна и после може да не е удачен момент, в който детето ви ще говори отворено за случилото се.

Чуйте го. Да покажем на детето, че сме там, до него в това. И сме готови да намерим изход заедно. НЕ Е САМО!

Търсенето на причината е основна част от това..

Можем да я потърсим през различни източници – свидетели.. Освен от детето – можем да валидираме информацията през няколко източника.

Обяснете на детето, че докато причините са ясни, така или иначе – то не бива да влошава ситуацията с отвръщане с насилие например или други дйествия, които могат още повече да объркат ситуацията. изговорете такива варианти, които могат да направят нещата шпо-лоши, за да бъдат избегнати.

Вижте видеото с разнищване на казус на вербално насилие и унижение и един примерен подход да помогнем на детето да стигне до важното за него в ситуацията, което на свой ред помага на възрастния – да даде правилен съвет и подкрепа. :

От изключителна помощ тук, както и при казусите, когато детето е жертва или свидетел на агресия – е приложението на Семейната игра ФЪНТАЗИЯ . Тя е създадена, за да може през регламента и инструкциите, които сме дали към нея – да редуцира натрупан стрес, депресивни състояния, гневни и агресивни състояния, потиснатост и др. когнитивни и поведенчески проблеми. Освен като превенция – за да спомогнете детето да добива навици да споделя, да наблюдава себе си и останалите, какви неща ги провокират или развеселяват и успокояват – играта служи като възможност да подкрепите детето в преобразуването на импулсивните действия – в обмислено и съзнателно решение, което поставя на фокус и другите участници в ситуациите. За да търси здравословното управление на отношенията.

Вижте частично практическо приложение на играта на живо по време на Тренинг за социално емоционално изучаване пред директори и учители. Участниците в практикума на живо са Вика и И Крум – и двамата ученици в 5-ти клас. Разискваният казус не е за насилие, но методиката е разработена за да служи конкретно при казуси, които са се развили зле, в това число и насилие:

 – Хубаво е да потърсим начин да говорим с детето/децата агресори…

Заедно с нашето. Да изясним ситуацията. Без обвинения. Без нападения. С внимание. С грижа… със съзнание – че там има проблем, който не е решен… и можем да помогнем.… Би било прекрасно, ако можем съчувствено да разговаряме с родителите им.. Да си организираме обща среща, в която изясняваме всички причини и обстоятелства довели до случката. Заедно можем да потърсим варианти да възстановим отношенията. ЗАЕДНО. Не се вкарвайте в мисълта, че това не е ваш проблем, защото това не е вашето дете. Вече е ваш проблем – тъй като децата ни споделят обща среда.

И за ваше успокоение – да помогнем на чуждото дете да намери мир и спокойствие отвъд агресивни прояви – няма да отслаби възможностите ви да помогнете и на вашето. Няма да изтощи силите ви и да ви остави неспособни да подкрепите собственото си дете. Напротив.

Разбира се има варианти, в които това е невъзможно, но дори да изглежда така – нека не робуваме на предразсъдъци и да разберем – че първото нещо, което можем да направим – е усилието в посока комуникация и колаборация с всички страни…

  Ако това не е възможно – редно е да потърсим вариант от учителите за повече информация или на свой ред да го информираме за проблемите, които са ви известни на вас и може да са останали незабелязани от учителите. Може да инициирате обща среща с детето-жертва, насилник и учителя.. в най-добрия случай и родителите.

Запомнете – целта не е търсенето на виновници и набеждаването на някого – а разрешаването на проблема в полза на всички…

Масово тези срещи нямат резултат – защото, като че ли в момента се случват, за да се обвиним един друг и да търсим отговорни…

  Най-добре е – диалогът и колаборативната нагласа да бъде продължена после в учебната среда, в работа с всеки от свидетелите и с всички заедно. До пълното разясняване на казуса.

 Като възрастни – ние сме част от създаването на безопасна среда за нашите деца – не спирайте да говорите и да търсите подкрепа в създаването на тази среда за децата ви – в учебното заведение – сред педагозите, директорите и целият отговорен персонал. Диалог трябва да има – на ниво „Ние сме заедно в това, нека си помогнем взаимно… имаме обща цел – благосъстоянието и безопасността на децата

Във ФЪНтазия сме имали такива случаи, в които без значение от добрите намерения, с които с родители подхождаме към търсенето на диалог с учебната институция – ръководството на училището просто казва –“Не не … тук няма насилие от 10 години, това не е вярно…“. Без значение от множеството безотговорни изказвания, които сме чули в този порядък – резултатът е липса на ангажираност от страна на институцията, което е проблем не само за вашето дете – а за всички деца вътре.

Редно е с отговорността, която имаме в работата с различни казуси, които включват деца – да ви информираме – че това, по този начин, отричайки съществуващ проблем – не е безопасно място за децата ви…

Освен това – като родители – Оставяйки там детето си – вие му давате пример, че всичко това е нормално…, насилието е нещо ок, да не вземаме мерки за това е съвсем редно…. Отнемайки му цялото усещане за справедливост…и сигурност.

Нищо от това не е нормално.

Какво можем да направим в комуникация с деца и младежи, ако те са насилници?

На първо място – ако това се случи – запазете самообладание и не реагирайте гневно. Вашето дете ще бъде откровено за ситуацията – ако знае, че сте там, за да му помогнете да я разреши, а не само, за да го укорявате и назидавате. Напомнямe за връзката помежду ви, отново. Спомнете си за болката, която изпитва човек, избрал да нарани друг. …. Хайде да потърсим от къде е тази болка… защото тя е у вашето дете и е останала незабелязана досега… И сега то е извикало силно за помощ…

  Важно: Не се упреквайте, че сте се провалили като родители. Това не е вярно. Една лоша постъпка не заклеймява детето ви като престъпник или вас като лоши родители. Тя просто има нужда да открие своята причина. Болката зад тази проява… Разговаряйте. Играта на ФЪНТАЗИЯ тук е от изключителна помощ – за да стигнете до проблема в дълбочина и да намерите заедно решенията за в бъдеще.

  Вместо да се упреквате, срамувате, самонаказвате – това, което би било в пъти по-полезно за детето ви – е да му покажете любовта си. В подобни ситуации – опитът ни е показал, че колкото по-сурово реагираме, толкова по-малки са шансовете детето ни да има доверие в нас в бъдеще, да сподели проблем и да потърси изход от него с наша помощ. Инвестирайте във връзката помежду ви. Вложете грижата си в това да му помогнете да разбере, че стореното от него не е решение, тъй като някой е пострадал… Но и че заедно можете да потърсите други решения. ЗАЕДНО. Най-напред – за това, което тормози него самото….

В никакъв случай – Не оставяйте детето само в този момент с вината му. Това ще го агресира и отчая още повече. Покажете му, че сте с него. По разумен начин  – не че подкрепяте стореното, а че сте с него, ако иска да го поправи. Заедно ще намерите причината, заедно ще намерите изхода. Най-лесно е да „бием през пръстите“, когато нещо такова се случи. Но помислете – че вашето дете също чувства огромна доза провал в този момент. То няма нужда да го упреквате още повече – има нужда да знае, че можете да му подадете ръка в момент, когато изобщо не е било перфектно.

 Разговаряйте за това, че ако това е изборът им да впечатлят някого или да накарат някой да им обърне внимание – могат да бъдат намерени други начини, които не нараняват другите. И освен да привличат внимание – могат да създадат и доверие в отношенията . Помогнете им да осъзнаят как влияе насилието на другите., То унищожава доверието. То унищожава взаимоотношенията. Всеки друг вариант – е по-добър – от проявата на насилие.

Прекрасен вариант да работите със справянето с агресия е използването на практиките от Мета момента https://funtazia.bg/2018/09/09/meta-moment-detska-agresia/. Вижте в статията по методиката RULER – приложението на мета-момента, начините да намерим и приложим – Най-доброто си АЗ, в моменти, в които импулсите ни – надделяват.

  Потърсете варианти заедно да се поправи стореното. Намерете поне 3 и си ги запишете. В Семейната ни игра Фънтазия –  създадохме специално с тази цел – да може родителят да работи осъзнато по подобни казуси – и да може да намирате решенията заедно…без упреци… Има специално ниво – в което алтернативни решения са дадени – но възрастният има за задача да ги облече в конкретно действие според всяка различна ситуация. И – това е чудесно – защото възрастният – има опит, за разлика от детето – и може да го направи. И по този начин – съвсем естествено работим върху връзката помежду си – на едно много по-доверено ниво, което казва „С теб съм, дори когато бъркаш, особено, щом искаш да се поправиш. Тук съм“

  Мотивирайте детето да направи крачки в търсене на прошка за случилото се. Научете го, че човек е най-достоен, когато признае грешката си и иска да работи над нея…

 – Винаги, както и  в другия случай – търсете информация за обективността на случилото се.. Няколко гледни точки са по-добре от една . Потърсете обратна връзка от учителя. Комбинирайте с него подходите си на общуване с детето – Нека той знае какво сте говорили вие и да ви подкрепи от своя страна с още съвети, и сърдечно общуване с разбиране с вашето дете. Изисквайте разнищването на казуса пред класа, за да са наясно всички какво се е случило, без обвинения – а с цел търсене на общо решение. Като екип. Всеки един казус на агресия – не се отнася само до жертвата и насилника…. касае цялата среда! Винаги помнете това – и търсете решенията заедно.

Проявете търпение и постоянство – да останете отворени за обсъждане на тези казуси с вашето дете – е най-голямата подкрепа, която може да му дадете.

Не пропускайте в целия процес на разговор или работа с детето да използвате фрази като:
– Благодаря ти, че споделяш това с мен (нас)! Знам, че не ти е лесно да го направиш!
– Оценявам това, че ми(ни) се доверяваш и споделяш как се чувстваш!
– Искам да си отделяме повече време, за да ми разказваш как се чувстваш – обичам да го правиш!
– Иска се голяма смелост да споделиш всичко това, благодаря ти за смелостта да го направиш!
– Има ли нещо, с което мислиш, че мога да ти помогна, за да се почувстваш по-добре?
– Съчувствам ти. И аз съм изпитвал(а) тези чувства като теб – знам какво е!

Ако смятате, че тези съвети няма да сработят за вас, ако смятате, че не сте в състояние или в позиция да работите по казус с агресия и насилие – съветваме ви да потърсите специализирана подкрепа от специалист в областта. Винаги гледаме с много сериозно око при случай на насилие, дори еднократен такъв – не може да се подцени и занемари. Той винаги повлича поредица от други последствия, които инфектират средата отвътре. Когато това се случи – реабилитирането й е много трудно!

Телефон за връзка с нас: 0885217714 – обадете ни се при нужда от специализирана помощ.

E-mail – info@funtazia.bg – пишете ни в случай на нужда от съвет, подкрепа или професионална консултация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бързи препратки:


Вашият профил в сайта: