fbpx

Как да разрешим конфликт между деца и да ги оставим приятели?

инструкции към безплатен авторски ресурс за социално-емоционално развитие

Как да разрешим конфликт между деца и да ги оставим приятели?

Навсякъде, където има повече от двама души – има конфликти.

Да очакваме, че можем да бъдем част или да създадем среда без конфликти – е невъзможно. Всички ние сме различни хора, с различни усещания, мисли, чувства, желания и мнения… Най- естественото нещо е – те да не съвпаднат в някакъв момент.

А при децата – е почти сигурно, че се случва често – защото техните механизми за заявяване на позицията и за обясняване на важните неща, в живота им – все още не са много, не са добре тренирани…поради простата причина – че те нямат богат житейски опит.

Това, което е важно е да знаем, как да навигираме емоциите, чувствата и преживяванията си, КОГАТО конфликт възникне, как да помогнем на децата, които са част от него – да използват емоциите си като съюзник, а не като деструктивна сила. Да бъдем до тях – онези отговорни и доверени възрастни, от които те имат нужда, за да трупат и осмислят опита от нещата, които им се случват.

Затова ви предлагаме лесен и удобен ресурс, с който да можете бързо да си помогнете в тази важна задача.

Какво се случи?

На първо място започваме с „Какво се случи?“

Необходимо е тук да помогнем на децата да се успокоят и да ги подтикнем към споделяне на подробности от това, което се е случило. Можем да ги подкрепим с кратко упражнение за вдишване и издишване, ако ситуацията е ескалирала много.

Нека всички замесени страни имат необходимото предоставено време да споделят случилото се – от своята гледна точка. Нека не е като разпит, в който децата се чувстват притиснати в ъгъла да дадат сведения, а като приятелски разговор – в който им даваме възможност за безопасно пространство на споделяне. Ако сметнете за добра идея – може да им дадете някакъв предмет, и да поставите условието: „който държи предмета – говори. Другият има задачата да слуша без да прекъсва. После обратното. „

Всички грешим – важно е да се учим от грешките си. Поканете децата в този разговор – с призив към откритост и честност – не защото търсим наказание – а защото искаме да останем приятели и да можем да разчитаме един на друг.

Можете да им споделите, че е нормално да се скараме, да не сме на едно мнение, по-важното в случая е да намерим начин да бъдем заедно – и всички да сме доволни от това.

Чувства – моите и на другия

Продължете разговора със споделяне на чувствата които е изпитал единия и другия участник – преди по време на и след случката. Помогнете си с Барометър на емоциите, ако имате таблата за емоционална интелигентност, за да подсетите децата какви думи могат да използват, за да дефинират чувствата си. Това е съществена част от последващата способност за навигиране на всяко състояние – така, че отдайте достатъчно време на това да определят чувствата си и да ги споделят помежду си. Назовете ги, обсъдете какво количество енергия имахте – отпуснати ли бяхте или стегнати, къде усетихте чувствата?

Причина

Отделете време, за да обсъдите каква е била причината за тези чувства. Помогнете на децата да идентифицират какво би могло да е провокирало и чувствата, и действията. Дайте своите предположения и попитайте дали е възможно нещо конкретно да е причинило усещанията? Ставаха ли по-силни в някакъв момент? Отшумяваха ли в друг?

Попитайте децата дали биха могли да определят какво може да подобри тези чувства? Отделете време за кратка обща дискусия по темата.

Реакцията!

Следващата стъпка е да разговаряте за какво конкретно всеки от участниците е казал или направил в ситуацията. Как всеки е изразил своите чувства? Помогнете им да си спомнят конкретни думи, които са употребили. Идеята е да си спомним подробности – за да се поучим от грешките, а не за да търсим виновни.

Преценка

Това е моментът, в който започвате да разсъждавате дали реакцията, думите, действията и дори мислите ви – са били правилни. Имало ли е по-добър вариант? Как реакцията ви се е отразила на останалите – първо говори единият – после другият. Нека всеки от участниците сподели как поведението на другия му се е отразило.

Перспектива

Това е частта, където възрастният трябва да се намеси най-активно, но и да не излиза от приятелския тон. Назиданието – би провалило цялата инициатива.

Тук можете да помислите за поне три различни ЗДРАВОСЛОВНИ варианта на действие в ситуацията. За да са здравословни – те трябва да отговарят на Три-Истинното правило:

  • Да не нараняват мен или някой друг
  • да не нарушава закон или някакво правило
  • да е полезно не само за мен – но и за останалите.

Отделете време да подберете поне три различни реакции,, които да имат здравословен ефект. Изговорете факта, че миналото – не можем да го променим. Но то ни помага да се учим как да направим бъдещето – по-мило и приятно за всеки от нас. Тези стратегии – са нещо, за което можем да се сетим в бъдещ момент и подобна ситуация.

Нека в тази част се включат и други хора – не само преките участници в конфликта. Идеята е да се дадат повече мнения и варианти за здравословна реакция, да се филтрират през триистинното правило и да се дискутират – как евентуално – всяка от от тях би променила развоя на една такава ситуация.

В заключение…

Не търсим вариант да дадем готови решения на децата и да ги накараме да ги заучат като формули на успеха.

С тази последна стъпка – искаме да им покажем – че варианти винаги има, и те обикновено са повече от един. Нужно е да имаме навика да ги потърсим… Възможностите са много – само трябва да знаем как да стигнем до тях.

Лесно би било в момент, в който децата са свършили нещо нередно – да застанем срещу тях с думите „Аз ви казах, че така ще стане“ или „Колко пъти ви повтарям“, но това само би задълбочило разстоянието между децата и възрастния авторитет.

По-трудно, но доста по-перспективно е – да отделим времето за рефлексия и свободен анализ над случката, и най-вече – алтернативните варианти за реакция – които да бъдат необходимия ресурс, с който екипираме децата – за бъдещите случки от живота им. И с мисълта – че тези ресурси – са неизчерпаеми, ако един не сработи – ще потърсим друг. Но такива – има. Само трябва да свикнем да ги търсим .

Това, всъщност, е едно от онези неща, които ни превръщат в истински доверени хора за тези деца, от каквито те наистина имат нужда в своите трудни моменти. От сигурността – да знаят -че там има някой, който не просто ще ги накаже – а ще им даде варианти за ..БЪДЕЩЕ.

Можете да изтеглите ресурса от тук: https://funtazia.bg/eqparents/a4-eqbw.pdf

Посвещаваме тази активност на международния ден на Социално-емоционалното изучаване – #SELday – с цел тази важна тема да достига до повече хора и да се практикува все по-осъзнато.

Можете да се включите в активностите за SELday : https://selday.org/sign-up/

Полезни статии и връзки:

Мета-момент – Начин за справяне с детската агресия

Методология за успешно справяне с агресия и поляризация, депресия и демотивация от 7 до 107 годишна възраст :

Фестивал с активности за създаване на здравословна учебна среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бързи препратки:


Вашият профил в сайта: