Ако вече сте закупили своя комплект карти с емоции, вие знаете, че към него сте получили инструкции за 16 различни игри, които можете да играете с тях.

Но преди да започнете игра с картите, трябва да имате предвид няколко важни неща, за да ги използвате абсолютно ефективно. Това ще увеличи в пъти ползотворното време, споделено чрез картите и ще подкрепи на много нива опознаването и сплотяването на семейството, отбора, класа, групата ви.

• Картите дават примерно обяснение на 48 различни емоционални състояния, базирани са на множество научно-доказани подходи за разпознаване на емоциите и чувствата и за работа по развитието на емоционална интелигентност. Някои от тях са триизмерният модел на Робърт Плуик, моделите за определяне и разбиране на емоциите на д-р. Пол Екман и д-р. Иви Екман, методът „RULER“, на Йейлски университет и Марк Брекет, fACT approach на FUNтазия и др.
• Картите са подходящи за работа с деца, но също и с възрастни – при тиймбилдинги, тренинги и приятелски срещи.
• Нарисуваните емоджита нямат за цел най-добре да пресъздадат емоционално състояние, а да провокират любопитство и диалог. Само и единствено чрез диалога, ще достигнете до извода, че една емоция може да се прояви по много начини, че емоционалното състояние се проявява в поведение на тялото, речта, нивото на енергичност, говорни особености и изражения на лицето. С други думи, обяснете на детето, че е невъзможно с една карта, една рисунка да се покаже една емоция и именно това е най-интересното, което може да обсъждате с всяка карта.
• Когато работите с деца – съвсем нормално – те ще се затрудняват в началото. Това не бива да ви тревожи – развитието на социално-емоционални умения се случва през целия ни живот и с подобни занимания – ние стартираме изграждането на навик за развитието на тези умения.

Базови занимания

• Първоначално е хубаво детето да бъде запознато с всяка от картите с емоции. Може да не е чувало много от тях, което е нормално. Вашата мисия е да го запознаете с всяка от тях, но не, за да ги наизустява – а за да ги разбере. Това става чрез разказване на истории, разбира се. Ако сте учител – отделяйте по 1 час дневно, за да говорите за дадена емоция, през различни истории от реалния живот, в които сте я изпитвали. Ако сте родител – това може да е вашият ритуал – преди лягане, след вечеря, преди или след училище – когато вие решите според дневната си програма. Ритуал, в който да споделите история, в която сте изпитвали тази емоция – за да може детето да разбере не просто дефиницията й, а посланието на емоцията, чрез преживяването, което ни е накарало да се чувстваме така. Най-вероятно – детето ще пожелае да разкаже своя случка (можете да му помогнете с въпрос „А ти чувствал/а ли си се така?“), в която се е чувствало така. Това би било страхотно, защото това е началото на неговия навик – да размишлява върху преживяванията си осъзнато – с цел да познава себе си и останалите по-добре и да може да гради здравословни отношения с тях.
• Ако разполагате с таблата на ФЪНтазия – можете да използвате барометъра на емоциите от тях и да помогнете на детето да асоциира всяка от картите с емоции към различна зона от барометъра, според нивото на комфорт и приятно чувство. Би било още по-полезно, ако след това дискутирате заедно вариантите за мета-момент и механизмите за справяне с различни емоции в различните зони.