Приказка за Страха

детска приказка за развитие на емоционалната интелигентност при децата

Приказка за Страха

Всеки знае тоз герой
от историята наша.
Ти кажи ми кой е той
и какво за тебе значи.
Важно е да го познаваш
той е просто част от теб
и ако не позволяваш
няма той да е злодей.
Ако с теб си споделим
неговите приключения
можем да го разберем
и намираме решения.

© Настоящата приказка, всички графики, снимки, колажи и видеа в тази страница са лицензирани авторски произведения с пълни авторски и лицензионни права на FUNTAZIA KIDS Limited. Използването им е свободно единствено за прочит с образователна цел. Сюжетът е базиран на няколко научно-доказани подходи за развитие на емоционална интелигентност и социално-емоционални умения и компетенции като: подход RULER на Института за развитие на Емоционална интелигентност към Университета в Йейл, подходът „Зони на регулация“, подходът „4Rs“ и пр.

… още малко за Червеното Кралство и неговите граници

Може би вече знаеш доста за Червеното Кралство от Приказката за Гнева (прочети я от тук и след това продължи с тази), но нека ти разкажа още малко за него.

Червеното Кралство граничи със Синьото и Жълтото Кралствo. В Синьото властват Тъга и Отвращение – две симпатични дами, които също като Гняв и Страх имат своя избор за всяка ситуация и всяко приключение, в което попадат – дали да бъдат герои със своите добри постъпки, или да вършат злини и да са злодеи.

Както знаеш от Приказката за Гняв, между Червеното и Синьото Кралства има висока каменна стена от изстинала лава, която изригващият Вулкан е образувал. Синьото Кралство е студено и затова стеклата се там лава изстива бързо и издига стената все по-висока и по-висока. Великанът Ярост много се ядосва от този факт и често събаря части от каменната стена със ударите си, или от земетресението, което стъпките му създават. Жителите на синьото кралство често отиват до разрушените части на стената, за да съберат материал за строеж на високите каменни стени около къщите си.

Границата между Червеното и Жълтото кралствo е просторна и голяма река. В нея се излива част от лавата на Вулкана, а на другия й бряг има гъста джунгла – рай за всеки приключенец. И в Жълтото Кралство валят дъждове, но няма гръмотевици, а топлото слънце грее и от него се раждат най-пъстрите дъги! Те са любими на една от Владетелките там – Радост.

Жителите на Червеното Кралство са чести посетители на Голямата Река – тя е живописното място, където човек може да постои и да помечтае, но нито хората от Червеното, нито тези от Жълтото Кралство имат такова търпение и желание. Те винаги са енергични, забързани в своите задачи, нетърпеливи. За всички от Червеното Кралство реката е мястото, в което могат да се освободят от пепелта и саждите след последното изригване на Вулкана. Голямата река е пълна с всякакви лодки и кораби на рибари – около нея тече бурен живот, търговия и никой не се спира дори за миг.

Жителите на Жълтото и Червеното Кралство имат нещо общо – много много енергични и дейни са. Разликата им е в начина, по който се чувстват – „червените“ жители винаги имат неприятни чувства на гняв или страх, а „жълтите“ винаги намират радостта от нещата и се чувстват приятно.

Легендата за Страх и Любов

Както вече знаем, Страх е един от Владетелите в Червеното Кралство, а Любов е една от Владетелките в Жълтото Кралство. Тези двама владетели, обаче избягват да се срещат и никой не ги е виждал заедно. Хората от Жълтото Кралство казват: „Където е Любов, Страх го няма“, а хората от Червеното Кралство обясняват обратното: „Когато тук е Страх, Любовта бяга“.

В Четирите Кралства на Емоциите се разказва една стара Легенда, според която преди много много години двамата Владетели, Страх и Любов, са били част от голямо приказно-чудато дърво. Страхът се грижел корените на дървото да растат дълбоко в земята, за да няма вихър или буря, които да го сломят. Любовта помагала на дървесната корона да расте и я украсявала с приказни цветове. Колкото повече растяли корените на дървото – толкова по-здраво забито в земята било то. Но и по-самотно – защото корените му не давали място на други дървета да растат край него. Колкото повече растяла кичестата му корона – толкова по-хубава била нейната сянка, която събирала хората заедно под дървото. Именно тази корона привлякла и дърваря, който отсякъл дървото. Някои твърдят, че този дървар бил много самотен и искал да си има деца, за които да се грижи. Затова от голямото дърво издялал две дървени фигури – на момче и на момиче. Един ден тези фигури оживели – превърнали се в Страх и Любов. Легендата разказва, че двамата Владетели точно тогава се скарали и обидили един на друг вовеки, защото се обвинявали взаимно за погубеното дърво, което било техен дом. Любовта казвала на Страх: „Ако не беше ти, корените на нашето дърво нямаше да са така големи, около него щяха да израстат други дървета и дърварят да избере тях вместо нашия дом!“. Страхът казвал на Любов: „Ако не беше ти с желанието ти короната да е красива и голяма, тя нямаше да привлече погледа на дърваря и той да отсече нашето дърво!“. И двамата били донякъде прави, но в крайна сметка тази случка ги разделила завинаги.

… е, това е просто една от легендите, която в Четирите Кралства се разказва и до днес. Ако ти имаш своя история какво се е случило, приятелче – сподели – може да се окажеш прав/а!

Подарък от Любов

Защо ти разказвам тази легенда за Страх и Любов? Защото всички поданици на Кралствата и до днес се питат защо Любов е направила подарък на Страх.

Да, Любов беше оставила няколко големи красиви пеперуди, за които Страх се грижи, но и от които често се страхува, тъй като именно тези пъстри красиви създания, според него, го правят по-забележим за опасностите. Пеперудите често го стряскат, прелитайки край него, но са много важни за него, тъй като му помагат в най-тежките му моменти, в които Каменният Великан го затваря в себе си.

Да, другият Великан в Червеното Кралство е от камък и Страхът е виновникът този великан да се появява и да събужда Вулкана с моретата му от гореща лава. За този Великан ще ти споделя по-късно, а сега нека ти разкажа малко повече за Страх.

За Страх

Скъпо приятелче,
Можеш ли да нарисуваш как според теб изглежда Страх? Можеш ли да нарисуваш нещата или съществата, от които се страхуваш и да споделиш повече за тях? Помни, че споделените и осъзнати страхове се преодоляват по-лесно – можеш ли да си спомниш кои хора са ти помагали да преодоляваш страховете си и как?

Сигурно си мислиш, че Страх е страховит?

Не, напротив! В нашата приказка той е едно миловидно, кльощаво момче с голяма рошава коса и боси крака, за да стъпва тихо и незабележимо.

Страх се крие с голямото си наметало, за което понякога всички казват, че е геройската му пелерина, когато върши геройства. Понякога Страх се паникьосва и така активира Вулкана да изригне, което не е никак геройско. Всъщност, наметалото е неговият камуфлаж при опасност. А Страх вижда опасност в ужасно много неща.

Страх е малко противоречив и с прикритието си. Неговото голямо наметало, което уж трябва да е камуфлаж, с който да се скрие от опасности, всъщност го прави ужасно забележим, защото се различава много от околния пейзаж. Скрит под наметалото, отдалеч Страх прилича на единственото красиво зелено хълмче сред черните вулканични скали и пепелта.

Така или иначе Страх има отлично шесто чувство за опасностите – надушва ги от километри. Понякога, обаче изгубва контрол и спира да мисли трезво. Тогава започва да се страхува от почти всичко.

Точно, защото се опасява от всякакви неща, той е вързал своите пеперуди с тънки връвчици, за да не ги изгуби някъде, където може нещо или някой да ги нарани. Когато се страхува за себе си – пеперудите, подарени му от Любов, се захващат за голямото му наметало и го повдигат. В същото време и Страх се страхува за пеперудите си – затова после ги привиква да се скрият под наметалото заедно. По тези причини хората имат различни представи за Страх. Едни твърдяха, че Страх е грамаден или опасен – тази илюзия създаваше наметалото му, което пеперудите именно повдигаха, за да изглежда по-внушителен. Други споделят, че Страх е малък и дори понякога се присмиват на уплашените от него… но Страх си е все един и същ.

Страх много обича своите пеперуди – с тях е прекарал повече време, отколкото с всички други живи същества взети заедно. Точно от загриженост и притеснение да не им се случи нещо лошо, Страх им е завързал тънките цветни кончета, които му помагат при опасност да им сигнализира, за да се скрият под пелерината му. Като всички други пеперуди – и тези искат да бъдат свободни, и когато това се случи, Страх си умира от притеснение по тях докато не се завърнат обратно при него. А те винаги се завръщат, защото са му големи приятели.

В действителност той е доста висок, но винаги ходи снишен и прегърбен, за да не бъде забелязван. Затова повечето хора го смятат за нисичък. Не разбира, че в крайна сметка остава незабелязан само в някои ситуации и от някои хора, но винаги се намира кой да го открие. Имаше хора, които твърдят, че го познават добре, а други – не си признават, че са го срещали. Въпреки това, нито едно негово описание не съвпада с друго и всяко е уникално само по себе си.

Страх не спи. Винаги има някакви болежки. Въпреки, че винаги е свит, той се придвижва пъргаво из Кралството – особено, когато види опасност. Страх е доста умно момче, но най-често мисли само за момента, защото го е страх дори да си помисли за по-далечното бъдеще. Винаги е напрегнат и енергичен, но когато е малко по-спокоен, се опасява и притеснява за бъдещето.

За разлика от Гняв – тялото на Страх е много студено и треперещо. Постоянно го побиват тръпки, а ръцете му са винаги ледени. Макар да е мил, и това да кара всеки да иска да го прегърне и успокои – студеното му треперещо тяло действа малко отблъскващо за прегръдките на другите. Страх си няма дом и се скита, като енергично се оглежда насам-натам на почти всяка своя крачка.

Гняв много пъти го е канил да живее в неговия замък в подножието на Вуклана, но, разбира се, Страх не се съгласява – много е опасно. И тъй като всяко място е опасно за Страх – той няма намерение да си търси дом. Така и така не спи – не вижда смисъл да има по-голям подслон от дебелото му наметало.

Страх често се възхищава на смелостта на Гняв и понякога се сеща точно за нея в моменти на опасност. Един ден реши, че ако има рога като на Гняв, ще е по-страховит в опасните моменти. Затова си направи рога от два клона и ги мушна в голямата си рошава коса. После реши, че може би рогата не са добра идея да бъдат показвани постоянно – ами ако така без да иска предизвика някого? О, това щеше да е ужасно страшно! Така Страх предпочете да носи рогата, но скрити – и когато се наложи да ги използва… но в крайна необходимост. Истината е, че така и не ги ползва при опасните според него ситуации, тъй като в страха си изобщо не се досеща, че ги има. А и, в крайна сметка, се страхува да не нарани някого. Гняв често се шегува, че дори рогата на Страх се страхуват и затова са се скрили в косата му и сочат надолу към земята.

Семенцата на Страха

Както вече знаеш, Страх и Гняв владеят Червеното Кралство, което макар да е екстремна дестинация на всеки приключенец, все пак е доста мрачно място – липсва растителност и земята е покрита с изсъхнала лава и пепелища.

Когато Гняв се владее се смалява и става джудже, познато като Раздразнение. Джуджето носи на гърба си роба от треви, мъхове и цветя, които опитва да засажда из Кралството. „Един ден и ние ще имаме красиви пъстроцветни поляни както в Зеленото Кралство!“ обещава Гняв на своите поданици и допълва „Моят приятел Страх ми помага, а знаете колко е умен и чевръст той!“.

Пеперудите на Страх носят всякакви семенца от всички кътчета на Четирите Кралства и ги посяват върху наметалото му. За жалост Раздразнение няма такъв късмет – дори и по тревистото му кожухче да се родят семенца – семейството пойни птички, които е приютил ги хапват… което за Раздразнение е малко дразнещо, но от друга страна е щастлив и горд, че може да нахрани своите пернати приятелчета.

Страх често ходи до реката (по-надолу ще ти разкажа защо) и потапя наметалото си в нея, за да полее буйната му растителност.

Джуджето Раздразнение постоянно моли Страх да му даде малко семенца за неговата дрешка, за да може заедно да ги засяват из Кралството си. Лошото е, че Ярост изригва лава от гърдите си и постоянно унищожава всички растения по дрехата си… след което, когато Ярост се измори, успокои и смали до Гняв – той засрамен отново отива при Страх да поиска нови семенца и тревички.

Озеленяването на Кралството често е причина за разправии между двамата Владетели:

-Раздразнение, опасявам се, че това не е подходящо място да засееш семенцето! – трепери винаги Страх.
– Ох, и това ли не ти харесва? Сега пък защо?! – ядосва се джуджето
– Ами… опасявам се, че тук наоколо живеят деца. Ами ако са палави и не са особено внимателни? Ами ако порасне цветче и го смачкат без да искат?
– Но това може да се случи навсякъде другаде, Страх! Стига с твоите глупави опасения! Искам хората да се гордеят с мен – да им дам красиви зелени поляни! Изнервям се да гледам цялата тази мрачност в Кралството ни!
– Но, Раздразнение… трябва да намерим перфектното място, където да засадим това уникално семенце! То заслужава най-доброто!
– И откъде-накъде ти знаеш кое е това място, а аз не знам? Ами ако го засадим другаде, където няма палави деца, но например почвата не е подходяща?
– Ох, Раздразнение, сега се притеснявам още повече, че няма да открием перфектното място за никое от нашите семенца!
– Знаеш ли, Страх, ужасно ме ядосваш с твоите безсмислени притеснения – ето какво ще стане! – и в този момент Раздразнение порастваше в Гняв, тропваше гневно и хвърляше всички семенца от шепите си в произволни посоки.

Тогава Страх започваше да се вайка „Не, не, не! Какво направи! Сега нищо няма да поникне!“ и се разтичваше да търси къде са паднали семенцата. Обикаляше насам-натам да ги търси, докато съвсем не се изтощи.

Всеки път се случва нещо подобно, но най-забавното е, че докато Страх трепери и притичва да търси семенцата, той ръси още много като тях от пелерината си и ги забива в земята стъпвайки по тях. Дъждовете ги заравят в калта и след време там, където е стъпвал, поникват приказни малки цветенца и тревички – от чудни по чудни, от цветни по цветни. Затова казват, че където Страх е стъпел – появявала се после тревичка. И тъй като никой от поданиците не иска да вбеси Гняв – всеки се страхува да мине по стъпките на Страха, освен ако не се е ядосал дотолкова, че да не ги забележи в гнева си и да стъпче всичко.

Старите мъдреци в Червеното Кралство бяха открили, че има много вълшебни билки сред растенията на Страха – лековити за много ситуации. Най-интересна билка била „Билката на Смелостта“ – пурпурно цвете с дебело стъбло.

Тъй като пелерината на Страх е на гърба му и той се страхува да я сваля – така и никога не разбира, че по нея растат тези билки, които могат да са му много полезни. Така е понякога, когато се страхуваш – не виждаш решенията дори да са под носа ти. В този случай – на гърба ти.

Скъпо приятелче, можеш ли да нарисуваш цветчетата и другите растения, които поникват от семенцата Страх. Страшни ли са те, или са чудни? Светли или тъмни? Ярки или не?

Каменният Великан на Червеното Кралство

Както ти споделих, Страх, също както Гняв, има нещо като магически сили. Той също се превръща във Великан… по-скоро прилича на Великан… Сега ще ти обясня!

Понякога, когато Страх види опасност, която възприеме като голяма безнадеждна заплаха, той се паникьосва и изпитва истински ужас. Тогава босите му крака започват да пушат и да се обливат в огън и лава, също както гърдите на Гняв, когато се превръща в Ярост.

Тялото на Страх е толкова студено, че лавата, която го залива мигом се втвърдява и превръща в камък. Камък, който приковава Страх на едно място и го ужасява още повече. Колкото повече се ужасява – толкова повече лава извира изпод краката му и ги парализират, а тя се трупа като скала, в която Страх остава затворник.

Скъпо приятелче,
Можеш ли да нарисуваш Великана Паника така, както ти си го представяш? Как изглежда неговата броня когато е здрава и как изглежда после – когато е разрушена? Можеш ли да споделиш какво според теб е паниката, когато ти се е случвала и как я преборваш?

Това именно е Каменният Великан. Той, за разлика от Огнения Великан Ярост, не може да мръдне от тежестта на каменната „броня“, която Страх е създал около себе си. Толкова здрава броня, че Каменният Великан е несломим… но всъщност не е великан – това си е все така малкият миловиден Страх, заключен под тежката броня на собствената си паника и ужас. От там е дошло и името на великана – наричаха го Паника.

Хората трудно виждат, че в основата на Великана Паника стои един малък Страх – те виждат реки от разтапяща се лава, превръщащи се в непробиваема скала с формата на рицарска броня, изпод която надничат две ококорени очи. През всички процепи на бронята излиза пушек, а по нея са накацали големи цветни пеперуди – една вцепеняваща и внушителна гледка.

Някои се осмеляват да се приближат до Каменния Великан Паника и виждат, че Страх е заключен в каменната му рицарска броня… но това ги кара да са още по-ужасени. „Каменният Великан е изял Страх!“ викат уплашени те. Други, които не са толкова смели, виждат каменния исполин в далечината и избягват от него.

По-лошото е, че Паника събужда Вулкана и той изригва в морета от лава – нещо, от което Страх след това се срамува и съжалява.

Има случаи, в които Страх успява да се успокои от паниката си – пеперудите често помагат. Те кръжат пред погледа му и успяват да го разсеят. Когато, обаче Паника го завладява – пушекът от изстиващата лава му пречи да вижда каквото и да е, а каменната броня го обездвижва. Тогава той се чувства като в истински капан.

Пеперудите помагат и за друго – част от тях вдигат тревистото наметало на Страх над земята, за да не изгори от лавата и огъня, извиращи от него и Вулкана.

Когато Страх се превърне в Паника, той се опитва да се освободи от каменния затвор, но именно в тези опити изгубва силата и енергията си най-често без да успее. Тогава се сеща за неговите приятели пеперудите – единствените, които го познават добре и не се плашат от голямата великанска каменна броня. Нашепва им: „Повикайте Надеждата!“ и те отлитат към Зеленото Кралство, където живее Владетелката Надежда. За нея ще ти разкажа в една от следващите приказки, защото тя е наистина интересно същество, което на всичкото отгоре има крила. Да, истински крила! Тя, заедно с останалите Владетели в Четирите Кралства на Емоциите, е пазителка на мира. Надежда е дребно създание, но ако повече поданици в Кралствата вярват в нея – крилата й стават големи и силни – самата тя също става силна, макар и да е дребничка. Тогава бързо може да долети и да се притече на помощ със съвет или решение. Ако, обаче, не вярваш в Надежда – крилата й се смаляват и нямат сили да я понесат във въздуха.

Още преди пеперудите на Страх да стигнат до Надеждата, тя разбира, че някой има нужда от нейната помощ, защото крилата й стават големи и силни. Тя стига бързо при Каменния Рицар Паника и разбива бронята-затвор, за да помогне на Страх.

Понякога, когато Гняв или друг Владетел е наблизо, пеперудите решават да повикат него на помощ. Докато Страх чака, прикован от каменната броня на Паника – има време да помисли над това, което му се е случило. Истината е, че в някои ситуации самият Страх намира смелост и сила да разбие сам бронята, но осъзнава, че нерядко тя се появява именно, защото се чувства сам.

Когато Страх срещна Тъга

Страх и Гняв се познават от малки, но когато пораснаха научиха за огнените си сили. Гняв се чувства горд, а страх – притеснен от това.

Един ден Гняв се превърна в Огнения Великан Ярост и изчезна сред пушеците. Страх го търси дълго из цялото Червено Кралство, но неуспешно. Отчаян, Страх се престраши да изкатери голямата каменна стена и да премине в Синьото Кралство. Беше чувал, че Гняв е влюбен в Тъга и предполагаше, че Ярост ще отиде при нея.

Изкачването на високата каменна стена от изстинала лава е тежко и мъчнително – Страх загуби цялата си енергия в това начинание, но накрая успя. Забързан се затича към малката къщичка на Тъга в студеното Синьо Кралство. Около нея кръжаха гарвани, които уплашиха Страх и той се сви под красивата си зелена пелерина от растения.

Тъга отвори вратата на своята къщичка и видя малкото зелено треперещо хълмче отпред. „Не се бой!“ прошепна Тъга. Изпод хълмчето от цветя и треви се подаде рошавата глава на Страх с тъжните му насълзени очи: „Ти ли си Тъга? Толкова си красива!“. Тъгата пристъпи леко към Страх и му прошепна: „А ти си Страх. Приближи се, моите птици са добри вестоносци – те не нападат никого.“
– Страх ме е! – отвърна Страхът и погледна нагоре към кражащите гарвани;
– Не се притеснявай, в това да си уплашен няма нищо лошо, макар да е много тъжно – сподели Тъгата – Защо си дошъл тук?
– Търся Гняв, тоест Ярост… зависи колко е голям… виждала ли си го?
– Не и днес, но се радвам да видя теб, Страх! Защо не се престраши да дойдеш по-рано при мен?
– Страхувам се от теб. Знам на какво си способна! Знам как можеш да опустошиш всичко и да сковеш Синьото Кралство в ледове с едно размахване на острия си бастун!
– Говориш за моята Скръб… но нима и ти не опустошаваш всичко, заключен в своята каменна броня?
– Да… права си… моята Паника също е опустошителна. – въздъхна Страх и наведе глава.
– Не и ако се учиш от нея! – усмихна се леко Тъга.
– Но как?! – попита Страх и затрепера още повече от вълнението си.

Тъга повика един гарван и взе едно от неговите пера. Бръкна в големите дисаги, които носеше и от там изкара свитък и стъкленица с течност.

-Ето – подаде ги на Страх – вземи това перо и този свитък! В стъкленицата съм събрала сълзите си. С тях можеш да записваш онези неща, които са ти се случили. Също и решенията, които си вземал. За да не забравяш и да не допуснеш същите грешки отново. За да помниш и премисляш най-добрите решения.
– Но аз нямам дом. С мен са само пеперудите ми. Не нося багаж, за да мога бързо да бягам от опасности. Къде ще съхранявам свитъците?
– Когато напишеш свитъка, сгъни го на малка лодка и го пусни по голямата река – течението ще го отведе до бреговете на моето Кралство и аз ще го пазя в своите дисаги заедно с другите ми свитъци. След това ще изпратя гарван, който да ти донесе нов свитък, където да пишеш.
– Но няма ли водата да отмие написаното?
– Не, момче! Сълзите на Тъга се отмиват трудно! Ще пазя твоите истории ако решиш да ги изпратиш по реката.

Така често, когато Страх отива край Голямата Река, потапя пелерината си, за да полее зеленината с вода, и пуска малка хартиена лодка с история до Тъга.

Може би Тъга не предполага, че беше дала на Страх ценен урок – решенията, които ти помагат да преодолееш страховете си, са скрити в споделянето.

2 коментара

Вашият отговор на Приказка за Тъга | ФЪНтазия – FUNтазия – Емоционална интелигентност при децата Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *