Урокът е подходящ както за група от деца, така и за провеждане у дома от родителите. Все пак най-ефективно е ако бъде проведен в учебната среда, а родителите участват като помощник в домашното упражнение, поставено от учителя към децата.

Отново вдъхновени от екипа на RULER методиката (научете повече) за развитие на ЕИ при децата, ви предлагаме урок, който е подходящ за деца от предучилищна възраст или 1-ви клас до 4-ти клас. Урокът е базиран на последните представяния на методиката от изследователските екипи по EQ към Университета в Йейл.

„Между стимулатора и нашия отговор има пространство. В това пространство стои нашата свобода и сила да избираме своите действия и да правим решения. В решенията и действията ни се крие възможност. Възможността да увеличим тази своя свобода!“
VIKTOR E. FRANKL

Обяснение на Мета-момента като лична свобода

Урокът цели да обясни на децата важността на мета-моментите (научете повече за мета-моментите).

Какво е Мета-Моментът?

Времето между нашия емоционален стимулатор и решението ни за действия и реакции. На децата казваме най-често, че това е времето, в което вземаме решение за нещо, което ни е провокирало.

Психолозите Екман баща и дъщеря изследват Мета-Момента в по-голяма детайлност (прочетете повече за методите на д-р Екман от тук), което и от RULER на практика правят, но по-ясно за децата.
Накратко човек постоянно изпитва различни емоции, чувства и усещания под влияние на различни стимулатори, които наричаме „Тригери“. Тригерите са нещо, което ни провокира, например ако някой ви обиди. В една ситуация може да приемете изказването на този човек като сериозна обида. В друга ситуация – изобщо да не го сметнете за обида и всъщност да ви развесели. Екман споделят, че дори едно обикновено главоболие или серия лоши обстоятелства преди това може да ви накарат тотално да промените концепцията си за случката. Така непринудена и невраждебна шега може да бъде възприет като кръвна обида и да стане сериозен тригер за някого в даден момент.
Важно е тригерът да бъде осъзнат, а за да се случи това трябва да имаме навиците да му обърнем внимание и да го подложим на анализ. Именно тези навици наричаме здравословни за децата и именно тях целим да изграждаме чрез този урок и останалите ресурси, програми и материали, които разработваме в България (вижте още).

„Пространството“ между тригера и нашето действие наричаме Мета-момент (четете още за полезните практики относно мета-момента от тук).

В този момент от време ние имаме свободата да вземем три вида решения:

• Конструктивни решения – ние ги обясняваме на децата като решения за такива действия, които са полезни, здравословни за всички, не нараняват никого, не застрашават здравето и живота на никого, законни са и не нарушават никое правило (може би ще ви е интересно да видите и този урок за смелостта, където се практикува търсенето на такива решения);
• Деструктивни решения – ясно е, обратното на „конструктивните“;
• Двузначни решения – тъй като Емоционалната интелигентност разглежда управлението на отношенията ни с другите, това, че ние приемаме едни решения за „конструктивни“ не значи, че другите ги разбират по същия начин. Например едно дете, което бива ударено от друго, може съзнателно да прецени като конструктивно решение да отвърне с насилие и също да удари – защото е получило съвет от възрастен авторитет или защото не е открило друго решение до момента. Това, обаче се възприема като „Деструктивно“ за другото дете.

Целта на настоящия урок е да обясни именно тази свобода от взимането на решения, които са конструктивни, за да може последствията да са под формата на персонален и общ успех и добър развой.

Подготовка за урока:

1. Изтеглете безплатните материали за урока от тук и ги разпечатайте.
2. Уверете се, че сте прочели информацията за мета-момента от тук и от тук, както и, че имате отпечатано копие или копия на безплатния ресурс (изтеглете го от тук), който сме адаптирали по методиката RULER. Този ресурс е във формат А4 (голям лист) и може да се разпечата лесно на всеки принтер или копирна машина. Може да се покаже и на мултимедиен проектор. Той представя „Барометъра на емоциите“ (научете повече за него тук) и мета-момента в Червената зона от Барометъра (повече за тази зона четете тук).
3. Започнете със забавно упражнение за освобождаване на излишната енергия – „Жълтия танц“ (може да го изтеглите безплатно като mp3 от тук, както и да пуснете клипче от тук), който екипът ни е създал за тази цел. Ако децата до момента не са имали урок, свързан с „Барометъра на емоциите“, можете бързо да ги запознаете с четирите му зони чрез „Песента за емоциите“ (можете да изтеглите безплатно като mp3 от тук, или да пуснете клипче от тук).
4. Ако имате таблата за развитие на емоционална интелигентност по методиката (можете да ги откриете тук) ще са ви от най-голяма полза, защото при тях „Барометърът на емоциите“ представя 100 конкретни думи за изразяване на чувствата и едновременно с това разгръща различни стратегии за мета-моментите във всяка от четирите зони.
5. Много полезен ще е и магнитният пъзел „Дневник на емоциите“ (повече за него тук), с който да направите едно от упражненията в урока и да придадете още по-голяма интерактивност.

• Времето за провеждане на урока е около 20-30 минути.
• Основната цел е да поставите акцент върху първите три стъпки от Мета-момента.
• Повторете урока, разглеждайки различни чувства от червената зона (за целта можете да използвате таблата, където са записани 25 чувства в тази зона – вижте повече тук)

Провеждане на урока:

Учителят започва урока с показване на първата страница от разпечатания ресурс за мета-момента:

Учителят се обръща към децата:

Днес ще ви запозная с Безименния герой, който ще ни помогне да се справяме с чувствата си и по-точно – неприятните ни чувства. Безименният герой ще ни научи как да го правим по положителен начин, който да е от полза – с който да не нараним другите и техните чувства и накрая да се почувстваме приятно.

Тук учителят обяснява на учениците следното:

• Напомнете им, че всеки човек може да изпитва неприятни чувства и че това е напълно нормално – това не бива да ни притеснява;
• Обяснете им, че неприятните чувства не са нещо лошо, и това, че ги изпитваме не ни прави лоши хора;
• Споделете им, че днес ще говорите за това как да се справите с неприятните чувства на гняв;
• Можете да им припомните червената зона от Барометъра на емоциите и да дефинирате, че в нея са именно тези чувства.

След това учителят насочва вниманието към първата картинка:

Сега да започнем работа: вижте Безименния герой на първата картинка. Червените стрелки показват, че нещо се случва с него. Нещо, което би го накарало да се ядоса.

Какво мислите, че е това нещо, което се случва на нашия герой, което би го накарало да се ядоса?

Учителят следва да изслуша отговори с предположения от децата – 3 до 5 кратки отговора, като на децата трябва да им се напомни да са възможно най-ясни и конкретни за случката.

Правилните отговори следва да са:

• възможно най-ясни и реалистични като ситуации;
• да са свързани с последващо изпитване на гняв;
• да са свързани с някаква несправедливост или създаване на пречка в достигането на някаква цел;
• да са много конкретни и еднозначни.

Учителят продължава:

Всъщност всеки може да се ядоса – това е напълно нормално! По-важното е как се справяме с гнева.

Сега нека си представим, че Геройчето се е ядосало, защото негов приятел му е взел играчка без да го попита и без да поиска разрешение.

Когато сме ядосани можем да кажем или направим нараняващи неща заради своя гняв. Безименният герой ще ни покаже как да избегнем това.

Учителят показва втората страница:

Учителят пита учениците:

Какво виждаме на картинката?

Виждате ли, че Геройчето вече е намръщило вежди и устата му показва гняв?
А виждате ли, че сърцето му тупти и си мисли за нещо?
За какво ли си мисли Геройчето в момента?
Можете ли да отговорите какво бихте си мислили вие ако някой ви вземе играчката без да попита?

Учителят изчаква да получи 3-5 отговора от децата и задава следващ въпрос:

Как ли усеща своето тяло Геройчето? Дали тялото му е отпуснато и си почива, или е стегнато и напрегнато?

Тук учителят може да помоли 1-2 ученика да демонстрират пред останалите гримаса и напрегнатост на тялото при ядосване. Това може да стане чрез подреждане на магнитния пъзел „Дневник на емоциите“ (поръчайте пъзела от тук) или чрез показване на геройчетата от детските табла за емоционална интелигентност (поръчайте комплект табла от тук). Учителят продължава с въпросите:

Как изглежда лицето ни, когато сме ядосани? Виждате ли нещо характерно в очите и веждите, устата, раменете, ръцете, стойката на тялото ни?

Насоки към учителя: Поговорете с цел да конкретизирате „сигналите“ на тялото, които разкриват гнева.

Тук е много подходящо да използвате магнитния пъзел с децата.
За магнитния пъзел може да прочетете тук и да го поръчате.
Особено ако сте родител и провеждате урока със своето дете – пъзелът ще е много добра отправна точка, защото може да му дадете идея: „Ако се чувстваш гневен – преди да направиш каквото и да е – подреди пъзела така, че да показва гневно лице и ми сподели да погледна пъзела. Тогава ще ти е по-лесно да се успокоиш и ще мога да ти помогна и да помислим заедно.“

Учителят дава първото домашно:

Запишете си за домашно да нарисувате своя рисунка, на която показвате как изглежда тялото и лицето ви, когато сте ядосани. Когато направите рисунката си – попитайте мама и татко дали рисунката показва вашия гняв, или пропускате нещо.

Учителят продължава към трета страница от учебното помагало:

Учителят насочва вниманието на учениците към знака Стоп:

Забелязвате ли, че Геройчето е замислено? Показва ни с ръка да спрем. Има и знак „Стоп“ – какво значи според вас този знак?

Насоки към учителя: Поискайте няколко предположения от учениците без да ги прекъсвате и без да им обяснявате. Удачно е да си водите бележки кое дете какво е споделило като интерпретация, за да може на по-късен етап при нужда да ги споделите с родител като обратна връзка, или с педагогически съветник или психолог

Учителят продължава с въпросите:

Защо е нужно да спрем или да направим пауза, когато сме ядосани?

Учителят изчаква няколко отговора от учениците и изяснява с тях кои са правилни и кои грешни. След това споделя:

Безименният герой спира, защото първо трябва да направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, които да го успокоят. Дълбокото дишане ви помага да се успокоите.
Някой от вас опитвал ли е, когато изпитва гняв да прави упражнения за дишания? Може ли да споделите?

Учителят изслушва 1-2 истории от децата и ги поощрява, че правят такива упражнения, след което подканва целия клас да направят заедно едно такова упражнение.
Насоки към учителя: Вдишайте 5 пъти много бавно заедно с децата. Обяснете им, че трябва вдишването да е до край – хубаво да поемат въздух много бавно, докато усетят, че нямат място за повече въздух. Издишането след това също да е бавно и до край – докато усетят, че нямат повече въздух.

Упражнението за дишане изисква (обяснете това на децата):

• Децата да са седнали;
• Гърбовете им да са изправени, гърдите напред без напрежение;
• Ръцете да са върху колената им, отпуснати;
• Покажете с ръка колко бавно да е вдишването – кажете на децата да следят ръката ви как бавно се вдига нагоре и да вдишат заедно с нейното вдигане.
• Вдишването става само през носа. Ако децата имат затруднения с това – споделете им да не се мъчат, а да вдишат през устата;
• Покажете с ръка по същия начин издишването. То също става само през носа по възможност;
• При първото вдишване ръцете са на колената. При второто помолете децата да ги сложат върху коремите си, за да усетят как въздуха влиза в тялото и го напуска.
• Преди третото вдишване помолете децата да затворят очи.
• При четвъртото вдишване помолете децата да останат със затворени очи и с ръце на коремите си, но и да отброяват бавно „едно, две, три“ при вдишването и издишването. Обяснете им, че не е лошо ако си броим на ум бавно до три;
• Повторете начинът, по който сте направили четвъртото вдишване още 1-2 пъти;
• Накрая изяснете на учениците, че се успокояваме по-бързо ако вдишваме и издишваме през носа, ако очите ни са затворени и осигурим максимален покой за тялото си (когато сме седнали, с добра стойка и ръце на колената).

Учителят пита учениците след упражнението за дишане:

Как се чувствате сега, след като направихме това упражнение за дишане? По-спокойни ли сте?

Учителят дава второ домашно:

Второто ви домашно е да нарисувате още една рисунка, на която ясно показвате своето лице и тяло след като сте направили упражнението за дишане. Отново искам да я покажете на своите родители и те да потвърдят, че не сте пропуснали нещо.

Учителят пита за изводи:

Добре! Защо Геройчето на картинката е замислено?
Мислите ли, че е важно да опитаме да се успокоим, когато сме гневни, за да можем после, когато сме вече спокойни, да помислим над ситуацията, която ни е разгневила по-трезво?
Това дали е полезно?

Насоки към учителите: Тук също е добре да си водите бележки с цел ако има нещо смущаващо в разсъжденията на някои деца – да го консултирате. Важно е да опитате да убедите децата, че е много съществено и правилно да се успокоят в моменти на гняв. Би било отлично ако дадете пример със себе си и ваша случка: „Веднъж се ядосах на…. почувствах се … тялото ми беше …. и си мислех, че…. но си казах „Трябва да се успокоиш“ и направиш упражнението за дишане… то ме успокои и си казах „Добре, че не реагирах прибързано, защото щях да съжалявам“…“ И да обясните какви решения е можело да вземете в момент на гняв без да се успокоите и какви сте взели след като сте се успокоили и сте премислили трезво как да реагирате.

Учителят продължава с последния четвърти лист от помагалото:

Учителят споделя с децата:

След като сме спокойни имаме нещо, към което всеки човек винаги през целия си живот се стреми – СВОБОДАТА! Можем ли да пипнем свободата? А можем ли да я опитаме или изядем? А можем ли да я помиришем?

Насоки към учителя: Целта е с тези въпроси да провокирате децата и да ги екзалтирате малко. Позабавлявайте се заедно на тях.

Тогава как разбираме, че имаме свобода?

Учителят изчаква децата да помислят и иска да чуе 2-3 отговора с предположения.

Свободата е нещо, което усещаме също както гнева. И също както него – можем да изпуснем, да унищожим или да увеличим.
Чували ли сте израза „Да си изпуснеш нервите“? Тогава изпускаме гнева си и той се превръща в ярост – с нея можем да нараним другите и себе си. Да изпитаме гняв не е лошо, а напълно човешко. Ако нараним – това вече е лошо.
А чували ли сте израза „унищожителен гняв“?
Важно е да не допускате да унищожите свободата си! Това зависи от вашите избори! Имате свободата да изберете да постъпите правилно, здравословно и позитивно за вас и останалите. Имате свободата да постъпите лошо, нездравословно. Ако постъпите правилно – ще се почувствате по-добре и ще съхраните свободата си. Ако постъпите лошо – ще загубите свободата си!

Свободата е едно от най-ценните и най-важни усещания – може би най-хубавото. Трябва да я пазите!

Учителят може да подкани учениците да споделят още нещо ако искат. Важно е да обясни може би най-важната точка от мета-момента:

Винаги, когато усетите гняв трябва да знаете как да се успокоите. Например с упражнение за дишане.
Да сте спокойни е важно, за да можете да мислите трезво и да преборите гнева. Нормално е да сте гневни, но трябва да може да преборвате своя гняв, за да не надделее той над вашите решения и те да са лоши.
Свободни сте да правите избори.
И ако искате да имате винаги тази свобода – погледнете се отстрани, открийте своето най-добро „аз“ в ситуацията и вземете правилното решение.
А правилното решение е това, което няма да нарани никого, което е възможно най-положително, което не нарушава правилата и законите. Ако сте объркани и не можете да вземете решение – поговорете с възрастен, който ви е близък – мама, татко, баба, дядо например. Важно е да не реагирате лошо, унищожително, негативно и нездравословно – защото това може да ви донесе неуспех, да е вредно за вас и другите, да унищожи вашата свобода.

Учителят дава последните задачи за домашно:

Освен двете рисунки за домашно, имате още две задачи:

Първо – помолете всеки от вашите родители да ви разкаже две истории за своите гневни моменти – една, в която е взел правилно решение и как се е почувствал след това, и втора, в която е взел грешно решение и как са се почувствали след това.

Второ – споделете с родителите си своите две истории за своя гняв. История, в която не сте успели да се успокоите и сте взели грешни решения и история, в която сте успели да се успокоите и сте взели добри решения.

Ако разполагате с българските материали за развитие на ЕИ:

Безплатен ресурс, който нашият екип може да ви предложи (освен посочените по-горе в настоящата статия) е наръчника за Мета-момента, но с празни полета за писане и рисуване, които с вашето дете или децата от вашия клас да попълните.

Изтеглете безплатния ресурс от тук
По-долу показваме снимки от примерното му попълване:

Ако имате комплект от детските табла за емоционална интелигентност (поръчайте комплект табла от тук) тук е много удачен момент да покажете как е изобразен мета-момента там. Можете да разкажете и „МИСЛИ“ зоната от първото табло.

Детските табла за емоционална интелигентност (поръчайте комплект табла от тук) ще дадат насоки за успокояване в червената зона и какво да правим ако някой ни е вкарал в нея.

Ако разполагате с картите с емоции (поръчайте комплект от тук) можете да направите допълнително упражнение с децата, в което имат за задача да открият заедно картите от червената зона и да изговорите имената и определенията на емоциите от тази зона, като изясните кои емоции включват чувства на гняв. Има и конкретна игра за отгатване в коя зона са картите, която е много подходяща ако сте родител и провеждате урока у дома.

Ако разполагате с магнитните фигури (можете да научите повече за тях и да ги поръчате от тук) – може да направите упражнение, в което детето да сглоби всички лица на Геройчето, които показват гняв. В инструкциите има и конкретни игри и теми, свързани с изясняването на мета-моменти от червената зона.