Развитие на емоционална интелигентност в начален курс и детска градина

Три приятни и ефективни активности за ежедневна работа по EQ

Три кратки упражнения за ежедневна работа по развитието на емоционална интелигентност при деца в детска градина и начален курс в училище

В тази статия ще ви предложим няколко кратки упражнения, които може да правите всеки ден заедно с вашата група или клас, които ще спомогнат за работата ви по SEL (Social and emotional learning – Социално-емоционално обучение) и в частност – развитие на емоционална интелигентност.

Упражненията са кратки, лесни и доста ефективни. Разнообразни са като видове активности и се харесват от децата.

„Кръг на откровенията“

Тази активност е в рамките на около 10 минути – около 5 минути за задаване на въпроси и още около 5 минути за споделяне от тези деца, които пожелаят.

Децата се подреждат в кръг в средата на стаята или около всички чинове в класната стая.

Учителят започва упражнението:

„Сега нека всички затворят очите си и да преброят на ум до 10“

Тук целта е децата да се поотпуснат и съсредоточат в указанията на своя учител.

Учителят започва да задава въпроси:

„Ще ви задам въпроси, над които искам сами да помислите след като ги задам и да си дадете отговор за себе си на ум.“

След всеки въпрос учителят прави 1 минута пауза за размисъл и отговор на ум:

  • Коя беше последната емоция, която изпитахте, преди да започнем това упражнение?
  • Как се чувства вашето тяло в момента? Отпуснато ли е или е неспокойно? Боли ли ви някоя част от него?
  • В момента притеснява ли ви нещо? Има ли нещо, което тревожи мислите ви?
  • Има ли нещо или някой, което или който ви създава дискомфорт в момента?

Целта тук е да покажем с ясен пример, че първата стъпка е да погледнем вътре в нас самите и да откроим важните неща, да видим най-силните емоции.

Учителят завършва със:

„Сега може да отворите очи. Аз ще ви споделя как се чувствам с едно изречение и ако някой друг иска да сподели – имаме 5 минути да го направи. Условието е да бъде с едно единствено изречение, т.е. споделете най-силните си чувства и мисли, които имате в този момент, без да изпадате в излишни подробности.“

Целта е да провокираме децата да споделят, но и да бъдат много конкретни и ясни в споделеното; да могат да откроят емоциите и чувствата, които към даден момент са най-силни, за да работят по тях, след като успеят ясно да ги изразят.

„Да се запознаем с Емоцията…“

По възможност всеки ден, но може и всяка седмица или всеки месец, да провеждате тази активност с децата. В най-общи линии идеята е в рамките на 10 до 15 минути да коментирате конкретна емоция, за да помогнете на децата да я разбират и разпознават.

Малките деца често бъркат някои емоции, например тъга със страх или срам с гняв. В тази активност изясняваме емоциите с примери и ясни дефиниции.

Много полезен ресурс тук ще са картите с емоции – това са първите авторски карти на български език, които включват 53 емоционални състояния в тестето, обяснени с кратки определения и чрез т.нар. „емоционална аритметика“. Повече за картите може да научите от тук.

Как преминава тази активност:

Учителят започва с:

„Днес ще се запознаем с емоцията (примерно) РАЗОЧАРОВАНИЕ“

След което учителят може да зададе няколко въпроса, като изкарва пред класа или групата по едно дете, което да даде отговор. Когато детето излезе и даде свой отговор, учителят е удачно да попита останалите деца „Някой иска ли да допълни този отговор“. Целта е да се разглежда класът или групата в своята цялост – като социум, в който всяка индивидуалност има свое възприятие за съответната емоция. Упражнението изяснява тези възприятия базово, когато по-активните участници споделят своите разсъждения и мисли по зададената тема.

Учителят задава въпросите:

  • Нека вдигнат ръка тези, които са изпитвали някога тази емоция!

Тази първа задача ще даде на учителя представа кои деца да изкара отпред за отговорите на въпросите му по-нататък. Може да изкара деца, които не са вдигнали ръка с цел да им изясни самата емоция – вероятно е тези деца да бъркат емоцията с друга, защото наистина не я разпознават напълно или частично.

… следват въпросите:

  • Как изглеждаме, когато изпитваме тази емоция? Тялото ни, лицето ни? Покажи като изимитираш!
  • Енергични или отпуснати сме, когато изпитваме тази емоция? Тялото ни има ли бързи или резки движения, или по-скоро не? Говорът ни става ли по-силен, говорим ли по-бързо – или по-скоро не?

Тук от полза могат да са таблата за развитие на емоционална интелигентност, базирани на методиката RULER – това са първите табла в помощ на специалистите и родителите, адаптирани на български език по една от най-ефективните научно-доказани методи. Повече за таблата ще научите от тук.

… учителят продължава с въпросите:

  • Когато изпитваме тази емоция – добре ли се чувстваме или не? Можете ли да я опишете само с думички на различни други чувства и емоции?

Тук е моментът, в който може да помогнете на децата, които са способни да бъркат съответната емоция с други емоционални състояния и чувства. В нашия пример емоцията е „разочарование“ и децата могат да споделят, че в тази емоция се чувстват ядосани или тъжни. При разочарованието, обаче има и доза изненада (при комплекта карти, емоционалната аритметика ще ви покаже наличието на изненада), защото разочарованието възниква след като се изненадаме неприятно заради неоправдани наши очаквания.
Важно тук е заедно да изясните емоцията точно след като чуете отговорите на децата.

… накрая учителят поставя задача към децата:

  • Помислете за история, в която вие сте били разочаровани от нещо или някого. Също така помислете за друга история, в която друг е бил разочарован от вас, някой друг или нещо. Давам ви …. дни за тази задача, след което ще си отделим време, в което да споделите тези истории тук с нас.

Учителят може да зададе няколко допълнителни задачи на децата:

  • Попитайте своите родители за тази емоция – как те ще ви я обяснят, как те ще ви покажат как изглежда тя? Попитайте ги дали в нея те се чувстват енергични или са отпуснати? Попитайте ги дали тази емоция им носи неприятни чувства или приятни чувства? Помолете ги да ви разкажат история, в която са изпитали тази емоция.

Много е удачно учителят да сподели своя история с децата, в която е изпитвал въпросната емоция.

„Кътчето на емоциите“

Международните изследвания показват, че за да научим децата да регулират емоциите, преди всичко трябва да им изясним, че понякога трябва да се отделят от дадена ситуация, за да обмислят нещата, да разпознаят и осъзнаят емоциите си и в крайна сметка – да могат да регулират тези емоции и да вземат правилните, здравословни решения. Това става много лесно и разбираемо за децата, когато им осигурим нужната среда. „Кътчето на емоциите“ е точно това място. За него писахме наскоро тук, където го наричаме „място за успокоение“. Това местенце не е само за успокоение, но и за изучаване на емоциите и чувствата – стига да го обзаведете с необходимите за това табла и ресурси (може би ще ви бъде интересно да видите предлаганите от нас табла от тук, магнитни комплекти от тук, карти с емоции от тук и безплатни EQ ресурси от тук).

Какво можете да включите в кътчето и как е удачно да изглежда то?

  • Важно е да е отделено от останалата част на помещението с някакъв вид прегради и паравани, за да е възможно в него детето да има нужното уединение. Не е необходимо да е изцяло изолирано от останалите деца, защото детето в това кътче трябва да може да има поглед към учителите и останалите деца, както и обратното. Трудно е подобно кътче да се изгради в класната стая – в тази връзка сме коментирали този проблем с някои училища и там са обзавели отделно помещение с няколко кътчета, където деца от различните класове могат да бъдат изпратени.
  • Важно е децата да са наясно, че това не е наказание или назидание, а напротив – възможност да помислят на спокойствие. Така е удачно и да им се обясни от педагозите при всяко изпращане на детето в това кътче: „Отиди за малко, за да можеш на спокойствие да помислиш над ситуацията. Опитай се да се погледнеш от страни и да откриеш своето най-добро „аз“ не само за теб, но и за останалите тук. Аз ще те чакам тук, когато размислиш над вариантите как да реагираш. Когато ти решиш можеш да се върнеш – чакаме те!“. След това можете отново да подкрепите детето, когато се върне: „Благодаря ти, че посети кътчето и размисли! И аз го посещавам и ми е едно от любимите места! По-добре ли се почувства след като го посети?“. Педагозите трябва да подхождат деликатно така, че да не провокират излишно желание без нужда у децата. Ако представят мястото като пресилено хубаво и интересно – децата може да желаят да го посещават без да имат необходимост. Учителите трябва да могат да регулират посещенията на кътчето така, че те да се случват само по необходимост без изпратените там деца да се чувстват зле от самото им изпращане.
  • Кътчето е място, където детето може да седне на земята, върху мек под или на „барбарон“. То е цветно и има различни табла и материали, свързани с емоциите. Важно е да имате табла или други визуални материали свързани с мета-момента на децата (прочетете повече от тук) при емоции с високо ниво на енергия и високо ниво на дискомфорт, защото често децата попадат в това кътче при невъзможност да контролират гнева си. Заедно с това е необходимо да имате визуални материали, свързани с техники за успокоение ако детето е изпратено в кътчето поради екзалтация и разсеяност в резултат от нея. Други необходими материали са тези, свързани с емоционални моменти на тъга и потиснатост, когато енергията е малко, но неприятните чувства са силни – чрез материалите може да обяснявате на детето, че трябва да отдели време да помисли над всички варианти и да не се отчайва напълно; да потърси помощ и други гледни точки за проблемите, които го натъжават; да помисли какво би му дало енергия и би му помогнало да се почувства по-добре.
  • Кътчето може да има различни видове логически пъзели, с които децата да могат да поиграят за малко – в доста случаи това помага за успокоение и дава необходимото разсейване.
  • Можете да озвучите с тиха и спокойна музика кътчето, така, че да не разсейва детето в него и останалите деца.
  • Можете да имате видео наблюдение над кътчето с цел да следите и да коментирате (с родители, педагогически съветник, психолог и пр.) в последствие реакциите на детето.
  • В кътчето може да има множество възглавнички и да споделите на детето, че ако е много гневно или екзалтирано – може да си изкара гнева и излишната енергия чрез тях. В тази връзка, за освобождаването на негативната енергия, може да имате няколко анти-стрес топки (меки топки), фиджети или дори детска боксова круша.
  • На входа на кътчето е добре да напомните на детето (с визуален материал, закачен някъде, където е видим, или съветвайки го), че то влиза там, за да помисли и да преодолее емоцията си по начин, който би бил най-здравословен за него/нея и останалите. Това, обаче не изключва вашите ангажименти към детето от гл.т. на това да му изясните какви са тези начини. Едно дете може да има като модел на поведение физическо нараняване на други деца, за да преодолее гневните си състояния – в неговото съзнание това може да е решението. Наша отговорност като специалисти или родители на това дете е да му изясним последствията и да му предложим правилни варианти.
  • В кътчето поставете пясъчен часовник или хронометър. Нека детето остане там не повече от около 5 минути, след което в удобен момент е удачно да ви обясни какви решения е взело и какво му се е случило в кътчето. Ако виждате, че детето все още е в афект или екзалтация, т.е. не е спокойно – отново го върнете в кътчето, като му обясните, че идеята е там да намери начин да се успокои.
  • Удачно е да има бюро, стол, хартия и моливи за рисуване – рисуването помага на децата да се изразят по уединен начин и на спокойствие. Може да поставите от онези големи дъски с ролка хартия, които предоставят голяма площ за рисуване.
  • Удачно е да има огледало (достатъчно добре обезопасено зад плексиглас, или директно огледално фолио). В някои кътчета е реализирана идеята над огледалото да има надписи от рода на „Това ли е най-доброто ти аз?“, „Погледни се отстрани!“, „Харесваш ли се така?“ и пр. Текстове, които да подтикнат към размисъл и самоанализ.
  • Защото често спортът, йога упражненията и медитативните техники са много подходящи за успокоение, редуциране на енергията и извеждането й – ако имате възможност помислете освен за мек под и за малък фитнес уред (за бягане, ходене на място, леки упражнения).

Важно е да не коментирате с детето нещата, когато е в състояние на афект – за това му състояние е кътчето, което да му даде възможност да има своя по-дълъг мета-момент. Още по-важно е да коментирате ситуацията след като вече се е успокоило и е достатъчно подготвено да ви слуша, не е разсеяно и повлияно от емоциите си.

В началото на кътчето ви може да е поставен кодексът за поведение в класа или групата – него коментираме като игрова активност и серия от упражнения в инструкциите към магнитните комплекти с емоции (научете повече за тях от тук). Повече за създаването на подобен кодекс може да прочетете и в статията ни за това как да провокираме желание за работа по ЕИ от страна на децата – вижте я от тук.

Очаквайте скоро още полезни упражнения и разнообразни активности за децата от учебните заведения, свързани с придобиване на социално-емоционални умения и компетенции, в частност – развиване на емоционалната интелигентност на всяко дете индивидуално и групово. Планираме да публикуваме и практики, споделени от педагози в страната и чужбина, които са много интересни и полезни. Ако сте такъв педагог – не се колебайте да споделите своите опит и практика, които да публикуваме в нашия блог с ресурси! Можете да ни пишете във фейсбук или през формата за обратна връзка в този сайт! Благодарим за споделеното!

2 коментара

Вашият отговор на 50 активности за регулиране на агресията и гнева на детето – за работа в клас или в дома | ФЪНтазия – FUNтазия – Емоционална интелигент Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *