Картите с Емоции „My Little Big World“ са уникален продукт именно заради възможността да развием емоционалната интелигентност при децата чрез игри, в които са въплътени 5 от най-ефективните научно-доказани методики за работа по ЕИ.

Заедно с комплекта карти (можете да научите повече и да го поръчате от тук) получавате книжка с указания на български език за 7 уникални игри.

Тук ще ви споделим 8-ма игра, която е много забавна, лесна и полезна за децата ви. Тя много наподобява популярната игра UNO.

Какво ви е необходимо за да играете?

• Комплекта карти (можете да поръчате като кликнете тук);
• Трима до петима играчи – деца или възрастни, няма значение;
• Всеки от играчите да е поне на 3 навършени години;
• Подгответе лист и молив за записване на точки за всеки участник. Ако решите може да играете и без точки първите няколко игри, стига децата да са достатъчно мотивирани да играят по този начин.

Извадете картата „ВЪПРОСНИК“ от тестето с карти.
За да играете ще използвате въпроси №3, №4 и №5 според възрастта на играчите.

Подготовка за игра:

• Извадете от тестето карти картата „ВЪПРОСНИК“ и картите с „ПЪТЕЧКА“ (и с „БАРОМЕТЪР НА ЕМОЦИИТЕ“) и оставете само картите с емоции;
• Разбъркайте тестето добре;
• Раздайте по 7 карти на всеки играч (раздавайте ги обърнати с гръб така, че никой да не вижда лицата им);
• Останалите карти поставете с гръб в центъра на игралното ви пространство и решете кой ще започне първи.

Примерно разположение на картите може да видите на снимката по-долу (с уточнение, че играчите трябва да крият лицата на картите си един от друг):

Правила на играта:

• Този играч, който е на ред обръща с лице най-горната карта от купчината карти в центъра и я поставя до купчината така, че всички да видят лицето й.
• Вижте картата „ВЪПРОСНИК“ – ако сред вас има играчи на възраст между 3 и 5 години, играчът на ред трябва да отговори на Въпрос №3 „Можеш ли да изглеждаш като геройчето от картата? Покажи!“. Съответно играчът на ред трябва да изимитира физиономията на геройчето от картата, която току-що е обърнал с лице от купчината. Другите играчи гласуват дали играчът на ред е изпълнил заданието от въпросника. Ако го е изпълнил – печели 3 точки. Ако всички играчи са на възраст над 5 години, играчът на ред трябва да изпълни предизвикателствата от Въпроси №3, №4 и №5. Всяко му носи по 1 точка ако останалите играчи са съгласни, че отговорите му са убедителни.
• Важно е възрастните да помагат на децата в прочитането и разбирането на емоциите от картите. Също е важно да им помогнат в отговорите от картата „ВЪПРОСНИК“. Целта на играта е да развива емоционалната интелигентност на децата – за да не губят интерес и да разпознават емоционалните състояния, трябва да насочваме вниманието им и търпеливо да им обясним с примери и разкази.
• След като играчът на ред отговори на въпросите от картата „ВЪПРОСНИК“, той трябва да види дали в неговите карти има такава карта, която в средата горе има число или фигура, съответстващи на изтеглената карта от купчината. Става дума за числата и фигурките, които са непосредствено под името на емоцията – показани са на долната снимка в зелени очертания:

• Ако играчът на ред няма карта, която да съответства на число или символ с изтеглената – тегли от купчината карти докато не му се падне подходяща.
• Ако играчът на ред постави карта, която да съответства едновременно и като число, и като фигура – записва си 2 точки към общите си точки.
• Ако играчът постави карта с някоя от основните емоции (това са картите, които са със сини цветове на лицето си) – това променя посоката в реда на играене. Примерно ако играете по часовниковата стрелка – започвате да се въртите обратно на часовниковата стрелка.
• Така нещата се повтарят с всеки следващ играч на ред – тегли си нова карта от купчинката, отговаря по картата „ВЪПРОСНИК“ и поставя съответстваща карта от своите карти.
• Важно! Всеки от играчите може да подари на други един или двама играчи по свой избор до 2 точки в рамките на цялата игра. Ако подари точки – може да премахне 2 карти от своите карти (по свой избор). Подаряването на тези 2 точки трябва да се случи по време на играта – преди купчината карти да е свършила!

Кога свършва играта и кой печели?

Играта приключва ако някой от играчите 
остане без карти преди купчинката да е свършила.

Ако това не се случи, т.е. купчинката свърши, но всички играчи имат карти – гледате си точките. От общите точки всеки играч изважда толкова точки, с колкото карти е останал накрая. След като извадите точките – печели този играч, който има най-много точки общо.

Важно е да обяснявате на децата, че в тези игри всички печелят, защото са научили нещо полезно от света на емоциите. Затова борбата не е за точки.

За да им го докажете – подарете 2 точки на някого и дайте пример.

Можете да споделите на децата, че както тук целта е да изведем емоциите извън нашето тесте от карти, така е добре да случваме същото в живота. И това може да стане много по-лесно, когато сме сред приятели – както в тази наша игра.

С какво е полезна тази игра?

Може би най-важното е, че чрез нея всички играчи ще разгледат голяма част от емоциите върху картите. Ще разберат името им, описанието им, ще си разкажат един на друг истории и примери, в които тези емоции са били факт. Това е много важно, защото първият етап от развитието на EQ (emotional intelligence, емоционална интелигентност) е именно в това да разпознаваме, разбираме и описваме емоционалните състояния – нашите и на околните.

В играта децата се учат на повече толерантност, защото всяка точка се дава само ако всички са съгласни – важно е освен конкуренти в събирането на точки, да бъдат и екип от толерантни един към друг членове.

Днес един от проблемите в кариерата и мениджмънта е липсата на толерантност, екипност и обща отговорност на професионалистите във всички професионални области. Работодателите и мениджърите инвестират в тиймбилдинг, който почти винаги времево е много закъснял – той е трябвало да се случи още, когато тези хора са били деца.

Днес имаме шанса да работим с децата си относно тяхната емоционална интелигентност и да им помогнем да са по-екипни, по-съсредоточени, по-уравновесени, по-адаптивни и по-слабо агресивни, потиснати и демотивирани.

Тази наша отговорна задача всъщност е един дългосрочен процес, който не бива да закъснява толкова много години, както се е случило с нашите поколения, защото именно развиването на емоционална интелигентност е възможността ние да покажем своя пълен потенциал от знания и умения, да сме открити пред нас и пред другите… но нека се върнем конкретно на ползите от тази игра…

Днес се произвеждат купища smart игри и играчки. Тук ние се учим един от друг да бъдем smart – не като трупане на знания и информация, а като умение да контролираме своите емоции, вместо те да контролират нас.

Комплектът карти и игрите, които се играят с него не изглеждат smart, но ще помогнат на детето ви в много важни направления:

• да научи повече за чувствата на другите и да помисли от тяхна гледна точка, с което да развива напред във времето своята емпатия;
• да може да се поглежда отстрани и да открива своето най-добро „аз“;
• да се почувства по-добре, защото е споделило с вас своите чувства и емоции под формата на истории и примери в процеса на играта;
  да усети вашата опора като човек, който ще го изслуша и ще се опита да го разбере в неговия емоционален свят;
• да разбере, че всеки от нас изпитва една и съща емоция по свой собствен уникален начин. Емоционалните ни състояния са също толкова уникални, колкото е отпечатъка от пръстите ни или нашето ДНК. Затова развиваме своята емоционална интелигентност през целия си живот;
• да разбере, че може да постигне повече ако е в екип с другите и е част от колективните усилия;
• да различава и разпознава отделни емоции, които до скоро е възприемало като идентични;
• да научи за нови видове емоции, с които да може да си обясни свои минали и бъдещи моменти;
• да се сближи повече с останалите играчи посредством съкровената сила на взаимното споделяне.

Да говорите за емоциите е здравословно.
Да се учите заедно да ги регулирате е необходимо.
Да играете игри, свързани с тях е изключително забавно.

Знаете ли, че повечето случаи на изключени ученици са свързани не с техните знания или високо IQ, а с невъзможността им да регулират емоциите и с ниската им емоционална интелигентност (EQ).

Същото важи и за уволнените служители.

Затова ние вярваме, че развитието на емоционалната интелигентност и придобиването на социални и емоционални умения и компетенции е задължителен, съществен и нужен елемент от детското развитие.