Тук, точно тук.. На мястото, вдъхновено от теб.. Избирам да събирам всички свои пожелания към теб ..през годините..За да те дочакат до момента, в който можеш да ги прочетеш. ТУК. Защото тук – нашата FUNтазия  – е мястото, където споделям целия си опит, преживявания, любов, съкровеност, мъдрост, всеотдайност  – с които ТИ ме дари…И не спираш – по твоя уникален, неподражаем начин!

Винаги искам да ти кажа толкова много неща… Никога не знам откъде да започна.Едно от тях, е че те обичам….

 …Просто се надявам… Ах… Прочети ме някой ден… За да знаеш – колко много съм се гордяла с теб през цялото това време!

Крум на 12!

КРУМ!
Е на 12 днес..
Изписала съм …романи за него! И все няма да ми стигнат думите…
Крум е… просто… ВСИЧКО, по много …и наведнъж!
Вчера купувал бонбони да черпи приятелите от курса си по английски… защото се притеснявал, че няма да ги види на РД.
„Не се черпи преди РД, Круме…. На лош късмет е!“
Крум: „Знаеш ли колко ми пука! Така съм го усетил! „…
Такъв е той.. последно мисли за себе си… винаги.

Крум…
Той танцува… рецитира, театралства, свири на китара, математик е, пише книга! Брутална книга, при това… Прекрасен лектор е… Грижовен батко…и вдъхновителен брат за пример! Най-добрия приятел! Не знам как се събира в сърцето му място за всичко и всеки! Дори за тези, които са го предавали… Има винаги място за прошка… Не знам.. Той просто може… Учил ме е на това…

Един от огромните уроци, които ми е давал- е, че… в живота просто няма непостижими неща, ако наистина си убеден, че трябва да ги постигнеш. Той – …ей такъв един – на 12 години от днес… с тъжни очи и рошави вежди.
Каквото и да му пожелая – знам, че няма нужда от приказки… Той просто МОЖЕ!
Само здраве му е нужно да има.. здраве… И успява да превърне най-големите си мечти – в най-малки постижения… и създава нови мечти.. и неуморно гради! КРУМ!
Пререкавахме се наскоро с него, не помня за какво, но използвах железен аргумент за някого, който беше направил някаква малка поразия:
АЗ: – Е, Круме, той е още дете!
Крум: – Аз също!
…Каза той.. и ме удари в земята за пореден път… защото… не знам дали е редно да прощаваш на майка си… че толкова често забравя, че … И ТИ СИ дете… Вероятно не е…
Крум.
Аз … често нямам думи… пред него…
Защото Крум.. е …един.
Благодаря ти, момче…
Че си избрал мен за майка…
Явно съм имала нужда да получа много уроци!
Явно е имало нужда да се намерим… за да градим това…което градим!
Благодаря ти!
БЪДИ!

КРУМ на 11

На 11 е днес и отиде да решава задачи на олимпиада по математика!

…..

Тъжните му очи крият неизброими истории, които ще ви докоснат по най-болезнените места… Съдба някаква може би…Но ако се вгледаш дълбоко в тях, ще видиш как се усмихват. Онези усмивки, отвъд всички. .надраснали всяка несправедливост, обида, изоставяне,за да я превърнат в… Мъдрост, която е толкова много за скромната му възраст.

За него съм писала какво ли не – и все ще е малко…

Моят първи FUNтазен вдъхновител! https://funtazia.bg/2017/05/13/za-moya-funtazen-vdahnovitel/

Има много таланти… Танци, театър, програмиране, английски, жесток копирайтър, преди малко го пратих на поредната математическа олимпиада…. Изобщо – каквото и да хване – ще го направи, ако ще и на инат… Само трябва да го поиска.

Но най-много обичам сърцето му. Голямо, трудно се събира в това още крехко телце. Има за всички от него.

Даже за тези, които не се колебаят да го предадат. Усмихва се и просто ми казва:

„Е, важното е, че аз не съм такъв.. не бих могъл….“ – И продължава напред… С чистата си съвест, че като тези, които го раняват, той няма да бъде! Не знам откъде намира сили да прощава толкова непростими неща… Но го прави!

Учи ме на толкова много!

Онзи ден, покрай неговата първа голяма сценична изява в главна роля, чувам как го питат:

– Сигурно много се гордеят в 7СУ „Найден Геров“ че има ученик от тяхното училище в главна роля в Операта?

А той по детски, и не съвсем… започва да разсъждава….

Крум- Ами…тя само госпожата по изобразително и един съученик от класа ми са тук. Те са страхотни! Но в училище даже не са ми пожелали успех… Не знам. Вероятно не е важно. То…и дядо имам там, учител, ама аз не съм му истински внук и … ама той даже не ме поздравява. Едва ли знае за ролята. …

И си представих какво чувства едно дете, за да ти каже тези неща, през сподавената си болка..ей така…в неговия си стил… С дълбоките очи…вгледани в нещото…в някой тегав спомен…

Иска ми се да спре да чака да го види някой, който няма очи за него. Иска ми се да знае колко специален е, колко единствен е….колко мъдър е…. И да не се измъчва от самотата, на която куп възрастни хора, в които е вярвал, са го обрекли… Иска ми се ..

….и ме задушава тая буца в гърлото… Толкова много… Толкова силно. И светът ми се вижда тесен….

Мир не ми дава тая мисъл и този въпрос – докога може да прощава и да преглъща? Знам какво могат да направят куп възрастни с нежната душа на едно дете….и всеки ден го виждам. И мир не ми дава.

И после той идва..и прави света ми смислен отново…Напук на всичко. С прошката си…

И ме прегръща и казва: „Заедно се справяме!“ , Хваща Ален за ръка и го понася някъде, заразявайки го със себе си….: „Приготвил съм ти подарък, само искам да знам, че ще го научим това смятане, хайде,а ти ще ме научиш да пея!“

Днес става на 11! В точно 14:17…

Желая му здраве… И време! Време, което да има преценката да даде на хората, които си струват в живота му. Желая му да го има и да го знае!

Всичко друго знам, че го може и ще го направи!

Моя малък, нежен, мъдър, вгледан в нещо невидимо за очите Принц…. Който обича,все пак, да брои…..ЗВЕЗДИ!

Крум на 10

Първият юбилей!

10 години, и то какви!

Има си всичко в тях! Но най-вече-Има смисъл!

През тези трудни, лесни, разплакани, усмихнати, самотни, споделени, изоставени, напускащи, онеправдани, справедливи…всякакви оксиморонни години за теб, Крум, благодаря ти за доверието. Благодаря ти за всеки урок, който ми даваш, съзнателно или не…Благодаря ти, за времето, което ми отделяш, за да бъдем майка и син… В онези наши толкова дълбокомислени разговори и разсъждения!

Благодаря ти за прекрасното ти добро сърце, което не спираш да раздаваш…и го правиш още по-голямо и пълно с любов….Благодаря ти, че си пример, с който и малкия ти брат се гордее, и всеки ден решава да следва…

Благодаря ти, Крум! Моят първи учител по смисъл!

Гордея се с теб!

Крум на 9! 

И искам да знаеш, че брат ти раздава едни бонбони на докторите тук, защото батковците му били на „дебет“ години вече!

Крум на 8! 

Хей, Стихийо! Честит бъди! И Здрав! 

През годините преодоля много бури… създаде много такива, също… Не знам дали искам да ги укротяваш, преди да те връхлетят, но ако овладееш тази свръх сила, знам, че мъдростта няма да те подмине… А ти я носиш…просто й дай възможност да побеждава! Ти можеш. 

И тъй като вече завършваш първия си клас…вече можеш да четеш и пишеш. 

Подреди тези думи в текст, за да получиш пълното си послание за рождения си ден 🙂 Да, на 8 имаш отговорности, Стихийо, за това не роптай, а запретвай ръкави. Използвай нужните производни думи за целите на текста си, спази всички препинателни знаци, главни и малки букви и добави свързващи думи и прилагателни по свой избор 🙂 Обичам те! 

Сърце, кураж, воля, здраве, късмет, отговорност, приятели, вяра, надежда, твориш, свобода, семейство, обич, щастие, сън, време, победа, сила, неуморност, не се отказвай, заедно, богатство, търпение, несправедливост, търси, душевност, ненадминат, брат, син, гордост, мама, тати, Борко, Ален, завинаги…..

Давам ти три снимки, за вдъхновение като жокер 🙂

Действай 🙂 

Когато си готов, ще ти дам да прочетеш и всички останали. Те са по-долу 🙂 

На 7! Първите 7! 

Крум. Писала съм какво ли не за него. И никога не е било достатъчно, за да го опиша.
Трябваше да се роди на 24 май. Но той бързаше още от тогава, затова се опита да се роди на 22 март. Едвам го спряха…с хиляди уговорки. На 10 май най-после чух дългоочакваното изречение от лекарите „Вече можеш да раждаш“ и ме пратиха вкъщи, да го очаквам на спокойствие. На 11 май се върнах в болницата. Явно не можеше да чака повече. След като повъртя на пръста си няколко акушерки, няколко смени лекари… и мен… показвайки ни, силно изявената си лична позиция, с елементи на неочаквана изненада, съспенс и всичко останало… На 13 май – в точно 14: 17 Той се огледа за първи в път в новия свят, от който бързаше да е част. Помня, че първата ми среща с него беше през едни чаршафи над операционната маса и той… протягащ ръце към мен.
-Как ще се казва юнакът със собствено мнение от преди да се е родил?
-Крум!
-ЗДРАВ да е КРУМ!
Вълнението от тези първи секунди с него ми докара тежка аритмия и кръвно над 200. Някак непрекъснато успява да го прави до днес. И докато питах къде е Крум и кога ще ми го доведат пак, една сестра дойде и сложи нещо в системата ми с думите „Казаха ми да ти направя този подарък“. Събудих се на следващата сутрин. ( днес разбирам, че това беше един истински символичен подарък – беше последния ми дълбок сън). И съм сигурна, че пак искаха да ме приспят, защото едва изправена сновях из болницата да го търся и всявах смут навсякъде. Крум. Намерих го. Прегърнах го. Две шепи. В моите шепи. Сърцето ми. Ако мога да кажа какво изпитах тогава бих била кратка, но точна – ВСИЧКО!
Знам, че в тези моменти времето спирало… така съм чувала. НО – Не… времето не спря. Времето с него никога не може да спре – то минава между пръстите ми и докато мигна… и днес празнувам неговите 7 години от онази първа наша среща, толкова драматична, толкова лична, толкова Крумова. 7 години от онзи ден, наситен с цялата палитра от емоции… 7 години, които минаха в същата тази палитра – без изключения. Всичко. С него е всичко. НАВЕДНЪЖ! Никога не е било друго.
Ей така го познавам аз – като на снимките: усмихнат, от първия си миг…дори на сън (защото не спи), винаги в движение, ОГРЯН от любов, надпреварващ се със скоростта на светлината…Tърсещ до себе си хората, които няма да го предадат…. готов да им се раздаде до последно!…Тичащ към върха…. винаги НА РЪБА…на всички ръбове… С разперени ръце… готови да те прегърнат…или да полети!
Снощи го гушках за последен път на 6.. На прага на най-новия етап от живота му… Все така бързащ, все така задъхан от вълнение, пълен с въображение, открития, идеи, мечти, очаквания… Имащ Нужда да бъде разбран, но никога уловен в стремежа си към новия му ден, толкова отвъд моята мисъл и възприятия…че в него аз не мога да вляза дори насън. Имащ нужда да бъде повярван…и да Твори своето Утре, в което, знам, няма да има случайни хора, далечни на сърцето и ума му. Да… за своите първи 7 години – той ме научи, че хората могат да са заедно само по един начин – с душа! Само тогава е ВСИЧКО.
Обичам те, Вдъхновение! Бъди! И докато СИ – нека си здрав!
Честити 7 години, Крум! Благодаря ти за ВСИЧКО!

Здравей, пораснало момче…

Ти всеки ден ми показваш това… А аз всеки ден се възхищавам на бързината, с която ИЗрастваш…плаша се доста често… Днес стават 6 . 6 години заедно.. и Един без друг!

Беше една неделя отново.. преди 6 години. Когато ти се роди ..три дни след като пожела да видиш  „the other side”! От тогава ….13-ти стана твоят ден.. винаги е бил. Не знам дали е фатален или щастлив. Има различни символики по темата за числото. Знам, че ти носиш в себе си фаталистично щастие…и един особен…щастлив фатализъм. Разбираш ли..че няма начин да не те обичам. НЕ МОГА…ДА НЕ ТЕ ОБИЧАМ! Не се съмнявай..Това е тъпо!

Беше такава буря навън..майска… а аз ИМ казах, че бурята ще те направи силен и смел.. и няма да има сила, която да те сломи.

И те зарекох…дори да се наложи пак през бурята да минаваш… да скачаш в нея безстрашен… и да излизаш от нея –  огрян от Слънцето..

…Виждала съм как ГО сбъдваш…стотици пъти… Ти си най-големият ми идол.. от теб се уча и винаги си го признавам.

Тази година.. имаш повече въпроси от всякога…За първи път – нямам отговори, момче..

И сега си признавам защо.. Защото те лъгах.. Лъгах те.. и се издъних.. и ти ме хвана. Излъгах те, че ТЕ ще бъдат до теб. Че ТЕ няма да те оставят сам. Че ТЕ те обичат..  И когато днес ти попиташ „къде са ТЕ?” Аз не мога да ти отговоря – защо ГИ няма до теб. Да..аз съм лъжец. НО днес реших да не бъда. А ти … ти прочети това.. когато можеш… когато го видиш.. И знай – „не исках да те боли” „Исках да мислиш, че имаш Своите хора до теб”, „ надявах се да не си сам”, „мислех, че с времето ТЕ ще се научат да бъдат до теб” – са само оправдания… а АЗ… вече нямам никакво оправдание за това, че те лъгах години наред и сега не знам…как .. да накарам…лъжите …да бъдат истина. Не искам да ми прощаваш. Аз сама не мога.

ЗАщо ли?

Защото когато тази вечер прегърнах изнемощялото ти телце… имахме един от онези… наши си разговори.. които винаги са вдъхновение за мен… А този – беше един от най-тъжните :

„Ако утре..утре ме чуеш да казвам много пъти ИХУУУ, ЙЕЕЕЕЕ, значи машината отново работи”

• Коя машина… ?

„На щастливото”

• Имаш машина на „щастливото”?

„Да. Но тя не работи. Разрушена е.”

Гледах те в полутъмното как очите ти светеха, очакващи реакция от мен… чувах в полутихото шепота ти… Прегърнах те…както винаги…с мисълта да премахна всичките ти страхове. Да убия всяко съмнение.. да унищожа всяка обида… да попия болката ти…Искам да взема цялото ти „нещастливо” и да го пратя по дяволите.. където то те е пратило…Дай ми го..не се страхувам от НЕГО..Познавам го много добре! Но съм ужасена…че години наред не нам как да те накарам да седнеш…а Днес.. ти едва се изправяш..

Хиляди пъти минахме с теб през ада… ще се справим отново!Нали?

Имам нужда от теб, момче… в тази битка.. в този преход през огъня.. имам нужда от теб! Просто ме ВИЖ!

Че съм ТУК! Заедно с прекрасното ти щуро и налудничаво семейство.. Което те обожава във всеки твой дъх.. което ти помага да вземеш всеки следващ… ВИЖ НИ!  Светът ни е застинал от твоето препъване.. Моля те, не се предавай сега – надвихме толкова демони… ЗАЕДНО МОЖЕМ и винаги сме го доказвали… Знаеш, че можем.. ЗНАМ, че МОЖЕШ!

Защото..освен да бъда до теб, както винаги… аз не мога да те лекувам по друг начин.. и ти ..само трябва да ме видиш отново.. И никога да не забравяш, че съм тук!

Аз ще чакам, Крум.. не се бави! Имаме да правим ужасно страхотни неща заедно и не искам да губим и секунда повече… Не искам да те губя – защото това е Нашия си ПЪТ – и знам, че в него няма страшни завои – когато сме заедно..

Виждам..колко мъчително се изправяш.. коленете не те държат  от тази твоя съкрушителна емоция… и знам..че трябва да те оставя да направиш своите крачки сам.. без да те държа…без да ти давам посока, защото си вече достатъчно мъдър за крехките си години…да я избираш сам. Нужно е… За да бъдеш способен да се бориш…

Дъхът ми е спрял.. И се мразя, че не протягам ръце.. но не бива… нали.. ти – САМ! Знаеш, че всичките безпътни хора около теб, никога няма да прозрат красотата на ума ти… и това не бива да те събаря… не и толкова жестоко… ЗАщото си част от мен…а аз съм част от теб.. С теб съм! В Теб съм!

И ти си моят отговор! Онзи, който дължа на себе си… на теб.. и на всички онези, които с лека ръка могат да разрушат прекрасното ти крехко съзнание…ТИ! СИ! ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТГОВОР!

И мисията ти е …да удържиш на обещанието си – да бъдеш ПО-СИЛЕН! Защото тази твоя машина има още много дълго да работи…и ти просто нямаш право да я спираш сега. ПРОСТО БЪДИ, Мое мило..пораснало…съвършено момче… АЗ съм тук.. докато дишам.. не си сам. Виж ме. ДНЕС!

Хей, Крум.. Вече си на 5!

Днес извървяхаме точно 5 години от нашия общ път. Път изпълнен с особено много предизвикателства. Много често забързан, безсънен, въпросителен, обяснителен.. Мрачен, дъждовен, и носещ дъгата зад хълма… Понякога дори изглеждащ безпътен. Но никога самотен! Никога безпЛътен. Никога безВлюбен. В живота! Ти ме научи!

Всички ми повтаряха колко трудно ще бъде. Никой не позна. Много по-трудно е! Много по-отговорно. Много по-КРУМОВСКО!

Как пък никой не се сети да ми каже – колко ще бъде вълнуващо… МНОГО!

Наскоро разбрах, че вече си почувствал колко важно нещо е ВРЕМЕТО. Пита ме – „Не може ли да върнем времето…Ще измислим машина на времето и ще пътуваме в миналото.“

Няколко дни по-късно ми сподели, че искаш бъдеш с Мария – „чак до края на времето!“ Светът ми застива, когато ми говориш такива неща!

Крум – днес точно искам да ти пожелая  – Мъдростта да цениш ВСЯКО време – и бавното и забързаното, и тъжното и веселото, и дъждовното и слънчевото, и самотното и онова, прекарано с обични хора… И влюбеното и търсещото, и шумното и притихналото… Защото знам, че така или иначе ще измислиш машината си.. на времето. Но ако имаш ОНАЗИ мъдрост – ще продължиш да препускаш в Бъдещето, момчето ми. Там където не мога да си помисля, че мога да стъпя… дори на сън. И защото знам, че имаш ли Я – онази мъдрост – ще можеш да оцениш ХОРАТА във времето. Онези за които не си струва да си губиш времето…и..  Онези, с които искаш да споделиш ТВОЕТО време… И за които би ти се искало да спреш времето! Но през това време… не спирай да раздаваш от неповторимия Себе си… „до края на времето“… Обичам те!

Крум е на 4!

Ето те!… Така те виждам аз през повечето време!

Вечно на забързан каданс, втурнал се през глава – и през твоята и през моята – към поредната лудория, която прехвърча в съзнанието ти, също така бързо, както крехкото ти телце под носа ми…

Онзи ден – за първи път от 4 години насам, разбрах, че имаш и друга скорост освен 320 км в секунда. Беше се сгушил в мен, защото те било страх от паяци – и така заспа…Да те пазя… И най-после успях да те видя.. Колко само си пораснал!
Не знам дали съм успявала да ти кажа измежду крясъците „ПО-БАВНО!!!“ колко всъщност неземно съвършен си в своята необуздана стихийност, любознателна въпросителност и детска невинност! ЗАЩОТО СИ! – Много повече отколкото нескопосаните ми думи биха могли да го опишат. И аз ти се възхищавам всеки ден – на тази твоя будна душа, която непрекъснато разбирам как обитава пространствата на Утрешния ден. Такъв си ти!
И все пак – „Върви бавно през света, за да виждаш какво се случва около теб. Когато тичаш – всичко се размазва.“ – Каза ми го много много скъп приятел, когато бях дете – навярно на теб приличащо и аз… Позволи ми да ти подаря този съвет – знам, че ще ме чуеш…и когато поискаш ще го разбереш. Вярвам, че си по-схватлив от мен 🙂
И да знаеш – ако понякога спираш за малко в твоя шеметен ден… ейтака да вземеш въздух – прегърни ме тихичко, където и да си… да знам, че си добре… Аз стоя с отворени за теб ръце. Завинаги!
Честит Рожден ден, Крум! …Знаеш!

Крум е на 3!

Честит Рожден ден, Крум..

Минаха цели три години…Понякога бавно, понякога светкавично.. усмихнати и разплакани, силни и крехки, устремени и разсеяни, пеещи и тихи… танцуващи и застинали… сгушени и познали разлъката.. и вървящи и безпътни, безпаметно спящи и безсънни… само колко безсънни…
Истински години.. които оставиха и двама ни по оголени сетива… Ще ми се да е за хубаво. Вярвам.
И ако мислиш, че сега ще ти давам мъдрости и съвети… Няма, миличък. Само искам да кажа колко съм благодарна за това, че те има в живота ми.. във всички тези мигове. За да имаш душа да го разбереш някой ден.. И сили – да не го забравяш!

…Защото сега ще ти кажа съвсем честно – аз съм лъжец пред теб. И те лъжа всеки ден. Когато ти заспиваш укротен и спокоен в ръцете ми нощем, аз не съм силната Майка, която си мислиш, че имаш. Страхувам се и се ужасявам от всеки опит на каквото и да е – да ме отдели от теб.. От това да виждам как растеш и ИЗРАСТВАШ пред мен. Наблюдавам как се унасяш в своя приказен цветен свят и си пожелавам да МОГА да го ПАЗЯ, и стискам малката ти ръка в моята, и броя вдишванията ти… И се моля за теб…пламенно, неугасващо… умираща в страховете си за теб…! И се топя в цялата ти невинност и чиста доброта… Ето, признах си…
Ти спасяваш мен, ти ме изправяш на крака, ти ме събираш и лепиш наново, ти ме връщаш в Пътя, ти ми показваш посоките…
На толкова много ме учиш!
Прегръщам малкото ти телце и усещам как цялата се наливам с любов… Любов, която не мога да побера в себе си и тя се разпръсква край нас във всички посоки. Това ни опази през цялото време. ТИ! Нямам никакво друго обяснение. Благодаря ти!

Ти много порасна, Крум.. Много отвъд скромните си 3 години. И всеки път когато с онзи твой любопитен игрив поглед, и склонена главица ме попиташ „а ти стастлива ли си, мамо?“ си давам сметка, че крехката ти душа разбира щастието… защото много пъти позна нещастието.. И нещо ме хваща за гърлото… И оставам без дъх и без плът.. Прости ми..
Прости ми! Светът ми замръзва, скован от всяка твоя болка… И макар да знам, че именно болките ни правят истински хора – няма цена, която да не бих платила, за да те спася от нея и да виждам усмивката ти… Изгряла палаво на нежното ти лице, като слънчице след летен дъжд … с любопитната игривост на хилядите цветове на дъгата. И Трапчинките ти!
Няма саможертва, която да не си струва за твоето щастие! И знай – каквото и да се случва – пред съда на Живота – нямам нужда от свидетели, за да го докажа.
Защото ти си нежната ми крехка светлина, появила се в един мрачен, дъждовно и гръмотевично разгневен ден… точно когато бях останала много без дъх! В 14:17ч! Да вдишаш живот в мен……да посееш вярата.. да стоплиш сърцето ми… да озариш мечтите НИ..
Без философстване, Круми, без съвети този път… Само една молба – остани моето смело, добро и истинско момче, точно както го правиш сега – не ПОРАДИ нещо…а ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! И това е единственото, което те заричам да правиш напук!
Обичам те!
„Нямакрайно и не дишам… 2!“

Крум е на 2!

14:17 часа е… Круми, вече си на 2 години! Голям мъж! Не знам дали вече разбираш колко много неща си научил от този свят! А на колко много научи мен…. Моля те – не спирай да ме учиш! Бъди ми винаги здрав, щастлив, все толкова щедър, пъргав, неуморен! Не спирай да се раздаваш както го правиш, и никога не спирай да обичаш света – точно както го обичаш днес – чисто, усмихнато, безкористно, с цялото си ОГРОМНО СЪРЦЕ! Да, огромно е сърцето ти, въпреки скромните ти размери 🙂. Бъди винаги моето добро, емоционално, състрадателно, чувствително момче – с което винаги да се гордея. Бъди моя добър, любознателен, смел Крум – какъвто те виждам всеки ден! Обичам те! ЗАВИНАГИ!

Здравей, Крум!

Толкова те чаках… Толкова те бленувах… толкова си те представях, Толкова тръпнах от страх… и безстрашие едновременно… Сега – сигурна съм, че ще ме е в пъти повече страх. Но знам, че ти можеш да ме научиш да бъда безстрашна.

Сложи ръката си в моята, момче… и ти позволявам да ме отведеш…Навсякъде…