Едва ли ме познаваш, аз съм … хм.. Чувал съм да ме наричат как ли не – Фантазия, Блян, Мечтание, Приказка… Вдъхновение… Обаче май си нямам име… Но това не е и толкова важно… Важна е историята… А моята започна в мислите на едно малко момиче…
Нямах нито форма, нито тяло, дори мозък си нямах, а съм чувал, че това е страшно важно. Но тя ме наричаше мечта и свидно ме пазеше… много много близо до сърцето си… Там където всички мечти се пазят, нали знаеш?
Всеки път когато тя помислеше за мен в нейния свят ставаше светло и топло … беше цветно, пълно с приключения и игри, със забава и приказни герои.. Нейните мисли бяха първият ми дом.. и той беше едно много уютно място.
Понякога ме забравяше. И въпреки, че тогава си нямах тяло, ще си мислиш, че съм си нямал и сърце… Но всеки път когато тя забравеше за мен – това празното ми уж несъществуващо сърце се напълваше с мъка. Не, не… аз не й се сърдех… Разбирах, че пораства и че рядко има време да мисли за мен, и не й се сърдех.. Хей! Та нали така става с всички – порастваме!
И тя порасна… Бях сигурен, че напълно ме е забравила. Нали ти казах, че живеех до сърцето й… а в нейното беше тъмно и студено от много дълго време. Отдавна не беше мечтала, и това беше сигурен знак, че се е превърнала в ГОЛЯМ човек. Каква ирония, нали?
Заспал съм и аз в нея. Но един ден ме събуди тишината от сърцето й. Толкова силно я чувах и така неутешимо болеше от нея, че трябваше да направя нещо, защото това нейно сърце щеше съвсем да стихне и аз никога нямаше да науча – има ли живот извън него … или не…
И го прегърнах – Сърцето й – Силно! Как е станало след като нямах тяло.. не знам.. Но то потрепери, мигом се стопли… и започна да бие по-бързо, и по-често.. по-жизнерадостно някак.. Някакво чудо се случваше в уж несъществуващите ми ръце… и аз все по-силно го прегръщах… Ставаше светло и топло отново… ставаше цветно и нежно…
И аз разбирах… тя се сеща за мен… тя мечтае отново. Сърцето й беше ВЛЮБЕНО! Знаеш ли какво е любов? Ох, за това пък колко имам да ти разказвам! Но сега за сърцето! То беше срещнало друго сърце… също толкова влюбено, също толкова нежно… И непрестанно говореше с него..
Тогава… Пред НЕГО.. тя за пръв път ме изрече на глас… и всичките мисли за мен… И ме възмечтаха двамата заедно. Тя ме нарисува с думи… а Той с ръце… Така се сдобих с тяло… Все още нямам име, но имам…. Дом.. Той много много прилича на първия ми дом от нейните мисли – стопля ме и ме усмихва.. и прави всичко светло и го пълни с цветове… Кръстиха го FUNтазия – като място, в което се случват чудеса, като онова, което се случи с тези две сърца.. и с мен…
Не се чуди, мило дете – истинските чудеса винаги се случват от ЛЮБОВ!
И ти… ти също си се случил от една такава.. После и ти… и аз… и те.. всички порастваме.. но това, което е важно – е винаги да оставим сърцето си отворено, за някой, който е дошъл да го стопли.. и да го напълни с мечти… И… разбира се… да помним историите си.. Това беше моята. И нямам търпение да науча твоята – тук, в твоя малък ГОЛЯМ свят…
У дома… който искам да споделя с теб, Приятелю!
© 2015-2019 FUNтазия Тел: 0885217714 • E-mail: info@funtazia.bg
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.