“Просто кошмар...”, Но емоциите са истински...

Как различните техники за развитие на социалните умения и емоционалната интелигентност помагат на детето да се справи с кошмарите и лошите сънища.

“Просто кошмар…”, Но емоциите са истински…

Какво представляват лошите сънища и кошмарите?

Кошмарите са плашещи сънища, обикновено свързани с РЕМ фазата на съня (REM – rapid eye movement). Тъй като кошмарите се случват в по-късните части на нощта, обикновено означава, че преди него все пак детето е получило няколко часа сън.

Когато едно дете преживява спорадично кошмар, или често бива сполетявано от кошмари – това може да окаже нездравословно влияние както на времето за почивка – през нощта, така и на времето за работа и отговорности, и дори забавления – през деня.

Едно проучване направено сред деца в Дания, децата между 7 и 9 годишна възраст посочват кошмарите като своя най-голям непреодолим страх.

В друго проучване в Китай, децата докладвали за чести кошмари били с доказано по-голям риск от инсомния, а същите тези деца имали доста по-ниски резултати на IQ тестове.

Защо се появяват кошмарите или лошите сънища?

Причините могат да бъдат различни и така или иначе върху това има много теории.

Без да преувеличаваме – кошмарите са нещо често срещано и напълно нормално в процеса на израстване на всяко дете. Повечето проучвания сочат, че около 70% от децата имат кошмари, дори и само понякога, като пикът на кошмарните преживявания е около късното детство – 10 годишна възраст.

Те могат да бъдат подсъзнателен опит да се открие начин, стратегия за справяне със сложна и болезнена ситуация от реалния живот, но в безопасното пространство на сънищата. Могат да бъдат и наш вътрешен „терапевт“, насочващ ни към комплексни и сложни емоции, с които имаме задача да поработим.

Това което със сигурност знаем е, че колкото и да е нормална появата на кошмар и при децата и при възрастните – те могат да бъдат наистина стряскащо плашещи, особено за едно дете.

Един много ествествен и почти автоматичен отговор на повечето родители, когато детето им има кошмар е: „Това е само сън, няма от какво да се страхуваш. Той не е наистина.“

Проблемът е, че макар сънят да не е реалност, емоциите от него са напълно истински,  те могат да бъдат много интензивни, и със сигурност не са за пренебрегване.

Защо е нужно да помогнем на детето, което преживява кошмари?

Възрастните имат затруднения в справянето със страховете и безпокойството си. Когато един възрастен си ляга с чувства на самота, неудовлетвореност, с усещане за заплаха, тъжен, потиснат, с липса на контрол над ситуацията – той покачва драстично нивата си на стресовия хормон кортизол за целия следващ ден.

Ако това се случва с възрастния, под влиянието на интензивни емоции, можете да си представите какво се случва с детето, при което липсва зрелият опит и изградените умения за справяне със стрес.

Повечето деца не развиват тези умения и способности преди 5-6-годишна възраст – неслучайно това е възрастта, когато фронталните лобове на мозъка започват да узряват. Именно фронталните лобове на мозъка ни позволяват да изграждаме умения  да разсъждаваме, решаваме проблеми и да планираме напред. Те също ни помагат да решим какво да правим с интензивните „сурови“ емоции, които изпитваме.

Последиците изглеждат ясни. Когато уплашените деца са оставени да се справят сами със страховете и притесненията си, те не знаят как да се успокоят. И дори след като децата развият способността да разсъждават за своите емоции, не може да се очаква да измислят свои собствени ефективни терапии за управление на страха, без примера от техен доверен човек, човек, когото обичат и който ги обича.

Да обясним на детето, че няма от какво да се страхува в ситуация, в която тази емоция вече е завладяла съзнанието му, за него означава да пренебрегнем чувствата му и да ги омаловажим, което терапевтично няма добър ефект. В дългосрочен план подобно пренебрегване на емоциите нарушава комуникацията и връзката помежду ви, създава усещането за срам от признаване на неприятни и силни чувства, просто защото му е неудобно да не би да изглежда не достатъчно смело в очите на своя авторитет – родителя. 

Те са преживяване за вашето дете, точно както ежедневните му случки, срещите му с хора, новите неща, които вижда и прави. Изграждането на навика за споделяне и разговори относно лошите сънища е също толкова значимо като изграждането на навик за споделяне на преживяванията от реалния живот. Защото в основата са емоциите, които изпитваме в тях, причините за тях, решенията, които взимаме след като сме ги изпитали и как това се отразява на качеството ни на живот.

Искаме детето ни да ни споделя и да разговаряме с него за важните случки в неговия живот. Кошмарът е една от тях, и тъй като емоциите от него са съвсем реалистични, не е разумно да подценяваме случването му.

Накратко: Децата имат нужда от помощ в справянето със страховете от кошмарите си, и от помощник, който може съчувствено да разбере техния етап на развитие и индивидуалния им темперамент.

Имат нужда да бъдат предразположени да споделят, тоест някой да бъде заинтересован от преживяването им, да бъдат утешени, разбрани, да им бъде вдъхната увереност и сигурност, имат нужда някой, който да им помогне да се справят със страховете си.

Какво можем да направим, за да помогнем на детето?

Съществуват много терапевтични техники, с които можете да помогнете на детето в справянето с дневните и нощните страхове. Преди да споделя някои, започвам с това, че на първо място поставям откровеното и открито отношение на родителя към проблема на детето. Децата са силно сензитивни и всяко прикрито ваше състояние е лесно доловимо за тях и подава объркващи сигнали за тяхното и без друго все още учещо се и неопитно съзнание.

Честност, откритост, съпричастност, разбиране, търпение – важни са!

Какво се е случило?

Това не е въпрос, който да зададете на детето си, защото то надали ще може да ви отговори. Това е въпрос към вас, като родители. Наблюдението над вашите деца през активната част от дните им, ще ви насочи към възможни тригери, провокиращи кошмарите. Помислете за възможен стрес, тревожност от някакво събитие, травмиращи случки, нови срещи с нови хора, ново място, пътувания, изпит, домашно, проблем в училище или в детската градина и пр. – Всички тези и подобни неща са свързани с REM фазата на съня, в която кошмарите се случват и както е ясно – най-често кошмарът е в следствие на реална ситуация, която е проблематична, която би трябвало да е фокусът на вниманието ви.

Ако детето има варианти за справяне със стресовите ситуации от деня, то ще редуцира и кошмарите си.

Откриването на тригера може да отнеме време. През това време – общувайте с детето, давайки му своето рамо, да ви сподели за този „страшен, ужасен сън“. Това е важно! Защото това ще ви даде информация за реални предизвикващи стрес събития от живота на детето ви, които може да са в основата на неговите кошмари и безпокойство. Тогава работата ви с него трябва да бъде насочена към идентифициране на проблема, анализиране на ситуациите, участниците в него и различните варианти за здравословни конструктивни решения. Когато тези неща се случат – ситуацията вече не представлява такъв стрес за детето, защото то ще е сигурно, че има варианти, и ако един не сработи, ще опита с другия. Но вариантите трябва да се търсят, да се изговарят, да се премислят и детето да усеща вашата подкрепа и мъдър пример в това.

 Този модел на работа е дългосрочен, изисква внимание, задълбочаване, вникване, изслушване. Резултатите от него са многопосочни – постигане на високи нива себепознание и социална осведоменост, жизнено важни за всеки човек в справянето с проблеми, но освен това – ефективно задълбочаване на доверието в общуването помежду ви.

Повече информация относно идентифицирането на тригера и работа върху справяне с емоциите и чувствата след травмиращо преживяване можете да видите в статията: Справяне с емоциите чрез насочване на внимание по модела на доктор Екман.

Много полезен ресурс при идентифицирането на конкретната причина за появата на кошмара, анализирането на конструктивните решения от нея и обсъждане на различните варианти на действие в бъдеще е  Семейната игра FUNтазия (виж повече за нея тук.)

Тъй като вече коментирахме, че при децата отсъстват умения за управление на импулсите и липсват механизми за справяне с емоциите и чувствата, тази игра може да ви е от полза да работите над няколко важни аспекта – развитие на когнитивни, емоционални и социални умения, изграждането на здравословни навици при вземането на решения, развитие на умения за адаптиране и лидерски качества. В основата е, че чрез този ресурс помагате на детето да усети подкрепата ви за проблема, който има, и на игра да получи добри модели на поведение както и за справяне с множество трудни ситуации. С помощта на играта децата ще получат вашия опит и стратегии за справяне с проблемите по един ненатрапчив и приятен начин, в който развиваме тяхната воля и им помагаме да регулират емоционалните си състояния. Без да им го налагаме, а като им показваме, че имаме желание да сме в техния отбор.

Реалност и сън.

Разкажете му и обсъдете разликата между реалност и сън. Децата много често не могат да я осмислят сами и това е наистина травмиращо за тях.

Разкажете му случка от вашия живот, подобна на неговата.

Разтършувайте в спомените си, със сигурност ще се сетите за сън от детството ви, или от по-скорошно време (разбира се ако самият сън е подходящо да бъде разказан на детето). Разкажете му как сте преодоляли страха от него и как след време сте разбрали, че е било напълно излишно да се тревожите.  Детето ви има нужда да разбере, че докато е утешавано с успокоителни думи, които са толкова недоказани като истина в неговото съзнание, насреща му стои ЧОВЕК – с негови собствени чувства, тревоги, проблеми. Нека знае, че го разбирате, защото сте преживели такива неща, а по-дългия ви опит – ви е показал работещи техники за справяне с това. Но преди всичко – да знае, че имате споделени емоции.. И че може да разговаряте за това. Тази техника помага на вас като родител да намерите правилния път до детето ви, защото, когато му покажете вашата съпричастност към проблема, можете да сте сигурни, че градите следващо и по-дълбоко ниво на доверие в отношенията помежду ви. Повече за доверието и общуването с децата, можете да прочетете в статията „Добрият доктор за нашите деца“

„Няма да се страхуваш, ти не си пъзльо/пъзла.“

Искаме нашите деца да разбират и признават своите страхове пред нас. Искаме те да могат да се опълчат срещу причините, които им ги създават и да бъдат смели. Искаме те да порастват, сътворявайки съществени неща в света около тях. Искаме те да порастват, изграждайки способността да погледнат дълбоко в себе си, да разберат своите желания, болки, стремежи, очаквания и да имат смелостта да ги споделят, преодолеят, и да направят най-добрия, най-правилния и най-здравословния избор за себе си и за околните в живота си.

„Няма да се страхуваш“, „Не бъди пъзльо“ – със сигурност не са реплики, които вдъхват кураж и дават смелост при разрешаването на проблем, особено за едно дете. Подобни фрази означават да омаловажите страховете на детето, без да се опитате да се поставите на негово място, да видите ситуацията от негова гледна точка. Но което е по-лошо – могат да потиснат детето, че страховете са лошо нещо, срамно нещо, което със сигурност не бива да признават, за да не изглеждат слаби и уязвими пред останалите, и най-вече – за да не изглеждат не достатъчно смели пред своите родители. Това би могло да блокира комуникацията за в бъдеще, без дори да разберете, и следващия проблем, за който вие като родител да търсите решение е, че детето ви вече не ви споделя нищо.

Страхът не е лоша емоция, а просто база данни -информация, че това, което се случва, е важно за нас.

Да се научим да признаваме страховете си – е начин да се научим да поискаме подкрепа в справянето с тях – което е огромна сила и смелост! Именно това е най-смелото нещо, на което можем да научим своите деца научим в справянето със страховете – да ги признават, за да потърсят решенията заедно с нас. Съвети по темата за страховете и как да помогнем на децата в тях, стратегии за справяне и пр. – можете да откриете в тази статия: Страховете на децата – примерен урок и занимания за регулиране на страха.

В разговорите ви за страха и търсенето на механизми за контрол и навигиране – може да ви е от полза ПРИКАЗКА ЗА СТРАХА от поредицата Приказки за четирите кралства.

Техники за релаксиране и самоконтрол

Споделете на детето си различни техники за отпускане на напрежението от стресиращи за тях ситуации.

Една такава е дишането. Концентрацията трябва да пада върху преброяване на всяко вдишване. Започва с дълбоко вдишване, после издишване до край. Бавно. Повторете 10 пъти и се запитайте отново как се чувствате.

Нормално е детето да не може да назове конкретните си емоции. Помогнете му с Барометър на емоциите, за да изгради основата на познанието за себе си и емоциите, които преживява, да трупа лексика за емоционалните си преживявания, с които да може лесно да разбира, назовава и изразява своите емоции. Проучвания доказват, че самото назоваване на конкретното чувство, което изпитваме – вече снишава интензитета му и ни помага лесно да открием варианти за справяне и здравословни решения. Освен Барометъра, можете да използвате като помощник тук и един музикален вариант на барометъра – Как се чувствам – Песента за четирите зони на емоциите.

Можете да изгледате видеото „Три съвета от Крум за преодоляване на страха“ заедно с детето. Когато деца вземат полезен съвет от други деца, той много по-лесно стига до тях, бива осмислян и ефективно приложен.

Други подобни техники за релаксиране са арт терапията, танцуване, спорт, интересна игра.

В техниките за релаксиране може да ви е от полза комплектът карти с емоции, който съдържа 7 различни игри, които можете да играетe заедно с детето, да редуцирате стреса, да дадете личен пример, чрез споделения си опит в играта.

Пресъздайте съня отново

Когато една травмираща случка се е случила със своите интезивни емоции, които са се стоварили върху нас – част от метода на FUNтазия е да я пресъздадем отново. Причината, е че това ще ни провокира да я преживеем отново, но преразказвайки я, я преживяваме в много по-нисък интензитет, който ни позволява да поддържаме потока си от мисли свеж и разсъдлив. Сънят може да бъде разгледат като случка, защото е такава за вашето дете. Когато го пресъздава отново, то ще редуцира от само себе си стреса от него, и огромна роля в това ще има фактът, че го прави с вас. Ако му е трудно да го изговори – може да го насърчите да го нарисува или да го опише в разказ.

Можете да използвате Семейната игра на FUNтазия, за да направите това пресъздаване. Тя ще ви помогне да анализирате емоциите и чувствата, които е предизвикал, ще ви отведе до причините за тях, ще ви даде възможност да анализирате тригерите за това състояние отвъд кошмара, но в реалния свят ( това, за което стана дума в началото на статията). Накрая обсъдете заедно варианти за алтернативен завършек на съня. Това е стратегия, която се прилага от специалистите в нарушенията със съня, защото работи ефективно. Последното ниво на играта, ще ви даде именно тази възможност за измисляне на алтернативен завършек на съня, защото той съдържа тъй наречените „ключове към успеха“.

Отново напомняме, че тези техниките за релаксация и самоконтрол, ще снишат нивата на стрес от съня със сигурност. Но не пропускайте след това да се обърнете към конкретните случки от действителността, които сте открили като възможни тригери. Това е най-ефективният и дългосрочен начин да работите с детето си над развитието на когнитивни, социални и емоционални умения и вземането на здравословни решения.

Храната, график за лягане, излагане на екран

Не на последно място обръщаме внимание на нещата, които със сигурност биха могли да предизвикат среднощни деразания на вашите деца.

Съобразете вечерното им хранене да бъде леко и да не ги енергизира излишно. Наситените на въглехидрати и захар храни не са подходящи за вечерно време.

Ако се опитвате да слагате детето много по-рано отколкото му е възможно да заспи, това ще го напрегне и изнерви допълнително, защото ще се опитва да заспи, когато не е изразходвало необходимото количество енергия. Ранното лягане е препоръчително, но то трябва да е адекватно съобразено спрямо индивидуалността на вашето дете. Има деца, които се изморяват по-бързо, които обичат почивката и едва дочакват часа за лягане – тях не бива да измъчваме до късно. Но има такива – в чийто темперамент е заложено огромно количество енергия. Да ги накараме да заспят в 8, просто защото някъде е написано, че трябва да лягат в 8, за да имат 14 часа сън – би било неподходящо, ако не сме проявили разбиране към индивидуалните специфики на натурата им.

Твърде късното лягане също не е вариант. Ако изпуснете момента за заспиване, когато детето е било достатъчно изморено, но все пак запазило спокойно състояние, може да се хиперактивизира и резултатът ще е същия накрая – въртене, изнервяне, напрежение.

Един постоянен, редовен, адекватен на темперамента, физическите и умствените активности на вашето дете час, в който да отива към леглото – е най-добре за него, но и за вас. Важно е детето да си ляга спокойно.

Телевизия и игра на компютър, таблет и всякакъв вид излагане на екрани – хиперактивизират детския мозък. Ограничете това вечер, но контролирайте това и денем. Страшни филми, неподходящи предавания, дори страшни картинки – погрижете се тези неща да не бъдат обект дори на пасивно излагане – това включва дори моменти, в които детето вижда нещо, което вие гледате за кратко.

Ритуал преди лягане

Изградете си ритуал преди лягане с детето. Дали това ще е да чете книга, или вие да му почетете, или да му разкажете история – важно е да имате тази изградена рутина в този стресиращ за детето с кошмари момент. Това ще му даде сигурност и спокойствие, от което има нужда непосредствено преди заспиване.

Отварям една скоба и споделям своя личен опит тук. Единият ми син имаше период на интензивни кошмари, в който и без друго краткото време, което той можеше да прекара заспал, се редуцира до абсолютен нездравословен минимум. Както стана ясно, той никога не е обичал да спи, но когато кошмарите се появиха – сънят стана още по-отбягван и като тема и като събитие. Наред с всички техники за релаксиране, самопознание и самоконтрол, разговори и дискусии за чувствата от съня, чувствата по принцип… за какво са сигнали те и справянето с тях, забелязах, че въпреки огромното количество знания по темата, които беше натрупал през този дълъг период – той все пак отива към леглото с притеснение. Вече знаеше и как да се пребори с това, знаеше механизми на пресъздаване и измисляне на алтернативен завършек. Имаше варианти… изпробваше ги смело… и все пак онова неприятно чувство – да се отпусне в непознатата страна на сънищата – си оставаше. Виждах как още докато се стъмва, той вече се напряга, макар да полага усилие да се разтовари и да отклони вниманието си. Тогава започнах да му разказвам история. Не просто да чета приказка, книга – а да разкажа история – точно преди заспиване. Стана ни ритуал. Виждах как започна вместо да се притеснява от идващата нощ – да я очаква с нетърпение – защото тогава имахме нашето време. В което си споделяхме истории от истинския живот. В последствие той започна да ми разказва негови истории…Тази традиция притъпи неприятното чувство от идването на нощта и превърна това време в най-споделеното. Той е на 8 години – до ден днешен правим това, и категорично не е, за да го спася от кошмари. И той и аз сме наясно, че те се случват. Правя това с ясното съзнание, че това е необходимата част от това да му покажа, че съм до него в най-трудните, щастливи – важни моменти от живота му. Подкрепеното дете се превръща във възрастен, който знае, че предизвикателствата на пътя ни са неизбежни, но не са непреодолими.

Нощна лампа

Макар и не толкова всеобхватно и мащабно решение, нощната лампа е вариант да дадете спокойствие на детето през нощта. Различни проучвания сочат, че светлината през нощтта стимулира производството на мелатонин в мозъка, който спомага детето ви да не се чувства под напрежение през нощта.

Спокойствие, търпение и модел на поведение, който да вдъхнови детето ви.

Ако кошмарите на детето ви са причина да не наваксвате със съня си, е съвсем нормално да се чувствате изнервени и дори да се разгневите, просто опитвайки се да го сложите по-бързо в леглото отново. Опитайте се да не прехвърляте гнева върху детето все пак, защото то няма вина за вашето и своето неразположение. То има проблем. И има нужда от помощ.

Опитайте се да бъдете търпеливи в този момент, без да го натоварвате с още повече емоции, освен онези, които вече са го сполетяли. Изслушайте го спокойно, ако сънят е много страшен – останете спокойни без да давате твърде много акцент на ужасяващото в съня, за да му покажете, че сте с него в това, разбирате го, но и да демонстрирате своята уравновесеност в справянето с проблема. Това е пример за модел на поведение – дори да не го осъзнае веднага – вашето дете се учи от него, а да му предадете такъв модел, е повече от прекрасно.

Не забравяйте:

Прегърнете страха!

Всеки страх е породен от любов. Страхът идва, когато нещо или някой, когото обичаме, е застрашен. Тоест – страхът е най-голямото доказателство за вас и за вашето дете, че има нещо, което обичате много! Толкова много, че се ужасявате за него! И ако приемем, че страхът е част от любовта и обратното – лесно стигаме до извода, че той не би трябвало да се преборва. А само да се прегърне… Както Любовта най-добре прави. Прегръдката, физическият допир до любим доверен човек, сваля бързо нивата на стресовия хормон кортизол… Но още по-важното е – че бързо предизвиква синтезирането на алтруистичния хормон на щастието – окситоцин – хормонът на емпатията, хормонът на Заедно-то, на подкрепата и доверието.

Статията е написана, базирайки се на медицински източници и обосновки, основен източник: 2008 – 2019 Gwen Dewar, Ph.D., https://www.parentingscience.com/night-terrors-in-children.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *