Приказка за Отвращение

детска приказка за развитие на емоционалната интелигентност

Приказка за Отвращение

Всеки знае тоз герой
от историята наша.
Ти кажи ми кой е той
и какво за тебе значи.
Важно е да го познаваш
той е просто част от теб
и ако не позволяваш
няма той да е злодей.
Ако с теб си споделим
неговите приключения
можем да го разберем
и намираме решения.

© Настоящата приказка, всички графики, снимки, колажи и видеа в тази страница са лицензирани авторски произведения с пълни авторски и лицензионни права на FUNTAZIA KIDS Limited. Използването им е свободно единствено за прочит с образователна цел. Сюжетът е базиран на няколко научно-доказани подходи за развитие на емоционална интелигентност и социално-емоционални умения и компетенции като: подход RULER на Института за развитие на Емоционална интелигентност към Университета в Йейл, подходът „Зони на регулация“, подходът „4Rs“ и пр.

Приказката е част от поредица. Преди нея прочетете останалите приказки в следната последователност: 1. Приказка за Гняв, 2. Приказка за Страх, 3. Приказка за Тъга

Приказка за Отвращение

– Да, аз съм Отвращение! Кой толкова иска да знае за мен? Аз съм колоритна, модерна, изискана, елегантна… оф, имам много качества! Тези, които ме познават знаят колко ценно е моето приятелство, а аз не се сприятелявам лесно! Всъщност, като се замисля, нямам нужда от приятели, а от това всички да се отнасят с мен с нужното уважение и респект!

Живея в една невероятна, снежно-бяла кула – не обичам малките неща, просто съм създадена да мисля мащабно и луксозно! Кулата ми е най-високата сграда в Четирите Кралства – няма как да не я забележиш където и да си! Бяла, издигаща се до небето, със страхотна гледка, находяща се в най-ексцентричната част от Синьото Кралство. Знам, знам – то си е за завиждане!

Както вече ти казах – обичам лукса, затова се обличам с най-фееричните луксозни дрехи от най-изкусните дантели и най-нежните коприни. Все пак гледам да нося по-изчистени тоалети, за да се отличавам от простолюдието, което, за мое огромно съжаление, включва почти всички жители на Кралствата.

Обичам да се грижа за външния си вид – да си правя прически, да се гримирам – какво да направя, една изтънчена кокетка съм си аз, хи-хи! Отделям доста време, за да изглеждам перфектно на всяко огледало в моята кула.

Чудиш се как една толкова изискана дама, каквато съм аз, успява да оцелее в тези така груби и недодялани условия на Синьото Кралство? И с право! Да, трудно ми е – просто тук няма условия за дами като мен! Но… тъй като съм широко скроена… преглъщам горчилката на цялата отвратителна атмосфера около мен. Това не е малко! Един толкова интелигентен човек като мен да няма две думи с кого да си каже – да живее сред простолюдието, което, на всичкото отгоре, постоянно хлопа на вратата ми да иска съвети. „Отвращение, Отвращение, кажи ми кои животни са опасни?“… представяте ли си?! Ами то е от ясно по-ясно, драги! Онези, които имат зъби, също и другите – които са грозни и страшни, както и тези, които те ръмжат и заплашват!

„Отвращение, Отвращение, как да се почувствам по-добре?“ – да и това ме питат, естествено! Не ходят при онази инфантилната Радост, много ясно – идват при мен, защото знаят, че имам опит! Знаят колко такива като тях са минали през ръцете ми и после са успели благодарение на моите съвети! То… е лесно като Радост да танцувам наляво надясно, да пея песнички, да се хиля и мая, и да обяснявам на всички „Бъди щастлив, търси щастието“! Ала-бала, врели-некипели! Ако искаш да се почувстваш по-добре – пази се от това, което може да те накара да се чувстваш зле! Просто е! Това е моето мото! Защо мислиш нося тези дълги ръкавици – защото са изключително скъпа лимитирана серия от новата колекция пролет-есен, само 2 бройки в Кралствата? Е… да… и заради това… но… основната причина да ги нося е, за да се предпазя! Не знаеш какво може да прихване човек в наши дни!

В едно съм сигурна – всеки е отвратителен по някакъв начин! Не съм видяла някой да не е… освен мен, разбира се, защото аз полагам усилия и работя над тези неща – а другите само се оплакват. Казвам им: „Хора! Отвратително е да сте болни! Когато сте болни – стойте си у вас!“. А те – какво? Не ме слушат! Друг път им казвам: „Хора! Отвратително е да се говори с пълна уста!“. Те отново не слушат! Да, но като седнат на една маса срещу друг, който говори с пълна уста, и този другият започне да разказва и да плюе храна навсякъде – тогава разбират колко съм права! Така е – понякога каквото и да им говоря, те го приемат за критика и докато не си изпатят, не искат да чуят съветите ми. А аз искам просто да ги предпазя от опасните неща – те са навсякъде и не разбирам защо никой не си дава сметка за това!

Хайде стига толкова за мен – отлитай от прозореца, че току-виж някой видял как кралица Отвращение си говори с някаква проскубана гарга все едно е полудяла. Изчезвай, къш!

Скъпо приятелче,
Така изглежда Отвращение в нашата приказка. Какво те впечатлява най-много в нейния образ? А можеш ли да нарисуваш своето Отвращение?
Как ще изглежда и защо? Много енергия ли има или малко? Как ще я изобразиш? В кои ситуации е много и в кои е малко? Как ще покажеш в рисунката си неприятното чувство, което Отвращение носи?

Отвращение размаха голямата си копринена кърпичка и прогони гарвана, който беше кацнал на едно от прозорчетата на Бялата Кула просто, за да се постопли от студа. Гарванът литна към гората, където по малката горска пътечка през преспите крачеше малко хлапе със снежни коси и дълъг топъл шал, който се заплиташе в крачетата му, и често го спъваше:

– Дано не се е натъжила, че не съм я навестявала скоро! Толкова съм виновна – трябваше още вчера да й отида на гости! Горката леля Отвращение – сама сред онези кални блата, заради които по цял ден трябва да чисти обувките и роклите си. А тя толкова мрази да се цапа – всеки път й казвам да се премести от там, но не може да се раздели с бялата си кула. Кой изобщо би си построил огромна бяла кула насред блата и мочурища? И всичките тези малки прозорчета, от които дори не можеш да подадеш глава – с тях кулата прилича на голямо бяло парче швейцарско сирене. Ох, представям си какво й е на Отвращение, колко е самотна сега – трябва по-бързо да я навестя и да я стопля с прегръдка… Тя хич не обича да я пипат, камо ли да я прегръщат, но аз отново не мисля да я питам за разрешение – пък макар и да ме нахока.

Казвам й: „лельо Отвращение, студено е за тези феерични рокли! Няма да ти е удобно с тези високи обувки по заледените пътища и преспите!“, но тя си държи да е елегантна. Корсети, високи токчета, гримове, прически – Отвращение така обича и точка. Такъв бил животът на светските личности. Аз… нищо не разбирам от мода, а леля Отвращение е най-големият моден експерт в Кралствата – затова избягвам да й противореча за тоалетите.

Това си мислеше малката Вина докато търчеше по горските пътеки към блатата, където беше Бялата Кула на Отвращение.

Подаръците на Отвращение

Скъпо приятелче,

Ти със сигурност познаваш Отвращение и нямам търпение да споделиш какво знаеш за нея и срещите ви. В нашата приказка Отвращение е владетел на Синьото Кралство заедно с Тъга.

Както и да опитаме да ти опишем Отвращение – Доверие винаги ще може да я опише най-добре, защото тя е всичко онова, което Доверие не е, и няма да бъде.

Как да познаеш Отвращението? Когато мръсното се докосне до чистото – чистото става мръсно. Обратното не е възможно без Отвращение, защото Отвращение обича и знае как да чисти мръсотията. Разпознава я по-добре от всеки друг… или поне така си мисли.

В Синьото Кралство Отвращение се смяташе за светски хроникьор и модна икона, но всъщност беше известна като магьосница сред поданиците си. Това беше причина много хора да посещават Отвращение, за да им предложи лек за проблемите им. Доверие се сърдеше, че Отвращение не лекува хората, а просто ги учи как да се пазят от опасните неща. „Понякога опасни наричаме нещата, които не разбираме. Ако имаш волята да разбереш едно нещо – то има шансът да се превърне от опасно в полезно.“ твърдеше Доверие и заглаждаше брада. „Какво? Доверие, ти ме наричаш шарлатанка?! Как смееш! Говориш пълни глупости! Трябвало да опознаеш едно нещо, за да не го наричаш опасно?! Дрън-дрън! Как да опозная една змия дали е отровна? Като й дам да ме ухапе?! Колко хора би пожертвал ти, за да опознаеш змиите и тяхната отрова?!“ гневеше се Отвращение на Доверие. „Не можеш вечно да се криеш от проблемите – така те само ще стават по-сериозни!“ обясняваше Доверие в отговор на Отвращение.

Отвращение беше разочарована от факта, че всички останали Владетели се осланяха на съветите на Доверие, и не я взимаха на сериозно. Нещо повече – всички, с изключение на Тъга, страняха от Отвращение.

Владетелите се събираха на високия връх в центъра на Кралствата – на скала, в подножието на която минаваше Голямата река. Там се състоеше техният Кралски Съвет, на който Отвращение също не беше желана. Смятаха я за излишна и безполезна, затова спряха да я канят на съвещанията. Отвращение не им се ядоса. Дори не се възпротиви – остана мълчалива за техните решения. Един ден изпрати писмо на Доверие, което гласеше: „Потърси ме, когато най-близките предадат доверието ти. Аз ще имам лек, който ти нямаш!“. От тогава Отвращение не излезе от своята кула, освен, за да подари едно чудно огледало на малката Любов (прочети приказката за Тъга, за да научиш повече).

Дълго време Отвращение не беше излизала от своята кула, затова сега малката Вина бързаше да я види.

– Ето я кулата! Стигнах най-после! Хей! Лельо Отвращение! Лельо Отвращение! Там ли си? – развика се малкото момиченце Вина и нарами отново големите дисаги, които се изхлузваха от малките й раменца.

– А… Ти ли си? Какво искаш? Хайде влизай, че да не ни слушат хората! – промърмори Отвращение през някой от мъничките прозорци на Бялата кула.

Малкото момиченце се затича нагоре по стълбите, събрала дългия топъл шал на купчинка в ръцете си. Нагоре към върха можеше да се огледа в стотиците огледала в най-различни форми и рамки. Да, Отвращение обича отраженията и ги търси във всичко и всеки – затова домът й има малки прозорци, за да има повече място за огледалата й.

– Лельо Отвращение, как си? Добре ли си? Докога ще стоиш тук, излез отново навън!

– Имам работа, хлапе! Казвай за какво си дошла!

– Лельо Отвращение, аз… имам нужда от твоята помощ!

– О, наистина ли? Премъдрата Тъга, господарка на бури и студове, владетелка на Синьото Кралство и любимка на глупавите гневни великани е тук, защото има нужда от моята помощ? – засмя се ехидно Отвращение.

– Да… но… не е за мен! За сестра ми, Радост!

– Тя нали те изгони, след като разрева безценната й Любов?

– Да, и искам пак да се сдобрим! Намерих начин да й се реванширам!

– Да й се реваншираш? Ама ти като се подмладяваш май, че също изглупяваш! Тя трябва да ти се извини! И ще го направи! Бъди сигурна в това!

– Виж, откакто се скарахме чувствам голяма вина. Толкова голяма, че се подмладявам с всеки ден и накрая направо ще изчезна! Мислех много и ми хрумна нещо! Знаеш, че Радост е художничка и с вълшебните си бои рисува чудни картини, които оживяват и носят усмивки на хората. Но дъждовете в Жълтото Кралство бързо отмиват рисунките й и това много я дразни.

– Че какво му е лошото?! Може би има причина да е така!

– Можеш ли да й помогнеш? Всички знаят, че ти си магьосницата на Кралствата – има ли магия, с която палитрата на Радост да не се отмива и изтрива?

– Може и да има… може и да няма…

– Хайде, лельо Отвращение! Моля те, помогни ми! Помогни на Радост!

– Мила Вина, ще помогна на всички – затова не излизам. Подготвям дарове за всеки от вас – за всеки от могъщите Владетели на Четирите Кралства. Всеки от вас е толкова важен и уникален, че заслужава голям и уникален подарък от мен. И ето – това ще моят дар за Радост – палитра от вечни бои, които нищо не може да изтрие! Любов също получи своя заслужен безценен дар от мен, но няма да пропусна и всички останали! Ще занеса моите пъстри гримове на Радост – когато ги добави в боите си, те ще станат напълно неизтриваеми!

– Това е чудесно! Благодаря, лельо Отвращение! – усмихна се малката Вина.

– Не бързай да благодариш! Искам нещо в замяна от теб!

– Разбира се! Какво да бъде?

– Дай ми един от твоите свитъци.

– Ето! – каза щастлива малката Вина и извади един свитък от дъното на дисагите си –Този свитък е създаден от дървесината на Голямото дърво, което е било дом на Любов. Подари ми го дърварят, който дойде при мен да сподели за нещата, които е изгубил. Него дори аз не мога да унищожа с ледените си длани. За теб е!

Подарък за Радост

Отвращение прекоси Голямата Река и откри Радост в Жълтото Кралство, за да й подари подаръка от името на Тъга. Радост така и не поиска да прости на сестра си, но с охота прие подаръка.

Отвращение поиска от Радост нещо в замяна: да нарисува с неизтриваемите си бои две картини върху свитъка от Тъга. Първата, на лицето на свитъка, да е портрет на Великана Ярост. Втората, на гърба на свитъка, да показва как изглеждат поданиците на Червеното Кралство, когато Вулканът изригне (повече за Вулкана и Великана Ярост прочети тук).

Радост сияеше от щастие с новата си палитра – боите й наистина не можеха да бъдат отмити от дъждовете или изтрити от каквото и да е! Освен таланта си на художник, Радост притежава и уникалната сила да превръща в реалност всяка своя картина.

Както се досещате – Радост иска всички да бъдат винаги щастливи, и е готова да осигури това на своите поданици на всяка цена. Затова остави сама Любов да се любува пред огледалото-подарък от Отвращение, и с неизтриваемите си бои се зае да рисува куп неща из цялото Кралство.

Радост нарисува най-разнообразни забавления за своите поданици – сладкарници, кино, различни игри и играчки, лунапаркове и какво ли още не! Непрестанни забавления за малки и големи! Толкова се улиса в това да прави другите щастливи с новия си подарък от Отвращение, че съвсем забрави какво се случва с Любов. А с Любов вече знаем какво се случи (научи от Приказка за Тъга)… както и с огледалото от Отвращение.

Да, тогава Радост прости на Тъга, ала Тъга силно се притесни какви ли други проблеми могат да крият останалите подаръци на Отвращение. Така или иначе никой не отдели много време за подобни притеснения, защото малката Любов сподели нещо много по-важно пред Радост, Тъга и Доверие. Сподели, че някъде там тя има братче на име Страх, което се лута само без дом и подслон. Радост истински се притесни, а Любов силно се разкайваше, че толкова дълго е пазела в тайна съществуването на своето братче.

Не след дълго Любов реши да предложи двете с Радост да тръгнат и да потърсят Страх – и да не се върнат в Жълтото Кралство докато не го открият. Радост веднага прие идеята:

– След като вече в моето кралство всички са винаги радостни – можем заедно да го намерим!

Така двете тръгнаха през Голямата Река към Червеното Кралство.

Плавайки по водите сред мъгли и ветрове, Радост и Любов видяха мъничък остров в далечината. На него стоеше самотен рибар и отчаяно хвърляше мрежи.

– Кой си ти? – провикна се уплашена Радост.

– Аз? Аз съм… Аз съм… О! Да! Аз съм Очакване! – досети се рибарят.

Очакване и Изненада

Колко тъжно е да видиш най-точния ловец и най-добър рибар в Четирите Кралства така отчаян, че не може да улови най-важната плячка в живота си! Сам, на този миниатюрен остров, подредил куп въдици и капани – без резултат.

Очакване не можеше да мръдне от това малко парче земя насред Голямата Река, защото над него тегнеше проклятие. Единственият шанс да развали проклятието, което го държеше на островчето, беше ако улови нимфата Изненада.

Изненада беше приказно красиво речно създание, което пазеше живота в Голямата Река. Криеше красивото си лице зад причудлива огледална маска. Когато нимфата се появи пред теб – огледалната й маска винаги ти показва това, което най-малко очакваш да видиш.

Изненада като цяло се появяваше тогава, когато най-малко я очакваш. Затова и Очакване винаги се изненадваше да я види, и никога не беше подготвен да я хване.

– Защо стоиш сам на този остров, рибарю? – провикна се Любов към Очакване.

– Нямам избор, дете! Проклет съм да бъда тук. Опитам ли да си тръгна – дълбоките води на реката ще ме удавят за секунда! Единственото спасение за мен е ако хвана това ужасно изчадие, което не ми дава покой – появява се изневиделица и шепне в ушите ми небивалици! Виждали ли сте го?

… и преди Очакване да довърши своята последна реплика зад гърба му излезе Изненада и прошепна в ухото му „Не ги лъжи! Живееш в плитчини! Тръгни – ще прекосиш реката! Не съм ти нужна за разплата!“. Преди Очакване да успее да реагира – Изненада вече се беше скрила в дълбоките води.

– Ето! Ето пак! Видяхте ли! От години нямам покой! И няма да намеря, докато не хвана това изчадие! – разкрещя се рибарят.

– Какво му има, мамо? – зачуди се малката Любов.

– И аз не знам. Много искам да му помогна, но не можем да стигнем до него – тази част от реката може да е твърде плитка за лодката ни. По-добре да продължим – отговори Радост.

Да, горкият Очакване отдавна живееше на своя самотен остров. Някой твърдяха, че знае, че няма никакво проклятие и островчето е в плитчини, които можеш да извървиш, за да стигнеш до другия бряг. Други бяха убедени, че стои на този остров, защото е влюбен в Изненада и не може без нея, макар да твърди, че тя го дразни. Трети предполагаха, че не е с всичкия си.

Кой знае… Едно е сигурно – Очакване очакваше Изненадата, която винаги успяваше да го изненада. Трудно е да се научиш да очакваш неочакваното!

„Войната“ между Жълтото кралство и Зеленото кралство

В отсъствието на Радост и Любов, Жълтото Кралство излезе извън контрол. Поданиците забравиха да спят и да ядат – направо всичко забравиха, за да могат безспирно да се забавляват с всички изрисувани от Радост забавления. Дъждът не отмиваше рисунките на Радост и жителите на Жълтото Кралство можеха денонощно да се възползват от забавните места, където безспирно да се радват.

Опиянени от забавленията, поданиците създадоха истински хаос в Жълтото Кралство. Обхванати от екзалтация и преумора, на старейшините им хрумна налудничавата идеята да завладеят съседното Зелено Кралство.

– Ако притежаваме земите на Зелените, когато Радост се върне ще може да нарисува още повече забавления на новите ни територии, с което ще се забавляваме още повече, а пък Зелените ще са още по-щастливи от преди – крещяха в радостна еуфория всички от Жълтото Кралство, след като бързо и единодушно взеха решение да атакуват съседите си.

„Да атакуват“ всъщност е прекалено сурова дума, когато става въпрос за куп усмихнати, подскачащи от радост хора, отиващи сякаш на гости на съседите си – точно така изглеждаха Жълтите. Тъй като между Зеленото и Жълтото Кралство истинска граница нямаше – те стигнаха до красивите ливади на Зелените и забиха жълто знаме в Земята:

– Тези земи вече са част от Жълотото Кралство! – обяви един от старейшините, веднага след което заваляха бурни овации и подвиквания „Ура! Браво!“.

След това всичко притихна – Зелените наоколо, които секунда по-рано бяха доста изненадани от поведението на Жълтите, просто продължиха да си вършат задачите. Жълтите, разтреперани и ухилени до уши се оглеждаха стреснато за някаква друга реакция, но дълго не получиха такава.

– А… Ъ-ъ-ъ… сега… ъ-ъ-ъ… Кой иска да се забавлява! – провикна се отново старейшината и пак последваха викове и аплодисменти от тълпата.

– Забавление? – попита един от Зелените.

– О, да, приятелю! Безспирно и най-доброто в Четирите Кралства! Кралица Радост го създаде при нас – идвате ли? – крещеше засмян един от Жълтите.

Минаха се дни, седмици – из Зеленото Кралство се разчу новината, че в Жълтото Кралство има безспирно забавление и веселие. Зеленото Кралство постепенно опустя.

Доверие стоеше със своите приятели, лисицата и заека, край замъка и заедно гледаха в далечината как поданиците му се забавляват без почивка.

– Ще полудеят ако не направим нещо! Ще се погубят! – край Доверие кацна Надежда с големите си бели крила.

– Знам… – каза тихо Доверие и сведе тъжно глава. Изкара от джоба си писмото от Отвращение и добави – Знам какво трябва да направя! Хайде приятели! – и заедно с лисицата и заека Доверие се запъти към Голямата Река.

– Вижте! Доверие си тръгна от земите на Зеленото Кралство! – се провикна някой от хората в лунапарка, сътворен от Радост. Но никой не обърна внимание, защото всички поданици на Жълтото и Зеленото Кралство бяха заети с това да се забавляват.

– Трябва да направя нещо! Не знам дали Доверие ще се върне навреме! Не знам дали ще успее да намери решение на всичко това! Трябва да действам преди да е станало твърде късно! – мислеше си Надежда и продължи да гледа обезумялата от радост тълпа в далечината.

Минаха дни, а Жълтите и Зелените не спираха денонощно да препускат от забавление на забавление. Без почивка, без край. Всички бяха грохнали, отслабнали, но ненаситни за още радост. Никой не мислеше трезво, всеки беше разсеян и преуморен. Жълтото Кралство заприлича на сметище. Никой жител не искаше да си върши задълженията.

Надежда все така гледаше тълпата и пътя, по който очакваше да се върне Доверие. Уви – Доверие не се завръщаше. Тогава тя взе решение и размаха силно големите си крила. Те създадоха вихър, който приспиваше дълбоко всеки по пътя си.

За миг всички жълти и зелени поданици заспаха кой където е.

– Спете, скъпи мои, спете! Аз ще пазя съня ви от кошмари! Спете, докато Доверие се върне с решение! – прошепна Надежда, която колкото и да искаше да литне и да потърси Доверие, нямаше как да го направи, за да остане при поданиците, и да ги държи спящи, за да не се погубят от преумората си.

Дни наред Надежда стоеше там, без да може да мръдне, за да пази съня на Жълтите и Зелените. Дни наред имаше достатъчно време да премисли всичко. Може би ти звучи малко странно, но в тези дни Надежда се… обезнадежди. Разбра, че в подобни ситуации само с Надежда не става. Трябва да се действа, и точно това правеше в същото време Доверие.

Подарък за Гняв

– Гняв, подарих нещо на Радост, подарих нещо на Любов – дойдох да подаря нещо и на теб! – каза Отвращение докато бавно влизаше през огромната порта на Червения Замък.

– Не ме интересуват подаръците ти, Отвращение! Ако не ме търсиш за друго – върви си! – сопна се Гняв.

– О, знам, че това, което ще ти подаря, не те интересува! Ако те вълнуваше – това кралство щеше да е рай, а не мрачната дупка, която е в момента! – отвърна Отвращение.

– Не смей да ме обиждаш! Играеш си с огъня!

– Не те обиждам, помагам ти! Вземи този дар от мен – това е картина, на която е нарисуван твоя народ.

Отвращение подаде на Гняв картина в красива златна рамка. Това беше свитъкът на Тъга, върху който Радост бе нарисувала ужасените от изригващия Вулкан Червени поданици.

– Какво?!… – озадачи се Гняв.

– Това е твоят народ, който е ужасен от страх, когато се превърнеш във Великана Ярост и събудиш Вулкана. Поглеждай картината винаги, когато имаш нужда, за да се сещаш да пазиш народа… от себе си! – твърдо отсече Отвращение и напусна замъка.

Гняв погледна отново картината – виждаше ужаса в очите им, но когато се вгледа видя и собственото си отражение по стъклото на рамката.

Казах ли ти, че Отвращение наистина обичаше отраженията и ги разбираше по-добре от всички? Да видиш своето отражение върху другите може да те накара да се отвратиш дори от самия себе си! Точно това се случи с Гняв – той не спря да се взира в картината. Не виждаше само страха на поданниците си, но и огромното им разочарование към него. „Със сигурност всички те ме мразят“ мислеше си Гняв. „Убеден съм, че кроят планове как да ме свалят от престола“ притесняваше се той и сън не го ловеше. Затвори се в замъка си и не спираше да се взира в картината. „Как ли са го планирали?! Как ли ще ме изгонят от собствения ми дом?! Неблагодарници!“ си казваше Гняв и целият пушеше. Неговите приятели, птичките, опитваха да го разсеят – кръжаха наоколо и кацаха по рамката на картината. Ала Гняв ги прогонваше и игнорираше, обладан от тъмните си мисли. „Всички са неблагодарници! Ще ги науча аз!“ изкрещя един ден Гняв, хвана картината и я блъсна в земята.

Рамката се счупи, а свитъкът с рисунката се обърна – на гърба беше портретът на Ярост – огненият Великан на Червеното Кралство (научи повече от приказката за Гняв). Гняв го видя и се досети: „Ако се превърна в Ярост – никой няма да посмее да ми се противопоставя! Никой няма да се престраши да ме свали от трона! Ще видят те! Всички ще видят!“.

Гняв започна да пуши и гори в яростта си, земята се разтресе и температурата мигом се покачи. Отвън се чуваха да викат хората „Помощ! Спасявайте се! Вулканът изригна!“. Гняв за миг порастна и се превърна в Ярост. Ритна голямата порта на замъка си и излезе навън.

Подарък за Страх

Страх тичаше с босите си крачета по замръзналите пътеки. Ослушваше се и се оглеждаше навсякъде, и при най-малък шум се скриваше под пелерината си. „Къде попаднах… трябваше да си стоя на поляната, където беше нашето дърво! Не биваше да се карам с Любов, не биваше да се разделяме!“ повтаряше си Страх през цялото време докато тичаше без посока. Тъй като Страх имаше силата да се стопля, когато се паникьоса (прочети приказката за Страх) – именно това негово качество му помагаше да не измръзне във виелиците.

След като се бяха скарали с Любов, Страх реши да прекоси Голямата Река и се озова в Синьото Кралство. Премина гората, блатата и високата Бяла кула, след което пред него се разкри страховита гледка – гъсти мъгли и кълбета черен дим.

– С право те е страх! – прошепна глас зад гърба му.

– Ох! Уплаши ме! Коя си ти? – сепна се Страх и погледна през рамо.

– Аз съм господарката на това Кралство – гордо се изпъчи Отвращение, но земята под краката й се разтресе силно и тя се олюля, което само я възмути.

– О, не! Какво се случва! – разтрепера се отново Страх.

– Глупавият Великан пак вилнее в Червеното Кралство! – отвърна пренебрежително Отвращение.

– Великан? О, ужас! – краката на Страх започнаха да пушат и треперят. Изпод тях се появи лава и огън.

– Хей, хлапе! По-спокойно! Тук си в безопасност! – сепна се Отвращение и се наведе, за да види що за причудлива сила има малкият Страх. – Ти също си благородник като мен. Да не си се изгубил?

– Не знам… родих се от сърцевината на дърво, заедно с моята сестра – Любов. Търся своето място под слънцето. Стигнах до тук, но ме е страх да продължа…

– Значи ти си братът на Любов.. хмм… Приятно ми е, аз съм Отвращение – каза тя и се дръпна крачка назад.

– Аз съм Страх – момчето подаде ръка към Отвращение. Първо, типично в неин стил, тя се поколеба да докосне ръката му, но секунда след това бавно махна копринената си ръкавица и стисна ръката на Страх.

Отвращение виждаше най-опасните спомени на всеки, който докоснеше с ръцете си, но… това е тайна, която само тя и ние с теб знаем.

– Кажи ми – продължи Страх – какво се случва зад облаците дим?

– Лава и огън! Огромна стена от замръзваща лава, която се увеличава с всяка крачка на онзи глупав Великан на име Ярост. Той възбуди Вулкана на Червеното Кралство и сега вилнее из него. Скоро ще унищожи всичко там.

– Но защо се случва това? Има ли как да помогнем на това Кралство?

– Има – трябва някой или нещо да успокои Ярост. Тогава той ще се смали и ще се превърне в Гняв, който е далеч по-умен и благ…

 – Е, явно не беше чак толкова умен, щом гордостта му го накара така да се вбеси от една драсканица, която му подарих – усмихна се Отвращение.

– Аз го разбирам – аз също понякога не успявам да се владея и се сковавам в каменна броня. Как да му помогна? Кажи ми? Ти може би знаеш? Не можем да оставим нещата така! Трябва да защитим хората там!

– Как да помогнем на Ярост не знам, но има един начин хората да бъдат защитени от гибел.

– Да! Кажи ми го! Какъв е!

– Ще им изпратя болест.

– Болест? Но как това ще помогне!

– Още малко и Червеното Кралство ще бъде залято от лавата на Вулкана – никой няма да може да се скрие от нея. Болестта, с която ще разболея всички ще превърне ужаса им в студ. Така студените им тела ще се предпазят от горещата лава и по този начин всички ще оцелеят.

– Какво чакаш! Направи го!

– Трябва да го поискаш и ще те даря с този дар – да предпазиш хората в Червеното Кралство!

– Много се страхувам за тях! Трябва да ги предпазя! Да! Искам го, Отвращение! Искам да им изпратиш тази болест!

– Веднага! – Отвращение махна ръкавиците от ръцете си, сгъна ги прилежно и ги прибра в малко джобче на дрехата си. Наведе се и взе шепа сняг от студената земя. Приближи снега до лицето си и духна с все сила. Снежинките полетяха през мъглата, през черните сажди и пушек. Преминаха голямата каменна стена и стигнаха до Червеното Кралство. Жителите на Кралството, ужасените от страх, бяха избягали от къщите си, които Ярост рушеше, и опитваха да намерят пролука, за да преминат от другия край на Голямата Стена, където да търсят помощ. Хората вдишаха студените снежинки и усетиха силни тръпки – такива, каквито Страх усещаше през цялото време – сковаващи и вледеняващи. За жалост стената вече беше прекалено висока и никой не можеше да я премине.

Страх гледаше през един от процепите на стената как Великанът иска да унищожи народа си.

Цял ден Ярост рушеше и бълваше лава заедно с големия Вулкан. Предсказанието на Отвращение се сбъдна – болестта, която Страх поиска за Червените ги предпази. Студените им тела втвърдиха лавата и я превърнаха в каменен затвор за тях. „Помощ! Помощ!“, викаха хората, затиснати под каменните си прегради, разделени, сами и ужасени от виковете на Ярост.

– Да! Получи се! – усмихна се Страх – Защитени са! Това помага и на мен, когато съм паникьосан. Студеното ми тяло превръща лавата в каменна броня, която ме пази!

– Пази те, но е твоят затвор – прошепна Отвращение.

Страх се досети, че Отвращение отново е права. Когато се паникьосаше – лава изригваше изпод краката му и се втвърдяваше около него, създавайки каменна преграда, която го блокираше. Трудно намираше изход и всеки път се чувстваше още по-ужасен, че не може да помръдне и оставя всичко на съдбата, без да може да реагира.

– Как се измъкваш ти от своята каменна броня? – попита го Отвращение.

– Успокоявам се и тогава започвам да търся изход – прошепна Страх и наведе тъжно глава. Разбра, че докато Ярост всява страх и ужас, неговите поданници няма как да се успокоят, а каменните им черупки от изстинала лава ще ги ужасаят още повече.

– Ти си виновна! – отсече Страх – Ти ми даде този отвратителен подарък! Трябваше да помисля за друг начин да ги предпазя!

– Ти не разбра какъв е моят дар към теб, нали? – попита го Отвращение.

– Тази ужасна болест, която им донесе още повече безнадеждност! – разкрещя й се Страх.

– Не, това не е моят дар за теб, Страх! Моят подарък идва сега и ти ще избираш много пъти в бъдеще дали да го приемеш в подобни ситуации. Моят дар е твоето отвращение към самия теб – отвращение към решението ти, с което нарани другите. Погледни през това отвращение както би погледнал през прозорец. Ще видиш резултата от своите решения, но и собственото си отражение върху тях. Помисли какво те накара да стигнеш до това решение?

Страх наведе глава – Отвращение го накара да се замисли. Той осъзна, че решението му е било прибързано и не е обмислил достатъчно добре как то ще се отрази на всички.

Отвращение продължи:

– Понякога искаме да направим добро за някого, но доброто е различно за всеки. Можеш да си мислиш, че правиш добро според твоите разбирания, а то да даде отвратителен резултат – точно както сега. Страхът ти за другите те подтикна да предприемеш нещо необмислено, а сега същият този страх ти казва, че си в безизходица. В крайна сметка, ти спаси животите на всички тези хора, нали така?

– Да, но за сега.

– Моят дар към теб е урок – това са най-ценните дарове, уроците. Учи се да действаш така, че след това не си отвратен от самия себе си. Учи се да търсиш решения отвъд отвращението – твоето и на другите. Виж как твоите действия се отразяват на другите и се отказвай да поправяш нещата.

Затова Отвращение обичаше отраженията – те показваха нещата от друг ъгъл. Хилядите огледала в Кулата й даваха възможност да се погледне отстрани. Може би виждаше всички тези бръчки по лицето си. Може би с всичките си гримове не се опитваше да ги скрие, а да покаже, че те не могат да се скрият.

Когато Радост създаде чудовище

Голямата зелена гъсеница се беше сгушила уплашено в Любов. Пеперудите й кръжаха из Червеното Кралство и се връщаха да й шепнат. Радост върза лодката и се огледа – всичко наоколо беше в пепел, Големият Вулкан изригваше лава, ехо от грохотни викове и тежки стъпки се чуваха в далечината.

– Пеперудите казват, че всичко тук е погубено, мамо. По-добре да си вървим! – трепереше Любов.

– Това е Ярост. Трябва да разберем какво се е случило! Може някой да има нужда от помощта ни! – обясни Радост – Ще тръгнем по поречието на Реката докъдето можем да стигнем. После ще нарисувам пътека, по която да вървим, защитени от лавата.

Така и направиха. Вървяха по поречието, докато не стигнаха до място, където лавата изтичаше в реката. Радост извади палитрата си и нарисува пътечка до замъка на Гняв. Стигнаха до него, но там нямаше никой.

Това е картата на Червеното Кралство в нашата история.
Как изглежда твоето Червено Кралство? Къде в него живее Гняв, къде е Страх и какви са забележителните места? Можеш ли да го нарисуваш или опишеш?

– Трябва да намерим Ярост и да го успокоим! – каза притеснена Радост и нарисува нова пътечка към Голямата каменна стена, където се издигаха гъсти пушеци от дим.

Радост и Любов завариха страховита гледка. Ярост блъскаше по каменната стена от изстинала лава в опит да премине в Синьото Кралство, където да продължи да руши. Беше станал толкова голям и страшен – Радост никога не го бе виждала такъв!

– Трябва да направим нещо веднага! Трябва да измислим нещо, с което да спрем Ярост! – извика Радост на Любов.

– Да повикаме помощ! – отвърна Любов.

– Не, аз знам какво да направя! Вече имам своите бои – те ще са оръжието ми срещу Ярост! Ще го спра и след това всички ще са радостни, че съм ги спасила!

Преди Любов да успее да й отвърне, Радост размаха четката си и нарисува това, което успя да се сети, че ще спре Великана. Владетелката на Жълтото Кралство създаде тъмна буря от облаци, снегове и вихри, която се насочи право към Ярост. Исполинът я посрещна бълвайки лава и огън, но бурята наистина беше по-силна от него – ветровете и снеговете й парализираха Ярост. Те превърнаха лавата в камък и Великанът не можеше повече да мръдне.

Ярост усети тежестта на плещите си, която го повали на земята. Радост погледна отново Любов и се усмихна самодоволно. Любов изкрещя „Виж!“ и посочи тъмната Буря, която се насочи право към каменните стени между Червеното и Синьото Кралство.

– Бурята ще унищожи всичко! Какво направи, мамо! – развика се Любов.

Радост се уплаши и посегна отново към палитрата си, но Любов хвана ръката й и я спря:

– Не! Това само ще влоши нещата! Осъзнай се! Имаме нужда от помощ! – викна Любов на ужасената Радост.

Червеното Кралство се раздираше от виковете за помощ на поданниците му, заклещени и мръзнещи в каменните си затвори от вкаменената лава. Огромното тяло на Ярост също беше блокирано от тежестта на вулканичните камъни. Това му помогна за първи път да се усети безпомощно. Да си даде време да се огледа – да се види отстрани, да види какво е причинил на народа си, да се осъзнае. Още в съзнанието му беше образът от картината, която Отвращение му подари и това го влудяваше. „Тя е виновна за всичко това! Ще унищожа тази вещица!“ мислеше си Ярост, но се опитваше да запази самообладание, за да не причини още щети.

Радост и Любов наблюдаваха безпомощно как Бурята разрушава каменната преграда към Синьото Кралство. От другата страна халднокръвно гледаше падащите вулканични скали Отвращение. Страх беше се скрил зад нея и не разбираше какво се случва.

Бурята беше толкова силна, че бързо унищожаваше каменната преграда.

– Виж – кресна Страх на Отвращение и показа с треперещи пръсти спокойно крачеща женска фигура напред в далечината.

Това беше Тъга. Вперила поглед към рушащата се граница между нейното и Червеното Кралство. Бавно пристъпваща към Голямата Стена. Без страх и колебание.

Около нея падаха скали и камъни – тъмната Буря вече се виждаше по върховете. Тъга свали тежките си дисаги, спря и просто разпери ръце. Бурята беше направила голям процеп в стената и се насочи право към нея.

– Пази се, сестро! Бягай! Какво правиш! Не! – викаше отчаяно Радост от другата страна, но Тъга не я чуваше!

– Спасявай се! – развика се и Любов, но Тъга не помръдна от мястото си.

Тогава се случи още нещо така чудно, както чудни са всички Владетели в Кралствата от нашата приказка. Вместо Бурята да погълне Тъга – Тъга погълна Бурята в себе си и сви ръце след това. Сякаш я прегърна и я успокои. Както само Тъга може. Както само тя знае – с топла прегръдка се потушава всяка буря.

Тъга приклекна. Бурята изцеди цялата й енергия. Кралицата на Синьото Кралство започна да старее. Виелици и снегове се завихриха в косите й. Превърна се в ледената старица. Удари в земята с бастуна си и скова всичко в лед и мраз.

Отвращение е виновна за всичко!

Всичко притихна. Червеното и Синьото кралство бяха сковани от студ. Вулканът също не изригваше повече.

– Някой да ми помогне – крещеше Червеният Великан, който постепенно се смаляваше и тежките вулканични камъни го затискаха все повече.

Страх, Радост и Любов се притекоха на помощ. Изпод купчината втвърдена лава извадиха засрамения Гняв.

Отвращение приближи ледената старица и я попита спокойно:

– Видя ли какво се случи?

– Видях – отвърна старицата.

– Разбра ли го? – попита Отвращение.

– Мисля, че да. Всичко това е по моя вина. Аз поисках да създадеш боите за Радост.

Старицата се разплака. Отвращение тихо й подаде голямата си копринена кърпичка и красиво шишенце, за да събере сълзите си. Сигурно си спомняш, че Тъга събира своите сълзи, за да пише с тях върху свитъците си.

– Запиши тази история, в която Тъга се отврати от себе си, за да я помниш. – каза й Отвращение.

Тъга се успокои и избърса лицето си с кърпичката. Постепенно започна да се подмладява и се превърна отново в малко дете, което се засили и силно прегърна Отвращение.

Отвращение се усмихна и погледна в далечината, където бяха Страх, Гняв, Радост и Любов.

– Страх! Страх! – запрегръща Любов брат си, а той се привеждаше, уплашен от кръжащите над главите им радостни пеперуди – Открих те, Страх!

– Ти ли си Страх, дете? – попита през сълзи Радост и засия в усмивка.

– Да – тихо отвърна Страх, притеснен защо го търсят.

– Ти си мое дете, Страх. Щастлива съм, че те открих! Родил си се от приказно семенце, което засадих в Зеленото Кралство, а от него се е случило приказно чудо – вие двамата, с Любов.

Радост прегърна Страх силно. Любов също ги прегърна. Голямата зелена гъсеница беше щастлива да ги види най-после заедно, но се огледа наоколо и се натъжи.

– Всички тези хора, толкова уплашени, заключени изпод замръзналата лава – как да им помогнем? – попита Гъсеницата.

Спомняш ли си за голямата зелена гъсеница, която е приятел с Любов?
Ето я и нея в едно от любимите й занимания – похапването.

– Аз съм виновен за всичко. Прави са да поискат да ме свалят от трона ми! Не съм достоен владетел за тях! – натъжи се Гняв.

– Никой не е искал да те сваля от трона ти, Кралю! – дочу се глас изпод купчините вкаменена лава.

– Да, опитвахме се да ти го кажем, но ти не ни чуваше, а само рушеше всичко наред! – провикна се друг глас на някой от поданниците.

– Кой ти каза, че искат да те свалят от трона? – попита учудена Радост.

– Тя! – кресна Гняв и посочи в далечината към Отвращение, която с малката Вина крачеше към тях – Тази вещица го направи! Подари ми картина, която показва разочарованието на поданиците ми, когато се превърна във великан! Тя е виновна за всичко! – изкрещя Гняв и тръгна бързо към Отвращение.

Радост веднага се досети кой създаде всъщност картината, за която Гняв говореше.

– Стой! Не тя е виновникът! Аз съм! Аз направих тази картина! – извика Радост.

– Но вещицата ми я даде! Заради нея се случи всичко това! – изкрещя Гняв и се разбърза още повече да стигне Отвращение.

– Вината е моя! Изслушай ме! – Радост настигна Гняв и започна да му обяснява – Исках тези неизтриваеми бои, с които мога да създавам радост, но мислех само за себе си и превърнах това в амбиция. Създадох тази картина без дори да попитам какво е предназначението й – само и само да получа боите. Исках да бъда герой в очите на другите и без да помисля създадох тази Буря, която застраши животите на всички вас. Направих го, защото бях егоист, с което се превърнах в… злодей. Направих го в твоето кралство, Гняв – наруших твоето Триистинно правило. Трябва да получа своето наказание. Прости ми!

– Не, не тя – аз съм виновна! – извика запъхтяна малката Вина – Аз поисках леля Отвращение да създаде тези пусти бои за Радост. Мислех само за себе си, аз бях истинският егоист тук! Мислех си как Радост ще ми прости задето натъжих Любов. Не си дадох сметка, че това може да създаде толкова сериозни проблеми.

– Знам какво чувствате – каза Любов – И аз бях заслепена от отражението си в огледалото, което леля Отвращение ми подари! Станах самовлюбена и егоистична! След това се разкайвах и също като вас се отвратих от себе си!

– О, хайде, стига! Какво друго сте очаквали да ви подаря? – присмя се Отвращение – Вече знаете какво е да се отвратиш от самия себе си, да изневериш на себе си, да видиш как другите са отвратени от постъпките и решенията ти! Моите подаръци не са лист с някаква драсканица, или пък някакво демоде огледало. Подарих ви равносметка, драги мои!

– Изглежда ми като отмъщение! – прекъсна я Доверие, който бе обиколил блатата, за да открие Отвращение и да поиска да поправи стореното от нейните подаръци към Владетелите.

– Скъпи ми Доверие, кажи ми, къде са твоите поданици сега? Имат ли ти доверие, след като ги изостави? Или те първо изоставиха теб? – попита ехидно Отвращение.

– Те бяха привлечени от твоята зла магия, Отвращение. В момента сигурно са изнемощели от забавленията в Жълтото кралство.

– Какво? Какво се случва в Кралството ми?! – уплаши се Радост.

– Всички са се побъркали. Не правят нищо друго, освен да се забавляват. Всичко е потънало в мръсотия и никой не го е грижа за другия – всички искат просто да се радват и забавляват. Полудели са от умора и екзалтация – обясни Доверие притеснен.

– Доверие, аз съм виновна… аз създадох всички онези забавления… не съм си дала сметка и за това – просълзи се Радост – Трябва да спасим нашите народи! Има ли надежда за тях?

– Затова съм тук. Отвращение час по-скоро трябва да развали магията и да изтрие тези бои! – отсече Доверие.

– Те не могат да бъдат изтрити. Също както и миналото – не можеш да го промениш. Но пък можеш да поправиш последствията. Това не е ли нещо, на което именно ти, Доверие, учиш народите ни? – попита Отвращение.

– А какво да правим ние тук? Всички тези измръзнали хора, зазидани от вулканичните скали – как да им помогнем? Те също имат нужда от нас! – притеснено попита Страх.

– Защо всички се обръщате към мен? Нима аз взех тези решения вместо вас? Нима аз поисках всичко това да се случи вместо вас? – зачуди се Отвращение – Нали аз съм излишната по тези владения? За мен доскоро нямаше място в Кралския Съвет на Голямата Скала. Бях излишна и всички страняхте от мен. А днес искате моите съвети и помощ. Може би все още не разбрахте къде е моето място в Съвета. Там, където стои обвиняемият – там е моето място и днес вие най-после ми го отредихте! Но с какво ще ви помогне това? Не мога да изтрия неизтриваемото. Не мога да върна времето назад. Да, когато човек мисли само за себе си – най-вероятно накрая ще се отврати… само от себе си! И ето ви тук, заедно – говорите си за поразиите, които сте направили, защото не сте били заедно и защото сте взели грешни решения. Защото мислехте само за себе си и забравихте да видите другите. Може да съм досадна, отвратителна и да изглеждам излишна, но аз уча хората да оцеляват. Ако ме няма – как ще разберете кои са отвратителните решения? Как ще можете да се отвратите от самите себе си, за да преодолеете егото си?

– Отвращение ми даде ценен урок. Исках да угодя на себе си и мислех само как да накарам сестра ми да ми прости. Вместо да предприема нещо – поисках друг да го направи. Не случайно, когато съм малко момиченце всички ми викат Вина. Защото чувствам вина, която ми носи бездействие. А бездействието може да е по-лошо от действието. На това ме научи Отвращение със своя дар – разказа Вина.

– Сестрице, ти си права – сподели Радост – Амбициите ми създадоха по-големи страшилища от Великана Ярост.  Действах необмислено и безразсъдно. Не Отвращение – аз!

– Бях самовлюбена и се отдалечих от хората, които обичам и които ме обичат – добави Любов – Огледалото на Отвращение ми показа много повече от перфектно отражение. Показа ми, че освен да се заглеждам в себе си – трябва да се науча да виждам и в другите. В техните чувства, в техните преживявания… във всичко, което са.

– Страхувах се, че нямам дом и се скарах с Любов. Страхувах се, че съм в безизходица и взех много необмислени решения. – сподели Страх.

Доверие ги изслуша внимателно. Намръщеният му поглед в началото се успокои.

Настана тишина сред Владетелите. Отвращение заговори:

– Стоях в моята Кула и си помислих – какво би станало, ако всеки от Владетелите на Четирите Кралства си въобрази, че е самодостатъчен. Тогава Любов ще се превърне в Самовлюбеност; Радост в Арогантност; Страх в Песимизъм; Доверие в Недоверчивост; Надежда в Безнадеждност; Гняв в Безпокойство. Показах ви вашите отвратителни лица, за да знаете, че всеки може да бъде отвратителен, когато прекали. Никой не може да живее в непрестанна радост, нестихващ гняв или страх, безспирна тъга, доверие към всичко и надежда за всяко нещо. Ако го пожелаете – ще стигнете до мен, Отвращението.

– Нашата обща мисия е да пазим всички в Кралствата. – добави Доверие – Да им помагаме да се учат как да правят добрини, но също и как да оцеляват. Днес научихме ценен урок, благодарение на подаръците от Отвращение: че имаме силата както да предпазим всички хора от опасностите, така и да ги вкараме в такива. Отвращението трябва да е редом до нас, защото ни е необходима, когато има заплаха. Заедно с нея сме по-силни и сгрешихме, че я подценявахме и обидихме с отношението си към нея. Допуснахме грешката да я приемем за различна, а не за уникална – именно със своята уникалност тя ни показа колко уникален е също всеки от нас.

– Доверие и Отвращение имат право! Заедно можем да преодоляваме проблемите. Ако някой от нас е унищожителен за другите – само заедно можем да му помогнем да се опомни – усмихнато сподели Любов.

– Тогава променете нещата! Поправете стореното! – призова Отвращение.

Доверие извади голямата си книга и потърси в нея лек за болестта, която Страх беше поискал за Червеното Кралство. Трите хлапета, Вина, Любов и Страх, надничаха през гърба му, за да видят какво ли пише в тежката книга, но уви – писанията можеше да види само Доверие – за другите страниците бяха празни. В един миг по листите започнаха да се появяват букви и чертания. „О, колко чудно!“ викна Любов. „Виждаш повече само, когато си се доверил“ обясни Доверие и зачете. После изкара две колби – една пълна и една празна. За празната подбра семенца от цветната пелерина на Страх. След това смеси семенцата със сияйната течност от другата колба. Накладе огън и приготви причудлива отвара.

– Имам нужда от вашата помощ! Открийте процепи сред изстиналата лава и дайте на хората да пийнат от отварата, за да се излекуват от студената болест. – поиска Доверие.

Така и направиха. За няколко минути Владетелите заедно дадоха от лекарството на всички поданници в Червеното Кралство. Те се почувстваха по-добре и по-уверени, че скоро ще бъдат спасени.

Гняв се провикна:

– Народе! Знам, че направих нещо непростимо срещу вас, и това нещо не е опустошителната ми сила и ярост! То е, че се усъмних в поданниците си. Обидих ви без причина и разбирам, че сигурно не ви е останало доверие към мен като ваш Крал. Но ви моля да ми се доверите само още веднъж, защото имам съвет към вас, който ще ви измъкне невредими! Знаете легендата за нашето Кралство, според която един ден всички тук са се превърнали в силни великани. Някъде вътре във вас се крие тази сила. Не силата на яростта – силата на смелостта! Използвайте я, за да се превърнете във великани, които могат да се освободят от каменния затвор!

Всички затаиха дъх. В далечината се чуха пропуквания и на няколко места по земята се отвориха дупки. Показаха се силни ръце. Дупките ставаха повече и повече – поданниците на Гняв успяваха да разрушат изстиналата над тях лава и да се освободят, както ги беше посъветвал. Хората излизаха и помагаха на другите да излязат. За кратко всички бяха отново свободни. „Ура за нашия Крал!“ извика някой и тълпата заликува „Ура!“.

– Народе! – отново поиска думата Гняв – Днес разбрах, че имам много какво да науча! Разбрах, че когато съм ядосан трябва да се спра, преди да направя нещо разрушително и лошо. Трябва да мога да се погледна отстрани, за да открия най-доброто от себе си. В картината, която Отвращение ми подари успях да видя само най-лошото. Във вас и в мен. Сега осъзнах, че в тези моменти ще имам нужда от помощ. Докато аз опитвах да ви погубя – това малко момче на име Страх се опитваше да ви помогне да оцелеете. Така помагаше и на мен. Той е истинският герой днес, а за мен би бил достоен владетел на тези земи редом до мен! Страх, приемаш ли да си Владетел на Червеното Кралство рамо до рамо с мен?

– Да живее! – ликуваше народът.

Страх беше изненадан и, разбира се, силно уплашен от това така неочаквано предложение. Погледна своята сестра Любов, която усмихнато кимна в знак на одобрение. Погледна и Радост, която излъчваше гордост и щастие.

– Приемам! Но… и аз ще имам нужда от твоята помощ! – каза Страх.

– Всеки от нас ще има нужда от помощ! И всички трябва да умеем да си помагаме! – допълни Доверие.

Любов беше така развълнувана, че се затича да прегърне брат си.

– Приеми този дар от мен, братко. Това са част от моите пъстри пеперуди. Те ще ти помагат в трудни моменти. – предложи Любов.

– Ох… ами… добре, сестро… – съгласи се Страх, притеснен от кръжащите над него големи пъстри пеперуди.

– Време е да помогнем на народите ни, Доверие – напомни Радост.

Не можеш да заличиш миналото

Не можеш, а и не бива. Можеш само да го приемеш и да продължиш напред.

Това важеше и за незаличимите бои на Радост, с които беше превърнала Кралството си в огромно място за безспирно забавление.

Самата Радост в този момент преживяваше много неща. Притесняваше се много за своя народ и проблемите, които му е създала. Същевременно беше открила своя син Страх и той вече беше Крал в Червеното Кралство.

– Ще нарисувам мост между двете кралства, за да стигнем по-бързо. Така ще мога и в бъдеще да се виждам по-лесно с детето ми Страх. – предложи Радост на Доверие – … но… страхувам се, че Ярост може да мине през него и да нападне земите ни.

– Тогава нарисувай мост, който няма да удържи голям и тежък великан. – предложи Доверие.

Радост извади палитрата си и създаде малко мостче, водещо към горите на Кралството й. По него минаха тримата с Любов и Доверие, за да стигнат час по-скоро до поданиците си.

Тримата наши герои завариха чудна гледка от дълбоко спящите хора. Надежда стоеше съсредоточено край тях и ги наблюдаваше. Крилата й не бяха така величествено големи – бяха станали малки и крехки. Не можеше да излети с тях никъде. Да, когато хората в Кралствата имаха надежда – крилата й ставаха силни и големи. Иначе се смаляваха и я оставяха без свободата й да лети волно в небесата.

– Вие сте тук! Бях изгубила надежда, че ще дойдете! Чувах ужасен грохот от Червеното Кралство! Реших, че не сте оцелели и се чудех какво да правя без вас! – сподели Надежда.

– Какво се е случило тук? – попита Радост притеснена.

– Приспах всички, преди да се погубят – обясни Надежда – не се сетих за по-добро решение.

– Добре си сторила. – отвърна Доверие.

– Какво да правя сега! Не мога да изтрия боите – отчая се Радост.

В този момент край тях кацна голям гарван, носещ един от свитъците на Тъга. Доверие го разлисти. Беше писмо от Отвращение, което гласеше: „Не можеш да заличиш миналото, затова обрисувай бъдещето!“.

– Знам какво да направя! – усмихна се Радост и извади палитрата си.

Тя започна да рисува върху старите си рисунки Кралството такова, каквото е било преди. Преди всички забавни места, които подлудиха народа й. Претвори всяко кътче от земите си – работи дни наред, за да върне всичко такова, каквото е било.

Поданиците се събудиха от магията на Надежда и видяха усмивката на своята Кралица. Но тя беше някак различна. Не беше старата лекомислена Радост, така красива в своята снежно-бяла одежда. Сега тя беше чорлава, изцапана със сажди и цветни петна. Някой би казал, че Кралицата изглежда отвратително, но това би бил само този, който не знае за това, което тя беше преживяла. И Радост с усмивка носеше белезите от преживяното, което я бе направило по-мъдра, по-осъзната… беше научила как да създава щастие.

– Аз се уча бавно, Доверие – виж колко време ми трябваше да разбера, че щастието не е постоянно. То е само миг и точно това го прави толкова важно! Сега чак разбрах, че не мога да го нарисувам или поискам – всеки трябва да открие своето щастие сам по свой собствен начин.

– Да, учиш се бавно, но нима и семето, което посяваш в земята, не се учи бавно как да стане голямо и силно дърво? – попита Доверие с усмивка – Нужен е опит, нужно е време и търпение.

Така нашите герои заживяха постарому.

С камъните от изстиналата лава Гняв и хората от Червеното Кралство построиха малка уютна къщичка за Страх. Той все пак се страхуваше да стои в нея, освен ако не канеше гости – например Радост и Любов. Както вече знаеш – Страх се сприятели с пеперудите си и бяха неразделни през цялото време.

Любов понякога намираше парченца от огледалото, което Отвращение й подари. Виждаше изкушаващи образи в тях, но белезите по ръцете й й напомняха, че самовлюбеността не носи нищо хубаво.

Гняв понякога се изкушаваше да погледне картината-подарък. Вече знаеше, че трябва да погледне и от другата страна, за да се досети, че трябва да се владее. Така се учеше да опитва да вижда нещата от всичките им страни, да разбере всички гледни точки.

Вечните бои на Радост свършиха в деня, когато заличи рисунките, които подлудиха народа й. Тя разбра, че не е нужно да нарисува радостни забавления за поданниците си – те трябва сами да търсят щастието, а тя трябва да ги насочва и направлява. Все пак старите рисунки на Радост още стояха там, изпод новия слой бои – ако драснеш можеш да свалиш слоя и да ги видиш. Но… всъщност никой нямаше нужда от това.

Надежда летеше с птиците над Кралствата. Често кацаше на върха на високата Бяла Кула и си говореше с Отвращение, която й показваше къде са обезнадеждените.

Доверие също често се виждаше с Отвращение, за да… ами да спорят, разбира се, но приятелски. Защото за това двамата бяха на едно мнение – в спора се раждала истината.

Тъга и Отвращение обичаха да се срещат край голямата каменна стена с Червеното Кралство. Сядаха и споделяха истории край огъня докато се стъмнеше, а децата от Кралството ходеха да ги слушат. Често Тъга вадеше някой свитък и прочиташе тъжна история, за която Отвращение лаконично казваше „Отвратително“, след което изваждаше сгънато писмо от Радост, в което пък имаше радостна история. Понякога двете истории бяха за една и съща случка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *