За Моя FUNтазен Вдъхновител...през Времето..

За моя …FUNтазен вдъхновител…

Тук, точно тук.. На мястото, вдъхновено от теб.. Избирам да събирам всички свои пожелания към теб ..през годините.. ТУК. Защото тук – нашата FUNтазия  – е мястото, където споделям целия си опит, преживявания, любов, съкровеност, мъдрост, всеотдайност  – с които ТИ ме дари…И не спираш – по твоя уникален, неподражаем начин!

Винаги искам да ти кажа толкова много неща… Никога не знам откъде да започна.Едно от тях, е че те обичам….

 …Просто се надявам… Ах… Прочети ме някой ден… За да знаеш – колко много съм се гордяла с теб през цялото това време!

Хей, Крум.. Вече си на 5!

Днес извървяхаме точно 5 години от нашия общ път. Път изпълнен с особено много предизвикателства. Много често забързан, безсънен, въпросителен, обяснителен.. Мрачен, дъждовен, и носещ дъгата зад хълма… Понякога дори изглеждащ безпътен. Но никога самотен! Никога безпЛътен. Никога безВлюбен. В живота! Ти ме научи!

Всички ми повтаряха колко трудно ще бъде. Никой не позна. Много по-трудно е! Много по-отговорно. Много по-КРУМОВСКО!

Как пък никой не се сети да ми каже – колко ще бъде вълнуващо… МНОГО!

Наскоро разбрах, че вече си почувствал колко важно нещо е ВРЕМЕТО. Пита ме – „Не може ли да върнем времето…Ще измислим машина на времето и ще пътуваме в миналото.“

Няколко дни по-късно ми сподели, че искаш бъдеш с Мария – „чак до края на времето!“ Светът ми застива, когато ми говориш такива неща!

Крум – днес точно искам да ти пожелая  – Мъдростта да цениш ВСЯКО време – и бавното и забързаното, и тъжното и веселото, и дъждовното и слънчевото, и самотното и онова, прекарано с обични хора… И влюбеното и търсещото, и шумното и притихналото… Защото знам, че така или иначе ще измислиш машината си.. на времето. Но ако имаш ОНАЗИ мъдрост – ще продължиш да препускаш в Бъдещето, момчето ми. Там където не мога да си помисля, че мога да стъпя… дори на сън. И защото знам, че имаш ли Я – онази мъдрост – ще можеш да оцениш ХОРАТА във времето. Онези за които не си струва да си губиш времето…и..  Онези, с които искаш да споделиш ТВОЕТО време… И за които би ти се искало да спреш времето! Но през това време… не спирай да раздаваш от неповторимия Себе си… „до края на времето“… Обичам те!

 

Крум е на 4!

4

Ето те!… Така те виждам аз през повечето време!

Вечно на забързан каданс, втурнал се през глава – и през твоята и през моята – към поредната лудория, която прехвърча в съзнанието ти, също така бързо, както крехкото ти телце под носа ми…

Онзи ден – за първи път от 4 години насам, разбрах, че имаш и друга скорост освен 320 км в секунда. Беше се сгушил в мен, защото те било страх от паяци – и така заспа…Да те пазя… И най-после успях да те видя.. Колко само си пораснал!
Не знам дали съм успявала да ти кажа измежду крясъците „ПО-БАВНО!!!“ колко всъщност неземно съвършен си в своята необуздана стихийност, любознателна въпросителност и детска невинност! ЗАЩОТО СИ! – Много повече отколкото нескопосаните ми думи биха могли да го опишат. И аз ти се възхищавам всеки ден – на тази твоя будна душа, която непрекъснато разбирам как обитава пространствата на Утрешния ден. Такъв си ти!
И все пак – „Върви бавно през света, за да виждаш какво се случва около теб. Когато тичаш – всичко се размазва.“ – Каза ми го много много скъп приятел, когато бях дете – навярно на теб приличащо и аз… Позволи ми да ти подаря този съвет – знам, че ще ме чуеш…и когато поискаш ще го разбереш. Вярвам, че си по-схватлив от мен 🙂
И да знаеш – ако понякога спираш за малко в твоя шеметен ден… ейтака да вземеш въздух – прегърни ме тихичко, където и да си… да знам, че си добре… Аз стоя с отворени за теб ръце. Завинаги!
Честит Рожден ден, Крум! …Знаеш!

 

Крум е на 3!

roleri

Честит Рожден ден, Крум..

Минаха цели три години…Понякога бавно, понякога светкавично.. усмихнати и разплакани, силни и крехки, устремени и разсеяни, пеещи и тихи… танцуващи и застинали… сгушени и познали разлъката.. и вървящи и безпътни, безпаметно спящи и безсънни… само колко безсънни…
Истински години.. които оставиха и двама ни по оголени сетива… Ще ми се да е за хубаво. Вярвам.
И ако мислиш, че сега ще ти давам мъдрости и съвети… Няма, миличък. Само искам да кажа колко съм благодарна за това, че те има в живота ми.. във всички тези мигове. За да имаш душа да го разбереш някой ден.. И сили – да не го забравяш!

…Защото сега ще ти кажа съвсем честно – аз съм лъжец пред теб. И те лъжа всеки ден. Когато ти заспиваш укротен и спокоен в ръцете ми нощем, аз не съм силната Майка, която си мислиш, че имаш. Страхувам се и се ужасявам от всеки опит на каквото и да е – да ме отдели от теб.. От това да виждам как растеш и ИЗРАСТВАШ пред мен. Наблюдавам как се унасяш в своя приказен цветен свят и си пожелавам да МОГА да го ПАЗЯ, и стискам малката ти ръка в моята, и броя вдишванията ти… И се моля за теб…пламенно, неугасващо… умираща в страховете си за теб…! И се топя в цялата ти невинност и чиста доброта… Ето, признах си…
Ти спасяваш мен, ти ме изправяш на крака, ти ме събираш и лепиш наново, ти ме връщаш в Пътя, ти ми показваш посоките…
На толкова много ме учиш!
Прегръщам малкото ти телце и усещам как цялата се наливам с любов… Любов, която не мога да побера в себе си и тя се разпръсква край нас във всички посоки. Това ни опази през цялото време. ТИ! Нямам никакво друго обяснение. Благодаря ти!

Ти много порасна, Крум.. Много отвъд скромните си 3 години. И всеки път когато с онзи твой любопитен игрив поглед, и склонена главица ме попиташ „а ти стастлива ли си, мамо?“ си давам сметка, че крехката ти душа разбира щастието… защото много пъти позна нещастието.. И нещо ме хваща за гърлото… И оставам без дъх и без плът.. Прости ми..
Прости ми! Светът ми замръзва, скован от всяка твоя болка… И макар да знам, че именно болките ни правят истински хора – няма цена, която да не бих платила, за да те спася от нея и да виждам усмивката ти… Изгряла палаво на нежното ти лице, като слънчице след летен дъжд … с любопитната игривост на хилядите цветове на дъгата. И Трапчинките ти!
Няма саможертва, която да не си струва за твоето щастие! И знай – каквото и да се случва – пред съда на Живота – нямам нужда от свидетели, за да го докажа.
Защото ти си нежната ми крехка светлина, появила се в един мрачен, дъждовно и гръмотевично разгневен ден… точно когато бях останала много без дъх! В 14:17ч! Да вдишаш живот в мен……да посееш вярата.. да стоплиш сърцето ми… да озариш мечтите НИ..
Без философстване, Круми, без съвети този път… Само една молба – остани моето смело, добро и истинско момче, точно както го правиш сега – не ПОРАДИ нещо…а ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! И това е единственото, което те заричам да правиш напук!
Обичам те!
„Нямакрайно и не дишам… 2!“

 

Крум е на 2!

10406696_10206269213550607_1078556609332506478_n14:17 часа е… Круми, вече си на 2 години! Голям мъж! Не знам дали вече разбираш колко много неща си научил от този свят! А на колко много научи мен…. Моля те – не спирай да ме учиш! Бъди ми винаги здрав, щастлив, все толкова щедър, пъргав, неуморен! Не спирай да се раздаваш както го правиш, и никога не спирай да обичаш света – точно както го обичаш днес – чисто, усмихнато, безкористно, с цялото си ОГРОМНО СЪРЦЕ! Да, огромно е сърцето ти, въпреки скромните ти размери 🙂. Бъди винаги моето добро, емоционално, състрадателно, чувствително момче – с което винаги да се гордея. Бъди моя добър, любознателен, смел Крум – какъвто те виждам всеки ден! Обичам те! ЗАВИНАГИ!

Здравей, Крум!

roden1

Толкова те чаках… Толкова те бленувах… толкова си те представях, Толкова тръпнах от страх… и безстрашие едновременно… Сега – сигурна съм, че ще ме е в пъти повече страх. Но знам, че ти можеш да ме научиш да бъда безстрашна.

Сложи ръката си в моята, момче… и ти позволявам да ме отведеш…Навсякъде…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *